Р Е
Ш Е Н
И Е № 260411
15.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 22 юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №132 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е длъжник по договор
за потребителски кредит, като е преустановил плащанията. Сочат се задълженията
на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №3439/2020г. на
СлРС и се иска установяване на тяхната дължимост. Претендират се разноските по
делото.
Назначеният от съда особен представител на ответника е
депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на
исковете.
, поради липса на покана до ответника.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява. В писмена молба се иска уважаване на исковете.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява
се от особения представител адв. С.С. ***, който оспорва исковата молба.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2019г. в гр.Бургас
между ответника Ж.И. и ищцовото дружество е сключен договор за потребителски
кредит, като е уговорено погасяване на задължението от длъжника в срок до
05.09.2020г.
Със заповед №260346/15.10.2020г.
по ч.г.д.№3439/2020г. на СлРС е разпоредено ответникът като длъжник да заплати
на ищцовото дружество като кредитор, както следва:
- сумата 468,55 лева, представляваща
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано
от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане;
-сумата 84,35 лева-възнаградителна лихва за периода от
05.12.2019г. до 05.09.2020г.;
-сумата 27,05 лева-мораторна
лихва за периода от 05.01.2020г. до 16.09.2020г.;
-разноски в общ размер на 75
лева.
Заповедта е издадена на
основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено на 29.09.2020г. заявление и е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Сумите по издадената
заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на ищцовото дружество и
се дължат.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства,
както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови
претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и
чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни.
Налице е валиден договор
за заем, подписан от ответника, както и неплащане от негова страна съгласно
погасителния план, поради което се дължат процесните суми. Ответникът не е
доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито твърди да е извършил
такова. При това положение единственият възможен извод съобразно събраните писмени доказателства и правилата за
разпределение на доказателствената тежест е за дължимост на процесните суми.
Предвид изложеното, следва
да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№3439/2020г. на СлРС, а именно:
- сумата 468,55 лева,
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане;
-сумата 84,35 лева-възнаградителна лихва за периода
от 05.12.2019г. до 05.09.2020г.;
-сумата 27,05
лева-мораторна лихва за периода от 05.01.2020г. до 16.09.2020г..
Следва да се уважи и
искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските
по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР
по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
възлизат общо на 600 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че
Ж.И.И. с ЕГН-********** ***, представляван от назначения на основание чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител адв. С.С. *** ДЪЛЖИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон
България, със седалище и адрес на
управление гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
№14 сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение №260346/15.10.2020г. по ч.г.д.№3439/2020г. на
СлРС, а именно:
- - сумата 468,55 лева,
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане;
-сумата 84,35 лева-възнаградителна лихва за периода
от 05.12.2019г. до 05.09.2020г.;
-сумата 27,05
лева-мораторна лихва за периода от 05.01.2020г. до 16.09.2020г..
ОСЪЖДА Ж.И.И. с ЕГН-**********
*** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България,
със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по
делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: