РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. гр. Добрич, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора Веселин Василев Вичев (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно
административно наказателно дело № 20213200600300 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 12 от 07.06.2021г., постановено по а.н.д. № 00076/2021г.,
Районен съд гр.Г. Т. признал И. Д. И. с ЕГН – ********** от с.П. общ.Г.
Т.;
ЗА ВИНОВНА в това, че: На ****.2019г. в с.П., без надлежно
разрешително е придобила и държала високорисково наркотично вещество –
амфетамин с тегло 0,35гр. с активно действащ компонент 1,3% на стойност
10,50лв., като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3
т.1 от НК.
На осн. чл.78а ал.1 от НК, освободил И. Д. И. от наказателна
отговорност, като й наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1 000лв. Осъдил я да заплати и сторените на досъдебното производство
разноски.
Настоящото производство е образувано по подаден протест от
1
прокурор в Районна прокуратура гр.Д., в който са изложени доводи, че
посоченото решение е неправилно тъй като е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, предвид противоречие между решението и
мотивите към него. Иска се решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което да се отстрани допуснатото нарушение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, протеста се
поддържа от представителя на Окръжна прокуратура гр.Д. така, както е
направен и се иска да бъде постановено ново решение, с което да бъде
изправено допуснатото процесуално нарушение.
Защитникът на обвиняемата счита протеста за основателен, като моли
да бъде постановено ново решение със същата санкция.
След запознаване с приложените по делото доказателства и
становищата на страните в съдебно заседание Окръжният съд намира, че
въззивния протест е подаден в срок, поради което се явява допустим, а
разгледан по същество е основателен.
Добричкият Окръжен съд, като прецени заявените в протеста
оплаквания, приложените по делото доказателства, като взе предвид
становищата на страните в съдебно заседание, както и след цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на
разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, констатира следното:
Делото пред Районен съд гр.Г.Т. е било образувано по внесено
Постановление на прокурор в ДРП по реда на чл.375 от НПК, с което е
поискано И. Д. И. с ЕГН – ********** от с.П. общ.Г.Т., да бъде призната за
виновна в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК,
като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ на осн. чл.78а от НК. Съдът е
разгледал делото и се е произнесъл с процесното решение цитирано по-
горе.
Решението на ГТРС е постановено при съществено нарушаване на
процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, изразяващо се в
противоречие между юридическото и фактическото обвинение в диспозитива
2
на решението, както и в противоречие на мотивите към същото в този
аспект. С постановление за привличане на обвиняем по досъдебното
производство, на И. Д. И. е повдигнато обвинение за извършено от нея
деяние по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 пр.1-во от НК, като дата на извършване
на това деяние е посочена ***.2020г. В постановлението на ДРП по
чл.375 от НПК, с което се иска И.И. да бъде призната за виновна, като
дата на извършване на деянието е посочена също ***.2020г. Видно от
диспозитива на решението на ГТРС обаче, И. Д. И. е призната за виновна
в извършване на това престъпление, но в него е посочена като дата на
деянието ***.2019г., като тази дата е коментирана и в мотивите към
решението, т.е. налице е противоречие между юридическото и
фактическото обвинение.
Установеното несъответствие прави волята на съда неясна относно
въпросите, визирани в чл.301 ал.1 т.1 от НПК, които трябва да получат ясно
и категорично формулиран отговор в присъдата/решението съгласно чл.305
ал.3 и ал.4 от НПК и не дава възможност да се установи каква е
действителната воля на съда, като по този начин се нарушават
процесуалните права на подсъдимия, а именно правото му да узнае за
извършването на какво именно деяние е признат за виновен, кога е
извършено деянието и има ли изобщо извършено деяние от подсъдимата на
датата посочена в решението, /предвид факта, че на досъдебното
производство и в постановлението на ДРП е посочена друга дата и година/,
съответно и осъдено лицето, като елемент от съдържанието на правото му на
защита. Посоченият порок от който страда решението не дава възможност
и на въззивния съд да прецени правилно ли е решението, т.е. съответства ли
то на фактите и закона. Констатираният порок засяга целия съдебен акт,
поради което настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на
чл.314 ал.2 от НПК и предвид липсата на процесуална възможност в рамките
на въззивното разглеждане на делото за отстраняване на допуснатото
процесуално нарушение счита, че решението следва да бъде отменено
изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на ГТРС
Допуснатото нарушение се отнася до главен факт в процеса и в
крайна сметка не става ясно, на коя дата всъщност е извършено деянието за
което е наложено наказание на И. Д. И.. Допуснатите несъответствия относно
3
този факт, за което е ангажирана наказателна отговорност представлява
нарушение на процесуалните правила, което е съществено. Съгласно чл.34 от
НПК и чл.305 ал.3 и ал.4 от НПК, присъдата/решението като съдебен акт,
представлява единство от две части – диспозитив и мотиви, като диспозитива
е логично продължение на мотивите и затова те трябва да си съответстват.
Противоречието между тях не дава възможност да се установи каква е
била действителната воля на съда, постановил съдебния акт. Накърнено е
правото на подсъдимата да узнае за какво точно е осъдена и кога, като
елемент от съдържанието на правото му на защита, уредено в чл.15 от НПК
и доразвито в чл.55 от НПК, което в случая е било чувствително ограничено.
Констатираното процесуално нарушение има за последица отмяна на
съдебния акт.
Следва да се има предвид, че процесуалното наказателно право не
познава института на "очевидната фактическа грешка", възприет в чл.247 от
ГПК и при констатираното противоречие, единствената процесуална
възможност за изправянето на този порок е отмяна на присъдата и връщане
на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Добричкият окръжен съд счита, че решението
следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на ГТРС. Допуснатото при постановяването му
процесуално нарушение е особено съществено по смисъла на чл.348 ал.3 т.1
от НПК, абсолютно и неотстранимо от настоящата съдебна инстанция защото
засяга правото на защита, като е недопустимо, тези права да се предоставят на
подсъдимото лице за пръв път във въззивната инстанция и то да бъде
лишавано от една съдебна инстанция. То е от такова естество, че е
засегнало цялата присъда, с оглед на което настоящият съдебен състав
намира, че са налице основанията за отмяна на решението.
Предвид гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 от НПК:
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 12 от 07.06.2021г., постановено по
4
а.н.д. № 00076/2021 на Районен съд гр.Г. Т..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от
друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5