№ 118
гр. Бургас, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502093 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана частна жалба от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София, ул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева против
Разпореждане № 7425 от 27.10.2021г., постановено по частно гр. дело № 6007/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София за издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Н. И. Й. за заплащане на сумата от 125, 60
лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.11.2015г. до 04.02.2016г., дължима
въз основа на Договор за паричен заем № **11 от 28.05.2015г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Н. И. Й., вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за
цесия от 16.11.2010г. и приложение към него от 01.10.2016г.
Депозираната частна жалба е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.
418, ал. 4 от ГПК – препис от атакуваното разпореждане е връчено на дружеството-заявител
на 03.11.2021г., а частната жалба е изпратена чрез куриер в съда на 05.11.2021г. Частната
жалба е подадена от лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. С частната жалба се оспорва
цитираното разпореждане като незаконосъобразно. Претендира се атакуваното определение
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, като бъде постановено да
се издаде заповед за изпълнение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което се претендира да
бъде разпоредено длъжникът Н. И. Й. да заплати на заявителя следните суми:
- сума в размер на 146, 36 лева, представляваща главница до погасяване на
паричния заем;
- сума в размер на 125, 60 лева, представляваща договорна лихва за периода от
12.11.2015г. до 04.02.2016г.;
- сума в размер на 121, 89 лева, представляваща законна лихва за периода от
13.11.2015г. до 24.08.2021г., както и
- законната лихва върху сумата от 146, 36 лева от датата на предявяване на
заявлението – 24.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението. В заявлението се
посочва, че на 28.05.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на
заемодател и Н. И. Й. в качеството й на заемател е сключен Договор за паричен заем №
**11. Изрично в заявлението се посочва, че по договора за паричен заем, длъжникът не е
извършвал плащания, поради което се и претендират посочените суми. Посочва се, че
заемателят е получил като заем сума в размер на 400 лева, а длъжникът се е задължил да
върне заетата сума, ведно с дължимата договорна лихва, като заплати обща сума в размер на
460, 98 лева на осемнадесет броя равни двуседмични погасителни вноски.
Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 3019 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 27.10.2021г., постановено по частно гр. дело № 6007/2021г.
по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е разпоредено длъжникът Н. И. Й. да
заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в размер на 146, 36
лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № **11 от
28.05.2015г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, сума в размер на
121, 89 лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.11.2015г. до 24.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 146, 36 лева, считано от 25.08.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумите – 17, 03 лева съразмерно с уважената част от
заявлението и 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 7425 от 27.10.2021г., постановено по частно гр. дело №
6007/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено искането на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по отношение на сумата от 125, 60 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 12.11.2015г. до 04.02.2016г. В своите мотиви съдът е приел,
че искането е в противоречие с добрите нрави – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като уговореният годишен лихвен процент от 40% надвишава
значително трикратния размер на законната лихва и клаузата се явява нищожна.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира, че депозираната частна
жалба е основателна по следните съображения:
Безспорно е, че заповедното производство по чл. 410 от ГПК предоставя на
2
страните - кредитор и длъжник облекчен (като процедура и разноски) съдебен ред за внасяне
на безспорност в правните отношения помежду им. По тази причина производството е
строго формално. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора
конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите
да са подкрепени с доказателства. С разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК се въвежда
изискване когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението
следва да се приложи договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването е въведено от
законодателя единствено с оглед задължението на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК
служебно да извърши проверка за наличието на обоснована вероятност искането да се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител (т. е. проверка за
неравноправност по чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП).
Въззивният съд намира така постановеното от Районен съд – Бургас разпореждане
за неправилно, като не споделя изводите за отхвърляне на заявлението за претендираната
договорна (възнаградителна) лихва поради противоречие на искането с добрите нрави.
Съдебната практика, на която се позовава първоинстанционния съд не е актуална, тъй като
същата е постановена, по време когато в закона липсва законоустановена горна граница на
договорната лихва при потребителските кредити, тоест – липсва императивна правна норма,
регулираща размера на възнаградителната лихва, като единственото ограничение на
свободата на договаряне на страните по този въпрос на основание чл. 9 от ЗЗД бяха
правилата на добрите нрави. Именно по тази причина съдебната практика приемаше за
валидна уговорката, при която договорната лихва не надвишава двукратния, респективно –
трикратния размер на законната лихва в различните хипотези на обезпечен и необезпечен
заем. Към настоящия момент такава горна граница за потребителските кредити е
нормативно определена в нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и това е петкратния размер на
законната лихва доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи на потребителя –
в това число лихви, възнаграждения и т.н. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
законодателят е възприел като законов критерий ГПР, като е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва не винаги е меродавен, поради което и за да бъде
избегната злоупотреба в закона като критерий е предвиден максимален размер на ГПР и
това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредита.
В тази връзка, въззивният съд намира, че доколкото процесното правоотношение
се регулира от ЗПК, то уговорките по договора следва да съответстват на изискванията на
същия закон, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за противоречие на
искането с добрите нрави следва да се съблюдава спазването на правилата на ЗПК, когато се
касае за договори за потребителски кредит. В конкретния случай, уговореният лихвен
процент е 40%, при ГПР от 48, 88%, като последния отговаря на законовото изискване да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. След
3
като уговорения в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния
лихвен процент по кредита не надвишава пет пъти законната лихва, каквото е изискването
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави страните да уговарят и по-голям
размер на възнаградителната лихва (по-голям от трикратния размер на законната лихва)
както е в случая стига да е спазено законовото ограничение. Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че се явява неправилен извода на Районен съд – Бургас, че
след като към момента лихвите по банкови кредити и депозити са значително по-ниска от
тези преди 10-15 години, това предполага и значително (неоснователно) обогатяване чрез
годишна възнаградителна лихва над 30 до 50%. Нещо повече – не следва от неправомерното
поведение на длъжника да му бъде позволено да черпи права именно от това негово
поведение. Ето защо – не е налице противоречие на добрите нрави при определяне на
възнаградителната лихва и липсва основание за нищожност на клаузата, поради което
Районен съд – Бургас неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че постановено разпореждане, с което е
отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище гр.
София по отношение на сумата от 125, 60 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 12.11.2015г. до 04.02.2016г. следва да бъде отменено и за тази сума да бъде постановено
да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Следва да се присъдят и разноски в заповедното производство на основание чл.
412, т. 6 от ГПК с оглед основателността на заявлението – тоест – още 7, 97 лева съразмерно
с присъдените суми в настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззивното дружество не отправя искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, поради което и съдът не следва да се произнася по направените разноски във
въззивното производство.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 7425 от 27.10.2021г., постановено по частно гр. дело
№ 6007/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище гр. София в частта, с която се иска
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. И. Й., ЕГН
********** от с. Т., Община К., ул. „С. п.“ № * за сумата от 125, 60 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 12.11.2015г. до 04.02.2016г., дължима въз основа на Договор
за паричен заем № **11, сключен на 28.05.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
качеството му на заемодател и Н.Й. в качеството й на заемател, вземанията, по който
договор са прехвърлени въз основа на Договор за цесия в полза на „Агениця за събиране на
вземания“ ЕАД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК
4
*********, адрес на управление: гр. София, ул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия Христова
Юргакиева против Н. И. Й., ЕГН ********** от с. Т., Община К., ул. „С. п.“ № * за сума в
размер от 125, 60 (сто двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща
договорна лихва за периода от 12.11.2015г. до 04.02.2016г., дължима по Договор за паричен
заем № **11 от 28.05.2015г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Н. И. Й.,
везманията по който договор са прехвърлени по силата на сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД от 16.11.2010г. и
Приложение № 1 от 01.10.2016г., както и за сума в размер на още 7, 97 (седем лева и
деветдесет и седем стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част на претенцията.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5