Р Е
Ш Е Н
И Е № 260005
гр. Пловдив, 09.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. №299/2020 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззвина жалба вх.№ 1602/ 01.06.2020 г. от В. А. К. *** против решение № 99 /10.04.2020 г.
,постановено по гр.д. 88 / 2019 г. по описа на ОС – С. ,с което е осъден да заплати на „Д. –Х“ ЕООД
сумата от 28 900 лв. ,ведно със законна лихва до окончателното изплащане
,както и мораторно обезщетение в размер на 8 798,46 лв. ,а също направените от ищеца разноски .По
съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят
счита решението за неправилно като постановено в противоречие с материалния
закон и заявява искане за неговата отмяна и постановяване на друго ,с
което така предявените искове бъдат
отхвърлени като претендира разноски.
От въззиваемата страна „Д. – Х“ЕООД ,представлявана от адв.Х. е постъпил отговор ,с който оспорва въззивната
жалба и претендира за потвърждаване на решение и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на нея и същата като допустима следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният окръжен съд е сезиран с обективно
съединени искове ,предявени от „Д. – Х“ЕООД против В. А. К. за заплащане на
общо сумата от 28 900 лв. ,дължима по три броя заемни договора ,както и
обезщетение за забава в размер общо на
8 796 ,46 лв. за период от три години преди завеждане на иска .
С обжалваното решение съдът е намерил исковете за
основателни и доказани и е уважил същите в пълния им предявен
размер.
Обжалваното решение е
правилно.
По делото е представен договор за заем от 27.01.2015 г. ,сключен между „Д. – Х“ЕООД
като заемодател и „М. – СВ“ООД в
качеството му на заемател и ответника като солидарен длъжник ,по силата по който заемодателят е предал в
заем на заемателя сумата от 14 900 лв. с уговорен падеж за връщането й –
28.02.2015 г. В чл.2 от договора е уговорено ,че сумата е предадена в брой към
момента на подписване на договора и същият служи за разписка за нейното
предаване и получаване.В чл.8 от договора е уговорено ,че ответникът
встъпва в дълга на заемателя към
заемодателя и отговаря солидарно за неизпълнение на задължението ,включително
при предсрочна изискуемост.С договор за заем от 30.01.2015 г .между същите
страни и при същите договорни клаузи е
договорено предаването в заем на сумата от 8 000лв. с падеж 28.02.2015г. С
договор за заем от 03.02.2015 г .между
същите страни и при същите договорни
клаузи е договорено предаването в заем на сумата от 6 000лв. с падеж
28.02.2015г.
Липсват доказателства
заемните суми да са върнати на падежа.
Договорът за заем е реален такъв и предаването и получаването на заеманата
парична сума съставлява доказателство за неговото сключване . В случая и в
трите договора изрично е уговорено ,че сумите са предадени ,а договорът
съставлява разписка за получаването им. Ответникът е солидарен длъжник
доколкото е встъпил в договорното задължение на заемателя по общо съгласие и с
длъжник,и с кредитора.При липса на изпълнение
на поетото задължение за връщане на заемните парични суми на уговорения падеж
кредиторът може да поиска изпълнение на цялото задължение от който и да е от
двамата солидарни длъжници.В случая кредиторът е избрал това да е ответника К.
,поради което предявените против него искове се явяват основатели и доказани и
правилно са уважени от първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност
на решението поради липсата на доказателства
за предаване на паричните суми от ищец като заемодател на ответника като
заемополучател,както и поради недоказаност на
встъпването в дълга отстрана на К. и на уговорена солидарна отговорност.
Тези оплаквания са напълно несъстоятелни доколкото факта на предаване
на паричните суми и встъпването на К. в задължението на заемателя се установява от самите договори ,а солидарната
отговорност на встъпилото в дълга лице и главния длъжник произтича от
разпоредбата на чл.101 от ЗЗД.Отделно от това страните са и уговори такава в
чл. 8 от договорите.
Гореказаното сочи безпротиворечиво ,че обжалваното решение
,с което са уважени исковете за осъждане ответникът да заплати на ищеца общо
дължимата по силата на заемно
правоотношение сума от 28 900 лв. , както и сумата от 8 796 ,46лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане
за период три години преди завеждане на иска се явява правилно и като такова следва да
бъде потвърдено, а на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 1 993,20 лв. ,представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Предвид гореизложените мотиви съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/10.04.2020
г., постановено по гр.д. 88 / 2019 г. по описа на ОС – С..
ОСЪЖДА В. А. К.,
ЕГН **********,*** П. П. № 1, вх.Б, ет.З, ап.20, да заплати на „Д. Х“ ЕООД- гр.С.,
ул.П. № 6, ЕИК ., представлявано от управителя на капитала Д. Х. сумата от
1 993,20 лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.