РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Перник, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500496 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. В. против Решение № 17 от 12.01.2024 г.,
постановено по гр.д. № 631/2023 г., по описа на Районен съд - Дупница.
Решението се обжалва изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор с който въззивната жалба се
оспорва.
Пернишки окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните.
При извършена проверка, съдът намира, че обжалваното решение е нищожно.
1
Съображения:
Процесуалният закон не съдържа норми, които да определят кога един съдебен
акт е нищожен, но такива критерии са въведени от съдебната практика. Приема се, че
нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особено съществени пороци
(напр. когато решението не е постановено в предвидената от закона форма или е
постановено от незаконен състав (в случаите, когато актът е постановен от лице, което няма
качеството съдия или в състав без необходимия брой членове), както и когато съдебният акт
е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се
изясни по пътя на тълкуването. Пороците, които водят до нищожност на решението
следователно са свързани с начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда.
В чл.236, ал.1 от ГПК е посочено необходимото съдържание на съдебното
решение. Съгласно тази норма то трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването
му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел
участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената,
съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото
на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. подлежи ли
решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
Част от тези изисквания имат технически характер, но неспазването на друга част
от тях може да съставлява особено съществен порок на решението, водещ до нищожността
му.
В настоящия случай е нарушена т.5 на посочения текст. В съобразителната част
на обжалваното решение се съдържат единствено предпоставките при които може да се
уважи иска с основание чл.45 ЗЗД. Изложено е едно изречение в което е заявено от съда, че
нито едно от тези обстоятелства не е доказано от ищеца. Следва диспозитив.
В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата цялост,
като единство от мотиви и диспозитив, не става ясно как е формирана действителната воля
на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели
на силата на пресъдено нещо, не става ясно как са формирани решаващите аргументи на
съда по същество на спора и какви са правните съображения за тях, поради което въззивният
съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната воля на съда,
не е видно какъв правен спор е разгледан и защо е дадена тази правна квалификация.
Решението – по начина, по който е формулирано – не позволява да бъде
припознато като валиден съдебен акт, именно поради липсата на ясно и пълно
волеизявление. Смисълът на обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при
тълкуване, тъй като нито е изложена фактическа обстановка, нито е направен разбор на
доказателствата, нито въз основа на всичко това са изложени правни доводи по съществото
на спора. При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение изобщо не
отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразена от съда
2
воля липсва и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.
Ако въззивния съд реши делото като постанови решение по същество по него би
лишил страните от една редовна инстанция.
При тези обстоятелства въззивният съд намира, че обжалваното решение не
отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда
воля е напълно неясна, за да бъде проверена от въззивната инстанция.
С оглед посоченото, на основание чл.270, ал.1 от ГПК, следва да бъде прогласена
нищожността на обжалваното решение. Доколкото делото не подлежи на прекратяване,
същото следва да се върне на Районен съд Дупница за разглеждането му от друг състав на
съда.
При това новия състав на съда разглеждащ делото следва да започне отначало с
преценка на чл.129 ГПК и сл.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 17 от 12.01.2024 г. на Дупнишкия
районен съд, постановено по гр. д. № 631/2023 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3