Решение по дело №2479/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 36
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Веселина Тодорова Семкова
Дело: 20215300602479
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Г. Андр. Андр.
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602479 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда №260026/20.10.2021 г. по НОХД №534/2019 г. по описа на
Районен съд – Карлово, II н.с. подс. М. ИВ. К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.4, пр.3 вр. чл.130,
ал.1 НК, като на осн. чл.78А, ал.1 НК е ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖЕНО административно наказание ГЛОБА в
размер на 1500 лева. В тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски от досъдебното, съотв. от съдебното производство, платими
както следва: 296,24 лева - в полза на ОД на МВР-Пловдив и 120 лева – в
полза на Районен съд-Карлово.
Недоволен от присъдата е останал подс. К., който чрез защитника си
адв.С.Х. е депозирал срещу същата въззивна жалба, ведно с допълнение,
претендирайки нейната отмяна, признаването му за невинен и оправдаването
му по повдигнатото обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание
предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
1
Подс.К. настоява да бъде оправдан, а защитникът му адв.Х. моли за
отмяна на присъдата, признаване на подзащитния му за невинен и
оправдането му.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във
въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността
на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, счете за установено
следното:
За да постанови съдебния си акт първостепенният съд е приел следната
фактология:
Подсъдимият М. ИВ. К. е роден на ****, обл. Пловдив, живущ в ***,
обл.Пловдив, б., български гражданин, с основно образование, работещ,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Пострадалата И.Д. била назначена на длъжност „***“ в питейно
заведение „***“, стопанисвано от „ФИЛ-КО“ЕООД гр.Сопот по силата на
трудов договор №***/19.12.2012 г. С Допълнително споразумение към
последния от 16.05.2014 г. същата била преназначена на длъжност „***“.
Съгласно длъжностната характеристика, като „***“ свид.Д. имала
задължения да дава заявки за доставка на напитки и други стоки, продавани в
заведението, да работи с касов апарат, да приема суми и връща ресто с касова
бележка, да води ежедневна отчетност за продадени напитки и стоки по
асортимент и за направения оборот. Същата носела отговорност за
констатирани липси на напитки и други стоки, заприходени в заведението.
На 28.02.2015 г. вечерта свид.Д. работела в горепосоченото заведение,
намиращо се в ***, обл. Пловдив. По това време в същото се празнувало
раждането на внучето на нейната приятелка свид. И.П., която била
ангажирала за повода цялото заведение. Последната била поканила на
празненството подсъдимия, свидетелите В.Р., Е.П. и др. В заведението
работела като **** и свид. С.О., назначена на длъжност „***“ с трудов
договор №***/16.05.2014 г. Съгласно длъжностната си характеристика, като
„***“ свид.О имала задължения да дава заявки за доставка на напитки и други
стоки, продавани в заведението, да работи с касов апарат, да приема суми и
връща ресто с касова бележка, да води ежедневна отчетност за продадени
напитки и стоки по асортимент и за направения оборот. Същата носела
2
отговорност за констатирани липси на напитки и други стоки, заприходени в
заведението.
Въпросната вечер в заведението били седнали на обща маса П.Н., Е.П.,
В.Р. и И.П.. Около 22.00 часа на 28.02.2015 г. пристигнал и подс.М.К..
Същият изглеждал в нетрезво състояние, като след сядане до горепосочените
лица, продължил да пие алкохол, подобно на останалите присъстващи на
масата.
Около 23.00 часа подс.К. излязъл пред заведението заедно със
свид.И.П., за да изпуши цигара. Малко след излизането на подсъдимия,
свид.С.О., без да разбере за излизането на двете лица, заключила входната
врата на заведението, за да не влизат външни лица. От своя страна и П., и К.
малко след това започнали да тропат по стъклото на входната врата, за да им
отворят. След известно време свид.О чула тропането и отишла да провери
какво става. През прозореца на вратата видяла как подс.К. продължавал да
тропа по вратата и да дърпа бравата. Отключила входната врата, при което
подс.К. още с влизането си я хванал за косата и започнал да я влачи по
стълбите надолу. За да се стигне от входната врата на заведението до залата
за гости се слизало през пет стъпала, след което се преминавало през
площадка, която била разделена от залата за гости с плъзгащи алуминиеви
врати. Докато влачил пострадалата О, подс. К. започнал и да я рита по гърба,
както и да я удря с юмруци в областта на главата, а тя викала за помощ. Към
подсъдимия се насочила пострадалата И.Д., при което той спрял да нанася
удари на О и тръгнал срещу Д.. След като я приближил, я ударил с шамар в
областта на лявата буза и я блъснал с ръка към земята, в резултат на което Д.
