Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 16.11.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 9.по описа за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищците твърдят,
че са наследници на И.И.Х., починала на .г., б. ж. на
гр. С., която от своя страна е наследник на В.В.Я.,
починала на .г., б. ж. на с. П., обл. П..
Сочат, че на .г. В.В.Я. сключила граждански брак с Н.Л.В., роден на *** ***.
На 05.02.1981 г. с нотариален акт
№., том ., нот. дело № .г. на районен съдия при
Радомирския районен съд Н.В.прехвърлил в полза на И.И.Х.
(дъщеря на съпругата му В.В.Я.) правото на
собственост върху собствения си имот, а именно: дворно място, застроено с
масивна жилищна сграда, плевня и кошара, съставляващо парцел ., в кв. .по
регулационния план на с. Л., с регулирано пространство на парцела от 1275 кв. м
и при граници: от две страни улици, парцел .и парцел ., като срещу
прехвърленото право на собственост върху имота, приобретателката
И.Х.поела задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя
Н.В.и на неговата съпруга В.Я.-В., до края на живота им, като им осигури
спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента на сделката.
Впоследствие, с две отделни
саморъчни завещания, съставени и подписани от И.И.Х.
на 02.07.1990 г., същата оставила в завещание притежавания в собственост от нея
недвижим имот, а именно: дворно място, цялото с площ от 1330 кв. м,
съставляващо парцел .от кв. .по плана на с. Л., заедно с цялата едноетажна
сграда и цялата плевня и два навеса, подробно описани в нотариален акт №., том
., нот. дело № .г. на районен съдия при Радомирския
районен съд, на двамата ищци - нейни синове, при квоти, както следва: за В.Ф.Х.
- 2/3 ид. ч. от имота и за С.Ф.Х. - 1/3 ид. ч. от имота.
По силата на завещателното
разпореждане, бунарът (кладенецът) бил завещан за общо ползване от двамата синове.
Саморъчните завещания били
открити на 18.07.1991 г. от нотариалната служба при Втори Районен Съд – гр. С.,
съхранявани по нотариално дело № .г.
Въз основа на завещателното
разпореждане ищецът С.Х. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот за собствената си 1/3 ид. ч. на
22.12.1994 г. Също с констативен нотариален акт за собственост върху имот,
придобит по завещание, ищецът В.Х. се е снабдил с документ за собствеността си
върху 2/3 ид. ч. от имота.
През месец септември 2019 г.
двамата ищци научили за жалба от страна на ответника Н.В.,***/11.09.2019 г. В
подадената жалба ответникът твърдял, че е собственик на недвижим имот, както следва:
урегулиран поземлен имот, находящ се в населената
част на с. Л., с площ от 457 кв. м, който имот съгласно действащия регулационен
план на с. Л., одобрен със заповед № .г., съставлява парцел ., в кв. ., при
граници на УПИ по скица: улица, парцел ., край на регулацията и парцел .. В
жалбата си ответникът навеждал оплаквания, че е възпрепятстван достъпът му до
собствения му имот от страна на собственик на съседен имот. По повод на
заявената жалба кметът на община К.разпоредил извършването на проверка и след
запознаване с фактическата обстановка на място, констатирал, че е налице спор
за материално право, което е извън компетентността на административния орган.
Към депозираната жалба ответникът
приложил и нотариален акт, от който било видно, че на 19.08.2019 г. пред
нотариус с район на действие – района на Радомирския районен съд, е изповядана
сделка за дарение на недвижим имот, по силата на която Р.И.М.(сестра на
ответника), като дарител, е дарила брат си - ответника Н.И.В., със следния свой
собствен недвижим имот, а именно: 1/2 ид. ч. от урегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на с. Л.,
общ. К.обл. П., с площ от 457 кв. м, който имот
съгласно действащия регулационен план на с. Л., одобрен със заповед №
2804/24.10.1988 г., съставлява парцел ., в кв. ., при граници на УПИ по скица:
улица, парцел ., край на регулацията и парцел .. За сключването на сделката
дарителката се легитимирала като собственик с нотариален акт №., том ., дело №
.г. на нотариат при Радомирския районен съд,
удостоверение за наследници и други придружаващи документи. Така посоченият
нотариален акт легитимирал Н.Л.В. като собственик на целия имот, в това число
имота на ищците, който бил прехвърлен на И.И.Х. срещу
издръжка и гледане и този или тази част от имота, за която претендира
ответникът.
В случая се касаело за
наследствено правоприемство, декларирано от ответника
и неговата сестра - дарител, като наследници на техния общ наследодател И.В.Ш.от
гр. Радомир - баща на ответника и неговата сестра - дарител.
Лицето И.В.Ш.бил осиновен през
1941 г. от Н.Л.В.. Впоследствие обаче, по силата на решение № .г., постановено
от Окръжен съд - П. по гр. дело № .г., осиновяването на И.В.Ш.от осиновителя Н.Л.В.,
допуснато с определение № .г. на бившия Кюстендилски областен съд по ч. гр. д.
№ .г. по описа на същия съд, било прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Освен
това било установено, че лицето И.В.Ш.не е осиновен и от съпругата на Н.Л.В., а
именно В./В./ И.В.б. ж. на с. Л., починала на .г.,
което се установявало от мотивите към
решение от 15.05.1979 г. на Радомирския районен съд по гр. д. №.г. по описа на
съда.
От изложеното следвало, че И.В.Ш.не
наследявал нито бившия си осиновител Н.Л.В., нито съпругата му В.И.В., поради
което и не би могъл да придобива и създава на свой ред наследствени права за
своите наследници - ответника и неговата сестра.
През 2006 г. ищците инициирали
процедура по делба на съсобствения им недвижим имот,
която обаче не била довършена и към днешна дата имотът оставал съсобствен при съответните квоти от правото на собственост.
Съгласно скица – проект за делба на имота между ищците били проектирани като
новообразувани два нови парцела, а именно: парцел .кв. .по регулационния план
на с. Л., с площ от 850 кв. м, при граници по скица: парцел ., улица, парцел .,
край на регулацията и парцел ., кв. .по регулационния план на с. Л., с площ от
450 кв. м, при граници по скица: парцел .улица, парцел . и край на регулацията.
Така образуваните два парцела не били поделени между ищците, поради което
същите били в режим на съсобственост между тях при съответните квоти от правото
на собственост, а именно: по 2/3 ид. ч. от парцел .и
парцел . – за ищеца В.Х. и по 1/3 ид. ч. от парцел .и
парцел . – за ищеца С.Х..
Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.В.
правото на собственост на ищците С.Х. и В.Х. върху урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Л., общ. К.обл. П., с площ от 457 кв. м, който имот съгласно
действащия регулационен план на с. Л., одобрен със заповед № .г., съставлява
парцел ., в кв. ., при граници по скица: улица, парцел ., край на регулацията и
парцел ., както и да го осъди да им предаде владението върху така описания
имот.
Отправено е и искане към съда да
отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт №., том ., рег. № ., дело № .г. на
нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с
който е изразил становище за неоснователност на иска. Изложил е твърдения, че
по делото липсвали доказателства, от които да се направи извод, че Н.Л.В. е бил
единствен собственик на процесния недвижим имот, а
освен това не се установявала и идентичност между имота, прехвърлен от Н.В.на И.Х.и
собствения на ищците недвижим имот.
Поради изложеното в отговора на
исковата молба моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищците,
редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание, представлява се от назначения му особен представител,
който оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищците С.Ф.Х. и В.Ф.Х. са наследници по закон на И.И.Х.,
б. ж. на гр. С., починала на .г., което се установява от приложеното по делото
удостоверение за наследници, с изх. № .г., издадено от кметство Княжево, общ.
Витоша.
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак,
издадено от Общински народен съвет – Калище въз основа на акт за граждански
брак № 4/.г., майката на И.И.Х. – В.В.Я., е сключила на .г. граждански брак с Н.Л.В..
На 05.02.1981 г. с нотариален акт №., том., дело № .г. на районен съдия при
Радомирския районен съд Н.В.е прехвърлил в полза на И.И.Х.
правото на собственост върху собствения си имот, а именно: дворно място,
застроено с масивна жилищна сграда, плевня и кошара, съставляващо парцел ., в
кв. .по регулационния план на с. Л., с регулирано пространство на парцела от
1275 кв. м и при граници: от две страни улици, парцел .и парцел ., като срещу
прехвърленото право на собственост върху имота, приобретателката
И.Х.е поела задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя
Н.В.и на неговата съпруга В.Я.-В., до края на живота им, като им осигури
спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента на сделката.
Впоследствие, със саморъчно завещание, съставено и подписано от И.И.Х. на 02.07.1990 г., същата е завещала на сина си С.Х.
1/3 ид. ч. от притежавания в собственост от нея
недвижим имот, а именно: дворно място, цялото с площ от 1330 кв. м,
съставляващо парцел .от кв. .по плана на с. Л., без сгради в същото, подробно
описан в нотариален акт №., том ., нот. дело № .г. на
районен съдия при Радомирския районен съд.
Със саморъчно завещание от същата
дата, съставено и подписано от И.И.Х., същата е
завещала на сина си В.Х. 2/3 ид. ч. от притежавания в
собственост от нея недвижим имот, а именно: дворно място, цялото с площ от 1330
кв. м, съставляващо парцел .от кв. .по плана на с. Л., ведно с цялата
едноетажна сграда, цялата плевня и два навеса, подробно описан в нотариален акт
№., том ., нот. дело № .г. на районен съдия при
Радомирския районен съд.
По силата на завещателното разпореждане, бунарът
(кладенецът) е завещан за общо ползване от двамата синове.
Въз основа на завещателното разпореждане ищецът С.Х.
се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот за
собствената си 1/3 ид. ч. на 22.12.1994 г. Също с
констативен нотариален акт за собственост върху имот, придобит по завещание,
ищецът В.Х. се е снабдил с документ за собствеността си върху 2/3 ид. ч. от имота.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир,
се установява, че Радка Миланова е дарила на своя брат – ответника Н.В. ½
ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Л., с площ от 457 кв. м,
който имот съгласно действащия регулационен план на с. Л., одобрен със заповед
№ .г., съставлява парцел ., в кв. ., при граници на УПИ по скица: улица, парцел
., край на регулацията и парцел ..
Видно от представената по делото жалба с вх. № Ж-17/11.09.2019 г., подадена
до община К.е, че ответникът, в качеството му на собственик на целия гореописан
имот, е сезирал кмета на община К.с искане за предприемане на действия за
осигуряване на подход до имота му, за да може последният да го ползва
безпрепятствено, тъй като достъпът до имота му е бил ограничен от съсед, когото
не познавал.
В отговор, с писмо, с изх. № Ж-17-1/24.10.2019 г. кметът на общината е
уведомил ответника, че при извършена проверка на място е установено, че процесният имот е заграден и за собственици са се
представили ищците С. и В. Х., от което следвало, че е налице спор за материално
право, който не е от компетентността на кмета на община Ковачевци.
По делото е представен и заверен препис от влязло в сила решение № .г. по
гр. д. № .г. по описа на Окръжен съд – П., по силата на което е прекратено
осиновяването на И.В.Ш.от Н.Л.В..
Видно от приетото в решение от 15.05.1979 г. по гр. д. №.г. по описа на РС –
Радомир, И.В.Ш.не е бил осиновен и от съпругата на Н.Л.В. – В.И.В., починала
през 1971 г.
По делото е изискано и прието и
заверено копие от нотариално дело № 518/2019 г. по описа на нотариус Б. К.,
с район на действие – РС – Радомир, като в съдебно заседание, проведено на
20.09.2021 г., процесуалният представител на ищците е оспорил верността на
приложеното по нотариалното дело удостоверение за наследници, с изх. № .г., издадено от община К.поради
което съдът с протоколно определение от същата дата е открил производство по
чл. 193 ГПК по оспорване верността на така посоченото писмено доказателство.
По делото е представено и удостоверение за наследници, с изх. № .г.,
издадено от община К.от което е видно, че И.В.Ш.не е наследник на Н.Л.В..
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелката С.М., от чиито показания се установява, че
през лятото ищецът В.Х. живее в процесния имот, находящ се в с. Л., а през останалото време го посещава
периодично.
От заключението на вещото лице Р.С. по изслушаната съдебно – техническа
експертиза се установява, че към 1981 г. по регулационния план на с. Л.,
одобрен със заповед № 1001/07.03.1940 г. и заповед № 1141/13.03.1940 г. за
района на процесния имот е имало един имот (парцел),
описан в нотариален акт № ., том ., дело № . г. на Радомирски районен съдия, а
именно: дворно място, застроено с масивна жилищна сграда, плевня и кошара,
съставляващо парцел ., кв. .по
регулационния план на с. Л., с регулирано пространство на парцела от 1275 кв. м
и при граници: от две страни – улици, парцел .и парцел ..
Със заповед № 2804/24.10.1988 г., издадена от ОНС – К.е одобрен застроителният, регулационен и кадастрален план на с. Л. и
в него за района на СТЕ е обособен един имот с планоснимачен
номер 162, застроен с едноетажна масивна жилищна сграда, стопанска масивна
сграда и два навеса. По регулационния план за този имот е отреден един парцел
(урегулиран поземлен имот) с номер. в кв. .и в разписния лист към този план е
записано: „двор, Н.Л.В.“.
Със заповед № 40/21.02.2007 г. на кмета на община К.е одобрено частично
изменение на УПИ .кв. .по
плана на с. Л., като се създават два самостоятелни УПИ – УПИ . и УПИ .кв. .по плана на с. Л..
Според вещото лице парцел ., кв. .по регулационния план от 1940 г. се припокрива с парцел .кв. .по плана от 1988 г.
Границите на парцел ., кв. .съвпадат
с границите на парцел .кв. .от югозапад, от североизток и откъм улицата, но границата между двата
парцела не съвпада от северозапад, като при изслушването му в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че до разминаването в границата на северозапад се е
стигнало с течение на времето, като крайната регулационна линия, където няма
съседи, се е изместила с два метра в северозападна посока.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка
и във връзка със събраните писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като
взаимно допълващи се, безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана по делото съдебно – техническа експертиза, като неоспорено от
страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът
няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявеният иск по чл. 108 ЗС е
допустим. Налице е правен интерес от завеждането му, след като ищците твърдят,
че са собственици на вещта, а ответникът оспорва или нарушава правото им.
По основателността:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да
се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на
владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца
и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без
основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в
производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и пълно доказване
на три предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик на процесната вещ на заявеното в исковата молба основание, че
ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се осъществява без
основание. На първо място ищецът по ревандикацията
следва да докаже по някой от законно установените способи активната си
легитимация, т. е. правото си на собственост върху вещта, а от друга страна
трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т. е., че вещта се
намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на основание да я
държи, следва да му я върне.
Предметът на иска се определя от
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум.
При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе
само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това право
(решение № 476/26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II г.
о.). В случая ищците са изложили твърдения, че са собственици на процесния недвижим имот по наследство и въз основа на завещателно разпореждане от тяхната майка И.И.Х., поради което съдът дължи произнасяне само по така
наведеното от ищците придобивно основание.
От представените по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че ищците С. и В.
Х. са собственици на процесния недвижим имот, представляващ
урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Л., общ. К.обл. П., с площ от 457 кв. м, който имот съгласно
действащия регулационен план на с. Л., одобрен със заповед № .г., съставлява
парцел ., в кв. ., при граници по скица: улица, парцел ., край на регулацията и
парцел ..
Безспорно е по делото, че ищците
са наследници на И.И.Х., чиято майка В.В.Я. през 1974 г. е сключила граждански брак с Н.И.В., като
последният е бил собственик на дворно място, застроено с масивна жилищна
сграда, плевня и кошара, съставляващо парцел ., в кв. .по регулационния план на
с. Л., с регулирано пространство на парцела от 1275 кв. м и при граници: от две
страни улици, парцел .и парцел .. Безспорно е и че през 1981 г. Н.В.е
прехвърлил собствеността върху така описания недвижим имот на своята съпруга И.Х.,
която от своя страна с две отделни саморъчни завещания е завещала имота на
своите синове, при следните квоти от правото на собственост: за В.Ф.Х. - 2/3 ид. ч. и за С.Ф.Х. - 1/3 ид. ч.
В случая имотът, собствеността
върху който е прехвърлена от Н.В.на И.Х.и имотът, който впоследствие последната
е завещала на своите синове – ищците С. и В. Х., са идентични и това се
установява безспорно от заключението по приетата СТЕ.
По отношение на ответника следва
да се приеме, че същият не се легитимира на годно правно основание като
собственик на процесния имот, тъй като от събраните
по делото доказателства се установява, че макар същият да притежава качеството
на наследник на И.Ш., който е бил осиновен от Н.В.през 1941 г., осиновяването е
прекратено с влязло в сила решение на ОС – П. през 1979 г. По силата на чл. 58 СК (отм.), обн. ДВ.,
бр. 23 от 22.03.1968 г., действието на осиновяването престава с прекратяването му, т. е.
прекратяването на осиновяването има действие занапред. След като собствеността
върху процесния имот е прехвърлена от Н.В.на И.Х.през
1981 г. и към този момент осиновяването е било вече прекратено, то е безспорно,
че И.В.Ш.не притежава наследствен дял от имота, следователно ответникът не е
могъл да придобие имота по наследство от своя баща. С оглед направения извод и
предвид представеното по делото удостоверение за наследници, с изх. № .г., издадено от община К.от
което видно, че И.В.Ш.не е наследник на Н.Л.В., съдът намира за доказано
оспорването на издаденото от община К.удостоверение за наследници, с изх. № .г.,
поради което същото на основание чл. 194, ал. 3 ГПК следва да бъде изключено от
доказателствения материал по делото и да не бъде
вземано предвид при формиране на крайния извод за изхода на спора.
Безспорно е по делото, че ищците са
собственици на гореописания имот. В този смисъл и съобразно ТР № 4/2014 г.,
ОСГК на ВКС, съдът следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив като признае ищците за собственици на
гореописания имот. По
делото обаче не се установи ответникът да владее имота, като не се установи да
извършва каквито и да е действия в него, още повече, че според разпитания
свидетел ищецът В.Х. живее през лятото в имота, а през останалото време го
посещава периодично, поради което искането за предаване на владението е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърли и искането
за отмяна на нотариален акт №., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. К.,
с район на действие – РС – Радомир, тъй като същият не подлежи на отмяна по
реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, доколкото се касае за договор за дарение на
недвижим имот, а не за констативен нотариален акт, като в тази връзка съдът
съобразява разясненията, дадени с ТР № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. №
150/1985 г., ОСГК на ВС.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените от тях разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищците
доказват направени разноски в общ размер на 1410,00 лева, от които 50,00 лева –
държавна такса, 10,00 лева – такса за вписване на исковата молба, 5,00 лева –
такса за издаване на съдебно удостоверение, 600,00 лева – възнаграждение за
особен представител и 745,00 лева – депозит за вещо лице. От така посочената сума ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците сумата от 705,00 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че С.Ф.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: *** и В.Ф.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** са собственици на урегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на с. Л.,
общ. К.обл. П., с площ от 457 кв. м, който имот
съгласно действащия регулационен план на с. Л., одобрен със заповед № .г.,
съставлява парцел ., в кв. ., при граници по скица: улица, парцел ., край на
регулацията и парцел ., като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника Н.И.В., с ЕГН: **********, с
адрес: *** да предаде на ищците С.Ф.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Ф.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: *** владението върху гореописания имот.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищците С.Ф.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Ф.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: *** за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на нотариален акт №., том ., рег. №
., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир.
ОСЪЖДА Н.И.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Ф.Х., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и В.Ф.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 705,00 лева
(седемстотин и пет лева), представляваща сторени от ищците деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар:М.М.