Мотиви по Присъда № 101 от 20 януари 2021 г.,
постановена по НОХД № 144/2020 г. по описа на СВС
Подсъдимият бивш редник А.А.Г. е роден на *** ***.
Завършил средно образование в СОУ „Д.Д." в гр. София през 2014 г. След
това в Република Австрия работил като строител до 2015 г. Впоследствие, следвал
висше образование в МГУ „Свети И. ***, специалност „Компютърни технологии в
инженерната дейност". През 2017 г. прекъснал следването си и заминал за
САЩ. Две години работил като кранист. След завръщане в Република България на
15.07.2019 г., постъпил на военна служба във в.ф. ******, като „******".
Възобновил и продължил следване в Минно-геоложкия университет в гр. София. По
време на службата си се е проявил като честен, съвестен, общителен, доблестен,
безконфликтен. Работил добре в екип. Изпълнявал в срок и в обем заповедите и
разпорежданията. Неженен. Неосъждан и неосвобождаван от наказателна отговорност
по реда чл.78а от НК.
На
14.06.2020 г., вечерта, подсъдимият редник А.А.Г. от състава на военно
формирование ***** - С.пристигнал във военно формирование ****** - П. (Единен
център за начална подготовка – П.). Същият следвало да премине I-ви модул на „Начална
военна подготовка“ за времето от 15.06.2020 г. до 24.07.2020 г. Вечерта
подсъдимият излязъл и се разходил в град П. Вечерял и посетил няколко
заведения. Употребил алкохол. Прибрал се около полунощ в стая 511 на спалното
помещение във в.ф.******- П.
На
15.06.2020 г., около 03.30 часа, служители на Регионална служба „Военна
полиция" – гр. П. посетили спалния корпус във в.ф**** П. по сигнал за
конфликт и сбиване между военнослужещи. Военните полицаи тествали
военнослужещите с техническо средство Дрегер за употреба на алкохол, в това
число и подсъдимия. Резултатът на р-к Г. показал 1,26 промила в издишания от
него въздух. Сбиване и конфликт, или следи от нарушаване на реда военните
полицаи не заварили и не открили.
На
15.06.2020г. в 09.00 часа комисия, назначена със Заповед № ЗРД-421/15.06.2020 г.
на командира на военното формирование***** - П., издадена на основание чл.10,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-5/2012г., извършила на трима военнослужещи от в.ф. *****
- С. проверка за употреба на наркотични вещества, с тест за урина „АМР RAPID
TEST -CASSETTE,
със
срок на годност месец април 2021 г. за 10 /десет/ наркотични вещества, както и
за употреба на алкохол с Дрегер „ALCOTEST 7510". Пробата на
редник А.Г. дала положителни резултати (+) за употреба на АМР (амфетамин), MET (метамфетамин), ТНС
(канабис), MDMA (екстази), като тестът бил повторен и отново
били отчетени същите резултати. Пробата му за алкохол показала 0,27 промила в
издишания въздух. На другите двама проверени военнослужещи резултатите за
употреба на наркотични вещества били отрицателни.
С
оглед на вече установена употреба на наркотични вещества, същия ден, на
15.06.2020 г., редник А.А.Г. бил поканен в помещение № 1 на Медицински пункт на
в.ф****** - П. от свидетеля майор С.В.Н. - старши инспектор в PC „Военна полиция"
- град П.. Това било сторено в присъствието на свидетелите капитан К.В.К.,
сержант В.П.Ц. - всички от PC „Военна полиция" –
П. и младши сержант К.И.Р. от в.ф. ****-П. На подсъдимия било заявено, че ще му
бъде извършена военно-полицейска проверка - личен обиск. Така същият бил
поканен да извади и представи личните си вещи от дрехите. Редник Г. извадил
черен кожен портфейл от предния си ляв джоб на зелената си камуфлажна риза, от
който портфейл допълнително извадил личната си карта и други документи. Всички
вещи поставил върху бюро. След това седнал на дивана и посочил с ръка бюрото и
портмонето и казал да проверяват. Видимо за свидетелите наоколо, бил притеснен
и гледал към бюрото. Свидетелят майор Н. взел портфейла на редник Г. и пред
всички го разтворил. Започнал да вади от него налични документи и листчета,
поставяйки ги обратно върху бюрото. При разтварянето на бяла сгъната хартиена
касова бележка видял, че в нея има бял прах и го посочил на всички присъстващи.
Свидетелят майор Н. попитал подсъдимия, какво има в листчето.
Подсъдимият
отговорил, че не знае, както и, че така откритото като съдържание в портмонето
му не означава, че бил задължен да знае какво е. По-късно разяснил на глас пред
свидетелите, че вероятно някой му бил сложил белия прах. Намереното листче с
надпис „Лукойл нефтена компания“, с установен бял прах в него дало основание на
свидетеля майор Н. да докладва на оперативния дежурен. В резултат на това била
извикана и пристигнала оперативна разследваща група. На извършен на място
полеви тест на бялото прахообразно вещество, то реагирало като метаамфетамин.
Държаното
от подсъдимия, иззето и изследвано вещество било 0,051 грама метаамфетамин на
стойност 1,28 лева. Същото е високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 2 на Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в Списък I
- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването
им.
Горната фактическа обстановка
се установява от признанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 НПК, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни
и писмени доказателства - обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите м-р С.В.Н., серж.В.П.Ц., К.В.К., ст.серж.А.А.А., редн. П.Н.Т., редн. Р.М.М., протокол за претърсване и
изземване, и фотоалбум към него, писмо от военно
формирование ******,
заповед на командира на „Сухопътни войски“ № 3- РД 679 от 16.06.2020 година, протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или наркотични вещества, протокол, кадрова справка, служебна характеристика, длъжностна
характеристика,
справка за съдимост; веществените
доказателства – бяло прахообразно вещество, изразходвано за физикохимична
експертиза; касова бележка и опаковка, и изготвените физикохимична и дактилоскопна
експертиза,
както и от приобщеното в хода на съдебното производство писмено доказателство -
писмо от командира на в.ф. ********.
Признанията на подсъдимия,
направени по реда на чл. 371, т. 2 НПК се подкрепят изцяло от
събраните в хода на досъдебното производство по надлежния процесуален ред
гласни, писмени и веществени доказателства.
Същите се подкрепят и от обясненията
му, дадени в хода на досъдебното производство, от които се установява, че на
инкриминираната дата същият е държал инкриминираното вещество; предходната
вечер инцидентно е употребил алкохол и за първи път в живота си е опитал
наркотични вещества; доброволно се е подложил на медицинско изследване и
доброволно е предал държаното от него вещество.
Самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят от показанията на свидетелите майор С.Н., серж. В.Ц., капитан К.К.
и ст.серж. А.А., както и от протокола за претърсване и изземване, и фотоалбума
към него, както и от веществените доказателства - хартиен касов бон и опаковка.
Самопризнанията
на подсъдимия се подкрепят и от изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична
експертиза на иззетото бяло прахообразно вещество, от която се установява, че
държаното от редник Г. вещество представлява 0,051 грама метаамфетамин на
стойност 1,28 лева. Същото е високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 2 на Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в Списък I
- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
Въз основа на установената фактическа обстановка, след
анализ на всички фактически обстоятелства и доказателствата за тях, съдът
намери, че подсъдимият от обективна и субективна страна формално е осъществил
състава чл. 354а, ал. 3, т.1, пр.1 от НК, но поради
своята малозначителност неговата обществената опасност е явно незначителна,
поради което извършеното от него не е престъпно.
Действително на инкриминираната дата и място
подсъдимият е държал високорисково наркотично вещество –
метамфетамин, което е флагрантно престъпление и като такова е общественоопасно.
Същевременно, при преценка на значителността на обществената опасност на
конкретно извършеното от подсъдимия деяние, с всички негови обективни
характеристики, съдът взе предвид, че същото, поради начина си на осъществяване
и количествените характеристики на държаното вещество засяга в минимална степен
обществените отношения, обект на защита по чл. 354а от НК.
По делото безспорно е
доказано, че държаното от подсъдимия количество метамфетамин е с изключително
ниско тегло - 0,051 грама и на ниска стойност от 1,28 (един лев и двадесет и
осем стотинки) лева. Ръководейки се от това, че държането на високорисково
наркотично вещество без надлежно разрешително е криминализирано без оглед на
теглото и цената на предмета на престъплението, съдът прецени и останалите
характеристики на деянието.
От доказателствата по
делото се установява, че подсъдимият е държал инцидентно наркотичното вещество
за изключително кратко време – по-малко от 24 часа; доброволно е предоставил
при проверка портфейла си, където се е намирало то, без да направи какъвто и да
е опит да го скрие и по тази начин да осуети намирането му. Минималните
количество и цена на предмета на престъплението, така и от установения начин на
държане (в портфейла си, увито в касова бележка от бензиностанция) и
доброволното му предаване по време на проверката, свидетелстват, че
инкриминираното вещество е предназначено за инцидентна лична употреба.
Наред с това съдът анализира и конкретната личност на подсъдимия.
Видно от служебната характеристика на редник Г. същият е с много добри
характеристични данни и високо качество при изпълнение на функционалните си
задължения. До процесната дата не е допускал дисциплинарни нарушения и не е
имал дисциплинарни наказания, което го очертава като
съзнателен военнослужещ, със сериозно отношение към задълженията си по носенето
на военната служба. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите
редник П.Т. и редник Р.М., които очертават подсъдимия като съвестен и
изпълнителен военнослужещ. Той не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК и инкриминираното деяние
се явява изолирана проява в живота му. Подсъдимият проявява критичност към
постъпката си и искрено съжалява за извършеното. Наред с това, със Заповед №
ЗЛС – 66/15.09.2020 г. на командира на военно формирование ****** подсъдимият е
уволнен от военна служба.