залитнала назад и паднала, удряйки си главата в земята. След това
подсъдимият се върнал отново при свид.О и започнал отново да я удря с ръце
в областта на главата. След известно време спрял и влязъл в залата, където
били останалите гости. Свид.П. отишла при свид. О и я вдигнала от пода на
заведението. Устата на последната била пълна с кръв. Свид.П. й помогнала
да се придвижи до диван, намиращ се в залата с гостите, и там пострадалата
легнала. Подс.К. от своя страна през това време седнал на общата маса за
гостите и продължил да консумира алкохол. Свид.Д. продължавала да лежи
на пода, като в един момент свид. Е.П. станал от масата с гостите и помогнал
на Д. да се изправи от пода и тя седнала в същата зала. След това подс.К.
3
станал от масата и отишъл до дивана, където лежала свид. О. Започнал да я
удря с юмруци в областта на главата. Свид. П. се намесила и го издърпала. От
своя страна свид.Д. се поинтересувала защо подс. К. я е ударил, а той й
отвърнал: „Защото си казала на С да заключи!“ След това О и Д. седнали в
другия край на заведението. Горепосочените лица продължили да празнуват
до около 01.00 часа, след което си тръгнали от заведението.
Съгласно заключението по назначената съдебно-медицинската
експертиза по отношение на пострадалата С.О., на същата е била причинена
контузия на главата и лицето, оток и кръвонасядане по горната и долната
устна в лявата им половина, кръвонасядане на долния клепач на дясното око,
контузия на главата с отоци, кръвонасядания и лекостепенно мозъчно
състресение. Лекостепенното мозъчно сътресение под форма на леко
зашеметяване е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и 129 НК. Останалите увреждания поотделно и по съвкупност са й причинили
болка и страдание, без разстройство на здравето. Травматичните увреждания
са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с
или върху такъв и е възможно да възникнат при бутане и последващо падане
на земята, нанасяне на удари с юмруци по главата и леки ритници по тялото.
В съдебно заседание експертът пояснил, че травматичните увреждания
при О са с давност 5-6 дни, като отговарят да са причинени на датата на
инцидента, но допълва, че не може да се каже с категоричност дали са
причинени на 28-ми февруари вечерта или на следващия ден 1-ви март
сутринта или до обяд. Изключва като дати на причиняване следващите дни 2-
ри и 3-ти март, тъй като морфологичните характеристики на уврежданията
биха били други. Сочи, че ударите са били в ляво и в дясно слепоочия поне по
един удар, защото анатомично на това отговарят, както и един удар в
областта на устата и един в областта на дясното око. Твърди, че ако ударът в
слепоочието е с отворена ръка, може да засегне и клепача, но не може устата
да се удари. Посочва, че минимум три са били ударите в областта на главата.
Болките в лявата лопатка, без видими увреждания, било възможно да са в
резултат на някакъв удар или падане, или леки удари, които да са нанесени,
но да не са предизвикали кръвонасядания или охлузвания, или отоци.
Сътресението било съвкупност от ударите в областта на главата, които са
довели до това лекостепенно сътресение. Възможно било пострадалата и да е
4
била съборена на земята и оттам да са болките в лопатката, както и възможно
било да са нанесени леки удари, които да не са причинили кръвонасядане,
нито отоци. Като период на отшумяване на уврежданията сочи около 10-12
дни. Причиняването на уврежданията било възможно да стане чрез юмруци, с
шамари и леки ритници, но ударите определя като сравнително леки, тъй като
кръвонасяданията били на малка площ, без засягане на подлежащи, примерно
зъби, липсвало засягане на кости.
Експертното становище във връзка с извършената по отношение на
пострадалата И.Д. съдебно-медицинска експертиза сочи, че на същата е била
причинена контузия на главата и лицето, кръвонасядане на долния клепач на
лявото око, контузия на опашната област, контузия на главата и на
седалището в областта на опашната кост, кръвонасядане и оток на главата,
лицето и дясната мишница, лекостепенно мозъчно сътресение.
Лекостепенното мозъчно сътресение под форма на леко зашеметяване е
довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК.
Останалите увреждания поотделно и в съвкупност са й причинили болка и
страдание без разстройство на здравето. Травматичните увреждания са
причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или
върху такъв и е възможно да възникнат при удар на шамар в лявата половина
на лицето с последващо падане на земята и удар на дясната мишница и
главата в теменно-тилната област в земята.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че е възможно уврежданията
да бъдат причинени и с един удар - при един шамар в лявата половина на
лицето около лявото око и от него, ако е паднала пострадалата на седалището,
по гръб и върху дясната ръка. Като интензитет на удара, същият следвало да е
умерен по сила, за да може да се изведе от равновесие лицето и то да падне
на земята. Болките и страданията отшумявали при благоприятен изход за
около 10-12 дни. Като давност, доколкото съдебно- медицинското
удостоверение е от 06.03.2015 г., а инцидента от дата 28.02.2015 г., вещото
лице сочи, че уврежданията отговаряли на този период, като не може да
определи категорично дали са от дата 28.02 или от следващия ден 01.03.
Морфологичната характеристика на нараняванията отговаряла на 5-6 дни. На
2 – 3 март не било възможно да са причинени уврежданията, тъй като
морфологичните характеристики на самите увреждания биха били различни
5
от установените.
Изложената фактология първоинстанционният съд е приел за
безспорно и категорично установена от събраните по делото:
I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приети по реда на чл.283 НПК: справка от Дирекция Международно
оперативно сътрудничество, протокол за доброволно предаване, съдебно -
медицински удостоверения № 11/2015 г. и №12/2015 г., справка от Търговски
регистър, справка от Унифицираната информационна система на
прокуратурата, протокол за доброволно предаване, трудов договор №
***/19.12.2012 г. и допълнително споразумение към същия, длъжностна
характеристика на длъжността „***“, справки от ТД на НАП, справка за лице
АИС БДС, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия,
амбулаторен лист от 05.03.2015 г., медицинско свидетелство, справка от
Кметство ***, характеристични справки и справки за съдимост на С.О.,
трудов договор № ***/16.05.2014 г., справка от „Фил- Ко“ ЕООД гр. Сопот,
справка от Община Сопот и справка от РУ на МВР Карлово;
II заключения по съдебно-медицински експертизи, които коректно са
ценени като обективно и компетентно изготвени.
III гласни доказателствени средства – частично от обясненията на
подс.К. относно пребиваването му в питейното заведение на
инкриминираната дата по повод раждане на внучето на свид.П., показанията
на свидетелите О, Д., П., Г., както и тези на свидетелите П., П. и Р. с
изключение на частта, в която първата е посочила, че не е възприела
нанасянето на побой в заведението въпросната вечер.
След реализиран подробен и задълбочен анализ на събраните гласни
доказателствени средства, изключая горепосочените, напълно правилно
първоинстанционният съд е приел, че вечерта на 28.02.2015 г. свид.П.
ангажирала питейно заведение „***“ в с.Анево, обл.Пловдив, за да
отпразнува раждането на внучето си в компанията на свои приятели, сред
които и свидетелите В.Р., Е.П., П.Н. и подс. К.. Същото било собственост на
стопанисваното от сина на свид.И.Д. „Фил-Ко“ ЕООД, като последната
заедно със свид.О били трудовоангажирани в него на длъжност „***“. Двете
взаимно си помагали в приготвянето на храната в кухнята, сервирането на
поръчките, получаване на паричните суми във връзка с клиентските сметки,
6
както и връщане на ресто. По време на тържеството свид.П. и подс.К. излезли
пред заведението да пушат, като свид.О, без да забележи излизането им,
заключила входната врата, за да не влизат външни лица. Ето защо опитът на
П. и К. да влязат обратно при празнуващите бил неуспешен, при което
последният започнал да тропа по вратата. Между нея и самите две клиентски
зали имало стълбище с площадка. Продължавайки да обслужва гостите,
свид.О чула тропането по вратата и веднага отключила същата, виждайки
пред нея подсъдимия и свид.П..
Спорният въпрос, обсъден изключително прецизно от първостепенния
съд, изтъкнат и като възражение от страна на защитата и пред настоящата
инстанция, е нанесени ли са въобще удари от страна на подсъдимия спрямо
свид.О и свид.Д. след влизането на подс.К. и свид.П. обратно в питейното
заведение. Положителният отговор на този въпрос е несъмнен. Формирани са
действително две противостоими една на друга групи свидетелски показания.
От една страна, свид.О детайлно описва случилото се на инкриминираната
дата, конкретизирайки нанесените й от страна на подсъдимия К. след
хващането й за косата непосредствено при отключване на вратата удари с
юмруци в областта на лицето, при което устата й се напълнила с кръв, ритане
по гърба, намесата на свид.Д., чула писъците на свид.О, при което и свид.Д.
била ударена от него с шамар по лицето, в резултат на което паднала на
земята, в каквато насока са и показанията на последната; продължилите от
подсъдимия спрямо свид.О удари с юмруци в главата, включително и след
като същата легнала на дивана в заведението, видяно и от свид.Д.. В
диаметрална противоположност са депозираните гласни доказателствени
средства от присъствалите по време на празненството свидетели П., Р. и П.,
както и подс. К., първите сочещи, че удари не са видели да бъдат нанасяни
спрямо намиращите се в заведението, а подсъдимият – че такива не е нанасял.
Действително О и Д. се явяват пострадали от реализирано спрямо тях
престъпно посегателство, което поставя под съмнение тяхната
безпристрастност, но същевременно липсват основания показанията им да не
бъдат кредитирани, доколкото са логични, последователни и хармониращи не
само помежду си, но и с останалата доказателствена съвкупност, а именно
показанията на свидетелите Л. П. и Т. Г., писмените доказателства и
експертните становища по назначените експертизи. Последните две
свидетелки не са присъствали на инкриминираната дата в заведението, но са
7
минали покрай същото с намерение да се отбият в последното, за да се види
П. с приятелката си свид.Д.. В крайна сметка до среща не се е стигнало
поради наличието на много коли пред заведението и струпването на хора пред
същото, при което свид.Г. видяла подсъдимия да дърпа за косата свид.О. В
последствие и двете разбрали, че И.Д. била в болница заради избит зъб и
удряна по главата от страна на подсъдимия, а О е била бита от подс.К.. И
свид.П., и свид.Р., и свид.П. са заявили, че не са видели някой някого да удря
въпросната вечер в заведението, което само по себе си не обосновава извод,
че удари не са били нанасяни. Същевременно всички те са били в
заведението и доколкото е напълно възможно свид.Р. и свид.П. да нямат
впечатления относно случилото се между входната врата на заведението и
вратата към самите клиентски зали, тоест на стълбището и площадката, то
свид.П. е била на това място и въпреки това твърди, че нищо не е видяла нито
по това време, нито после в залата. Очевидно служебното й подчинение
спрямо подс.К. като ** на Кооперация "**“, в която същата работи, е
причината за тези й показания, макар като свидетелка същата да е длъжна да
не затаява истината. Забелязала е обаче кръвта по устната на свид.О, както
самата тя е посочила, и то след като вече е била пушила и отново се е
върнала в заведението, та дори е занесла и чаша с вода на свид.О. Свид.П. от
своя страна е заявил, че след като последната е отишла да отвори входната
врата на подс.К., към която той бил по това време с гръб и нямал видимост
към същата, чул викове зад себе си. Въз основа на тези гласни
доказателствени източници, подробно и аргументирано обсъдени и от
контролираната инстанция, е изведен и категоричният извод, че на
инкриминираните дата и място подсъдимият е нанесъл удари и на двете
пострадали и то именни описаните от тях в указаната последователност. Ето
защо на показанията на свидетелите О, Д., П. и Г., както и на тези на свид.П., с
изключение на посочената част, свид.П. и свид.Р. вяра следва да се даде,
защото макар и първите четири да се намират в приятелски отношения
помежду си, то същите са обективни, подредени и намиращи опора в
доказателствената съвкупност, както и де факто не са налични
доказателствени източници, които да ги опровергават.
От съществено значение са и възприетите като обективно и
компетентно изготвени заключения по съдебно - медицинските експертизи.
Същите са пълни, ясни, обосновани и съответстващи на събрания по делото
8
доказателствен материал. Анализирано е и е взето предвид становището на
експерта д-р Б., дадено и при проведените разпити. Последният подробно и
аргументирано е отговорил на въпросите, поставени на експертизата, както и
от страните във връзка с механизма на причиняване на телесните увреждания
на пострадалите. Оказва се, че констатираните по свид.Д. увреждания могат
да бъдат причинени от един удар – шамар в лявата половина на лицето около
лявото око и от същия, ако жената е паднала на седалището по гръб и върху
дясната ръка, както и самата тя е заявила - че в резултат на нанесения й шамар
от подс.К., е паднала на земята. Касателно свид.О, телесни й увреждания са
били причинени от няколко удара, а именно минимум три такива, като и
самата тя споменава за нанесените й редица удари от страна на подсъдимия
след отключване вратата на заведението. Ударите са били в ляво и в дясно
слепоочие, както и в областта на устата. Експертът е категоричен, че
уврежданията са били причинени на 28.02 или най-късно на 01.03, но не и на
2-ри или 3-ти март 2015 г., доколкото вече биха се пременили
морфологичните им характеристики.
Изложеното обосновава и несъмнен извод, че макар и хармониращи
помежду си, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П., Р.
и П. с изключение на указаните по-горе части относно случилото се на
инкриминираната дата, не следва да бъдат ценени, след като остават
изолирани от онази част от доказателствената маса, относно която липсват
опровергаващи я източници. Достигайки до този извод след извършено
задълбочено и обосновано изследване, първоинстанционният съд съвсем
правилно не е кредитирал отбелязаните гласни доказателствени средства.
Напълно се споделя и становището му, че показанията на останалите
разпитани свидетели са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
съответстващи на приложените по делото писмени доказателства,
експертните становище и заявеното от вещото лице при разпита му, поради
което съвсем правилно са били кредитирани. Ето защо несъстоятелно се явява
възражението в допълнението на въззивната жалба за неправилно
кредитиране на едни показания и недаване вяра на други. Несъстоятелна е и
претенцията, че едни от тях били с висока, а други с ниска доказателствена
стойност. Такова разграничение на гласните доказателствени източници е
неприемливо, а и не е направено от контролираната инстанция, поради което
и съвсем обосновано анилизирайки прецизно депозираните показания,
9
първостепенният съд е дал аргументирано становище кои от тях възприема
като обективни и хармониращи с останалата част от доказателствената маса и
на кои от тях не дава вяра. В този смисъл неоснователно се претендира, че
показанията на свидетелите П., П. и Р. не били възприети поради
приятелските им отношения с подсъдимия. Посоченото обстоятелство само
по себе си е само основание за поставяне под съмнение достоверността им и
именно това е наложило съпоставянето на двете групи свидетелски
показания с останалите доказателствени източници, което е направил и
контролираният съд и в този смисъл несъстоятелна е претенцията на
защитата, изтъкната и в съдебните прения пред въззива.
От волята на засегнатите от което и да е престъпно посегателство лица
зависи дали и кога да сигнализират компетентните органи с оглед оказване на
съдействие. Действително своевременното предприемане на действия в тази
насока би улеснило разследването и то независимо от реда, по който би
следвало същото да протече. От друга страна, не може да се изисква и
съответно да се иска потърпевшият да търпи санкции заради това, че не е
потърсил съдействие веднага след деянието, доколкото, както бе вече
посочено, това зависи единствено и само от неговата воля. Не без значение е
и обстоятелството и какви са възможностите му да потърси такава помощ
предвид нанесените му увреди. От съществена важност и в настоящия случай
е, че няколко дни след инкриминираното деяние и свид.О, и свид.Д. са
потърсили медицинска помощ, при която са им издадени амбулаторни
листове още на 05.03.2015 г., а след това и съдебно-медицински
удостоверения на 06.03.2015 г., ползвани впоследствие от експерта при
изготвяне на възложените му по-късно експертизи. В СМУ са описани
събитията, довели до извършване на съответните прегледи, като видно и от
двете такива, на съдебния лекар са били представени и амбулаторните
листове от дата 05.03.2015 г., както и рентгенография и фиш за такава от
04.03.2015г. Същевременно в хода на проведения разпит вещото лице д-р Б. е
категоричен, че уврежданията са били причинени на 28.02. или най-късно на
01.03., но не и на 2-ри или 3-ти март 2015 г, тъй като вече биха се променили
морфологичните характеристики на самите увреждания. Безспорно бе
установено, че празненството по случай раждане внучето на свид.П. се е
състояло вечерта на 28.02.2015 г., като реализираното от подсъдимия
престъпно посегателствво спрямо пострадалите е било осъществено малко
10
преди полунощ и в този смисъл непосредствено преди 01.03.2015 г. В този
смисъл несъстоятелна се явява претенцията на защитата, че уврежданията и
по двете пострадали са настъпили във времевия период между срещата във
въпросното заведение и потърсената след няколко дни лекарска помощ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, приета за
установена след цялостен анализ на доказателствената съвкупност,
законосъобразен и обоснован се явява изводът на контролираната инстанция,
че осъщественото от подс.К. деяние е съставомерно по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и
т.4, пр.3 вр. чл.130, ал.1 НК.
Безспорно подсъдимият е осъществил обективните признаци на
отбелязаното престъпно посегателство, доколкото след като е хванал свид.О
за косата, й е нанесъл удари с юмруци в областта на главата, като при
намесата на свид.Д. за оказване на помощ, самата свид.Д. подсъдимият е
ударил с шамар по лицето, в резултат на което тя паднала на земята, а след
това подс.К. продължил да нанася на свид.О удари с юмруци в главата,
включително и след като последната легнала на дивана в заведението. В
резултат на това му противоправно поведение на всяка от двете е причинено
горепосоченото телесно увреждане, представляващо разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а именно лека телесна повреда в
хипотезата на чл.130, ал.1 НК. В този смисъл са анализираните вече
доказателствени източници, което не налага повторното им изброяване. С
категоричност се установи, че констатираните телесни наранявания при всяка
от пострадалите е в резултат на нанесените им от подсъдимия удари - поне
три спрямо свид.О и един спрямо свид.Д.. В този смисъл въззивната
инстанция счете за правилен извода на контролирания съд, че именно с така
нанесените удари подсъдимият е причинил съставомерния резултат.
По отношение на настъпилия престъпен резултат, законосъобразно
първоинстанционният съд е взел предвид най-тежкия от тях – лекостепенното
мозъчно сътресение, довело до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, доколкото останалите са причинили болка и страдание -
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Тоест, макар с
престъпното си посегателство подсъдимият да е причинил на всяка от
пострадалите освен разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК и горната лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
11
болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 НК, то по-тежкият престъпен
резултат поглъща по-лекия такъв. В този смисъл законосъобразно
подсъдимият е признат за виновен в това, че е причинил на всяка от
пострадалите разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК
- престъпление по чл.130, ал.1 НК. Същият е виновен и за причинените по-
леки телесни повреди, но с оглед тази особеност на престъпленията против
здравето от обективна страна, инкриминираното деяние законосъобразно е
квалифицирано по по-тежкия престъпен резултат. Ето защо поради
“поглъщане” на вида на телесната повреда, нанесена на едно и също лице,
според резултата, не е необходимо да бъде постановяван оправдателен
диспозитив за причинената лека телесна повреда, изразяващи се причиняване
на болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 НК.
Престъпното посегателство е реализирано при два квалифициращи
признака - телесните увреждания са причинени на повече от едно лице, а
именно две и то длъжностни лица при изпълнение на службата им. Очевидно
касае се за телесно увреждане на повече от едно лице - две, реализирано с
едно деяние, последиците от което се обхванати от умисъла на подсъдимия.
Умисълът относно същото е възникнал по време на увреждането на свид.О и
поради притеклата й се на помощ свид.Д..
Както бе вече изяснено, и свид.Д., и свид.О са били назначени на
длъжност „***“ по силата на трудов договор между всяка една от тях и
стопанисващия питейното заведение „ФИЛ-КО“ ЕООД. Задълженията им
били разписани във връчените им длъжностни характеристики: задължения
да дава заявки за доставка на напитки и други стоки, продавани в
заведението, да работи с касов апарат, да приема суми и връща ресто с касова
бележка, да води ежедневна отчетност за продадени напитки и стоки по
асортимент и за направения оборот. След като изпълняваната от всяка от тях
работа е била свързана с пазенето и управлението на чуждото имущество –
това на търговеца „ФИЛ-КО“ ЕООД, то те несъмнено са имали качеството
длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.1 НК. Действително
представената по делото справка /л.70 НОХД 534/2019 г./ сочи, че свид.О е
била назначена на 4 - часов работен ден от 10.00 до 14.00 часа, а свид.Д. - на
8 – часов такъв 14.00 до 22.00 часа. Община Сопот към 2015 г. е нямала
действащо нормативно изискване за деклариране в Общината на работното
12
време на заведенията за хранене и развлечения, поради което и неналична се
оказва информацията за работно време на питейното заведение /л.180/, както
и не е издавано становище във връзка с работното му време. Всичко това
всъщност е ирелевантно. От съществено значение е, че на инкриминираната
дата въпросното заведение е работило, като гостите в същото, сред които и
подс.К., са били обслужвани от пострадалите О и Д., които към този момент
са изпълнявали в пълнота служебните си задължения –обстоятелство,
известно на всички присъстващи на тържеството гости в това число и на
подс.К., обслужвани и от двете пострадали. В този смисъл несъмнено към
инкриминирания момент всяка от тях е изпълнявала служебните си
задължения. Следователно телесната им увреда е реализирана докато са
изпълнявали дейност, спадаща към възложените им задължения, тоест по
време на изпълнение на службата им. Без значение е дали това е станало в
работно време или извън него. В този смисъл несъстоятелна се явява
претенцията на защитата за липса на доказателства, установяващи това
квалифициращо обстоятелства. Наличните трудови договори на всяка от
пострадалите, ведно с длъжностна характеристика за заеманата длъжност и
кумулираните гласни доказателствени средства относно изпълняваните от
двете трудови задължения към инкриминираната дата в заведението, в
достатъчна степен аргументират наличието и на този квалифициращ признак.
От субективна страна деецът е извършил престъплението умишлено
под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Съзнавайки, че с нанесените удари ще
причини на пострадалите телесно нараняване, несъмнено подсъдимият е
осъзнавал противоправния характер на осъщественото деяние, като е целял и
искал настъпването на забранените му последици.
След като е признал подс.К. за виновен по повдигнатото му обвинение,
първостепенният съд правилно е преценил, че налични в конкретния случай
са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на осн.чл.78А НК. При определяне
размера на последното, коректно са ценени като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото му съдебно минало (доколкото същият не е въобще
осъждан, а за прилагане на института на чл.78А НК се изисква липса на
осъждане единствено за престъпление от общ характер) и добрите му
13
характеристични данни предвид трудовата ангажираност, липсата на данни
относно противоправни прояви, характеризиращи го като лице с ниска степен
на обществена опасност, сравнително нетежката степен на нанесените
телесни увреди, както и изминалият значителен период от време от
реализиране на деянието. Правилно са отчетени като отегчаващи такива
причинените повече от едно увреждане на всяка от пострадалите, макар
всички те в своята съвкупност да се квалифицират като една телесна повреда,
ведно с наличието на две утежняващи обстоятелства. Съобразявайки се с
установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
напълно обосновано контролираната съдебна инстанция, след като е
освободила подсъдимия от наказателна отговорност, му е наложила
административно наказание ГЛОБА в размер, клонящ към минималния
предвиден в закона такъв, а именно 1500 лева. Така определеното
административно наказание напълно съответства на степента на обществена
опасност на подсъдимия, като се явява необходимо, достатъчно и
справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието му, както и за реализиране на генералната
превенция.
Предвид признаване на подс.К. за виновен по повдигнатото му
обвинение, законосъобразно на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест са
възложени разноските по делото, направените на досъдебната и съдебната
фази.
В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, явяващи се основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице и основания за нейното
изменение или отмяна, поради което същата подлежи на потвърждаване и
затова на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260026/20.10.2021 г. по НОХД
14
№534/2019 г. по описа на Районен съд – Карлово, II н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15