РЕШЕНИЕ№260368
25.02.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА АСЕНИКОВА
при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 1128 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 92, представляван от изпълнителния директор Вили Пиер Абал, против К.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 422 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми по договор за кредит „Експресо“
№ 416444/28.07.2015 г.: 3154, 55 лева – главница; 367, 46 лева –договорна лихва за
периода от 28.03.2017 г. до 28.07.2019 г.; 530, 40 лева – обезщетение за
забава за периода от 28.03.2017 г. до 28.07.2019 г.; 13, 14 лева – обезщетение за
забава за периода от 28.07.2019 г. до 12.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението на 12.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед № 3130 от 16.08.2019 г. за незабавно по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6784/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират
се и разноските в заповедното и исковото производство.
В
исковата молба са изложени твърдения, че на 28.07.2015г. е сключен договор за
кредит „Експресо“ № 416444/28.07.2015 г., по силата на който „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД е предоставило по разплащателна сметка на ответницата К.Г.М.
сума в размер на 5000 лева срещу задължението да я върне, ведно с дължимите
лихви и застраховка „Живот“ на 48 равни ежемесечни вноски, всяка от които в
размер на 126, 62 лева, с падеж на 28 число на месеца, считано от 28.08.2015г.,
съгласно погасителен план към договора за кредит. Твърди се, че на 28.03.2017г.,
когато настъпил падежът на вноска № 20, по разплащателната сметка, обслужваща кредита,
нямало достатъчно наличност, като всички последващите погасителни вноски
останали неизплатени, а крайният
падеж на договора настъпил на 28.07.2019 г. (съобразно направеното в с. з.
уточнение). Посочва се, че с извършените от ответницата плащания са били
погасени вземания за възнаградителна лихва в размер на 642, 96 лева и за
главница в размер на 1845, 45 лева, като остатъкът от дължимата главница
възлиза 3154, 55 лева. Поддържа се, че за периода от 28.03.2017 г. 28.07.2019
г. върху главницата е дължима договорна възнаградителна лихва от 9, 30 % в размер на 367, 46 лева, представляваща сбор от
неплатените лихви за вноски № 21 – № 48. Освен това за същия период върху
неплатената падежирала главница е дължимо обезщетение за забава в размер на 530,
40 лева. За периода от 28.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението на 12.08.2019г.
размерът на дължимата наказателна лихва е 13, 14 лева. За претендираните суми
била издадена заповед № 3130 от 16.08.2019 г. за незабавно по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 6784/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена
на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК
ответницата К.Г.М., чрез назначения й по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат А., е депозирала писмен отговор, с който
оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Оспорва реалното
получаване на сумата, посочена в договора за кредит. Счита, че е налице
неяснота относно начина, по който се формират лихвеният процент
по кредита, както и годишния процент по разходите и неговите компоненти. Намира,
че са налице основания за недействителност на процесния договор за кредит без
да посочва конкретни такива.
В хода на
производството е констатирано, че на 30.04.2020 г. в търговския регистър е
вписано вливане на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК: ********* в „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК:
*********, поради което и на основание чл. 227 ГПК „ЕКСПРЕСБАНК" АД, ЕИК: *********, е заличено
като ищец по делото, като на негово място като ищец е конституиран правоприемникът й „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: *********.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За претендираните с исковата молба суми е издадена
заповед № 3130 от 16.08.2019 г. за незабавно по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
6784/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, която е била връчена на
длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което предявените
искове се явяват допустими.
За уважаването на предявените положителни
установителни искове с
правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 422 ГПК е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
Действителен договор за банков кредит, по силата на който ответникът дължи
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му по договора за заем.
