Мотиви по н.ч.д. № 4519/2017 г. на
Софийски градски съд, НО, 29 състав
Производството
е по реда на чл. 44, ал. 13 вр. ал. 11 и ал. 12 ЗЕЕЗА вр. чл. 457, ал.2 – ал. 5 от НПК.
Образувано е въз основа на предложение от градския прокурор на СГП за решаване на въпросите, свързани с изпълнение на
присъда
№ 13007/13 г. от 22.11.2013 г., главен регистър № 6584/2013 г.; гл. рег. пор.
15540/2013 г. на съда в гр. М., Р.И., 7 наказателна секция, влязла в законна сила
на 4.06.2015 г., с която българският гражданин М.М.Б. е осъден на едно общо
наказание от дванадесет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 74,
ал. 1-3 и чл. 80, ал. 2 от Указа на президента на Републиката № 309/1990 г. и
по чл. 110 италианския НК, чл. 56 италианския
НК и чл. 73, ал. 1, ал. 6 и чл. 80, ал. 2 от Указа на президента на
Републиката № 309/1990 г.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
внесеното предложение от името на градския прокурор на СГП, с което се предлага
да се приеме за изпълнение присъда на италианските съдебни власти относно
осъдения М.М.Б. за извършени от него престъпления, съответно обозначени в пункт
19 и пункт 21 от документите на Р.И.. Предлага на съдебния състав да приеме, че
първото от тези престъпления
съответства
на престъпление по чл. 321 ал.
3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от българския НК, а второто от тях (по пункт 21) – съответства на престъпление по чл. 242, ал. 2, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18 от българския НК. Изтъква,
че доколкото престъплението по
чл. 242, ал. 2 от НК предвижда санкция от 10 до 15 години лишаване от свобода,
то наложеното на осъдения Б. наказание от 12 години лишаване от свобода
не следва да се редуцира. Предвид
вида и размера на наказанието счита, че следва да бъде определен първоначален строг режим,
като бъде приспаднато времето, през което осъденият е търпявал наказание в Р.И. и в Република България,
считано от 30.05.2012 г. След пледоарията на защитата, в която
се предлага правна квалификация на престъпленията, изискваща редукция, прокурорът излага доводи, че в разпоредбата на
чл. 321, ал. 3 НК се съдържа хипотеза, когато организираната престъпна група е
съставена с користна цел, каквато в случая безусловно се установява от
съдебните решения на италианските съдебни власти. По отношение на другата
предложена от защитниците квалификация на второто престъпление – по чл. 242,
ал. 9 от НК, считам, че е неоснователна, защото, видно от всички документи,
изпратени от италианските съдебни власти, става въпрос за започнат трафик на
наркотици, като в осъдителния диспозитив за Б. е посочено, че той направил опит
да пренесе наркотик от кораба майка на други два по-малки кораба, т.е. че
изпълнителното деяние за трафика на 1500 кг. наркотик е било започнало.
Навежда, че в мотивите на решението на апелативния съд е посочено, че наркотикът
е бил закупен, натоварен на кораб, а всички подсъдими са разполагали с кораби
със съобразени размери, за да бъде натоварено такова огромно количество
наркотик. По отношение на изпълнението на наложената глоба изразява становище,
че има друг процесуален ред, по който следва да бъде разгледана.
Защитниците на осъдения М.Б.
поддържат, че от първоинстанционната и
въззивната присъда срещу М.Б. се установява, че той е бил предаден на съд за
три престъпления: по пункт 19 – за участие в организирана престъпна група;
пункт 20 – за нелегален трафик на наркотични вещества и по пункт 21 – за опит
за внос на наркотични вещества. С присъдата е бил признат е за невинен по пункт
20 и за виновен по пункт 19 и 21. Защитата счита, че не са правилни текстовете,
които прокуратурата твърди като съответни на текстовете на италианския
наказателен закон. По отношение на първия предложен от прокуратурата аналог на
престъпление – този по чл. 321, ал. 3 от НК, излагат тезата си, че предложеният
текст е неприложим, защото престъплението по чл. 242 НК не е сред кръга на
изрично изброените във фактическия състав. Поради това, след като в разпоредбата на чл.
321, ал. 3 НК има изчерпателно изброяване на престъпните деяния, а това, за
което Б. е осъден, не е нито едно от тях, предлагат съдът да приеме, че
приложимата разпоредба е общата по чл. 321, ал. 2 от НК, за което престъпление
се предвижда лишаване от свобода до 6 години. По отношение на второто
престъпление – по пункт 21 от
италианската присъда, излагат доводи, че е неприложим текстът на чл. 242, ал.
2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 от НК. Примат, че от събраните по делото
доказателства се установява, че италианският закон не прави разлика между
приготовление и опит. Същевременно поддържат, че от приложените по делото
писмени доказателства от италианския съд се установява, че деянието опит за
пренасяне на наркотични вещества не е било започнало. Било е извършено само приготовление
към него, тъй като са били наети лодки и са били намерени екипажи. Навеждат, че от приложената страница 95 от присъдата
е видно, че е предстояла покупка на нова партида наркотично вещество, т.е. не е
започнало закупуването на партидата, която е следвало да бъде пренесена и
деянието е останало във фазата на подготвяне на средства за извършване на
престъплението преди да е започнало самото изпълнително деяние. Изтъкват, че по
делото е представена пълна извадка на частите от първоинстанционната присъда, която касае обвинението спрямо М.Б.
по пункт 21, за да може българският съд да прецени какво точно е приел за
извършено от фактическа страна първоинстанционния италиански съд. Обръщат
внимание, че в решението на Апелативния съд в гр. М., от стр. 49 нататък, се
обсъжда обвинението на М.Б., като на лист 52, при обсъждане на конкретното
обвинение по пункт 21, се изяснява причината, поради която въпреки извършените
подготвителни действия операцията не бива доведена до край и защо било
анулирано тръгването на корабите, с които се твърди, че е бил извършен опитът. Молят
в същата насока съдът да съобрази писмото от 23.01.2018 г. на председателя на
7-ми състав на Наказателния съд в М. с пълния текст на чл. 56 от италианския НК, който урежда опита към престъпление, както и разясненията на съдията по отношение на
приготовителните действия, в които е уточнено, че няма законови разпоредби, а
само юридическа практика и тълкувания за разграничението на приготовлението от
опита. На тази основа приемат за установено, че италианският наказателен закон,
за разлика от българския, не отграничава приготовлението от опита и във всички
случаи, в които не се касае за довършено престъпление, то се квалифицира като
опит. Защитата счита, че фактическите изводи на италианския съд установяват, че
това престъпление е останало във фазата на приготовлението, така както го
приема българският закон, и приложимата разпоредба по отношение на него е тази
по чл. 242, ал. 9 от НК. По отношение на наказанието глоба предлагат, в случай
че съдът приема за приложима разпоредбата на чл. 242, ал. 2 НК, размерът й да
бъде намален до предвидения в българската норма максимум. Изтъкват, че ако
бъдат приети доводите на защитата за чл. 321, ал. 2 и чл. 242, ал. 9 от НК,
глобата не следва да бъде призната за изпълнение, доколкото в тези текстове на
българския закон не е предвидено такова наказание. Предлагат, ако бъде приета
тезата на защитата за правната квалификация, да бъде редуцирано общото
най-тежко наказание до 6 години „лишаване от свобода“. Отделно от това,
защитата моли да се приспадне и изтърпяното до този момент наказание от
осъдения, считано от 30.05.2012 г., като се зачетат и периодите, приспаднати от
италианските власти за добро поведение. На последно място защитниците молят
съдът да определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, като се
позовават на разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, предвиждаща възможност
съдът да определи първоначален общ режим, когато деецът не е с висока степен на
обществена опасност. Поддържат, че е налице пропуск в нашето законодателство,
защото осъденият М.Б. е изтърпял почти 7 години от наказанието си в Италия при
първоначален лек режим. От представените доказателства е видно, че при изтърпяване
на наказанието в Италия той е посещавал различни курсове, имал е добро
поведение и не е дисциплинарно наказван. Посещавал е кинофоруми, курсове за
готвачи, лаборатории по музика, работил е в кухнята на затвора, поддържал е
нормални отношения както с другите задържани, така и с администрацията на
затвора. Това негово поведение защитниците молят да бъде тълкувано от съда в
подкрепа на извода, че той не е деец с висока степен на обществена опасност. В дуплика по повод репликата на прокурора
защитниците акцентират на обстоятелството, че по отношение на нелегалния трафик
на наркотични вещества Б. е бил оправдан, а другите лица, в съучастие с които е
бил обвинен, са били осъдени. Поддържат, че обвинението по пункт 21 съдържа
фактическата обстановка, посочена на стр. 95 от мотивите, от която е видно, че
опитът се отнася до предстояща покупка на нова партида наркотични вещества и че
следва да се наеме лодка в бъдеще.
Осъденият М.М.Б. се присъединява
към становището на защитата си.
Съдът, като разгледа събраните по делото
писмени доказателства,
включително събраните от италианските съдебни власти в хода на съдебно
следствие за времето за предсрочното освобождаване на българския гражданин и
изразените становища на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното.
М.М.Б. е българин, български гражданин, роден на *** г. в гр. К.,
ЕГН **********, неосъждан в Република България, със средно
образование, разведен, баща на едно пълнолетно, едно непълнолетно и две
малолетни деца, с постоянен адрес ***.
С решение от 3.07.2012 г. по
нчд № 2729/2012 г. на СГС, влязло в сила на 18.07.2012 г., българският гражданин
М.Б. е бил предаден на съдебните власти на Р.И. в изпълнение на европейска
заповед за арест за провеждане на наказателно преследване срещу него с
условието, че ще бъде върнат в Република България за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, ако такова му бъде наложено.
Наказателното производство в Р.И.,
за нуждите на което е бил предаден за наказателно преследване българският
гражданин Б., е приключило с присъда № 13007/13 г. от 22.11.2013 г., главен регистър № 6584/2013
г.; гл. рег. пор. 15540/2013 г. на съда в гр. М., 7 наказателна секция,
потвърдена с решение на Апелативния съд в гр. М., влязла в законна сила на 4.06.2015 г.
С присъдата М.М.Б. е осъден за
следните престъпления, които са възведени в параграф 19 и 21 от общото
обвинение:
– 19. за
това, че в периода от декември 2006 г.
до месец април 2008 г. в М. и на
други места с други лица участвал
в организирана престъпна група, създадена с цел да извърши множество
престъпления и такива, предвидени по чл. 73 и чл. 80, ал. 2 от Указа на
президента на Република Испания, като ролята на Б. била да поддържа контакти с
италианската част от организацията – престъпление по чл. 74, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Указа на Президента
на Републиката № 309/1990 г.
– 21. За това, че за периода от декември 2007 г. до април
2008 г.
в М. и на други места в съучастие с други лица извършил преки целенасочени
действия с цел внос на значително количество кокаин в Италия и Испания, не той
и съучастниците му не успели в намерението си по независещи от неговото желание
причини – чл. 110 от НК, чл. 56 НК, чл.
73, ал. 1 и ал. 6, чл. 80 от Указа на Президента на Републиката 309/1990.
Българският гражданин
Б. е осъден на наказание от 12 години лишаване от свобода за престъпление и глоба от
120 000 евро.
Изпълнението на наказанието започнало
на 30.05.2012 г.
Със заповед за изпълнение на
наказанието в затвор от 16.07.2015 г.
е било определено изтърпяването на наказанието да завърши на 29.05.2024 г.
Справка за изпълнението към 14.11.2016 г. цитира заповед за
освобождаване на прокурор при Прокуратурата на Републиката
към първоинстанционния съд в М. от 25.08.2016
г. за зачитане на условно предсрочно освобождаване и приспадане на времето от 270 дни за периода от 30.05.2012 г. до
30.11.2015 г. и край на изтърпяване на наказанието – 2.09.2023 г. ; заповед
за освобождаване от 14.09.2016 г. и
приспадане на 315 дни съответно за
периода от 30.05.2012 г. до 30.11.2015 г. и край край на изтърпяване на
наказанието 19.07.2023 г.; заповед за освобождаване, издадена на 3.11.2016
г. и приспадане на 360 дни за периода от
1.12.2015 г. до 31.05.2016 г. и край на изтърпяване на наказанието 4.06.2023 г.
Със заповед по № SIEP 3583/2015 г. от 27.09.2017 г. на прокурор при
Прокуратурата на Републиката към първоинстанционния съд в М. на осъдения във
връзка с предходна заповед от 16.08.2017 г. е признато 45 дни предсрочно освобождаване за периода от 1.12.2016 г. до
31.05.2017 г. След тази редукция е отбелязано, че датата за изтичане на
наказанието от 20.04.2023 г. е
променена на 6.03.2023 г.
Фактите по осъждането и тяхната правна
квалификация съдът установи въз основа на писмо на главния прокурор при Главна
прокуратура на Републиката към Апелативен съд в М. от 14.11.2016 г. (л. 30), заповед
за изпълнение на наказание в затвор и заповед за освобождаване (л. 31),
служебна бележка за състоянието на изпълнението (л. 33), служебна бележка за
състоянието на изпълнението на наказанието (л. 34); решение на
първоинстанционния съд в гр. М., 7 нак. Секция (л. 35), заповед за
освобождаване от затвора с нов срок на наказанието вследствие на отпускането на
период за предсрочно освобождаване (л. 61); извадка от обвинението на М.Б. от
постановление на съдията по предварителното разследване; писмо от председателя
на 7 наказателен състав на Съда в гр. М. от 15.12.2017 г. (л. 167); решение на
Апелативния съд в М. (л. 173); информативен репорт от Дирекция на затвор
„Виджевано“ от 23.01.2018 г.; извлечение от мотивите на Съда в гр. М., 7-ма
наказателна секция стр. 95; писмо от председателя на 7 наказателен състав
на Съда в гр. М. от 23.01.2017 г.; извлечение от присъдата от 22.11.2013 г. в
частта относно наложените наказания и; извлечение от присъдата от 22.11.2013 г.
по отношение на обвинението на М.Б..
Съобразявайки фактите на осъждането по приложената в
превод на български език присъда на съда в гр. М. и решението на
Апелативния съд в гр. М.,
отнасящи се до осъждането на М.Б.
съдът намира, че извършените от българския гражданин деяния,
осъществяват съставите на престъпленията по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр.
ал. 1 и по чл. 242, ал. 9 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 17, ал.
1 НК –
участие в организирана престъпна група създадена с с цел да върши престъпления
по чл. 354а, ал. 2 НК, и приготовление за пренасяне през границата на страната
високорискови наркотични вещества.
Съдът прие, че именно това е вярната правна
квалификация по българския НК, като обсъди фактическите рамки на
обвинението, на които италианските съдилища са придали правно значение в
осъждането на М.Б.. В настоящия случай съдът прие, че с правно значение в
рамките на комплексната престъпна дейност, предмет на наказателното
производство, по което М.Б. е осъден с други лица, е и обвинението, по което
той е оправдан. Това е така, тъй като след изключване на тези факти от
дейността на организираната престъпна група, за участие в каято е едно от
обвиненията, по които Б. е осъден (по параграф 19), става ясен точният
фактически състав на престъплението по параграф 21.
Видно от процесуалната позиция
на страните, е налице спор помежду им по отношение и на двете квалификация на
престъпленията по българското наказтелно право.
Поради това, за постигане на
яснота и убедителност на изводите на съда, се налага да бъдат съпоставени и
обсъдени мотивите на първоинстанционния и въззивния италински съд.
1. В решението от 22.11.2013 г. Съдът в гр. М.,
7 наказателна секция, в параграф 19 е прието следното – организацията, включваща
Е.Н.Б., М.М.Б., Т.В.Г., Ф.К., Л.К., Б.Н., Л.А., М.В., А.М., Д.В.Р., които се
сдружили с А.М. и Б.Г.и други неидентифицирани лица, била създадена „с цел извършване на голям брой
престъпления, предвидени по чл. 73-80, ал. 2 от Указа на Президента на
Републиката относно наркотични вещества“ - кокаин (л. 36).
След това словесно описание е
посочено, че организацията предвиждала закупуване на наркотични вещества от
Южна Америка, организирането на операциите по прехвърлянето на кокаина от т.
нар. „кораб-майка“, който идвал от Южна Америка, „престоявал“ по
иберийско/португалските брегове в кораби и плавателни съдове, които
организацията закупувала или наемала, предвиждайки разтоварването на суша и в
частност – с използването на яхта „Блаус VІІ“ организацията внесла наркотици
тип кокаин с тегло 2085 кг., което наркотично вещество било иззето от
португалските власти; с използването на моторна лодка „ОКТ Челинджър“ внесла
количество наркотици от тип кокаин с тегло около 3752,976 кг., иззето от
испанските власти; с използването на моторна лодка „Либертад“ и платноходка
модел „Либертад“ и платноходка модел „Бавария 47“ се опитали да внесат кокаин с
тегло 2500-3000 кг.
По отношение на личното участие на М.Б. е
посочено, че той осъществявал пряк контакт с Е. Б. със задача да поддържа
връзки с италианската част в организацията, по-конкретно с А.М., отговорник при
логистиката на вноса.
В изводите по същество се отбелязва, че
дейността на организацията е била насочена към „финансиране на флотилия от
кораби“, в частност „създаване на флотилия на Карибския остров Сен Мартен за превоз
на наркотични вещества в Европа, която е била финансирана от Б..“
По параграф 20 от решението е отразено, че произнасянето е по
обвинението срещу А.М., Ф.К., Л.К., М.В., М.Б., Т.Г., Е. Б. за престъпление,
наказуемо според членовете 110 от НК,
чл. 73, ал. 1 и ал. 6, чл. 80, ал. 2 от Указа на президента на Републиката 309
и чл. 4 от Закона от 16 март 2006 г, № 146, тъй като в съучастие помежду им
и с А.М., Л.М.и М.К., за които има разследване от испанските власти, с
използване на яхта „Блаус VІІ“, собственост на М.В., внесли нартокични вещества
– кокаин, с тегло 2085 кг., което било иззето; с използването на моторна лодка
„ОКТ“Челинджър“ внесли кокаин с тегло около 3753,976 кг., което било иззето.
По параграф 21 (л. 39) е посочено, че обвинението е срещу Е. Б., М.Б.,
Т.Г., Ф.К., Б.Н., Л.А., Ю..В.Р.за престъпление, наказуемо според чл. 110, чл.
56 НК и чл. 73, ал. 1 и ал. 6, чл. 80, ал. 2 от Указа на президента на
Републиката 309/90, тъй като в съучастие помежду си и с А.М.н и Б.Г.и с лица с
неустановена самоличност в периода декември 2007 г. до април 2008 г. „действали
с цел внос на наркотични вещества“ – кокаин с нето тегло 1500 кг., който е
трябвало да се прехвърли от „кораба-майка“ на два плавателни съда, моторна
лодка „Либертад“ и платноходка „Бавария“47 по бреговете на Канарските острови,
като не успяли в тови си намерение поради причини, независещи от тяхното
желание, тъй като узнали за разследването срещу тях.
Посочено е, че утежняващо
отговорността обстоятелство е международният характер на престъпната група.
За личното участие на М. Б. е
посочено, че чрез него Б. финансирал операцията, като били платени частично
„сумите за наемането на плавателни съдове, както и за поддръжка на екипажите,
присъстващи на Канарските острови“ в периода от първите дни на декември 2007 г.
до месец април 2008 г.
Отбелязано е, че наркотичните вещества са в
големи количества.
От последното приобщено към
доказателствения материал извлечение на първоинстанционните мотиви, докладвано
в последното заседание на 2.02.2018 г. (л. 9, гърба), е обсъдено значението на
разговор от месец декември 2007 г. между
А.М. и К., в който той казал: „…през новата година ще се задействаме, сега
годината свърши…да се опитаме да приключим сделката“.
Впоследствие е цитиран разговор от 2.04.2008 г., от който е прието за
установено, че К. бил повикан от българите (Б. и Г.), които били наречени „швейцарците“
в тази комуникация, като М. казал в хода на разговора, че ако до няколко дни не
успеят да доведат до край операциите по товаренено, „цялата транзакция ще пропадне“.
При обосноваването на санкциите по
отношение на параграф 21 е отбелязано, че се взема предвид формата за опит.
М.Б. е
оправдан по обвинението по параграф 20, заедно с още двама от подсъдимите.
2. В решението на Апелативен съд –
гр. М. по обвинението по пар. 19 е цитирана част от възприетата от първия съд
фактическа обстановка, че установените разговори позволяват да се установи как
подсъдимите, български граждани, закупуват наркотични вещества от колумбийските
картели и финансират А.М., на когото била възложена задачата “да вземе дрогата от корабите, стигащи
насред океана и да организира транспортирането й до мястото на получаването в Европа“.
По-нататък е посочено, че е установена “значителна разполагаемост на ресурси и
контакти в рамките на италианския пазар за постигане на дистрибуция на
нелегалната стока”, като задачите на всички участници са били фиксирани по
предварителна програма и всеки от тях е бил запознат с операцията и с резултатите
й.
В собствените си
изводи по същество, като посочва, че изцяло възприема фактическите изводи на
първия съд по пар. 19 и 21 Апелативният съд приема, че М.Б. е бил „дясната
ръка“ на ръководителя подс. Б., че е имал участие престъпната организация „с
оперативни функции на високо ниво, макар и без правото да взема решения,
доколкото е бил заместник на Б.“. Съдът приема за безусловно и че групата е
била създадена за извършване на международен наркотрафик.
По отношение на обвинението по пар.
19 Апелативният съд приема, че допълнително потвърждение „за прякото участие“
на Б. в организацията са физическите срещи, проведени между различните членове
на групата.
По
обвинението по пар. 21 е установена като част от фактическата обстановка,
възприета и от първостепенния съд, че осъденият Б. и другите съучастници
извършили “годни действия, насочени
недвусмислено към внасяне на количество наркотици тип кокаин”. Посочено е,
че количеството е било над 1500 кг, товар, който е трябвало да бъде прехвърлено от “кораба-майка” на два плавателни съда в
открито море край бреговете на Канарските острови, като “това намерение не
било успешно по причини, независещи от волята на съучастниците, защото узнали
за водените срещу тях разследващи дейности и за подготовката от страна на
испанските и португалските власти за дейности, насочени към задържане на товара”. По-нататък е посочено, че подсъдимият Б.
чрез своите „референти“ М.Б. и Г. финансирал операциите, като те се срещали с А.М.,
за да договорят финансовите условия и са платили
“поне частично” на М. сумите “за наемане на плавателни съдове и за наемането и
издръжката на екипажите още първите дни на декември 2007 до април 2008”. За
останалите съучастници е уточнено, че са се занимавали с осигуряване на сателитни телефони и съответните карти, осигуряване на
членове на екипажите, поддържане на контакти с капитана, наемайки платноходката
“Bavaria 47”.
За подсъдимия Б.Г.е прието, че е капитан
на моторния капитан LIBERDAD, който заедно с платноходката е трябвало да
се използва за прехвърлянето на наркотика от “кораба-майка” (л. 188).
В мотивите по същество Апелативният
съд обсъжда като значим епизод, изясняващ причината, поради която въпреки „извършените подготвителни действия“
операцията не била доведена докрай, разговори на Б. и Г. с А.М., в които му
съобщават, че „са подготвили двата
плавателни съда на Канарските острови за прехвърляне на кокаина от Южна Америка“,
но че трябва да анулират тръгването, защото разполагат с информация за
провеждани разследвания, които ги излагат на сигурен арест.
В мотивите на апелативния съд на М. се
съдържа и важно разяснение по отношение на съдържанието на разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от Указа на президента на републиката,
част от правната квалификация и на двете му престъпления, като се посочва, че
деянието на Б. се включва в „утежнената хипотеза“ на чл. 80, ал. 2 УПР, тъй като количеството наркотични вещества
било „много голямо“, а деянието било с особено висока степен на обществена
опасност.
На следващо място съдът взе
предвид, че в настоящото производство следва да бъде съблюдавано съответствието
на националното право с правото Европейския съюз, респективно – да бъде
съблюдавано съответствието с Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27
ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода
или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз, доколкото и издаващата съдебния акт, и изпълняващата държава
са държави-членки на Съюза. Това рамково решение от декември 2011 заменя
съответните разпоредби на Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица от
21 март 1983 г. и допълнителния протокол към нея от 18 декември 1997 г. без да
засяга приложението им от страна на държавите-членки и трети държави, както и
временното им прилагане в съответствие с член 28, от 5 от същото рамково
решение. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че М.Б. е бил предаден за
провеждане на наказателно преследване срещу него от италианските съдебни власти
с ЕЗА, следва да се вземе предвид, че разпоредбите на това рамково решение са
приложими, доколкото са съвместими с разпоредбите на Рамково решение
2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване
между държавите-членки. Независимо че рамковите решения съгласно член 34, параграф 2, буква б) ЕС
нямат директен ефект, в съдебната практика на СЕС трайно се приема, че
обвързващото им действие
поражда в тежест на националните органи, и по-специално на съдебните органи, задължение
за съответстващо тълкуване на националното право (решение от 5 септември 2012
г., Lopes Da Silva Jorge, C‑42/11,
EU:C:2012:517, т. 53 и цитираната в него практика).
Следователно, при прилагането на националното право, националната юрисдикция, която трябва да го тълкува,
е длъжна да го направи, доколкото е възможно, с оглед на текста и целта на
рамковото решение, за да се постигне търсеният с него резултат. Това задължение
за съответстващо тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата
на Договора за функционирането на Европейския съюз,
като дава възможност
на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят
пълната ефективност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с
които са сезирани. На следващо място, следва да се вземе предвид,
че рамковото решение е сладвало да бъде транспонирано в българското право преди
5 декември 2011 г. (чл. 29), поради което от датата на изтичане на срока за
транспониране на това българската юрисдикция е длъжна да спазва принципа на
съответстващо тълкуване (по аналогия решение от 4 юли 2006 г., Adeneler и др.,
C‑212/04, EU:C:2006:443,
т. 115 и 124).
В рамковото решение е упоменато,
че задължението на националния съд да се позовава на съдържанието на рамково
решение при тълкуване и прилагане на релевантните норми на националното си
право, се ограничава от общите принципи на правото, по-специално принципите на
правна сигурност и недопускане на прилагане с обратна сила. Задължението за
съответстващо тълкуване отпада и когато националното право не може да бъде
приложено така, че да се постигне резултат, съвместим с търсения с рамковото
решение. С други думи, принципът на съответстващо тълкуване не може да послужи
като основа за тълкуване на националното право contra legem.
В този смисъл правото на Съюза
изисква националният съд да вземе предвид всички норми от националното право и
да ги тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с Рамково решение 2008/909,
за да постигне търсения с това решение резултат.
Съобразявайки изискванията за
съответстващо тълкуване, съдът отчете съображение 5 от Рамково решение 2008/909,
в което е подчертано, че сътрудничеството
по въпросите от неговия предмет, се основава на особено взаимно доверие в
правните системи на другите държави членки.
В този смисъл настоящият съд в
правомощията му на съд на изпълняваща държава съдебното решение, постановено от
италианската съдебна власт, се изисква точно да съобрази фактите на осъждането,
без никаква интервенция върху тях чрез разширително или стеснително тълкуване,
за да бъде постигнато пълноценното адаптиране на осъждането по българското
право, така че по възможност подследствията от присъдата, постановена в друга
държава членка, да са равностойни на последствията, произтичащи от настоящото
определение.
Въз основа на възприетата фактическа рамка
на осъждането на св. Б. с окончателния съдебен акт несъмнено се изяснява, че по
параграф 19 той е осъден за участие в организирана престъпна група, която
извършва няколко вида дейности с наркотични вещества: изрично е посочено, че сдружаването е било „с
цел извършване на голям брой престъпления, предвидени по чл. 73-80, ал. 2 от
Указа на Президента на Републиката относно наркотични вещества – кокаин (л.
36), като впоследствие е посочено, че организацията а) купувала наркотични
вещества от Южна Америка; б) държала наркотичните вещества (записано е, че
наркотикът „престоявал“ по иберийско/португалските брегове в кораби и плавателни
съдове, собственост на организацията; в) предприемала действия за разтоварване
на наркотичните вещества.
От тези факти недвусмислено
става ясно, че организираната престъпна група била създадена не само за
извършване на внос на наркотични вещества без надлежно разрешително, което по
българското наказателно право е престъпление по чл. 242, ал. 2 НК, но и за
придобиване на наркотични вещества (закупуването им от Южна Америка), тяхното
съхранение (в собствени плавателни съдове) с цел разпространение, каквото по
същество представлява предприемането на разтоварването на испанския и
португалския бряг на наркотични вещества в подобни количества кокаин – 2085
кг., около 3752,976 кг. и 2500-3000 кг. В този смисъл би било превратно квалифицирането
на организираната престъпна група като тази, която е възведена в общата
хипотеза на чл. 321, ал. 2 от българския НК, доколкото би изключило
необосновано от обхвата на комплексната организирана престъпна дейност, за
участие в която българският гражданин е осъден, всички дейности, които
предхождат и следват пренасянето през границата на страната на наркотичните
вещества и които осъществяват състава на придобиването и държането на
наркотични вещества в големи размери по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, пр. 1 НК. Поради това съдът прие, че фактите, на които
италианският съд е придал правно значение, безусловно обосновават, че
адекватният български аналог на извършеното от Б. престъпление е това по 321,
ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до десет години.
По отношение на престъплението по параграф 21, за което е осъден
българският гражданин Б., съдът прие за правно релевантни както фактическите
предели на осъждането, така и установеното италианско наказателно право по
отношение на опита. Видно е, че М.Б. е бил осъден за подготвителни действия за
осъществяване на пореден внос на накортични вещаства при условията и по начина,
указан като предмет на дейност на организираната престъпна дейност. С оглед
приетата в мотивите на италианските съдебни състави координирана престъпна
дейност настоящият съд обсъди не само деятелността на осъдения Б., но и на
останалите съучастници, доколкото се твърди, че всеки от тях е действал при
отнапред планирано разпределение на ролите и със съзнание за общите действия и
целения резултат. Съобразявайки това съдът констатира, че дейността, за която Б.
е осъден в съучастие, се изчерпва в създаване на условия за извършване на
сделката за закупуване на наркотичните вещества и нейното транспортиране до
континенталния бряг, а именно – осигуряване на плавателни съдове, частично
плащане на екипажите, осигуряване на сателитни телефони. Всичките тези действия
сами по себе си не осъществяват нито довършено изпълнително деяние на
престъпление побългарското право, нито започнало изпълнително деяние,
приключило в стадия на опита. Това е така, тъй като видно от мотивите на първия
и второинстанционния съд, дейността по придобиване на накортичните вещества или
тяхното държане, както и каквато и да било дейност, свързана с натоварването
или навигирането на „кораба-майка“, не е била възведена в обвинението, предмет
на конкретното наказателно производство.
На следващо място съдът прие като
правно релевантен относимия факт, че в италианското наказателно право липсва
легална дефиниция на приготовлението, както и предвидена негова изрична
криминализация за определени престъпления. Установено е в съдебната практика и
юридическата доктрина на Р.И., че приготовлението е наказуемо тогава, когато
може да бъде квалифицирано като опит за извършване на престъпление, ако
недвусмислено се установи, че е било годно да способства за извършването на
престъплението. От писмото на
председателя на 7-ми наказателен състав (или наказателна секция – в официалните
преводи са използвани и двете понятия, без да възниква съмнение, че се отнасят
до един и същи орган на италианската съдебна власт) на първоинстанционния съд в
гр. М. от 15.12.2017 г., което настоящият съд кредитира в частта, която цитира
относимата хипотеза на чл. 56 от НК на Р.И., се изяснява, че според
италианското право е налице опит към извършване на престъпление, когато деецът,
„който предприема директно насочени недвусмислени действия към извършване на
престъпление“. От последващото писмо на
председателя на 7 наказателен състав на Съда в гр. М. от 23.01.2017 г. се
установява целият текст на чл. 56 НК – „който предприема директно насочени
недвусмислени действия към извършване на престъпление, отговаря за опит, ако
действието не се извърши или събитието не се състои“. В следващите алинеи на
разпоредбата са предвидени наказуемостта, доброволният отказ от довършване на
престъпление. От писмото става ясно, че приготовлението не е възведено като самостоятелен
стадий в италианските наказателни закони, а юридическата доктрина и съдебната
практика извеждат предпоставките, при които подготвителните действия могат да
бъдат квалифицирани като опит.
От цитираните фактически положения,
възприети от италианския съд, става ясно, че българският гражданин Б. не е
осъден за осъществен незаконен внос на наркотични вещества, нито за започнал
внос, който не е могъл да бъде реализиран по независещи от съучастниците
причини. Приетите за съставомерни факти
се изчерпват в участие в подготвителната дейност по осигуряване на плавателни
съдове, сателитни телефони и наемане на екипажи. Посочено е, че наркотикът
е следвало да бъде прехвърлен от “кораба-майка” на двата плавателни съда в
открито море, това намерение не е било осъществено, но и то е следвало да бъде
извършено на място, което не е свързано с преминаване през национална граница
(в открито море). В случай че беше прието за извършено закупуването и/или
натоварването на наркотика на двата плавателни съда в открито море, без да се
стигне по пренасяне на наркотика през граница, това изпълнително деяние щеше да
бъда квалифицирано по българското наказателно право не като контрабанда по чл.
242, ал. 2 НК, а като придобиване или държане на наркотични вещества с цел
разпространение, в размери, на които също в мотивите на съдебното решение е
признато значение на голямо количество при по-тежко наказуемата хипотеза на чл.
80, ал. 2 от Указа на президента на Републиката. На стадия, на който е
приключила съставомерната престъпна деятелност обаче, тя осъществява
обективните признаци на престъплението приготовление, извършено в съучастие на Б.
с други лица, за пренасяне през границата на високорискови наркотични вещества
без надлежно разрешително, т.е. за престъпление по чл. 242, ал. 9 вр. ал. 2 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 17, ал. 1 НК. Това е така, тъй като деянието на Б. и
неговите съучастници напълно съответства на легалната дефиниция на
приготовлението – подготвяне на средства, намирането на съучастници и създаване
на условия за извършване на намисленото престъпление, без да е започнало
неговото изпълнение. Предвидената наказуемост по чл. 242, ал. 9 НК е лишаване от свобода до пет години.
За по-тежко наказуемото престъпление от двете, които
настоящият съд намира за съответните аналози по българското право на
престъпленията, за които Б. е осъден от италианския съд, това по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.
ал. 2 НК, предвиденият
максимален размер на наказанието лишаване от свобода (до 10 години) е по-нисък от
наложеното му общо най-тежко наказание от 12 години с влязлата в сила присъда.
Това налага съгласно чл. 457, ал. 4 НПК наложеното наказание да бъде намалено
до максималния срок на лишаване от свобода по закона на Република България, а
именно – 10 години. В тази насока
българският закон съответства на изискванията на член 8 от Рамково решение
2008/909, озаглавен „Признаване на съдебното решение и изпълнение на
наказанието“, т. 2, когато „наказанието
е несъвместимо със закона на изпълняващата държава по отношение на своя срок,
компетентният орган на изпълняващата държава може да реши да адаптира
наказанието, но само ако то превишава най-тежкото наказание, предвиждано за
подобни деяния съгласно националния закон на същата. Адаптираното наказание не
може да бъде по-малко от най-тежкото наказание, предвиждано за подобни деяния
съгласно закона на изпълняващата държава“.
Поради това съдът на основание
чл. 457, ал. 4 НПК намали за целите на изпълнението му в Република България
наложеното общо най-тежко наказание на 10 години лишаване от свобода.
С оглед продължителността на
наказанието, което е по-голямо от 5 години лишаване от свобода, съдът прие, че на основание чл. 57, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС то следва да бъде
изтърпяно при първоначален
строг режим на изтърпяване.
Действително от приетия като
писмено доказателство информативен репорт от Дирекция на затвор „Виджевано“ от
23.01.2018 г. се изяснява, че осъденият Б. в периода, в който бил в тази
пенетенциарна институция от 5.09.2012 г. до 4.09.2015 г. и от 3.10.2015 г. до
31.07.2017 г. е извършвал трудова дейност, поддържал е нормални отношения с
другите задържани и персонала на затвора, посещавал е кинофорум, курс за
готвачи, лаборатория за музика, лаборатория за карнавал. Посочено е, че е
пребивавал и на общ нормален режим.
Според защитата в настоящото
производство съдът е допустимо да извърши преценка на предпоставките по чл. 57,
ал. 3 НПК съдът може да определи
първоначален общ режим и в случаите по ал. 1, т. 2, когато осъденият не е с
висока степен на обществена опасност. Поради това защитата предлага на осъдения
Б. да бъде определен по-лек по степен режим от съответния за престъплението, а
именно – общ, като счита, че в българското право има празнота, поради което не
се отчита срокът на изтърпяване в издаващата присъдата държава.
Съдът намира изложените доводи
за неоснователни, тъй като, на първо място, както беше подчертано вече,
настоящото производство цели да демонстрира доверие и зачитане на акта на
италианската съдебна власт. В този смисъл последиците от осъждането, свързани с
изпълнението, произтичат именно от предмета на самото осъждане, т.е. определящо
значение имат престъпленията, за които българският гражданин Б. е признат за
виновен и му е наложено наказание. Това е първият аргумент, от който следва, че
режимът на изтърпяване следва съответното престъпление и неговата наказуемост,
в случая – 10 години лишаване от свобода. Освен това българският съд
приспособява присъдата за нейното изпълнение, поради което никога не би могъл
да встъпи в правомощията по чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС, които са от компетентността на
съда постановил съдебен акт по същество на въпросите за деянието и вината. В
този смисъл и съдът на изпълняващата държава не може да приема обществена
опасност на дееца, различна от приетата от италианския съд, а тя в мотивите е
посочена като висока.
На
следващо място, ако е налице празнота по българското право, тя трябва да се
преодолее чрез съответстващато тълкуване на Рамковото решение 2008/909.
Съгласно чл. 17, озаглавен „Приложимо право при изпълнението“, т. 1 от него за изпълнение на наказанието се прилага
правото на изпълняващата държава. Органите
на изпълняващата държава са единствено компетентни, при спазване на параграфи 2
и 3, да вземат решения относно процедурата
за изпълнение и да определят произтичащите от нея мерки, включително и относно
основанията за предсрочно или условно освобождаване.
Съобразявайки изложените правни положения и
разбиране за съответстващото тълкуване съдът достигна до приложимия закон,
определящ режима на изпълнение на наказанието.
На
следващо място, с оглед приложимото право на ЕС и относимата практика на Съда
на Европейския съюз (решение по д. № С-554/14 г. на СЕС), като установи по
справките за изпълнението на наказанието в Р.И., че по италианското право
наложеното наказание лишаване от свобода не се намалява при полагане на труд по
време на изтърпяването на това наказание или при включване в други мероприятия,
съдът прие, че няма правно основание положеният труд да се приспадне от
остатъка, подлежащ на изпълнение. Както е посочил Съда на ЕС в цитираното
решение, член 17 от
Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на
частта от наказанието, изтърпяна от съответното лице на територията на
издаващата държава до неговия трансфер в изпълняващата държава, включително по
въпроса за евентуалното намаляване на наказанието, се прилага единствено
правото на издаващата държава. Правото на изпълняващата държава се прилага само
за частта от наказанието, която остава да се изтърпи от лицето след този
трансфер на територията на изпълняващата държава.
Същевременно, именно поради
този принцип, следва на основание чл. 457, ал. 5 НПК при изпълнение на
наказанието да се зачете извършеното от италианските компетентни по
изпълнението власти да редуцират екс леге наложеното наказание на осъдения Б. в
хода на неговото изтърпяване. В настоящия случай от приложените заповеди за
изпълнение на наказанието в затвор от 16.07.2015 г., заповед
по № SIEP 3583/2015 г. от 27.09.2017 г.
на прокурор при Прокуратурата на Републиката към първоинстанционния съд и справка
за изпълнението към 14.11.2016 г., в
която се цитират още две заповеди за освобождаване и зачитане на условно
предсрочно освобождаване на прокурор при Прокуратурата на Републиката към
първоинстанционния съд в М. от 25.08.2016
г., от 14.09.2016 г. и от 3.11.2016
г., става ясно, че наказанието на осъдения
Б. е намалявано на датите на всяка от заповедите с по 45 дни. С първата заповед от 16.07.2015 г. е било
определено изтърпяването на наказанието да завърши на 29.05.2024 г., а с последната от 27.09.2017 г. е поставен край на изтърпяването на
наказанието – на 6.03.2023 г.
С оглед обстоятелството, че
подлежащият на изпълнение срок на наказанието лишаване от свобода е намален от
12 на 10 години, посочването на крайната дата на изтърпяване на наказанието в Р.И.
– 6.03.2023 г., при приспособяване на присъдата при съблюдаване на изискванията
на чл. 457, ал. 3 НПК би било неточно. Поради това съдът прие, че на основание
чл. 457, ал. 5 НПК следва да бъдат приспаднати сроковете, включени в
изпълнението на наказанието в Р.И. за предсрочното освобождаване на осъдения,
съобразно които наказанието е намалявано с 45 дни. Видно от посочените писмени
доказателства, наказанието на осъдения Б. за периода от началото на изпълнение
на наказанието му със зачитане на предварителния арест, считано от 30.05.2012
г., е било намалявано 10 пъти за срок по
45 дни. Изчисляването на точните дни на приспадането на тези срокове в
контекста на намаленото общо най-тежко наказание обаче е технологичен по
изпълнението на наказанието. Поради това съдът прие, че е достатъчно, за да
даде безусловно ясен отговор на въпросите по чл. 457, ал. 3 НПК, да постанови
приспадането на всички срокове по 45 дни за предсрочно освобождаване на
осъдения Б., определени със заповед на орган по изпълнението на наказанието в Р.И..
На основание чл. 457, ал. 5 НПК съдът приспадна от
срока на приетото за изпълнение наказание 10 (десет) години лишаване от свобода и срока на предварителното задържане и изтърпяната част от
наказанието в Р.И., считано от 30.05.2012 г. до влизане на настоящето определение в сила.
Съдът прие, че
въпросът за изпълнението на
кумулативното наказание глоба, наложено на осъдения Б., не следва да бъде разглеждан в настоящата процедура, тъй като
съгласно ТР № 3/2013 г. на ОСНК на ВКС
и
Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е налице специален ред за това – по Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови определението
си.
Председател: Членове: 1. 2.