Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 16. 10. 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, IV
– В въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Елена Иванова
Членове:
1. Розалина Ботева
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов в. гр. дело № 3351 по
описа на Софийския градски съд за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление *** (въззивник-ищец) чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт Т.Ж.срещу решение № 96824, постановено на 21. 05. 2020 г. от Софийския районен
съд, 144-ти състав, по гр. дело
№*****по описа за 2018 г. (обжалвано решение), поправено по реда на чл. 247 ГПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил изцяло осемте субективно и обективно кумулативно съединени иска за
установяването на съществуването на парични задължения, свързани с доставянето
на топлинна енергия. Всеки един от исковете е с цена по-малка от 5 000
лева.
Въззивникът-ищец твърди, че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Изтъква, че според данните от експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза в системата на въззивника-ищец
било постъпило плащане на парична сума в общ размер 460 лева, но не са били
предоставени данни плащането за кои лица е и чие вземане е погасено. Според
разпределението на тежестта на доказването ответниците
трябвало да докажат извършеното плащане, като представят съответен платежен
документ. По делото нямало доказателства кое лице е извършило плащането, поради
което неправилно първоинстанционният съд приел, че ответниците са погасили задължението си. Твърди, че макар и
да е било извършено плащане в хода на висящия процес на сумата 460 лева, то не
било извършено от ответниците и не било за
погасяването на тяхното задължение. Първоинстанционният
съд бил допуснал процесуално нарушение, като не предоставил възможност на ищеца
да изрази становище „дали е относимо към процесното вземане и
дали поддържаме претенцията си като непогасена“. Твърди, че въпросното
плащане всъщност е било извършено от Л.И.П.за погасяване на задължение „в размер на 2/8 идеални части“ на З.З.П.. Иска от въззивния съд да
отмени обжалваното решение, като постанови друго решение и уважи въззивната жалба. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците в първоинстанционното производство И.Г.Р. с ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес ***, и В.Г.Р. с ЕГН **********, адрес *** (въззиваеми-ответници), макар и
преписи от въззивната жалба да са им били връчени
чрез назначените им от първоинстанционния съд особени
представители. В хода на устните състезания пред въззивния съд излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, свързани с прехвърлянето на собствеността
върху процесния недвижим имот и липсата на
своевременно въведени доводи от въззивника-ищец пред първоинстанционния съд относно извършеното плащане в размер
на 460 лева. Правят изводи, че направените от въззивника-ищец за пръв път с въззивната
жалба доводи във връзка с плащането са преклудирани.
Искат от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице
помагач „Бруната България“ ООД, седалище и адрес на
управление ***, привлечено да помага на въззивника-ищец.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от заинтересовано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител.
Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. По тези
съображения въззивната жалба е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно и допустимо.
Относно правилността на обжалваното решение въззивният
съд е обвързан от изложените от въззивника доводи и
приема следното.
Предмет на делото са предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК от въззивника-ищец осем
субективно и обективно кумулативно съединени иска с правни основания чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД за установяването на съществуването на
парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия през периода 01.
04. 2014 г. – 30. 04. 2016 г. спрямо топлоснабдения
имот апартамент, находящ се в град София, ул. „********,
партер, аб. номер 21990. В тежест на въззивника-ищец е да установи при условията на пълно и
главно доказване възникването на валидно облигационно отношение по доставянето
на топлинна енергия в полза на въззиваемите-ответници
през процесния период и спрямо топлоснабдения
имот, количеството и стойността на реално доставената топлинна енергия,
настъпването на изискуемостта на вземанията за топлинна енергия; наличието на
валидно облигационно отношение, във връзка с което в полза на въззивемите-ответници през процесния
период и спрямо съответния топлоснабден имот реално е
била извършвана услугата дялово разпределение и стойността на тази услуга; и
изпадането на въззивемите-ответници в забава по
отношение на вземанията за стойността на топлинната енергия. При установяване
на съответните елементи на правопораждащи фактически
състави в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил задълженията.
Страните не оспорват възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка, която е подкрепена от събраните по
делото доказателства, че въззиваемите-ответници са
били съсобственици на процесния топлоснабден
имот до 18. 12. 2015 г., когато заедно с другите му съсобственици Л.И.П.и З.З.П. го продали на третите лица Г.П.Г.и А.П.Г.(л. 14 от
делото на районния съд). Страните не спорят и относно правилния и
законосъобразен извод на първостепенния съд, че при това положение се
установява наличието на валидно облигационно отношение, свързано с доставянето
на топлинна енергия спрямо процесния топлоснабден имот между страните по настоящото дело по
силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, но само за част от процесния
период – от 01. 04. 2014 г. до прехвърлянето на собствеността на 18. 12. 2015
г. Всеки един от въззиваемите-ответници е бил носител
на 1/8 идеална част от правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот преди продажбата му. Според данните
от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза стойността на
реалното доставената топлинна енергия спрямо топлоснабдения
имот през тази част от процесния период (01. 04. 2014
г. – 18. 12. 2015 г.) възлиза на общо 1 623 лева и 24 стотинки. Съобразно
квотата им от съсобствеността всеки от въззиваемите-ответници
следователно е дължал по 202 лева и 90 стотинки за реално доставената топлинна
енергия.
Относно претенцията за стойността на
услугата дялово разпределение от представените пред първостепенния съд
доказателства се установява, че до прехвърлянето на правото на собственост е
било налице съответно валидно облигационно отношение по извършването ѝ (съгласно
протокол от общото събрание на етажната собственост и договор за извършването
на услугата „топлинно счетоводство“,
сключен между етажната собственост и третото лице помагач – л. 28 – 31 от
делото на районния съд). От експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза и постъпилите документи от третото лице помагач се установява, че
през съответната част на процесния период реално е
била осъществявана услугата дялово разпределение. От експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза пък и представените с исковата молба писмени
данни се установява, че стойността на реално извършената през тази част от процесния период (01. 04. 2014 г. – 18. 12. 2015 г.) услуга
дялово разпределение възлиза на 43 лева и 52 стотинки. При това положение
съобразно квотите на въззиваемите-ответници от
съсобствеността всеки от тях дължи по 5 лева и 44 стотинки главница за цената
на услугата дялово разпределение. За пълнота тук следва да бъде отбелязано, че
активната материалноправна легитимация тъкмо на въззивника-ищец да претендира заплащането на услугата
дялово разпределение, която е била извършвана от третото лице помагач,
произтича от чл. 22 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на потребители от град София от 2014 г. (общите условия от 2014
г.). Не може да бъде споделена изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен смисъл, че въззивникът-ищец
не е активно материалноправно легитимиран да
претендира задълженията за стойността на услугата дялово разпределение.
Във връзка с претенцията за
установяването на съществуването на задължения за заплащането на обезщетения за
забава във връзка с цената на доставената топлинна енергия въззивният
съд намира за нужно да изтъкне, че през съответния дял от процесния
период (01. 04. 2014 г. – 18. 12. 2015 г.) приложение намират общите условия от
2014 г., съгласно които задълженията за заплащането на доставената топлинна енергия
стават изискуеми след публикуването на съответните фактури на
интернет-страницата на въззивника-ищец. Според
мнозинството от настоящия съдебен състав съответната уговорка на чл. 33, ал. 1
от общите условия от 2014 г. предполага потребителя на топлинна енергия за
битови нужди да закупи персонален компютър или друго устройство с достъп до
интернет, както и да сключи допълнителен договор за доставянето на
информационни услуги (интернет). Това имплицитно изискване създава значително
икономическо бреме за потребителя и същевременно значително облекчава разходите
на ищеца за отправянето на покани, което не е оправдано с оглед на целта на
уговорката ищецът да го покани да заплати сумите за доставената топлинна
енергия. Така съответната уговорка създава значително неравновесие между
правата на потребителя и топлопреносното предприятие,
което противоречи на добросъвестността и е във вреда на потребителя. Затова
уговорката на чл. 33, ал. 1 от общите условия мнозинството от настоящия съдебен
състав приема за неравноправна и следователно нищожна. Щом тази уговорка е
нищожна, то следва да намери приложение общото правило на чл. 69, ал. 1 във
връзка с чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според което изискуемостта и поставянето на
длъжника в забава настъпват с отправянето на покана от кредитора до него. Понеже
в разглеждания случай обаче по делото липсват каквито и да било данни въззивникът-ищец да е отправил покана до въззиваемите-ответници за заплащането на сумите за топлинна
енергия, то не може да се приеме, че те са били поставени в забава. Поради тези
съображения исковете за установяване на съществуването на задължения за
заплащането на обезщетения за забава за стойността на доставената топлинна
енергия са неоснователни.
Що се отнася до исковете за
установяването на съществуването на задължения за заплащането на обезщетения за
забава за стойността на услугата дялово разпределение, съдът констатира, че
няма данни страните да са уговорили с общите условия или по друг начин срок за
изпълнение на задължението за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение. При това положение това задължение става изискуемо веднага с
отправянето на покана до длъжника на общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Понеже
в разглеждания случай обаче по делото липсват каквито и да било данни въззивникът-ищец да е отправил покана до въззиваемите-ответници за заплащането на услугата дялово
разпределение, то не може да се приеме, че те са били поставени в забава. Ето
защо исковете за установяването на съществуването на задължения за заплащането
на обезщетения за забава за стойността на услугата дялово разпределение също са
неоснователни.
След като основателните и доказани
парични задължения въззиваемите-ответници за
съответната част от процесния период възлизат на общо
208 лева и 34 стотинки за всеки един, съответно 416 лева и 68 стотинки общо за
двамата, въззивният съд следва най-сетне да обсъди и
повдигнатия пред него въпрос дали тези задължения са били погасени чрез плащане
или не. Заплащането на сумата 460 лева е било направено според данните от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза преди образуването на
исковото производство пред първостепенния съд и въззивникът-ищец
е знаел за него още от самото начало на исковия процес. Това се потвърждава и
от самия текст на подадената от него искова молба, в който същата страна
изрично признава, че „На 08. 01. 2018 г.
по банков път е постъпила сума в размер на 460,00 лв“.
Очевидно при това положение първостепенният съд няма процесуално задължение да
предоставя възможност на ищеца да изразява становище във връзка с признание на
факт, което той сам е направил. Съставлява ли това признание на факт обаче
признание, че тъкмо двамата въззиваеми-ответници са
извършили плащането в размер на 460 лева и че по този начин тъкмо техните
юридически задължения са били погасени?
Според настоящия съдебен предвид
съсобствеността върху процесния топлоснабден
имот през съответната част от процесния период
постъпването на определена парична сума във връзка с погасяването на задължения
за доставяната топлинна енергия и при издадена заповед за изпълнение спрямо
четиримата съсобственици, за да бъде зачетен погасителният ефект на направеното
плащане трябва то трябва да бъде достатъчно конкретизирано по размер и
основание, така че да може да се определи чии задължения се погасяват с него.
Тежестта на доказването на извършеното плащане в тази достатъчно конкретизирана
степен е за въззиваемите-ответници. Те трябва да
проведат пълно и главно доказване на съответното обстоятелство. Действително, в
исковата молба въззивникът-ищец е признал за
постъпило плащане на сумата 460 лева. Това признание обаче не е достатъчно
конкретизирано – в него липсват данни кое точно лице е извършило плащането и
погасяването на чии точно задължения са основание за него. При положение, че
сборът от идеалните части от правото на собственост на въззивниците-ответници
през съответния промеждутък от процесния период, е
равен на идеалните части от правото на собственост на третото за исковия процес
лице З.З.П., и съответно размерът на нейните
задължения за доставената топлинна енергия тези на двамата въззиваеми-ответници
е равен, то е налице обосновано съмнение, че признатото от въззивника-ищец
плащане може да е било всъщност насочено към погасяването на нейните парични
задължения, а не тези на въззиваемите-ответници. По
делото липсват категорични данни, които да изключат това съмнение – експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза гласи, че на вещото лице не са
били представени данни кое лице е вносител на сумата 460 лева, както и дали
сумата е отнесена за погасяване на задължението на конкретно лице, посочено
като длъжник по съдебната сметка (л. 324). При това положение следва да бъдат
приложение неблагоприятните последици на тежестта на доказването спрямо въззиваемите-ответници, които я носят, и да се приеме, че
плащането на сумата в размер на 460 лева не е свързано с погасяването на
техните парични задължения за доставянето на топлинна енергия.
При това положение крайните изводи на
първата инстанция и на въззивния съд не съвпадат
напълно. Обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта относно исковете
за установяване на съществуването на парични задължения за доставянето на
топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. То следва да бъде
потвърдено в останалата обжалвана част.
Разноски. При
този изход на делото въззивният съд следва да присъди
пропорционално сторените разноски.
В рамките на заповедното производство
заявителят е сторил разноски за държавна такса в размер на по 10 лева и 50
стотинки спрямо всеки един от двамата длъжници, които
участват в исковия процес. При това положение предвид изхода на делото
пропорционално следва да бъдат присъдени по 10 лева и 29 стотинки.
Няма данни длъжниците
В.Г.Р. и И.Г.Р. да са сторили разноски в рамките на заповедното производство.
Те освен това и не претендират разноски. Поради тези съображения разноски за
заповедното производство не следва да им бъдат присъждани.
В рамките на първоинстанционното
исково производство ищецът е сторил разноски за довнесена държавна такса в
размер на още 100 лева, 698 лева депозити за възнаграждения на особените
представители на ответниците, 600 лева депозити за
възнаграждения на вещите лица и юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото
следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева. Така
сторените разноски в размер на общо 1 448 лева трябва да се разделят
поравно за всеки един ответник, тоест по 724 лева на иск. Предвид изхода на
делото всеки ответник трябва да бъде осъден да заплати пропорционално по 709
лева и 52 стотинки.
Ответниците нито са сторили
разноски, нито претендират такива за първоинстанционното
исково производство, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Във въззивното
производство въззивникът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 34 лева, депозити за възнаграждения на особените
представители в размер на общо 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на правна и фактическа сложност на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде определено на 25 лева. Така
сторените общо разноски в размер на 359 лева следва да се разделят поравно между
двамата въззиваеми, тоест по 179 лева и 50 стотинки
на въззиваем. Предвид частичната основателност на въззивната жалба въззивният съд
трябва да присъди пропорционално по 177 лева и 25 стотинки.
Въззиваемите нито са сторили
разноски, нито претендират такива за въззивното
производство, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 96824, постановено на 21. 05. 2020 г. от Софийския районен
съд, 144-ти състав, по гр. дело
№*****по описа за 2018 г. в
частта,
в която се отхвърля иска на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление *** с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 155 от Закона за енергетиката, за установяване на съществуването
на парични задължения на ответниците И.Г.Р. с ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, и В.Г.Р. с ЕГН **********, адрес ***, свързани с
доставянето на топлинна енергия през периода 01. 04. 2014 г. – 30. 04. 2016 г.
спрямо топлоснабдения имот апартамент, находящ се в град София, ул. „********, партер, аб. номер 21990, до размера на претендираните
по 202 лева и 90 стотинки от всеки от тях, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 155 от Закона за
енергетиката, че всеки един от ответниците И.Г.Р. с
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, и В.Г.Р. с ЕГН **********, адрес ***,
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
сума в размер на по 202 лева и 90
стотинки, представляваща стойността на доставената топлинна енергия през
периода 01. 04. 2014 г. – 30. 04. 2016 г. спрямо топлоснабдения
имот апартамент, находящ се в град София, ул. „********,
партер, аб. номер 21990, ведно със законовата лихва
от 30. 05. 2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 34872 по описа на Софийския районен съд,
144-ти състав, за 2017 г.
ОТМЕНЯВА
решение № 96824, постановено на 21. 05. 2020 г. от Софийския районен
съд, 144-ти състав, по гр. дело
№*****по описа за 2018 г. в
частта,
в която се отхвърля иска на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление *** с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 155 от Закона за енергетиката, за установяване на съществуването
на парични задължения на ответниците И.Г.Р. с ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, и В.Г.Р. с ЕГН **********, адрес ***, свързани с
извършването на услугата дялово разпределение през периода 01. 04. 2014 г. –
30. 04. 2016 г. спрямо топлоснабдения имот
апартамент, находящ се в град София, ул. „********,
партер, аб. номер 21990, в размер на по 2 лева от
всеки от тях, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 155 от Закона за
енергетиката, че всеки един от ответниците И.Г.Р. с
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, и В.Г.Р. с ЕГН **********, адрес ***,
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
сума в размер на по 2 лева,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия през периода 01. 04.
2014 г. – 30. 04. 2016 г. спрямо топлоснабдения имот
апартамент, находящ се в град София, ул. „********,
партер, аб. номер 21990, ведно със законовата лихва
от 30. 05. 2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 34872 по описа на Софийския районен съд,
144-ти състав, за 2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 96824, постановено на 21. 05. 2020 г. от Софийския районен
съд, 144-ти състав, по гр. дело
№*****по описа за 2018 г., в останалата част.
ОСЪЖДА
И.Г.Р.
с ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, и В.Г.Р. с ЕГН **********,
адрес ***, да заплатят разделно на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, по 10 лева и 29 стотинки, представляващи разноски в заповедното
производство, по 709 лева и 52 стотинки,
представляващи разноски в първоинстанционното исково
производство, както и по 177 лева и 25
стотинки, представляващи разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Бруната България“ ООД, седалище
и адрес на управление ***.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.