№ 1186
гр. Русе, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520102038 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” АД против С. Д.
К., в която се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството
топлинна енергия за имот в гр. Русе, ****** с абонатен № ****. За периода от
27.07.2019г. до 22.11.2021г. в този имот дружеството доставило на ответника
и разпределило топлинна енергия на обща стойност 2538,54 лв. по 52 броя
фактури. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си в предвидения
45-дневен срок след периода на доставката до 25.01.2022г. дължал и
обезщетение за забава в размер на 314,03лв. За събиране на тези свои
вземания ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. № ***/2012 г. по описа на Районен съд – Русе и
издадена заповед за изпълнение. С оглед дадените от съда указания до
кредитора за предявяване на иск, ищцовото дружество претендира в
настоящото производство да бъде признато за установено, че С. Д. К. дължи
на "Топлофикация Русе" АД гр. Русе сумата от 2538,54 лв. - главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 27.07.2019 г. до
22.11.2022 г. по 52 броя фактури, лихва за забава в размер на 314,03лв.,
заК.ата лихва върху главницата от 26.01.2022г. до окончателното изплащане.
1
Претендират се и направените разноски в двете производства.
В срока по чл.131 ГПК, особения представител на ответника, назначен
по реда на чл.47, ал. 6 ГПК е депозирал становище, с което оспорва, исковата
претенция по основание и размер. Възразява се между страните да е налице
облигационна връзка, която да обосновава качеството на ответника на
потребител на топлинна енергия, доставяна от дружеството. Оспорва се
претендираната за плащане енергия да е потребена от него. Оспорва се и
годността на измервателните уреди, които са послужили за отчитане на тази
енергия. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.1994г. е сключен договор за доставка на топлинна енергия
чрез топлоносител гореща вода за обект жилищен блок „К.М.“, вх. В и вх. Г.
На 19.11.2001г. между „Дикей-Л“ ООД и двете етажни собствености е
сключен договор №55, с която е възложено на дружеството да извършва
услугата „топлинно счетоводство“ и индивидуално отчитане на отделните
самостоятелни обекти в етажната собственост. Сключването на договора е
предшествано от проведено преди това, на 04.11.2001г. общо събрание на
отделните етажни собственици, на което според представения списък е
присъствал и ответника (на девети ред), който е дал съгласие за назначаване
на топлинен счетоводител.
На 25.08.2003г. ответникът С. К. е депозирал в ищцовото дружество
заявление, с което е поискал да му бъде открита партида за плащане на
топлоенергия на адрес бл. „К.М.“ вх. Г, ет.2. На проведено на 13.10.2017г.
общо събрание на посочените по-горе етажни собственици, във връзка с
упълномощаване на техен представител пред топлопреносното дружество,
ответникът също е присъствал лично (ред 10 от представения списък).
За периода от 27.07.2019г. до 22.11.2021г. ищцовото дружество е
издало 52 броя фактури за начислената в процесния имот топлоенергия и
услугата „дялово разпределение“ на обща стойност 2538,54лв.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, имотът с административен адрес гр. Русе, бл.„К.М.“ вх. Г, ет.2 е
присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на
2
„Топлофикация Русе“ АД под аб. №**** и в този имот има четири
отоплителни тела и се доставя битова гореща вода от топлопреносната
система на ищцовото дружество. В сградата е въведено дялово разпределение
на топлинна енергия, което за процесния период е осъществявано от „Дикей-
Л“ ООД. В процесния имот има четири индивидуални разпределителя на
топлинна енергия (монтирани на радиатори в имота) и два водомера за битова
гореща вода, които са вътре в имота. За процесния период за отоплителните
тела е начислявана топлинна енергия по максимален специфичен разход за
сградата, тъй като те не са подменяни след изтичане на 10 годишния срок от
метрологичната им проверка. При спазване правилата за дялово
разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката
за дялово разпределение, вещото лице е изчислило и посочило, че за
процесния период 27.07.2019г. до 22.11.2021г. за имота на ответника следва
да се разпредели 25,917 MWh топлинна енергия на стойност 2493,11лв. с
ДДС, а с отчитане на дължимите суми за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за БГВ и от изравнителните справки за отоплителните
сезони, общата дължима сума е 2577,55лв. с ДДС.
В полза на „Топлофикация Русе“ АД, срещу С. Д. К. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с №***
от 27.01.2022г. по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе за сумите
2538,54лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода от 27.07.2019г. до 22.11.2021г по 52 броя фактури, лихва за забава в
размер на 314,03лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до
26.01.2022г., заК.ата лихва върху главницата от 26.01.2022г. до
окончателното изплащане. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.
47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства безспорно
установяват, че преди процесния период, между ищцовото дружество и
ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на
3
топлинна енергия за обект в гр. Русе, бл. „К.М.“, вх.Г, ет.2. Служебно
известно е на съда, че това обстоятелство е установено и със сила на
пресъдено нещо по други влезли в сила съдебни решения, между същите
страни и за същия предмет, но за предходни периоди (прим. решение от
29.06.2020г. по гр.д.№***/2020г. касаещо периода предшестващ
непосредствено този по настоящото производство). По делото няма данни
това правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от страните, с
оглед на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило
да съществува, ответникът се явява абонат на дружеството и потребител на
топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното заплащане, аргумент
от чл. 73 от ОУ на договора между страните. Допълнителен аргумент за това
се извлича и от справката съдържаща се по делото за постоянен и настоящ
адрес на ответника, съвпадащ с адреса на потребление на топлинна енергия
посочен от ищеца. Реалното ползване от ответника на доставената за
процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването лично от него на жилището)
не е предпоставка за дължимостта от негова страна стойността на същата.
Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
установява количеството и стойността на доставената и потребена за имота на
ответника топлинна енергия за процесния период, която е в по-висок размер
от претендираната по делото. Съдържащите се при ищцовото дружество и
дружеството извършващо услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ данни за вида и броя на измервателните уреди в имота на ответника,
за да не бъдат кредитирани в настоящото производство следва да бъде
установено друго фактическо положение, чрез оглед в процесния имот, което
би могло да стане само със съдействието на ответника, каквото в случая няма.
По тази причина няма основание да не бъде кредитирано заключението на
вещото лице относно стойността на топлоенергията дължима от ответника.
Последният няма данни по делото да е изпълнил задължението си за подмяна
на измервателните уреди в имота си, както и, че е осигурил достъп на
отчетниците на дружеството извършващо топлинното счетоводство, за
реалното им отчитане. Неоткриването на ответника на посочения адрес както
в заповедното, така и в настоящото производства е също аргумент в насока,
че той не е осигурил достъп до жилището си. По тази причина са налице
предпоставките за начисляването на топлинна енергия по „максимален
специфичен разход на сградата“ по смисъла на § 1. Т.8 от ПЗР към Наредбата
4
за топлоснабдяването, а не за освобождаване на ответника от задължението
му да заплати потребената през процесния период топлинна енергия в имота
му. Неплащането на процесните фактури на определения в чл. 47, ал.1 от ОУ
падеж обосновава и дължимостта от ответника на обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
По изложените съображения неоснователни се явяват направените от
процесуалния представител на ответника възражения досежно недоказаността
на исковата претенция. Предявеният иск следва да бъде изцяло уважен като
основателен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 832,69лв.(682,69лв. разноски за
държавна такса, вещо лице и особен представител и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение). За заповедното производство в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 107,05лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Д. К. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, ***, бл. „К.М.“ вх. Г, ет.2, дължи на "Топлофикация Русе" АД , гр.
Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев сумите: 2538,54лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 27.07.2019 г. до 22.11.2021г. по
52 броя фактури за имот с аб. №**** в гр. Русе, бл. „К.М.“ вх. Г, ет.2,
314,03лв. обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите
до 26.01.2022г., заК.ата лихва върху главницата от 27.01.2022г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
№***/27.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА С. Д. К. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***, бл. „К.М.“
вх. Г, ет.2 да заплати на "Топлофикация Русе" АД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток",
ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев
сумата от 832,69лв. разноски за настоящото производство и сумата от
107,05лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. по
5
описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6