№ 220
гр. Айтос, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100121 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 559, ал. 3 вр. чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена ИМ от ГАРАНЦИОНЕН ФOHД, ЕИК ***,
чрез адв. П. Ч., съд. адрес: ***, срещу Н. Р. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Ж.А., съд. адрес:
***. Твърди, че на осн. чл. 559, ал.1,т.1 К3 и Споразумение между Компесационните органи
и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. е възстановил изплатеното от Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ на Националното бюро на И. пo щети
№ 120615/17.10.2018г. (сумата от 4236,78 лв.) и № 220008/ 07.02.2018г. (сумата от 5950,36
лв.), представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в общ размер от
10 187.14 лв. Твърди, че обезщетението било възстановено от него за причинени увреждания
от ПТП, настъпило на 25.10.2016г. в И.. Поддържа, че виновен за настъпването на ПТП бил
ответникът, който при управление на л.а. „***", ДК № *** в И. не осигурил необходимата
дистанция и ударил в задната част движещото се пред него в сьщата лента л.а. „***", с рег.
№ *** FBW, като така причинил процесното ПТП, кaкто и че вследствие на удара били
нанесени и травматични увреждания на лицата Д.Л. и Е.Г.. Сочи, че в нарушение на чл. 461
вр. чл. 483 КЗ ответникът управлявал увреждащия л.а. без сключена задължителна
застраховка „ГО“, както и че с регресна покана ответникът бил поканен да възстанови
платеното от ищеца, нo плащане не последвало. Иска ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 10 187.14 лв., представляваща възстановеното от ищеца по щети №
120615/17.10.2018г. и № 220008/ 07.02.2018г. обезщетение, ведно със законната лихва от
предявяване на ИМ до окончателно плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал ОИМ. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва твърдението, че е виновен при настъпване на описаното в ИМ ПТП, за което
липсвали какви да е доказателства. Оспорва се наличието на причинна връзка между
евентуалното противоправно поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат,
вкл. между настъпилото ПТП и сочените вреди на увредените чужди граждани. Оспорва
ищецът да е заплатил по щетите претендираните в ИМ обезщетения. Оспорва по размер
сочените имуществени и неимуществени вреди, както и начина на определянето им.
Намира, че претендираните вземания са погасени по давност. Поддържа, че не е получавал
регресна покана от ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
1
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото доказателства (вкл. заключението на ВЛ по ССчЕ)
НББАЗ е превело по банкова сметка на Националното бюро на автомобилистите в И. сумата
от 2 166,78 евро по щета № 120615/17.10.2018г., както и сумата от 3 042,37 евро по щета №
220008/07.02.2018г. Представени са и доказателства, че в периода 15.02.2018г.-31.10.2018г.
ищецът е възстановил на НББАЗ платената от него сума на Националното бюро на
автомобилистите в И. /превалутирана в лева от общо 10 187,14 лв/. Ищецът твърди, че
последната сума представлява изплатени от Националното бюро на автомобилистите в И.
обезщетения на увредените лица за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на причинено по вина на ответника ПТП, настъпило на 25.10.2016г. в И., както и
че последният нямал застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от него
автомобил. По делото обаче не са ангажирани годни доказателства, които да установят
настъпилото ПТП /вкл. неговия механизъм/ по твърдения от ищеца начин /предвид
изключването на протокола за ПТП, находящ се на л.8 от делото, на осн.чл.183, изр.2 ГПК/,
както и за евентуалното противоправно поведение и вината на ответника за настъпване на
ПТП, съставляващо самостоятелно основание за отхвърляне на иска като недоказан и
неоснователен. При предявен иск от Гаранционния фонд срещу виновния водач
/делинквента/ ответната страна има право да изрази становище по предявения иск и
представените от ищеца доказателства за установяване на релевантните факти, което в
настоящия случай е направено в писмения отговор по чл. 131 ГПК. Нито в относимите
директиви, нито в Споразумението между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове съществува забрана за представяне на писмените доказателства в оригинал при
възникнал между страните спор относно тяхната истинност. Действително в разпоредбата на
т. 8.4 от Споразумението е предвидено, че изпращането на искането за реимбурсация става
по факс или по електронна поща, която разпоредба позволява изпращане на писмените
доказателства по същия начин. Съгласно т. 8.4, изр. 2 от Споразумението писмените
материали във връзка със случая следва да бъдат предоставени на общо основание.
Посочената клауза не изключва приложението на разпоредбите на чл. 183 и чл. 193 ГПК.
Документите, отнасящи се до отговорността на делинквента и изплащане на обезщетението
на увреденото лице от Компенсационния орган следва да бъдат изпратени на съответния
Гаранционен фонд с искането за реимбурсиране, като това може да бъде направено по факс
или по електронна поща, но при наличието на спор между Гаранционния фонд, който е
възстановил платеното обезщетение и се е суброгирал в правата на пострадалото лице, и
виновния водач /делинквента/ относно тяхната автентичност и верност /какъвто спор е
налице в случая/, съдът е длъжен да изследва и се произнесе по истинността на оспорените
писмени доказателства съобразно предвидените в националното законодателство
разпоредби /чл. 183 и чл. 193 ГПК/. Предвидената в Регламент /ЕО/ № 1206/2001 на Съвета
от 28 май 2001г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дела, както и раздел II от Глава
56 от ГПК /чл.614 и сл. ГПК/ възможност за отправяне на искане за събиране на
доказателства до компетентния орган на друга държава-членка или при условията на чл. 17
от регламента да изиска непосредствено събиране на доказателствата не изключва
приложението на чл. 183 и чл. 193 ГПК в хипотезата на представени от страна по спора
писмени доказателства, чиято истинност е оспорена от другата страна /Р. № 32 от 28.07.2022
г. по т. д. № 522/2021 г. на ВКС, II TO, както и Р.№ 649 от 20.07.2017 г. по гр. д. № 257/2017
г. на ОС Бургас/. Споделяйки посочената практика съдът отхвърли искането на ищеца по чл.
614 ГПК и изключи на осн.чл. 183, ал.2 ГПК представеното копие на протокола за ПТП,
представен с ИМ, предвид извършеното оспорване от ответната страна и непредставянето
му от ищеца /въпреки дадените от съда указания и неколкократно дадените възможности на
страната да стори това/. За пълнота следва да се посочи, че по делото липсват и
доказателства за вида и размера на вредите, настъпили в резултат на горепосоченото ПТП от
25.10.2016 г., както и за начина на определяне размерите на обезщетенията, които са
платени от компенсаторния орган на Испания за репарирането на тези вреди. С оглед на
това и понеже не се доказаха твърденията на ищеца, че на 25.10.2016 г. поради
2
противоправното поведение и по вина на ответника на територията на Испания е настъпило
ПТП, в което е участвал ответника и друго МПС, както и че в резултат на това ПТП са
настъпили имуществени и неимуществени вреди в твърдените от ищеца размери, за които
Националното бюро на автомобилистите на Испания е заплатило застрахователни
обезщетения на увредените лица, съдът намира, че предявеният иск против ответника се
явява недоказан както по основание и по размер, обуславящо извод за отхвърлянето му.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски –
в размер на 1300 лв. /адв.възнаграждение/, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФOHД, ЕИК ***,
чрез адв. П. Ч., съд. адрес: ***, срещу Н. Р. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Ж.А., съд. адрес:
***, иск по чл. 559, ал. 3 вр. чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от общо 10 187.14
лв. /включващи сумата от 4236,78 лв. пo щета № 120615/17.10.2018г. и сумата от 5950,36 лв.
по щета № 220008/07.02.2018г./ - платени обезщетения за причинени от ответника
имуществени и неимуществени вреди при ПТП от 25.10.2016 г., настъпило на територията
на И., които суми са били възстановени от ищеца на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФOHД, ЕИК ***, чрез адв. П. Ч.,
съд. адрес: ***, да заплати на Н. Р. Ч., ЕГН **********, сумата от 1300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3