РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Монтана, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20221600100436 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45
от ЗЗД, съединен с иск по чл. 497, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забавено плащане.
Ищецът М. Р. твърди в исковата молба, че на 25 юни 2022 г. като пътник в
автомобил „*“ с рег. № *, управляван от В. И., претърпял пътнотранспортно
произшествие в района на пътен възел, образуван между път ІІ-81 и РП І-1, км.
101+500. Инцидентът настъпил по вина на И. В., който управявал лек автомобил „*“ с
несъобразена скорост. В резултат на инцидента ищецът получил черепно-мозъчна
травма на главата и мозъчно сътресение, поради което бил настанен за лечение в
МБАЛ – *и лекуван там до 30 юни 2022 г. Травмите от пътния инцидент причинили на
ищеца значителни по интензитет болки. Изпитвал дразнене от дневна светлина, трудно
задържал вниманието си, чувствал отпадналост, умора, липса на енергия. Дълго след
катастрофата продължавал да сънува кошмари, емоционално нестабилен бил. И към
настоящия момент той приема обезболяващи медикаменти, получава световъртежи.
Ищецът моли да бъде осъдено ответното застрахователно дружество, при което
водачът на автомобила „*“ е бил застрахован, да му плати обезщетение в размер на 25
001 лв за понесените болки и страдания, както и законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от 29 октомври 2022 г., когато е изтекъл тримесечният
срок за удовлетворяване на претенцията от застрахователя. Ищецът моли да се
присъдят и разноски по водене на делото.
Ответникът ЗД „Л.“ АД оспрова исковете. На първо място въвежда възражение,
че не е налице деликт, тъй като по случая е било образувано досъдебно производство и
в последствие прекратено поради липса на извършено престъпление. Не се представят
доказателства уврежданията на ищеца да са в пряка причинна връзка с пътния
инцидент. Не е установен механизмът на транспортното произшествие, за да са
1
направи извод кой от участниците е действал виновно.
Оспорва се и размерът на иска за неимуществени вреди като несъответен на
реално понесените болки и страдания.
Като твърди, че ищецът е бил без поставен предпазен колан по време на
инцидента, ответникът прави възражение за съпричиняване и моли обезщетенито да
бъде съразмерно намалено.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
автотехническа и по медицинска експертизи. Съдът обсъди събраните доказателства
във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
На 25 юни 2022 г. ищецът М. Р. пътувал на задната седалка в автомобил * с
ДКН *, управляван от В. И.. На път ІІ-81 в района на пътен възел с РП І-1 автомобилът
бил застигнат и блъснат от движещ се в същата посока лек автомобил * с ДКН *,
управляван от И. В.. За произшествието бил съставен Констативен протокол № 2022-
1023-343 от служител на ОД на МВР *. В протокола е отбелязано, че инцидентът е
възникнал около 20 ч. и 35 мин. на мокър път при дъждовно време.
Относно механизма на пътното произшествие е изслушано и прието заключение
по автотехническа експертиза, която след проучване на данните за пътната обстановка,
метеорологичните условия, поведението на двамата водачи, обосновава извод, че
автомобилът Сеат се е движил със скорост от 118 км/ч при ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак – 50 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил *преди
удара е била 66 км/ч. При скоростта, с която се е движил лекият автомобил * опасната
зона за спиране е изчислена на 257,86 м. Водачът на автомобила *е възприел
препятствието пред себе си – движещя се в същата посока *, от разстояние 27,95 м,
които са недостатъчни, за да осъществи ефективно спиране и да избегне удар.
Като причини за възникване на удара вещото лице извежда движението на
автомобила *с превишена скорост, несъобразена с конкретните пътни условия – мокър
асфалт, при който сцеплението на гумите в пътя не е добро и предполага по-дълъг
спирачен път.
От приложената епикриза, издадена от Хирургично отделение на МБАЛ *на 30
юни 2022 г., се установява, че ищецът М. Р. е бил приет в болница непосредствено след
катастрофата с мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Лекуван бил в
продължение на 3 дни и изписан в добро общо състояние без съществени субективни
оплаквания.
В заключението по медицинската експертиза вещото лице прави извод, че
ищецът не е изпадал в безсъзнателно състояние, като изводът се основава на данните
от медицинската документация за липса на травматизъм на костите, оформящи
черепната кутия и липса на данни за отпадни симптоми и нарушеня в неврологичното
състояние. При прегледа вещото лице е установило наличие на добре зарастнал
неспецифичен белег с размери 2х2 см в окосмената част на главата, за който не може
да се твърди с категоричност, че е получен при инцидента, възможно е да е бил
наличен преди това или да е получен в последствие. Този белег не променя анатомията
на главата, нито влияе на функционирането на органи и системи, не се отразява на
външния вид на ищеца.
Вещото лице посочва, че установеното увреждане съответства на вида на
понесения сблъсък между двата автомобила. Разстройството на здравето е било
кратковременно, лечението е било адекватно и без настъпили усложнения.
Оздравителният период е продължил около две – три седмици.
2
Относно усещанията на ищеца Р. по време на оздравителния период е
разпитана свидетелката Р.Б., която посочва, че Р. повръщал, отказвал да стане от
леглото, защото се чувствал зле, но и не пожелал да продължи лечението си в
болницата. След изписването имал главозамайване и приемал медикаменти без да
може да уточни какви. Свидетелката описва и промени в поведението му след
катастрофата – станал агресивен и се оплаквал често от главоболие. Р. не помни
катастрофата според свидетелката, но изпитва страх, когато се вози в автомобил.
Свидетелката е майка на ищеца, но предава личните си впечатления
добросъвестно, поради което съдът ги приема като обективни и достоверни.
При така установените факти МОС намира, че са налице предпоставките за
ангажиране имуществената отговорност на ответника като застрахователно дружество,
с което виновният за инцидента водач е имал сключена валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите.
Съдът приема, че сблъсъкът между двата автомобила е нестъпил поради
виновното поведение на водача на лекия автомобил *– той се е движил със скорост,
надвишаваща повече от два пъти разрешената. Бил е длъжен да се съобрази с пътните
условия и да предвиди, че при движение по мокър асфалт скоростта му следва да е
такава, че да е в състояние да спре при възникване на препятствие. С поведението си
водачът на лекия автомобил *е причинил телесно увреждане на ищеца, който пътувал в
ударения автомобил. Между поведението на водача на лекия автомобил *и
увреждането на Р. е налице пряка причинна връзка.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че по случая е било
образувано наказателно производство и прекратено, тъй като не е установено да е
осъществено престъпление. Прекият причинител на вредата отговаря по правилата за
непозволеното увреждане, чийто състав може да бъде осъществен не само чрез
престъпление. Всяко противоправно засягане на телесната цялост, с което виновно са
причинени болки и страдания, поражда притезание за обезвреда. В случая от данните
от констативния протокол за ПТП и изводите на експерта по автотехническата
експертиза се налага извод, че Д.В. при управлението на лек автомобил *е нарушил
правилата за движение по пътищата като се е движил с превишена скорост, блъснал е
автомобила, в който е пътувал ищеца и от това е последвало увреждане на здравето на
Р..
Като причинител на непозволено увреждане водачът на лекия автомобил
*дължи обезщетение за вредите съгласно чл. 45 от ЗЗД. По делото е безспорно, а се
установява и от приложената справка от Гранционен фонд, че за лекия автомобил *е
била сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
по застрахователна полица № BG/22/122000980169. По силата на сключената
застраховка Гражданска отговорност ответното дружество следва да репарира тези
вреди вместо причинителя.
По силата на застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в него застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки по време на
инцидента и след това при лечението съдът определя обезщетение от 6 000 лв. По-
висок размер би бил несъответен на действителните болки и страдания. При
определяне размера на обезщетението, като приложи принципа на справедливостта,
3
въведен с чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази степента на увреждане, продължителността и
сложността на лечението и остатъчните вреди. Болничният престой е бил кратък – три
дни, и прекъснат по желание на самия пострадал. Възстановителният период също е
непродължителен – две до три седмици. Няма данни за необратимо увреждане, довело
до промяна в начина на живот на ищеца, не са събрани доказателства за особено тежко
емоционално преживяване и трудно превъзмогване на стреса от катастрофата. Съдът
отчита, че събитие като пътна катастрофа винаги носи негативни преживявания, води
до емоционално натоварване, а преодоляването на физическата травма е съпроводено с
понасяне на битови неудобства и налага ограничения в ежедневните обичайни
дейности.
Присъденото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, тъй като ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. По делото не е
установено Р. да е изпълнил задължението да бъде по време на движение с поставен
обезопасителен колан. Това нарушение на правилата за движение от негова страна е
допринесло за получаване на травмата в областта на главата, тъй като
обезопасителният колан ограничава движението на тялото напред, каквото е било
причинено поради удар отзад по посоката на движение. Като отчита, че е налице
неспазване на задължение, въведено със законова норма, съдът приема, че приносът на
ищеца следва да се оцени на 30%, затова с толкова намалява присъденото обезщетение
и осъжда „Л.“ АД да плати на М. Р. обезщетение от 4 200 лв.
Над уважения размер от 4 200 лв до претендирания от 25 001 лв искът е
неоснователен, затова МОС го отхвърля.
Върху обезщетението се дължи и лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, изчислена при
условията на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, т. е. според конкретните обстоятелства –от 29
октомври 2022 г., когато е изтекъл срокът по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ за произнасяне по
щетата от застрахователя, до окончателното изплащане. Пострадалият е отправил
искането си до застрахователя с писмена молба от 29 юли 2022 г., но до изтичане на
тримесечния срок застрахователят не се е произнесъл, с което е изпаднал в забава.
При този изход на процеса на ищеца М. Р. се дължат разноски съразмерно
уважената част от иска. М. Р. е бил представляван от адвокат при условията на чл. 38
от ЗАдв, поради което МОС определя възнаграждение на един адвокат по правилото на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ в размер на 720 лв и осъжда ЗД „Л.“ да го плати на адвокат
М. Д..
Ответникът следва да внесе по сметка на МОС държавна такса върху уважения
размер на претенцията или 168 лв, както и 1084 лв за възнаграждения на вещите лица.
Съразмерно отхвърлената част от иска ищецът следва да плати на ответника
разноските, направени от него. По делото застрахователното дружество е
представлявано от юрисконсулт, чието възнаграждение е 300 лв, а разноските възлизат
на 415 лв. Съответната на отхвърлената част от иска, която Р. дължи, е 345,28 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. *, бул.
„*“ № *, да плати на М.Р., ЕГН **********, обезщетение в размер на 4 200 лв за
неимуществени вреди, претърпени в ПТП на 25 юни 2022 г. по застрахователна полица
4
№ BG/22/122000980169, заедно със законна лихва върху тази сума от 29 октомври 2022
г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение над уважения размер до претендирания от 25
001 лв като неоснователен.
Присъдените суми да се преведат по банкова сметка с IBAN * (с титуляр Й. Д.).
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, ЕИК *, да плати по сметка на Окръжен съд – Монтана
държавна такса от 168 лв и разноски в размер на 1084 лв. При неплащане служебно да
се издаде изпълнителен лист, за което дружеството да внесе 5 лв държавна такса.
ОСЪЖДА ЗК „Л*“ АД, ЕИК *, да плати на адвокат М. Д. – пълномощник на
ищеца, 720 лв възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М.Р. да плати на ЗК „Л.“ АД 345,28 лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5