Ето защо, преценявайки по отделно и съвкупно всички
изложени по-горе релевантни фактически обстоятелства, съдът намери че подсъдимият
само формално е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл. 354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, а
обществените отношения, обект на защита по раздел ІІІ на глава ХІ от НК, са
засегнати в една твърде незначителна степен, поради което деянието се явява
малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност. От тук се
налага изводът, че деянието, извършено от подсъдимия, не съставлява
престъпление.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за
невиновен в това, че на 15.06.2020
г., в гр. П., без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество – метаамфетамин с нетно тегло 0.051 грама на стойност 1.28 (един лев и
двадесет и осем стотинки) лева, и на основание 304, предложение последно
от НПК, вр. чл. 9, ал. 2, предложение
2-ро от НК го оправда изцяло по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
Съдът не сподели за основателна изложената от
прокурора в обвинителния акт и поддържана с обвинителната реч теза, че
деянието, извършено от подсъдимия е с по-висока степен на обществена опасност,
тъй като е извършено от военнослужещ, на територията на военно формирование и
засяга съществено обществените отношения, свързани със отбранителната
способност на страната. Престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд,
а именно държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение,
засяга обществените отношения, обект на защита по раздел ІІІ на глава ХІ от НК.
Разпоредбата на чл. 354а от НК защитава важни обществени отношения, свързани с народното
здраве и по конкретно, онези, свързани с реда за придобиване и държане на
опасни за здравето вещества, каквито са високорисковите наркотични вещества.
При охрана на тези обществени отношения законодателят не се интересува от
субективната характеристика на дееца, каквото в случая е неговото професионално
качество на военнослужещ. От доказателствата по делото – показанията на всички
свидетели, които подкрепят и самопризнанията на подсъдимия – се установява, че
инцидентното държане на незначителното количество високорисково наркотично
вещество от подсъдимия не е демонстрирано по никакъв начин във войнска среда и
е предадено от него доброволно, по време на извършване на предварителна
проверка. С конкретното си деяние подсъдимият не е застрашил или увредил
обществените отношения по изпълнение и носене на военната служба, които са в
основата на обществените отношения, свързани с отбранителната способност на
страната.
Съдът не сподели за основателни и съображенията на
защитника на подсъдимия, изложени в пледоарията, за това, че извършеното от подзащитния
му не съставлява престъпление, тъй като не било извършено умишлено. За
субективната страна на престъплението се съди по фактическите действия,
изпълващи обективната страна и елементът умисъл е част от фактическата
обстановка, която е описана в обвинителния акт. В обвинителния акт е описано,
че подсъдимият е извършил деянието умишлено, като е съзнавал обществената му
опасност, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. По реда на чл. 371, т. 2 от НПК бивш редник Г. се е съгласил
изцяло с изложените от прокурора факти, включително и с това, че е извършил
деянието умишлено, и тези негови самопризнания се подкрепят от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, които са еднозначни и сочат на
извода, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е държал умишлено
наркотичното вещество.
Съдът не сподели за основателно и алтернативното
искане на защитника деянието на подсъдимия да бъде прието за маловажен случай и
на същия да бъде наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а НК, след като бъде признат за виновен на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК. За да бъде квалифицирано едно деяние като маловажен случай, по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, то следва да бъде определено за престъпление. В конкретния случай,
след преценка по отделно и съвкупно на всички изложени по-горе релевантни
фактически обстоятелства, съдът е намерил че подсъдимият само формално е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, а обществените
отношения, обект на защита по раздел ІІІ на глава ХІ от НК, са засегнати в една
твърде незначителна степен, поради което деянието се явява малозначително,
поради явно незначителната му обществена опасност и не съставлява престъпление.
Съдът не уважи искането на прокурора за прилагане на
разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК за отнемане на предмета на престъплението в
полза на държавата. От доказателствата по делото се установява, че предметът на
престъплението е толкова незначителен, че същият е бил изцяло употребен за
извършване на физикохимичната експертиза. По делото не е налично друго, иззето
и приобщено като веществено доказателство, високорисково наркотично вещество,
което да бъде предмет на отнемане в полза на държавата – обстоятелство, което
прокурорът, отправил искането, би следвало за знае добре, тъй като същият е бил
наблюдаващ прокурор и е изготвил и обвинителния акт срещу подсъдимия.
По делото са приобщени веществени доказателства –
хартиен касов бон и опаковка, които, поради липса на потребителска стойност,
следва да бъдат унищожени след
влизане на присъдата в сила.
По
делото са направени разноски в размер на 395.27 лв. (триста деветдесет и пет
лева и двадесет и седем ст.) за възнаграждение на експерти, изготвили две
експертизи – физикохимична и дактилоскопна, както и за пътни разноски на
свидетели. С оглед обстоятелството, че подсъдимият е признат за невиновен и
оправдан изцяло по внесеното обвинение, и на
основание чл. 190 НПК направените по делото разноски следва да останат
за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
04.02.2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: