Р
Е Ш Е Н И Е № 260070
гр. Сливен, 05.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение трети
наказателен състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря Жанина
Бояджиева, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 512 по описа
за
Производството е
образувано по повод жалба на„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, против НП издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите –гр.Стара Загора ,
с което на жалбоподателя на основание
чл. 164,ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 13 000
лева за нарушение на чл. 123в,т.2 от ЗООС .
В с.з. жалбоподателя изпраща процесуален представител. Моли за
отмяна на атакуваното НП
В с.з. административно –
наказващият орган, редовно призован изпраща представител.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Проверката е започнала въз основа на
постъпил сигнал в РИОСВ-Стара Загора с вх. № КОС-09-5951/05.12.2019г. и е
извършена от експерти на РИОСВ - Стара
Загора .Същата е отразена в Констативен протокол № 007159/06.12.2019 г., като
актосъставителя и присъствалите свидетели , които се явяват и свидетели при
съставяне на АУАН са установили нерегламентирано съхранение на отпадъци с
код 191210-„запалими отпадъци (RDF-модифицирани
горива, получени от отпадъци)” и отпадъци от биомаса, извън регламентираните
площадки за съхранение на тези видове отпадъци, а именно площадки № 14, № 15 и
№ 17, съгласно действащото Комплексно разрешително, издадено по Закона за
опазване на околната среда.
В хода на проверката
било установено,че за дейността,която
осъществява “Топлофикация-Сливен” ЕАД
има издадено комплексно
разрешително по ЗООС № 510-Н1/2018 г., актуализирано с Решение № 510-
Н1-И0-А1/2019г., в което в Условие 11.5.4.е посочено ,че „ на
притежателя на настоящото разрешително се разрешава да извършва операция по
оползотворяване , обозначена с код R13(съхраняване
на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1 – R12, с изключение на временното съхраняване на
отпадъците на площадката на
образуване до събирането им) на Площадка
14 (отпадъци оползотворявани в предкамерната
скарна пещ на ЕК 2 тип 1-В-160/100), Площадка 15 (отпадъци
оползотворявани в КВГМ) и Площадка 17,
посочени на Приложение 7.4 „Генплан на площадка за предварително съхранение на
отпадъци”, приложено към Решение №510-Н1-И0-А1/2019 год.
При
извършената проверка отразена в
Констативен протокол №007159/06.12.2019 г. е установено съхранение на отпадъци
код 191210 – „запалими отпадъци (RDF-модифицирани горива, получени от отпадъци) и отпадъци
от биомаса на входа пред Площадка №17, извън границите на площадката, което
представлява нерегламентирано съхранение на отпадъци,т.е извън регламентираните
в комплексното разрешително площадки, поради което актосъставителя е приел,че „Топлофикация-Сливен”
ЕАД. не изпълнява Условие 11.5.4. от комплексно разрешително КР № 510-Н1/2018
г., актуализирано с Решение № 510-Н1-И0-А1/2019г .Приел е, че нарушението е
извършено на 06.12.2019
г.,т.е датата на извършване на проверката като резултатите от нея са отразени
в Констативен протокол № 007159 от същата дата. В протокола са отразени и
присъствувалите на проверката от страна на дружеството –жалбоподател лица, а
именно инж. И.В.,М.Д. и Божана Караманова-еколози в дружеството.
Въз основа
на това АНО е издал НП, с което на санкционираното дружество на
основание чл. 164,ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на
13 000 лева, за нарушение на чл. 123в,т.2 от ЗООС изразяващо се в неизпълнение на Условие 11.5.4. от комплексно
разрешително КР № 510-Н1/2018 г., а именно- нерегламентирано
съхранение на отпадъци, извън границите на установената за това площадка.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани по
делото доказателства .
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели , а именно актосъставителя П. , св.
Г.П. ,двете в качеството им на служители на АНО както и тия на св. В. и св. К.,
двамата служители на санкционираното дружество, доколкото са безпротиворечиви
и допълващи се както помежду си така и с
останалия събран по делото доказателствен материал.Всеки един от тези свидетели
независимо от местоработата си са категорични,че установеното количество
отпадък е било не повече от 1 -2 тона,
както и, че се касае за разхвърлени пред площадката остатъчни материали. Техните
показания са безпротиворечиви като св. К., в качеството си на еколог към
санкционираното дружество е категорична,че се касае за случай, при който след
като доставените количества от отпадъчни материали са били прибрани в
обособената за това площадка № 17, пред нея е
останало разхвърлено малко количество от тях, което се дължи на немарливост
при прибирането им, а не на неизпълнение на Комплексното разрешително за
съхранение .
Съдът кредитира частично
и показанията на св. М.- свидетел при съставянето на АУАН, в основната им
главна част като изключва същите, в частта, в която твърди, че по време на
проверката са били установени като неправилно складирани около15-20 тона
отпадъци. В тази им част показанията му са напълно противоречиви на останалите
гласни доказателства,поради което съдът ги изключи от доказателствения материал.
Съдът дава вяра на
представените от страна на ЕАД”Топлофикация”гр. Сливен писмени доказателства
като, въз основа на тях и в частност на разпечатка за получен отпадък и приемо–предавателен
протокол /л. 7 и 8 от делото /приема, че
на 04.12.19г. дружеството е получило 47.24 тона отпадъци, а на 06.12.2019г. още
12,04тона. Видно от приложеното и прието като доказателство извлечение от
компютърна програма / л.9 от делото / същите са пристигнали на 04.12.19т. на два
транша в 09:47ч. и в 12:48ч., а на 06.12.19г. са доставени еднократно в 10:30ч.
По делото липсва доказателство за часа на започване на проверката, доколкото не
е вписан такъв в Констативния
протокол и в АУАН, липсва и описание на количеството установени като неправилно
складирани отпадъци, като същите са посочени с код RDF
и такива представляващи
биомаса, без да е посочено количеството на всеки един от двата вида. Въз основа
на приложения по делото Констативен протокол, който съдът прие и приобщи по
делото, приема за установено и обстоятелството,че доставените на 04.12.19г.,
непосредствено преди проверката количества /доколкото за тия на 06.12.19г.липсват доказателства дали са
били приети към момента на проверката/ са били складирани правилно и в
изпълнение на соченото по- горе Разрешително за това.Видно от същия протокол
останалите площадки са били напълно изрядни, със складирани в тях
допустими количества отпадъци ,съхранени
по начин съответстващ на Разрешителното.
Въз основа
на приетата за установена фактическа обстановка и събраните писмени и гласни
доказателства съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалване, а
разгледана по същество е основателна,поради следните съображения:
По делото е безспорно
установено , а същото не се спори и от жалбоподателя, че в деня на проверката
пред площадка № 17 на територията на Топлофикация-Сливен" ЕАД са
установени неприбрани, т.е нескладирани в района на площадката отпадъци
с код RDF
.Установено е, /въз основа на кредитираните
по делото гласни доказателства/, че се касае за количество в размер около 1- 2 тона,които не са били щателно събрани по
време на пренасянето им с цел складиране. В тази връзка, съдът счита, че АНО
правилно е квалифицирал установеното като нарушение на императивната разпоредба на чл. 123 в, т. 2 от
ЗООС, но не е отчел всички индивидуализиращи процесното нарушение обстоятелства.
Действително,съгласно
§ 1, т. 39 от ДР на ЗООС, комплексното разрешително е индивидуален
административен акт, който има за цел да предотврати, ликвидира или намали
значителни отрицателни въздействия върху околната среда при неговото изпълнение
и при последваща експлоатация на съществуващи, нови и/или съществена промяна на съществуващи
инсталации. Това налага стриктно изпълнение на условията му, както и извършване
на текущ и последващ контрол по изпълнението на условията на Комплексното
разрешително съгласно чл. 123 в, т.2 от ЗООС. При така очертаната фактическа
обстановка, обаче с оглед на събраните
доказателства и констатациите отразени в АУАН и НП, АНО е следвало да отчете, че макар от
обективна страна, жалбоподателят да е нарушил
задължението си вменено му с разпоредбата на посочения текст от ЗООС – да
изпълнява условията в издаденото му Комплексно разрешително, във връзка
със съхранението на отпадъци до момента
на тяхното оползотворяване се касае за
нарушение, което се явява маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, която е различна от общия
случай на нарушение на разпоредбата на чл. 123 в , т. 2 от ЗООС, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, но в конкретния случай се касае за минимално
количество отпадък, около 1-2 тона, установен непосредстено пред входа на
площадката предвидена за съхранение. Касае се не за умишлено нескладиране, съответно
неизпълнение на Условие по даденото Разрешително, а за остатъчно количество
отпадък, в резултат на некачествено свършена работа по прибирането му. При
преценка доколко е налице „маловажност” на нарушението, следва да се отчете и
факта, че констатираното количество е остатък от получени на 04.12.19г., при
проверка извършена на 06.12.19г. отпадъци,т.е касае се за два дни през, които
останалите пред площадката, около два тона материали не са били складирани в
изпълнение на даденото Разрешително за съхранение. В конкретния казус е
установено и това, че при проверката на останалите площадки за съхранение не са
констатирани нито подобни нарушения, нито нарушения във връзка с количествата и
вида на намиращите се там отпадъци. Не на последно място следва да се отчете и
факта, че незабавно след констатиране на процесното нарушение и дадени
предписания за отстраняването му до 20.12.19г., то е било предсрочно отстранено,
видно от посоченото в жалбата и неоспорено от АНО уведомление от страна
на жалбоподателя с писмо с изх.№ 15-25 от 18.12.19г.
В
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки
един конкретен случай.
Предвид
горното и на основание чл.28 от ЗАНН, административно-наказващият орган не е следвало да налага
наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова нарушение ще
бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на наказателно постановление. Действително
обществените отношения, които регулира ЗООС, са от особена важност, но това не
означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид
нарушения и може да бъде основание административно-наказващия орган
да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай.
Ръководен от
гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът прие, че следва да отмени
атакуваното НП като незаконосъобразно
,поради което
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП №5 от 08.04.20г. издадено от Директор
на Регионална инспекция по околна среда-гр.Стара Загора , с което на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН" ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Сливен, община Сливен, обл. Сливен, ул. „Стефан Караджа” № 23, представлявано
от П.В.К. - Изпълнителен Директор на
основание чл. 164,ал.1 от ЗООС, за
нарушение на чл. 123в,т.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на
13 000 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: