Р Е Ш Е
Н И
Е № 260113
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХII гр. състав, в публичното заседание на 30.11.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14307 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба
от „РОДОПИ
ТРЕЙД-2002“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Община Пловдив, с която са предявени
евентуално съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лв.,
представляваща част от общо вземане в размер на 246 455 лв., за разходи, сторени
от „РОДОПИ ТРЕЙД-2002“ ЕООД, за инвестиции в отдадения на концесия съгласно
договор от 02.09.2004 г. за предоставяне на концесия за „С. П. – ул. “...-ти
я.” № ..“ недвижим имот – публична общинска
собственост, находящ се в гр.П, ул. „..-ти я.“ №.., представляващ двуетажна
масивна сграда, застроена на 86 кв.м. в дворно място, застроено и незастроено с
площ от 230 кв.м., съставляващ ПИ № .., за който е отреден УПИ …, кв…. по плана
на кв. С. г. ч.-гр. П., който договор е предсрочно прекратен на 03.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, на основание чл.75, ал.3 /отм/ ЗОС, евентуално по
чл.59 ЗЗД.
1.1. Ищецът твърди, че с ответника сключили на 02.09.2004 г. договор за предоставяне
на концесия за „С. П. – ул…-ти я № ..“, със
следния предмет – осъществяване
на търговска дейност върху недвижим имот, публична общинска собственост,
находящ се в гр. П., ул. “...-ти я.” № .., представляващ двуетажна масивна сграда,
застроена на 86 кв.м. в дворно място, застроено и незастроено с площ от 230 кв.
м., съставляващ П. И. № .., за който е отреден УПИ …, кв…. по плана на кв. С.
г. ч.-гр.П., при граници на имота: на североизток – ул. “...-ти я.” , на север
– имот план.№ …. на югоизток – стълбище пешеходна алея, на запад: зеленина, с
административен адрес: гр.П, ул. “...-ти я.” №...
Съгласно чл. 4, т. 4 от договора ищецът се задължил
да изпълни качествено, изцяло и в срок от шест месеца минимална задължителна
инвестиционна програма, подробно описана в цитираната клауза от договора.
Посоченото задължение било изцяло изпълнено от „РОДОПИ ТРЕЙД-2002“ ЕООД.
Твърди, че финансовите средства, вложени в изпълнението на минималната
задължителна инвестиционна програма след представена експертна оценка от
лицензирани оценители, са в размер на 44 200 лв. за ремонтно-възстановителни
работи към 14.03.2005 г. и в размер на 53 620 лв. за оборудване. Същите били приети с Протокол от 24.03.2005 г. от
Комисия, назначена със Заповед №ОА-474/22.03.2005г. на Кмета на Община Пловдив.
Твърди, че след
изпълнение на задължителната инвестиционна програма (след 2005 г.) е ремонтирал
периодично обекта – ресторант „УЛПИЯ“ и прилежащия терен около ресторанта, като извършените
по обекта работи значително са повишили пазарната му стойност, спрямо
състоянието, в което същият се е намирал към момента на сключване на договора
за концесия през 2004 г. Всички строително-монтажни работи били извършени със
знанието и съгласието на Община Пловдив.
За да извърши
горепосочените строително-ремонтни и възстановителни дейности, ищецът е сключил
договори за извършване на строително-монтажни работи с две дружества – „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ ВЕНЕЙ“ ЕООД и „АКВА ИН“ ООД. Първият договор бил сключен на 19.08.2011 г. с „АКВА ИН“ ООД за извършване на СМР на обща стойност 72 635 лв. без ДДС. Вторият договор бил сключен на 19.08.2012 г. с „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ ВЕНЕЙ“ ЕООД за извършване на СМР на обща стойност 76 000 лв. без ДДС. За посочените суми били издадени и фактури,
приложени по делото.
Твърди, че Община Пловдив
през последните няколко години започнала да не изпълнява задължението си по чл.
7, т. 2. от договора за концесия и да нарушава нормалната дейност на
концесионера, както и не изпълнила нормативно установените си задължения –
наложена била санкция на ищеца по наказателно постановление № 215/02.12.2015
г., което довело до затваряне на стълбището за връзка с концесионния имот, за
да не бъде отново санкциониран концесионерът, въведени били правила и ограничения
във връзка с достъпа и паркирането на МПС на територията на Старинен Пловдив,
предвид промяна в ЗДДС се увеличил и размерът на дължимото минимално
концесионно възнаграждение. Предвид промяната на законодателството и в
икономическия баланс, следвало да се направи изменение в концесионния договор.
Концедентът не инициирал подобно изменение.
Договорът за концесия бил
прекратен предсрочно от ответника на 24.02.2018 г., като въпреки това всички
направени от ищеца инвестиции в процесния имот не му били възстановени – общо
на стойност 246 455 лв. Посочената сума се формирала на базата на сторените
инвестиции съгласно задължителната инвестиционна програма по чл. 4, т.4 от
договора за концесия, ведно с инвестициите, направени след 2005 г. по
договорите сключени с „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ
ВЕНЕЙ“ ЕООД и „АКВА ИН“ ООД. Счита, че договорът бил прекратен
неправомерно от страна на концедента поради това, че били налице
законоустановени причини, налагащи изменение на договора за концесия, а не
неговото едностранно изменение. Моли искът да се уважи. Претендира законна
лихва и разноски.
1.2. В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба от Община Пловдив, с който същата се оспорва като недопустима и
неоснователна. Не оспорва, че на 02.09.2004г.
между
страните бил сключен договор за концесия за
„С. П. - ул…-ти я. №..“, със следния предмет – осъществяване
на търговска дейност върху недвижим имот, публична общинска собственост,
находящ се в гр.П, ул. “...-ти я.” № .. Твърди, че концесионерът не бил заплатил
годишното концесионно възнаграждение за 2016г., дължимо до 31.03.2017г.; не бил
представил заверени от регистриран одитор по Закона за независимия финансов
одит годишни финансови отчети за 2015 г. и за 2016г.; не бил застраховал обекта
на концесия за своя сметка и в полза на концедента за всички застрахователни
събития; не бил заплатил данък сгради и такса
битови отпадъци; не бил представил копие от
данъчната декларация и подробна справка за приходите от обекта на концесия за 2016 г. за определяне на годишното
концесионно възнаграждение; не бил представил годишни финансови отчети за 2015
г. и 2016 г., заверени от регистриран одитор. Поради изложеното договорът бил
прекратен предсрочно на основание чл. 76, ал. 1 и ал.3 от Закон за концесиите
(отм.), от страна на концедента, в качеството му на изправна страна по
договора.
Сочи, че част от сумите – тези за
ремонтно-възстановителните работи в размер на 44 200 лв. и оборудване в размер
на 53 620 лв. – били заложени в концесионния договор, като същите
били насрещна престация срещу преотстъпено право на ползване и управление на
публичните активи при изпълнение на задължението му да управлява същите, което
включвало поддържането в наличност на услугата. Освен това в самия договор в
чл. 6, т. 2 било регламентирано, че концедентът придобива правото на
собственост върху извършените от концесионера трайни подобрения /съоръжения и
инфраструктура/.
Остатъкът от претендираната сума (възлизащ на 148 635
лв.) била извън задължителната инвестиционна програма. Концесионерът бил
сключил договори с трети лица, по които Община Пловдив не била страна и Община
Пловдив не отговаряла за подобрения, които ищецът бил направил по свое
усмотрение извън рамките, в които съгласно договора следвало да се ограничи
(чл. 4, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 14 от договора).
