П  Р  И  С  Ъ  Д  А   №  260001

 

Гр. Сливен, 07.01.2021 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение – ІV-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА

 

       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  С.Й.

 М.Н.

                                

При участието на секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА, в присъствието на прокурора ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА, като разгледа докладваното от р. съдия НОХД № 1534 по описа за 2020 година

                                                                   

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.В.Д. – роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На неустановена дата през месец март 2019 г. в *****, макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - Е.И.И. на 13 години (родена на *** г.), като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на основание чл.151, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.58А, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК му НАЛАГА наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община Шивачево за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.В.Д. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 631,20 лева (шестстотин тридесет и един лева и двадесет стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжна прокуратура – Сливен.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред СлОС.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:    1.

 

 

                                                                                             2. 

М О Т И В И

 

към Присъда № 260001 от 07.01.2021 год. по НОХД № 1534/2020 год. на СлРС

изготвени на 12.01.2021 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н.В.Д. за престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като го  счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанията на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а именно „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез оповестяване на съдебния акт на информационното табло пред Община Ш.за срок от един месец.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Н.В.Д. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено наказание „Обществено порицание”.

Адв. Л. *** – упълномощен защитник на подсъдимия Д., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимия Д. наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „Обществено порицание”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н.В.Д. е бил непълнолетен към датата на извършване на деянието, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан.

Подс. Н.Д. и свид. Е.И.И. били съученици. Двамата се запознали през 2018 година чрез общи приятели в училището в гр. Твърдица. Те излизали заедно и се харесвали, поради което решили да заживеят съвместно. Това го предложил подс. Н.Д.. Неговите родители - свид. В.П. и свид. Г.Н.работели на сезонна работа в чужбина, но като разбрали го посъветвали да изчака да се приберат в България. За намеренията на двамата млади разбрали и родителите на момичето - свид. В.Б. и свид. И.Р.. Подс. Н.Д. и свид. Е.И. не били интимни дотогава. След като свид. П. и свид. Н.се завърнали в страната ни, разговаряли с родителите на малолетното момиче за намеренията на сина си. Това се случило в гр. Ш., общ. Твърдица в края на месец декември. Упоритостта на момчето и момичето станали причина да се постигне съгласие със свид. П. и свид. Н.синът им да заживее съвместно с малолетното момиче в дома им.

В началото на 2019 година в гр. Ш., общ. Твърдица подс. Д. и свид. Е.И. ***. По това време свид. И., родена на *** год. била навършила 13 години. Това било добре известно на подс. Д.. Въпреки малолетната й възраст, между тях започнало съжителство.

Така на неустановена дата през месец март 2019 год. в гр. Ш., общ. Твърдица, на улица „И.” № … подс. Д. бил в дома си. Отношенията му със свид. И. били прераснали в интимни такива, като двамата желаели да имат дете. Подс. Д. осъществил полов акт със свид. И.. Съвкуплението се случило доброволно от страна на малолетното момиче и с нейно съгласие. Вследствие на сексуалния контакт свид. И. забременяла, което било установено след направен тест за бременност и последващ преглед в началото на месец юли 2019 година. Впоследствие на 13.12.2019 год. свид. И. родила дете от мъжки пол - Г.Е.И.. Подс. Д. заедно с майката на детето, подпомагани от родителите си, полагали грижи в отглеждането на детето. Това продължило до раздялата на младежите на 18.02.2020 година, когато свид. И. напуснала дома на подс. Д. поради възникнало неразбирателство помежду им.

Видно от приложените по делото писмени документи на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен, в т.ч. Социален доклад във връзка с извършено проучване, спрямо свид. И. са предприети мерки за закрила в семейна среда и мерки по превенция.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372, ал.4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Н.В.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на неустановена дата през месец март 2019 год. в гр. Ш., общ. Твърдица, на улица „И.” № …, макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - Е.И.И. на 13 години (родена на *** год.), като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

Подсъдимият Н.В.Д. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, но с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което му е позволявало да разбират свойството и значението на деянието си и да може да ръководи постъпките си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено развитие или да е страдал със заболяване, което да не му е позволявало от интелектуална страна да не осъзнава извършеното.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени съдействието на подс. Д. на досъдебното производство, добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия Н.В.Д., съдът редуцира предвиденото в чл. 151, ал. 1 от НК наказание съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимия при определяне на наказанието му. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно: наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община Ш.за срок от един месец.

Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Н.В.Д. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 631,20 лева (шестстотин тридесет и един лева и двадесет стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжна прокуратура – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: