Решение по дело №2546/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1402
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20223110202546
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1402
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Д.
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Административно наказателно
дело № 20223110202546 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Вир 222“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 03-010443/31.10.2018г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон, а в условията на евентуалност- и за нищожно. Поддържа,
че жалбата е подадена в установения за това срок и счита, че наказателното
постановление не е влязло в законна сила. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се представлява.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
1
лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение.
По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдът
установи следното: В разписката в долната част на наказателното
постановление липсват дата на връчване и подпис на получател. По делото е
приложено писмо на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна до ТД на
НАП-Варна, с което наказателното постановление е изпратено за събиране на
наложената с него имуществена санкция, като е посочено, че същото е влязло
в сила на 22.01.2019г. В писмо вх.№ 48174/14.07.2022г. наказващият орган е
посочил, че обратната разписка, с която е било изпратено наказателното
постановление, е върната с отбелязване „непотърсено“ и е приложена
разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. От приобщените по делото пощенски
плик и известие за доставяне също е видно, че пратката, съдържаща
наказателното постановление, е върната като непотърсена. В практиката на
ВАдмС в подобни случаи се приема изрично, че това обстоятелство
удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и
ненамирането му на този адрес. Приема се, че непотърсването на пратката не
е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес, както и че
по този начин не са удовлетворени изискванията на чл.58, ал.1 от ЗАНН
наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис на лицето. В
тази насока са Определение №1663/03.08.20г. по к.ч.а.н.д. №1656/20г.,
Определение №2631/18.10.2019г. по к.ч.а.н.д.№2822/19г. и Решение № 1527
от 22.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1744/2020 г., постановени по
аналогични случаи, в които е формиран извод, че НП не е било надлежно
връчено и срокът за обжалването му не е започнал да тече. Изложените
съображения в цитираните съдебни актове се споделят изцяло и от настоящия
състав. Предвид всичко изложено съдът намира, че наказателното
постановление не е било надлежно връчено и следователно- не е влязло в
сила. При положение, че наказващият орган не представя доказателства за
законосъобразно връчване на наказателното постановление, не може да се
счете, че срокът за обжалване е започнал да тече и следователно жалбата се
явява подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател стопанисвало ресторант „Копитото“,
находящ се в гр.Варна, к.к. „Св.св. Константин и Елена“. За осъществяването
на дейността си то ангажирало работници по трудово правоотношение, сред
които и лицето С. Х. Б., работеща на длъжност „управител ресторант“.
Дружеството обаче не изплатило своевременно уговореното трудово
възнаграждение на лицето за извършената работа за м.април 2018г.
2
Впоследствие на 14.08.2018г. от М. К. Д. и К. В. Д.- инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна била извършена проверка за спазване
на трудовото законодателство от страна на дружеството, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Констатациите на проверяващите
били отразени в Протокол за извършена проверка ПР 1828358/10.09.2018 г., с
който на работодателя били дадени и задължителни предписания.
Предписанието, дадено под №12 в протокола задължавало дружеството да
изплати договореното трудово възнаграждение за извършената работа за
месец април 2018 г. на лицето С. Х. Б., съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на
труда във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда. Бил определен срок
за изпълнение на това предписание до 25.09.2018г. Протоколът бил връчен на
дружеството чрез упълномощен представител на 10.09.2018г.
На 28.09.2018г. проверяващите извършили последваща проверка, при
която било установено, че даденото предписание не е изпълнено. От
управителя на дружеството- Ж. Д., били изготвени писмени обяснения, в
които тя отразила, че не може да представи доказателства за изпълнение на
предписанията. Във връзка с тези констатации на 19.10.2018г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице
за това, че на 26.09.2018г. не е изпълнило даденото му задължително
предписание. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не
били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в редакцията, действала в
този момент). Въз основа на съставения акт на 31.10.2018г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000,00 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва с
жалбата, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетелката М. К. Д., както и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По
делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
заинтересованост на проверяващата, поради което твърденията й следва да
бъдат приети за обективни и правдиви.
Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените
3
писмени доказателства и конкретно- от приложените по АНП копия от
Протокол за извършена проверка ПР 1828358/10.09.2018 г., Протокол за
извършена проверка ПР 1833449/19.10.2018 г., писмени обяснения от Ж. Д. и
др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен
начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това
срокове. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на
основание Заповед № 0280/03.08.2010г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено
и да организира адекватно защитата си. В случая нарушението се изразява в
неизпълнение на дадено предписание, а в обстоятелствената част на
наказателното постановление изрично е посочен протоколът, с който е дадено
предписанието, номерът в протокола, под който е изписано предписанието, а
също и неговото съдържание. С това фактическите твърдения на наказващия
орган са станали ясни в напълно достатъчна степен.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните
органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на тези нарушения. С т.12 от Протокол за
извършена проверка ПР 1828358/10.09.2018 г. на работодателя са били
дадени задължителни предписания да изплати договореното трудово
възнаграждение за извършената работа за месец май 2018 г. на лицето С. Б..
Посоченият протокол е бил връчен на упълномощен представител на
дружеството на 10.09.2018 г., видно от отбелязването на самия документ. По
делото не са представени доказателства даденото предписание да е било
4
оспорено от адресата му в законоустановения срок и същото да е било
отменено. Съдът констатира, че в предписанието не е посочен размерът на
трудовото възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено. Даденото
задължително предписание обаче представлява индивидуален
административен акт, който след като не е бил обжалван, е влязъл в сила и
представлява стабилен акт, обвързващ своите адресати. В практиката си
ВАдмС подчертава, че задължителното предписание е едностранно
властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на
адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение.
Това волеизявление подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК.
След като няма данни предписанието да е било оспорено от адресата си и да е
отменено с влязъл в сила акт, същото подлежи на изпълнение на общо
основание и то във вида, в който е издадено. (В този смисъл изрично е
Решение № 1237 от 6.06.2016 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 686/2016 г.).
Поради това за административнонаказателната отговорност на дружеството
са без значение твърденията в изготвените от управителя писмени обяснения,
че на работниците не е заплатено, защото са напуснали работа без
предупреждение. Ако не е било съгласно с дадените му предписания,
дружеството е имало възможност да ги обжалва по надлежния за това ред.
След като предписанията не са били обжалвани и са влезли в сила, същите са
задължителни за юридическото лице и отказът да бъдат изпълнени е
неправомерен. Следва да се отбележи и че по силата на чл. 405 вр. чл. 404, ал.
1 от КТ обжалването на принудителните административни мерки, каквито са
и задължителните предписания, не спира тяхното изпълнение. При това
положение дружеството е било задължено в указания му срок да изпълни
процесното предписание.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено по
безспорен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило даденото му
предписание в определения за това срок (до 25.09.2018г.). В момента на
последващата проверка на инспекторите не са представени доказателства за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение на работника.
Следователно дружеството действително е осъществило състава на вмененото
му нарушение, наличието на което правилно е констатирано с обжалваното
наказателно постановление.
Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба и
наказанието е наложено на основание чл.415, ал.1 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, какъвто е и разглежданият случай. Съгласно чл.
404, ал. 1, т. 1 КТ принудителни административни мерки са и задължителните
предписания, давани на работодателите за отстраняване на нарушения на
трудовото законодателство и следователно неизпълнението на надлежно
5
дадено предписание представлява нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. При така
установеното липсват основания за отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Не са налице основания за приложение на нормата на чл.415в, ал.1 от
КТ, тъй като няма данни нарушението да е било отстранено. Не следва да се
обсъжда приложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се
явява обща и приложението е изключено поради наличието на специалната
норма на чл.415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС
специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“
административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер.
Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ
значително минималния, предвиден в закона, не е мотивирано по никакъв
начин. При това положение и с оглед липсата на данни за наличие на влезли в
сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото
законодателство съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да
е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.3, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е
проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да
се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата
(1500 лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция), съдът намира,
че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40,00 лв., като посочената сума следва да бъде
6
заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна.
Независимо от изхода на делото на дружеството не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на доказателства
такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010443/31.10.2018г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява
наложеното на „ВИР 222“ ЕООД с ЕИК: *********, на основание чл.416,
ал.5, вр. с чл.415, ал.1 от КТ, административно наказание “имуществена
санкция” от 3000,00 лева на 1500,00 лева.

ОСЪЖДА „ВИР 222“ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 40,00 лева /четиридесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7