По делото е представен Договор за кредит
„Експресо“ № 416444/28.07.2015 г., сключен между кредитодателя „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, ЕИК:
*********,
и кредитополучателя К.Г.М., със следните параметри: общ размер на кредита –
5000 лева; вид на кредита – потребителски; срок на договора – 28.07.2019 г.;
начина на усвояване – по разплащателна сметка на клиента IBAN ***; условия за
издължаване на кредита – съгласно погасителен
план при месечна погасителна вноска в размер на 126, 62 лева за период от 48
месеца; падеж – 28-мо число на месеца; номинален фиксиран лихвен процент – 9, 3
% на година за целия срок на договора, при посочени основания за увеличаването
му; наказателна надбавка върху просрочени погасителни вноски в размер на 6
пункта над номиналния лихвен процент, или общо 15, 30 %; годишен процент на
разходите – 11, 87 %; общо дължима сума – 6 206, 05 лева; такса за
одобрение – 128, 25 лева; застраховка „Живот“ при разходи 0, 62 % годишно върху
остатъка от главницата по групова застраховка при застраховател „Сожелайф България
Животозастрахователно дружество“ АД; осигуряване на средства за погасяване на
кредита – превод на заплата в пълен
размер по разплащателната сметка на кредитополучателя или превод на 110 % от
погасителната вноска по разплащателната сметка на кредитополучателя. Към
договора е представен подписан погасителен план, който включва лихва,
застраховка и главница.
На първо място следва да се
отбележи, че посочените с договора за потребителски кредит и погасителния план
към него вземания за застраховка не са предмет на настоящото производство, тъй
като за тях не е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, не е
издадена заповед за изпълнение и не е предявен иск. Поради това съдът не дължи
произнасяне относно тяхната дължимост и не е обвързан да приеме, че са част от
дължимата месечна погасителна вноска по представения погасителен план.
От справка в търговския регистър се
установява идентичност между кредитодателя по процесния договор „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК:
*********,
и първоначалния ищец „Експресбанк“ АД, ЕИК: ********* (вписана промяна във
фирмата на дружеството на 28.01.2019 г.), който в хода на производството е прекратил
правосубектността си чрез вливане, като всички негови права и задължения са
преминали върху правоприемника „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: *********, конституиран на
мястото на ищеца по делото.
Процесната сделка притежава белезите
на договор за потребителски банков кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ, поради което съдът следи служебно за нарушения на императивните разпоредби
на ЗПК и ЗЗП.
По отношение на възраженията на
ответната страна, че посочената в договор за кредит сума не е реално получена,
съдът намира следното. От представените по делото писмени доказателства
(история на сметка за периода от 01.07.2015 г. до 14.02.2020 г.), както и от
заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че на 28.07.2015 г. по посочената в договора банковата сметка на
ответницата при „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***, е постъпила сумата
от 5 000 лева, с основание на превода: усвояване на кредит, съгласно
банкова операция № 87200485215183. Видно е обаче, че на 27.07.2015 г. от същата
банкова сметка ***, 25 лева с посочено основание – такса одобрение. В чл. 5,
ал. 1 от процесния договор е предвидено, че при сключването му
кредитополучателят се задължава да заплати на банката еднократна такса в размер
от 128, 25 лева, която ще бъде удържана от разплащателната му сметка при
отпускане на кредита. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за
кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребител. Посочената
разпоредба транспонира правилото на чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
(Директивата), което предвижда задължение за оценка на кредитоспособността на
потребителя. На основание чл. 8, ал. 1 от Директивата държавите-членки
гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация,
получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на
справка в съответната база данни. В съображение 26 от преамбюла на Директива е
посочено, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин… кредиторите следва да имат
отговорността да проверяват кредитоспособността на всеки отделен потребител. Целта
на това задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя е да се
насърчи отговорното поведение на кредитора и да се предотврати опасността да
предоставя кредити на некредитоспособни потребители (Решения от 18 декември 2014
г. по дело C-449/13, т. 43 и от 6 юни 2019 г. по дело С-58/18, т. 40). Въз
основа на изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 5, ал. 1 от процесния
договор за потребителски кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като предвижда потребителят да заплати такса за услуга „одобрение“, която
всъщност представлява изпълнение на задължението на кредитополучателя да оцени
кредитоспособността на кредитоискателя. Предвиждането на подобно задължение в
тежест на потребителя, предназначено за изпълнение на нормативно установено
задължение в тежест на кредитодателя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Поради това съдът намира, че сумата от 128, 25 лева
е удържана от сметката на ответницата без основание, поради което реално получената от нея заемна сума не е
5000 лева, а 4 871, 75 лева.
По отношение на доводите на ответната страната, че е налице
неяснота относно начина, по който се формира лихвеният процент по кредита,
съдът приема следното. В част I, т. 8 от
процесния договор страните са уговорили номинален фиксиран лихвен процент – 9,
3 % на година за целия срок на договора, при посочени в т. 8.2, 8.3 и 8.4 основания
за увеличаването му. По делото не се твърди и не се установява да е приложено
някое от тези основания за увеличаването на уговорения лихвен процент, поради
което въпросът за неравноправността на тези клаузи остава извън предмета на
делото. В част I, т. 9.1 от
процесния договор е предвидена наказателна надбавка върху просрочени
погасителни вноски в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент, или общо
15, 30 %. Съгласно част II, чл. 10, ал. 1
от договора при неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет (или на
лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период) в предвидените в
погасителния план срокове, договорената
лихва се увеличава с наказателната надбавка по част I, т. 9.1. Посочено е, че наказателната лихва се
начислява отделно извън анюитетните вноски (лихви и застрахователни премии през
частичния гратисен период) и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни
вноски. На основание чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да урежда на разбираем език лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. При анализа на посочените клаузи от договора за потребителски
кредит съдът намира, че действително е налице неяснота относно начина, по който
се формира лихвеният процент по кредита. По своята същност лихвите биват: 1)
договорни и законови – в зависимост от основанието, на което се дължат; 2)
възнаградителни и наказателни – в зависимост от предназначението им да послужат
като възнаграждение за ползването на парична сума или за наказание за допусната
забава в плащането на изискуема парична
сума. В процесния случай не става ясно
дали уговорената „наказателна надбавка“ по част I, т. 9.1 се добавя към размера
на договорения лихвен процент, като по този начин увеличава размера на
договорната възнаградителна лихва върху остатъка от предоставената в заем
главница, или представлява ново вземане за договорна наказателна лихва върху
просрочената главница. Поради това и на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК съдът намира, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Установи се по делото, че чистата стойност на кредита, представляваща
реално получена от потребителя заемна сума, е в размер на 4 871, 75 лева. По делото се признава от ищеца
(в исковата молба), а и се установява от заключението не вещото лице, че кредитът
е обслужван редовно до 28.03.2017г.,
като длъжницата е извършила плащания в общ размер от 2488, 41 лева. На основание чл. 23 ЗПК тази
сума следва да бъде отнесена единствено за погасяване на главницата. При това
положение дължимият непогасен остатък от главницата възлиза на 2 383, 34
лева.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че искът за главницата следва да бъде уважен частично за сумата от 2 383,
34 лева и отхвърлен за сумата над 2 383, 34 лева до пълния предявен размер
от 3154, 55 лева; исковете за договорна възнаградителна лихва и за обезщетение
за забава следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в заповедното и
исковото производство, съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, съразмерно на уважената част от
предявените искове, а именно за сумата от 624, 18 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 422 ГПК в отношенията между страните, че К.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на ищеца „БАНКА ДСК“
АД, ЕИК: *********, сумата от 2 383, 34 лева –
главница по договор
за кредит „Експресо“ № 416444/28.07.2015 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението на 12.08.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед № 3130 от 16.08.2019 г. за незабавно по чл. 417 ГПК по ч. гр.
д. № 6784/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
2 383, 34 лева
до пълния предявен размер от 3154, 55 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: *********,
против К.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.
9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 422 ГПК за ПРИЕМАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми по договор
за кредит „Експресо“ № 416444/28.07.2015 г.: 367, 46 лева – договорна лихва за периода
от 28.03.2017 г. до 28.07.2019 г.; 530, 40 лева – обезщетение за
забава за периода от 28.03.2017 г. до 28.07.2019 г.; 13, 14 лева – обезщетение за
забава за периода от 28.07.2019 г. до 12.08.2019 г., за които суми е
издадена заповед № 3130 от 16.08.2019 г. за незабавно по чл. 417 ГПК по ч. гр.
д. № 6784/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК: *********, сумата от 624,
18 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Диана
Асеникова
Вярно с оригинала:
И.Г.