О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………………2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Пети състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември 2021г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 2154/2021г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.2 от АПК
вр. чл.
159, т. т. 1 и 4 от АПК.
Производството е образувано по подадена от А.Д.Д.
жалба срещу отказ на директора на дирекция УСКОР при Община Варна по заявление
вх.рег.№ УСКОР21001466ВН/05.07.2021г. обективиран в писмо рег.№
УСКОР21001466ВН-003 ВН/20.08.2021г.
Жалбоподателят твърди, че като собственик на ПИ с
идентификатор 10135.4510.702 по КККР е сезирал със заявление вх.рег.№ УСКОР21001466ВН/05.07.2021г.
директора на дирекция УСКОР при Община Варна за извършвани в съседния имот
дейност, за които г-н Диамандиев е считал, че са незаконни. Получил е отговор обективиран в писмо рег.№ УСКОР21001466ВН-003ВН/20.08.2021г. от директора
на дирекция УСКОР при Община Варна, в който е посочено, че е извършена проверка
на място и е констатирано, че строежът в съседния имот функционира на основание
издадено разрешение за строеж и обекта е въведен в експлоатация. Посочено, че
не са налице предпоставки за приемането на административнонаказателни мерки по
чл.225а от ЗУТ. Жалбоподателят не е съгласен с констатациите на
административния орган обективирани в писмото и моли съда да постанови решение, с което да
отмени административния акт и след като бъде констатиран незаконен строеж да се
постановят мерки за премахването му и възстановяването на съществуващото
положение.
Ответникът намира
жалбата за недопустима. Сочи, че оспореният в настоящото производство акт е
издаден в производството по чл.119 и сл. от АПК.
Съдът, за да се произнесе взе
предвид следното:
Със заявление вх.рег.№ УСКОР21001466ВН/05.07.2021г. г-н
Д. е сезирал директора на дирекция
УСКОР при Община Варна за извършване на проверка в съседен на собствения му недвижим имот. Това
заявление по правната си същност е сигнал по чл. 119 АПК.
С писмо от рег.№ УСКОР21001466ВН-003 ВН/20.08.2021г. директора на дирекция УСКОР при Община Варна е уведомил жалбоподателя, че при
извършената от служители на община Варна проверка е установено, че не е налице незаконен строеж в посочения в заявлението недвижим имот. В писмото изрично е посочено, че за строежа има издадено разрешение и обекта е въведен в експлоатация. Административният
орган след проверка по сигнала
е приел, че не са налице основания за премахване на незаконен
строеж в съседния на собственият на г-н Д. имот.
Съдът намира, че сезираният със
сигнала орган е формулирал решение по чл. 123, ал. 1 от АПК, в което не е признал основателността на
сигнала и на това съображение не предприема исканите от жалбоподателя действия. Като
произнесен в производството по чл. 119 и следващите от АПК, оспореният не представлява
индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК.
Дори и да се приеме, че решението
на органа е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, жалбоподателят няма интерес от
оспорването му, защото с него не се създават права и задължения
за г-н Д., нито се засягат такива. Твърдението на жалбоподателя, че с извършваните в съседния имот действия се засяга неговото право на
собственост, не
обосновава интерес от оспорване на решението на
директора на дирекция УСКОР при Община Варна, защото тези
действия не са
разпоредени, нито произтичат пряко от него.
В АПК е направено изрично (с оглед дадената защита чрез право на
оспорване на актовете, които ги засягат) разграничение на лицата, носители на субективното право и
на правото да търсят защита, с твърдение за засягане и/или застрашаване на техните
лични права и/или законни интереси от лицата, за които не е налице
засягане или застрашаване на субективно право или интерес, но които могат да подадат сигнал, като не им е предоставена възможност да обжалват решенията
на органите, които са сезирали.
В конкретния случай г-н Д. е упражнил предоставената в АПК възможност да подаде сигнал. Това обаче не му дава право да обжалва резултата от проверката извършена по неговия сигнал, дори и в хипотезата, когато не е съгласен с резултата от нея. Контролът върху актовете издадени в резултат на проверка извършена по сигнал е изключен с нарочна императивна по своя характер разпоредба, която съдът следва да приложи.
Налице са основанията по чл.124, ал.2 АПК вр. чл. 159, т. т. 1 и 4 от АПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
д. № 2154/2021 година по описа на Административен съд – Варна, V състав.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
седмодневен срок от съобщаването му от жалбоподателя.
Съдия: