№ 672
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария И. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330201958 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Аладин Фуудс ООД, седалище и
адрес на управление : гр.София, ж.к. Люлин, бул. Европа №119
представлявано от К. А. Х. против Наказателно постановление №
24/24.02.2021 г., издадено от РИОСВ Пловдив, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.48, ал.1 т.3 от Закона за водите /ЗВ / на основание чл.200,
ал.1 т.6 от ЗВ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкия” в размер
на 2000 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, според което наказателното
постановление като правилно и законосъобарзно следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, юриск.
Г. С., с представено по делото пълномощно, който счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
1
обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Дружеството жалбоподател притежава Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повръхностни водни обекти №
33140171/29.08.2014 г., издадено от Басейнова дирекция Източнобеломорски
район- Пловдив.
На 19.11.2020 г. била извършена проверка от служители на РИОСВ
Пловдив съвместно със служител на Регионална лаборатория към ИАОС –
Пловдив на обект „локално пречиствателно съоражение” към „Предприятие
за месни продукти и заготовки Еливекс” гр. Съединение, общ.Съединение,
със собственик и ползвател „ Аладин Фуудс” ООД. Проверката била
извършена в присъствие на управител на обекта, за което бил съставен
протокол от проверка № 0000960/19.11.2020 г.
При проверката е взета проба отпадъчна вода, формирана от дейността
на обекта и заустена във водопориемника р.Потока съгласно протокол за
вземане на проби /извадки от води №909 от 19.11.2020 г.
След извършване на необходимите изследвания с писмо вх.№ О-
3745/10.12.2020 г. на Регионална лаборатория към ИАОС –Пловдив в РИОСВ
Пловдив е представен протокол за изпитване № 10-1782/26.11.2020 г., от
който е видно, че пробата не отговаря на индивидуални емисионни
ограничения /ИЕО/, определени в притежаваното от дружеството
разрешително за заустване, по показатели както следва : неразтворени
вещества – измерено 68+/-8 mg/dm3 при норма 50,00 mg/dm3; биохимична
потребност от кислород / БПК 5/ измерено 623+/-78 mg/dm3 при норма 15,0
mg/dm3; химична потребност от кислород /ХПК/ измерено -1730+/-69 mg/dm3
при норма 70,0 mg/dm3
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол
№ 0000452/30.12.2020 г., в който е констатирано, че има превишаване на
индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, определени в
разрешителното.
2
Нарушението според проверяващите се изразявало в заустване от
страна на дружеството на отпадъчни води с показатели, които превишават
ИЕО.
Във връзка с констатациите от проверката на името на дружеството бил
съставен АУАН №11/22.11.2021 г., в който нарушението било квалифицирано
по чл. 48, ал.1 т.3 от ЗВ.
АУАН бил съставен в присъствие на представител на дружеството,
подписан от същия с възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което наказващият орган възприел фактическа
обстановка, идентична на съставения АУАН.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител В. И. Х., копие на
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повръхностни водни обекти № 33140171/29.08.2014 г., издадено от Басейнова
дирекция Източнобеломорски район- Пловдив, копие на протокол от
проверка № 0000960/19.11.2020 г., копие на протокол за вземане на проби
/извадки от води № 909 от 19.11.2020 г., копие на протокол за изпитване №
10-1782/26.11.2020 г., копие на констативен протокол № 0000452/30.12.2020
г., покана изх.№ 03925/30.12.2020 г., изпратена до дружеството, за съставяне
на АУАН.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят В. И. Х.
потвърди направените в съставения от нея акт констатации. От нейните
показания се установяват обстоятелствата, при които е протекла проверката и
резултатите от нея. Показанията на св. Х. са в съответствие с писмените
доказателства по делото, а именно : копие на протокол от проверка №
0000960/19.11.2020 г., копие на протокол за вземане на проби /извадки от
води № 909 от 19.11.2020 г., копие на протокол за изпитване № 10-
1782/26.11.2020 г., копие на констативен протокол № 0000452/30.12.2020 г.,
покана изх.№ 03925/30.12.2020 г. Поради съотвествие на показанията на
3
свидетеля с посоченитие писмени доказателства, приети на основание чл.283
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, съдът дава вяра на показанията на
актосъставителя и оценя същите като обективни.
Възраженията, изложени в жалбата и съмненията относно правилното
провеждане на проверката и резултатите от нея, съдът намира за
неоснователни. Освен оплаквания от страна на жалбоподателя, доказателства,
които да подкрепят направените възражения, не се представиха въпреки
възможността в хода на съдебното следствие жалбоподателят да представи
такива. В жалбата неоснователно е направено оплакване, че проверката е
протекла само в присъствие на служители на РИОСВ. Видно от съставения
протокол, приложен към административнонаказателната преписка, при
проверката е присъствал и управител на проверявания обект, който е получил
екземпляр от съставения протокол срещу подпис. От изложеното съдът
приема, че описаната в АУАН, възприета и в издаденото въз основа на него
обжалвано наказателно постановление, е обективно и правилно установена.
По отношение на оплакванията, свързани с неправилно приложение на
съответстващата на нарушението сакционна разпоредба, съдът съобрази
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.48, ал.1 т. 3 от ЗВ.
Според тази разпоредба водоползвателите-титуляри на разрешителни имат
задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните.
С оглед описанието в наказателното постановление процесното
нарушение се изразява в наличието на превишения на определените в
разрешителното индивидуални емисионни ограничения. Такова е словесното
описание в АУАН, дадено и в наказателното постановление.
Административнонаказващият орган е приложил правилно материалния
закон, тъй като е квалифицирал деянието според нормите, които съответстват
на фактите, които го описват.
Съгласно чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите наказва се с „глоба”,
съответно „имуществена санкция”, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти,
4
водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.
Съгласно чл.38, ал.2 от Наредба №2/08.06.2011г./наричана по-нататък
Наредбата/ по смисъла на чл.200, ал.1, т.2 за ползване на водни обекти без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителните, се считат две хипотези: 1.заустването на отпадъчни води без
разрешително, освен в случаите, предвидени в ЗВ и 2. заустването на
отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото
разрешително за заустване.
Според чл.38, ал.3 от Наредбата по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ за
нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в
разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. За
нарушения като процесното санкцията следва да се наложи на основание
чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, нарушението съответства и на разпоредбата на чл.48,
ал.1, т.3 от същия закон. Именно тази е санкцията, която е приложи
наказващият орган. С разпоредбата на чл.38, ал.3 от Наредата законодателят
дава легална дефиниция, според която по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от
Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването
на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни
ограничения. Дружеството е санкционирано за неспазване на индивидуалните
изисквания, като предвид легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на
чл.38, ал.3 от Наредабата, съответната санкционна разпоредба е чл.200, ал.1
т.6 от ЗВ. Действително налице са съществени различия между смисъла,
вложен от законодателя в понятието „общите емисионни норми” и
„индивидуалните емисионни ограничения", както предвид разликите в
легалните им дефиниции (§1 ал.1 т.48 от ДР на ЗВ, съотв.§1 ал.1 т.11 от ДР на
ЗВ), така и с оглед различния начин на определяне на конкретните им
стойности с различни актове (чл.120 ал.2 и ал.3 от ЗВ ). Законодателят обаче
в цитираната разпоредба от Наредбата изрично е посочил какво означава
нарушение на емисионни норми, а именно неспазването на определените в
разрешителното емисионни норми. Посочил е и смисълът, вложен в
санкционната разпоредба на чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ. При това положение за
наказващия орган не съществува друга възможност освен да санкционира
5
нарушителя съгласно чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ. Да се приеме обратното означава
да се пренебрегне законодателното разрешение, дадено в Наредба
№2/08.06.2011г.
При проверка относно законосъобразността на наложеното наказание
следва да се отбележи, че никъде в наказателното постановление наказващият
орган не е обосновал позицията си, заради която е наложил санкция над
законовия минимум. По тази причина наказателното постановление се явява
необосновано в частта за наказанието и като такова следва да бъде изменено
в тази част като наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000
лв. следва да бъде намалена на 1000 лв.
Обжалваното НП и съставения преди това АУАН, послужил като
основание за издаването му, са съставени при спазване на сроковете
предвидени в чл.34 от ЗАНН, от компетентни лица, в кръга на предоставената
им материална и териториална компетентност. В тази връзка са и
приложените Заповед № РД-8/10.01.2011 г., Заповед № РД-154/28.02.2019 г.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да
упражни правото си на защита в пълен обем.
Несподеляемо от съда е възражението в жалбата, че е налице
приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Налице е висока степен на
обществена опасност на деянията, нарушаващи нормите на ЗВ. В конкретния
случай е налице превишение на разрешените индивидуално определени
норми, което е значително. Според пробата резултатите са както следва:
неразтворени вещества – измерено 68+/-8 mg/dm3 при норма 50,00 mg/dm3;
биохимична потребност от кислород / БПК 5/ измерено 623+/-78 mg/dm3 при
норма 15,0 mg/dm3; химична потребност от кислород /ХПК/ измерено -
1730+/-69 mg/dm3 при норма 70,0 mg/dm3. С оглед отчетените показатели
нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска в
сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Предвид изхода на делото и при направено искане от ответната стана,
следва в тежест на жалбоподателя да се присъди и претендираното от
въззиваемата страна юрисконсултско възнажраждение. По реда на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
6
помощ настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24/24.02.2021 г., издадено от
РИОСВ Пловдив, с което на Аладин Фуудс ООД, седалище и адрес на
управление : гр.София, ж.к. Люлин, бул. Европа №119 представлявано от К.
А. Х., ЕИК ********* за нарушение на чл.48, ал.1 т.3 от Закона за водите на
основание чл.200, ал.1 т.6 от Закона за водите е наложена „имуществена
санкия” в размер на 2000 лв. като намалява наложената „имуществена
санкция” от 2000 лв. на 1000 лв.
ОСЪЖДА Аладин Фуудс ООД, седалище и адрес на управление :
гр.София, ж.к. Люлин, бул. Европа №119, представлявано от К. А. Х., ЕИК
********* да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Пловдив сумата от 80 лв., представляващи сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7