Прави се и
възражение за настъпила погасителна давност за претенциите за всички разходи –
инвестиции за подобрения, съставляващи претендираното обезщетение, които са
извършени до 31.08.2013 г. Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По доводите
за недопустимост на исковете, направени от ответника:
Съдът намира, че предявените искове са допустими.
Дали и доколко ищецът има право да претендира заплащане на обезщетение за
направените в процесния имот подобрения е въпрос по основателността на
предявените искове, а не по тяхната допустимост. Въпросът за това кое е
приложимото право също е въпрос, който съдът е длъжен служебно да определи,
като приложи относимата материалноправна норма към процесния случай и той няма
отношение към допустимостта на настоящото производство. Съдът намира, че
претенциите на ищеца са ясно формулирани и няма вътрешно противоречие или
неяснота в отправените към съда искания. Ето защо исковите претенции са редовни
и допустими и съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото по същество.
По правната квалификация на главния иск:
Съгласно § 5. (3) от Закона за
концесиите, обн., ДВ, бр. 96 от 1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.
последиците от прекратяване на концесионните договори се уреждат по реда на
приложимия закон към датата на сключване на договора.
Процесният договор за концесии е
сключен с Община Пловдив на 02.09.2004 г. Към тази дата е действал закона за
концесиите в сила 1995 г. до 2006 г., който урежда концесиите върху обекти
публична държавна собственост и Закон за общинската собственост от 1996 г., в
който е уредено предоставянето на концесия на имоти общинска собственост.
В случая е приложим именно Закона за
общинската собственост, който е действал към момента на сключване на процесния
договор и е уреждал същия, доколкото предмет на договора е имот общинска
собственост.
Доколкото приложимият закон е
отменената разпоредба на чл. 75, ал. 3 от ЗОС, в която не са прави
разграничение относно основанията, при които е дължимо обезщетение и
поведението на концедента и концесионерът, то предявените искове от ищеца са
два -съединени при условията на евентуалност.
Предвид посоченото, като взе
предвид заявените от ищеца фактически обстоятелства и направеното искане,
настоящият състав намира, че предявените искове в условията на евентуалност
следва да се квалифицират по следния начин:
- главен иск по чл. 75, ал. 3
(Отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) от Закона за общинската собственост, във връзка с § 5.
(3) от Закона за концесиите, обн., ДВ, бр. 96 от 1.12.2017 г., в сила
от 1.01.2018 г.;
- евентуален иск по чл.59 ЗЗД;
По иска по чл.75, ал.3 /отм./ ЗОС, вр. с пар.5, ал.3 Закон за концесиите
За да бъдат уважени
така предявените
искове
ищецът следва, да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
между страните е бил сключен договор за концесия на имот – публична общинска собственост,
който е бил предсрочно прекратен, че вина за предсрочното прекратяване на
договора е имал ответникът, вида и характера на направените в процесния имот
подобрения, както и размерът на претендираното обезщетение за направените
подобрения. Във връзка с
направеното възражение за погасителна давност, в тежест на ищеца е и да докаже,
че са настъпили обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на предвидената в
закона погасителна давност. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване горното от
ищеца е да докаже, че е заплатил претендираните суми. По възражението си
погасителна давност следва да докаже изтичане на предвидения в закона период на
давността.
С Определение от 20.12.20218 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени
обстоятелствата, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор от 02.09.2004г. за предоставяне на концесия за „С. П. - ул..ти я. № ..“, със следния
предмет – осъществяване на търговска дейност върху недвижим имот,
публична общинска собственост, находящ се в гр.П, ул. “...-ти я.” № ..,
представляващ двуетажна масивна сграда, застроена на 86 кв.м. в дворно място,
застроено и незастроено с площ от 230 кв.м., съставляващ П.И. № .., за който е
отреден УПИ …, кв… по плана на кв. С. г. ч.-гр.П., че е изпълнена минималната
задължителна инвестиционна програма, че
концесионното възнаграждение за 2016 г. не е било заплатено от ищеца, както и,
че договорът е едностранно прекратен от Община Пловдив на 24.02.2018 г.
Спорно по делото е дали договорът за концесия е прекратен
поради виновно неизпълнение на задълженията на ищеца – концесионер, дължат ли
се направените в имота, предмет на договора, подобрения от ищеца – концесионер.
Видно от чл.11, т.1 от договора за концесия /л.11/ между
страните е уговорено, че концедентът може едностранно да развали договора за
концесия при неизпълнение на което и да било, посочено в чл.11, т.1 до т.6,
задължение на концесионера, включително и при незаплащане в срок на дължимото
концесионно възнаграждение.
Безспорно между страните е, че ищецът – концесионер не е
заплатил дължимото се за 2016 г. концесионно възнаграждение на ответника, като
съгласно договорът срокът за това е 31.03. на следващата година 2017 г. – чл.3,
т.2 от договора.
В тази връзка с напомнително писмо от 13.03.2017 г.
/л.152/ ответникът е уведомил ищеца, че срокът за заплащане на концесионното
възнаграждение за 2016 г. изтича на 31.03.2017 г., като писмото е връчено на
представител на ищеца /л.153/.
След изтичане срока за плащане на 18.04.2017 г.
ответникът отново е изпратил покана за плащане на възнаграждението за 2016 г.
/л.154/, връчена на ответника /л.155/.
Нова покана за плащане е изпратена на 15.06.2017 г.
/л.156/, получена от ищеца чрез залепване в обекта, за което е съставен
протокол /л.158/
С Решение № 454 от 18.12.2017 г. Община Пловдив дава
едномесечен срок на ищеца да изпълни задължението си по договора за заплащане
на възнаграждение /л.57/, което безспорно между страните е изтекло на 24.02.2018
г., откогато договорът се счита прекратен.
С Приемо-предавателен протокол от 03.04.2018 г. /л.61/
имотът, предмет на концесия, заедно с всички подобрения в него и движими вещи,
находящи са в него и описани в протокола са предадени от ищеца на ответника.
В Приемо-предавателния протокол, изречение последно, е
посочено, че 95 % от всички движими вещи в имота са собственост на Т. В., който
заявява, че ги предоставя безвъзмездно на Община Пловдив, като протоколът е
подписан за „Родопи Трейд 2002“ ООД, именно от Т.В.и е подписан от Община
Пловдив..
Предвид
изложеното съдът приема, че договорът за концесия е предсрочно едностранно
прекратен от Община Пловдив, поради виновно неизпълнение на основното
задължение на ищеца – концесионер да заплаща годишно концесионно възнаграждение
за 2016 г.
В тази връзка следва да се обсъдят възраженията на ищеца,
с които оправдава неплащането на концесионното възнаграждение с виновно
неизпълнение на задълженията на Община Пловдив, а именно неизпълнение на
задължението на последната по чл.7, т.2 от договора - да не препятства
нормалната дейност на концесионера.
На първо място съдът намира, че неизпълнение на
задължение на ответника, което по своята същност не възпрепятства и не стои във
връзка с изпълнение на задължението на ищеца да заплаща концесионно
възнаграждение, не освобождава последния от това задължение.
Ищецът се е задължил по договора да заплаща годишно
концесионно възнаграждение, размерът на което е обвързан с годишния доход на
ищеца от дейността му по ползване на концесионния обект, но не по-малко от 5000
лева.
По делото не се установи по какъв начин налагането на
глоба на ищеца от ответника с
Наказателно постановление от 02.12.2015 г. за разполагане на обекти за
търговска дейност върху общински терен без разрешение за ползване, се отнася
към задължението на ищеца да заплаща концесионно възнаграждение. Ако ищецът не
е бил съгласен с наложената му глоба разполага със законови механизми за
обжалването й.
Не се установява и причинна връзка с неплащането на
концесионното възнаграждение за 2016 г. с поставянето на пропускателен режим в
С. П. със Заповед № 17ОА-2707 от 30.10.2017 г. Ако ищецът счита, че тази
заповед е незаконосъобразна и с нея му се причиняват вреди, той е могъл да
търси такива от ответника, но не и да се освободи от заплащане на концесионно
възнаграждение. Освен това Заповедта е постановена, половин година след
изтичане на срока за заплащане на концесионното възнаграждение от ищеца за 2016
г., поради което няма как тя да стои в основата на неизпълнението на това
задължение.
Също така промените в Закона за ДДС през 2011 г. не
освобождават ищеца от заплащане на концесионно възнаграждение.
Съгласно чл.70, ал.3, т. 4 от Закона за концесиите,
действащ в периода 2006 г. до 2017 г., когато е променен Закона за ДДС, всяка
една от страните по договора за концесия може да иска изменение на договора,
ако такова не се постигне доброволно, може да се предяви иск за това – чл. 71,
ал.3 ЗК.
С оглед изложеното съдът не приема, че е налице виновно
неизпълнение на задълженията на ответника, които от своя страна да са довели до
невъзможност ищеца да изпълни своето задължение за заплащане на концесионно
възнаграждение и да го освобождава от това негово задължение.
Ищецът не твърди той да е развалил договора, поради виновно
неизпълнение на задълженията на ответника.
Предвид всичко изложено съдът приема, че договорът за
концесия е прекратен по вина на ищеца-концесионер, поради неплащане на
годишното концесионно възнаграждение за 2016 г.
От приетите и кредитирани от съда
Съдебно-технически експертизи на вещо лице Р. – основна и две допълнителни, се
установява, че всички посочени от ищеца подобрения в исковата молба и
допълнителните молби към нея, се намират в обекта и реално са извършени,
включително тези, за които са сключени договори с „Екоинженеринг Веней“ ЕООД и „Аква Ин“ ООД. Горното се установява и от
приложеното по делото админ. дело 3200/2014 г. по описа на Административен съд
– Пловдив. По последното е извършена проверка, по повод на данъчна ревизия на
„Родопи Трейд 2002“ ООД, във връзка със сключените договори с посочените две
дружества. Като с влязъл в сила съдебен акт е установено, че реално са
извършени дейностите, за които са сключени договорите с „Екоинженеринг Веней“
ЕООД и „Аква Ин“ ООД и е заплатено възнаграждение за това от възложителя
„Родопи Трейд 2002“ ООД.
Съгласно чл.75, ал.3 /отм/ ЗОС при прекратяване на
концесионния договор по вина на концесионера, последният няма право на
обезщетение за направените в имота подобрения, както тези включени в минималната
инвестиционна програма, така и тези направени допълнително над нея и установени
с приетите по делото Съдебно-технически експертизи /л.217, л.890, л.961,
л.1012/.
По отношение на движимите вещи, находящи се в имота и
привнесени от ищеца, описани в Протокол от 24.03.2005 г. /л.13/ и в
Приемо-предавателния протокол от 03.04.2018 г. /л.61/, доколкото същите
непредставляват подобрения в имота, не са трайно прикрепени към него, ищецът
като собственик винаги може да си ги вземе.
Наред с това в
Приемо-предавателния-протокол от 03.04.2018 г., абзац последен, Т.В.признава,
че движимите вещи, предадени на ответника са негова собственост и ги предоставя
безвъзмездно на Община Пловдив, което изявление съдът тълкува като акт на
дарение, който е приет от ответника с подписване на протокола. Протоколът е
подписан и от Т. В., като пълномощник на ищеца.
С оглед всичко изложено съдът намира, че искът по чл.75,
ал.3 /отм./ ЗОС следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът
няма право да иска обезщетение за подобренията, направени в имота, отдаден под
концесия.
Предвид
отхвърлянето на главния иск, са настъпили предпоставките за разглеждане на
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск по чл.59 ЗЗД.
По иска по чл.59 ЗЗД
За да бъде уважен така
предявения
иск ищецът следва, да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е извършил описаните в исковата молба подобрения в имота – публична
общинска собственост, собственост на ответника, без да има основание за това, т.
е. обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, при липса на основание за
разместването на имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на
обедняването и обогатяването. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при
установяване на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е
погасил задължението, респ., че същото се е погасило по давност.
Безспорно между страните е че в
договора за концесия е предвидено ищецът-концесионер да изпълни минимална
задължителна инвестиционна програма, като вложи средства за проектиране в
размер на 3000 лева, за ремонтно-възстановителни работи – 43 111 лева и за
оборудване 51 500 лева. Извършването на тези инвестиции от ищеца са
залегнали в договора и именно той е основанието за тяхната направа, същите не
са извършени без основание. В самия договор не е предвидено тези вложения, при настъпване на определени
предпоставки, да бъдат възстановени на
концесионера, като стойност..
Разпоредбата на чл.75, ал.3 /отм/ ЗОС дава възможност на концедента да задържи тези подобрения и да не заплаща
обезщетение за тях, ако договорът за концесия се прекрати предсрочно по вина на
концесионера, каквато е настоящата хипотеза. Тоест в случая не е налице
неоснователно разместване на блага.
По отношение на движимите вещи в
имота, както беше посочено по-горе всички те са дарени на Община Пловдив с
подписването на Приемо-предавателния протокол от 03.04.2018 г. , поради което по отношение на тях не е налице неоснователно
обогатява. Наред с това като движими вещи, които не представляват подобрения,
не са трайно прикрепени към имота, същите могат по всяко време да се вземат от
собственика им, ако това е ищеца или лично от неговия управител, респективно
пълномощник.
По отношение на
извършените вложения от ищеца отделно и над минимално задължителната
инвестиционна програма по договорите с „Екоинженеринг Веней“ ЕООД и „Аква Ин“
ООД, включително и тези в зелената площ /оградена с лилав контур по скицата на
вещо лице Р. л.904, вр. с л. 867, на стойност 76 000 лева по договора с
първия и 72 635 лева по договора с втория изпълнител, съгласно твърденията
на ищеца, са направени във връзка с отдадения под концесия имот, с оглед
възможността да се реализира допълнителен доход за ищеца. Тези, които са трайно
прикрепени към имота, представляват подобрения и са поставени под режима на
разпоредбата на чл.75, ал.3 /отм/ ЗОС, тоест и за тях ищецът не може да търси
обезщетение на плоскостта на неоснователното обогатяване, доколкото концедентът
по силата на закона има право да ги задържи и да не заплаща обезщетение за тях,
доколкото не е налице неоснователно разместване на блага. Това са всички
замаски по стените - външни и вътрешни, барплотове, направа на кухня, изградени
вътрешни помещения, изградена водна каскада, подпорна стена, каменна площадка,
стълбище с тераса, летен бар, детска площадка, описани в протоколите от
16.08.2013г. /л.28/, от 05.08.2013 г./л.29/,
от 15.09.2013 г. /л.33/, от 16.08.2013 г. /л.35/ от 12.09.2013 г. /л.38
- гръб/ и установени от СТЕ.
Независимо от горното и въпреки
твърденията на ищеца, съдът приема, че зелената част /оградена с лилав контур по скицата на вещо лице Р. л.904, вр. с л. 867/, в
която са правени подобрения от ищеца по договора с „Екоинженеринг Веней“ ЕООД
от 19.08.2011 г. /л. 23/ на стойност 76 000 лева /л.28 – гръб и л.29/, а
именно стълбище
с дървен навес, детска площадка, летен бар, подпорни стени, площадка с плочи не
е част от концесионния договор. Това се установява от договора за концесия
/л.10/, в който в чл.1 е посочен кой имот обхваща концесията, с посочване на
площи и граници. Установява се и от СТЕ на вещо лице Р., в която с лилав контур
на скицата на л.864 е посочила имота, предмет на концесията, който именно
отговаря на описанието на имота в чл.1 от договора за концесия.
Видно от СТЕ в скицата на л.904
са отразено с лилав контур зелените площи, които представляват отделен
самостоятелен имот от този, който е предмет на концесията с различен номер и с
различна площ.
С оглед изложеното съдът приема,
че този имот с идентификатор .. не е предмет на концесионния договор и
подобренията в него не следва да се обхващат от последиците на разпоредбата на
чл.75, ал.3 /отм/ ЗОС.
Съдът, обаче, намира, че
направените подобрения в този имот, а именно стълбище и тераса, макар и
физически да са ситуирани в този имот, по своята същност и характеристики,
представляват подобрения към двуетажната къща – ресторант У., доколкото са
трайно прикрепени към нея, което се установява от СТЕ на вещо лице Р. /л.863/.
Тоест не са подобрения на поземления имот, за да се търсят на плоскостта на
неоснователно обогатяване, а са станали част от концесионния обект, поради
което и за тях е приложима разпоредбата на чл.75, ал..3 /отм/ ЗОС.
По отношение на детската площадка
/детски кът/, летния бар, подпорните стени, площадка с каменни плочи,
извършеното грундиране и лакиране, изградени по силата на договора,
сключен с „Екоинженеринг Веней“ ЕООД от 19.08.2011 г. /л.23 и л.28
– гръб и л. 29/, доколкото
те представляват самостоятелни съоръжения и изцяло се намира в поземления имот,
който не е предмет на концесията и не са прикрепени трайно към концесионния
обект, видно от скицата на вещо лице Р. /л.867/ и съгласно разясненията й в
открито съдебно заседание /л.878/, то съдът приема, че те представляват
подобрение в имота на ответника, различен от концесионния, което подобрение не
е обхванато от последиците на чл.75, ал.3 /отм/ ЗОС и с направата им е налице
неоснователно разместване на блага. Стойността на детската площадка, съгласно
подписания между страните приемо-предавателен протокол от 05.08.2013 г. е
17 115.20 лева, каквато стойност е дало и вещото лице по СТЕ към момента
на направата й /л.901/, като увеличената стойност на имота след това подобрение
е с 22 644.07 лева, а на останалите съоръжения и подобрения - летния бар, подпорните стени, площадка с каменни плочи,
извършеното грундиране и лакиране, общата стойност е 22 641.65 лева, към
датата на изпълнение, като увеличената стойност на имота с тях е 23 788.73
лева,
Съгласно чл.59 ЗЗД при
неоснователно обогатяване се дължи по-малката от двете стойности от
обедняването и обогатяването, в случая от стойността на подобрението, като
разход и увеличената стойност на имота на ответника след подобрението, което е
сумата от 17 115.20 лева за детската площадка и 22 644.07 лева за
всички останали.
В тази връзка ответникът е
направил, своевременно, в срока по чл.131 ГПК, възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл.114 ЗЗД давността
започва да тече от изискуемостта на вземането, а вземането по чл.59 ЗЗД за
неоснователно обогатяване става изискуемо от момента на извършване на
подобренията, доколкото към този момент ищецът възложител се е обеднил, тъй
като е създадено за него задължение да плати.
Детската площадка, видно от
приемо-предавателния протокол от 05.08.2013 г. /л.29/, е изградена най-късно до
тази дата на предаване на работата.
В случая има данни, че детската
площадка /детски кът/ е изградена и по – рано към 12.06.2012 г., видно от
Констативен протокол, изготвен от Община Пловдив, в който е отразено, че е
констатирано, че е обособен детски кът, протоколът е подписан и от ищеца
/л.20/.
Давността за вземането за
стойността на направения детски кът изтича на 12.06.2017 г. или най-късно на
05.08.2018 г., ако се приеме, че меродавна е дата на приемане на работата.
Исковата молба на ищеца за
вземането е подадена на 31.08.2018 г., след изтичане на предвидената в закона
погасителна давност.
Останалите съоръжения и
подобрения - летния бар, подпорните стени, площадка с каменни плочи,
грундиране и лакиране са извършени най-късно на 16.08.2013 г. видно от приемо-
предавателния протокол /л.28 - гръб/, като давността за вземанията по
тях е изтекла най-късно на 16.08.2018 г., преди подаване на исковата молба в
съда.
Съдът не споделя доводите на ищеца,
изложени в писмените бележки, че в случая погасителната давност за вземанията
за подобренията започва да тече от прекратяване на договора за концесия, когато
ищецът е бил лишен от ползването на имота.
Както съдът посочи по-горе
изискуемостта за вземанията по чл.59 ЗЗД настъпва от момента на разместване на
благата. В случая това е от момента, в който са извършени подобренията,
доколкото ищецът не е имал правно основание да ги извършва, имотът, в който е
изградена детската площадка и останалите, посочени по-горе, подобрения, не му е
отдаден под концесия и не го е ползвал на валидно правно основание. Също така
не се твърди ищецът да е бил владелец на тези площи, нито ги е ползвал по
силата на договор за концесия /наем/, за да е приложима цитираната в писмените
бележки съдебна практика.
С оглед изложеното съдът намира,
че и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за
разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за
ответника, който е направил своевременно искане в тази насока.
Ответникът доказа следните разноски – 225 лева – депозити за СТЕ.
Ответникът се е представлявал в производството от юрисконсулти. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с
чл.25, ал.1, Наредба за заплащане на правна помощ на 360 лева, като взе предвид
факта, че делото не с ниска правна и фактическа сложност, проведени са множество
съдебни заседание и събрани множество доказателства, като ответникът, чрез
своите юрисконсулти е бил процесуално активен. Общо разноски за ответника в
размер на 585 лева, които ще се
присъдят изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РОДОПИ ТРЕЙД-2002“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “4-ти януари” №
17 срещу Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 осъдителен иск, с правно
основание чл.75, ал.3 /отм/ ЗОС, вр. с пар.5, ал.3 ЗК /в сила от 1.01.2018 г./, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща
част от общо вземане в размер на 246 455 лв., за разходи, сторени от „РОДОПИ
ТРЕЙД-2002“ ЕООД, за инвестиции в отдадения на концесия съгласно договор от
02.09.2004 г. за предоставяне на концесия за „С.П. – ул. “...-ти я.” №..“
недвижим имот – публична общинска собственост, находящ се в
гр.П, ул. “...-ти я.” №.., представляващ двуетажна масивна сграда, застроена на
86 кв.м. в дворно място, застроено и незастроено с площ от 230 кв.м.,
съставляващ ПИ № .., за който е отреден УПИ .., кв. . по плана на кв. С. г.
ч.-гр. П., който договор е предсрочно прекратен на 03.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск от
„РОДОПИ
ТРЕЙД-2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “4-ти януари” № 17 срещу Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с правно
основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 20 000 лева, представляваща част от общо вземане в размер на 246 455 лв., за
разходи, сторени от „РОДОПИ ТРЕЙД-2002“ ЕООД, за инвестиции в отдадения на
концесия съгласно договор от 02.09.2004 г. за предоставяне на концесия за „С.
П. – ул. “...-ти я.” № ..“ недвижим имот –
публична общинска собственост, находящ се в гр.П., ул. “...-ти я.” №.., който
договор е предсрочно прекратен на 03.04.2018 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „РОДОПИ
ТРЕЙД-2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “4-ти януари” № 17 ДА
ЗАПЛАТИ НА Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата в размер на 585 лева –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
Вярно с оригинала! ВГ