№ 73
гр. Габрово, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от П. Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника П. Т. чрез адв.М. срещу
постановеното решение по гр.д.№299/2023г. на РС-Габрово.
В депозираната жалба бланкетно са изложени твърдения, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Заявено е искане да бъде отменено изцяло, ведно със законните
последици.
В писмения отговор ищецът „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД е изразил
становище за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Предмет на заявената по гр.д.№299/2023г. по описа на ГРС искова претенция по
чл.422 ГПК от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу П. Т. ,е установяване
съществуването на вземането по издадената по ч.гр.д.№1864/2022г. на Габровски РС
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 1112,23 лв.-
главница; 45,69лв. обезщетение за забава от 16.12.2021г. до 01.08.2022г./ подаване на
заявлението в съда/ и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението.
1
Дължимостта на вземанията се основава на твърдения за възникнало правоотношение по
договор за заем между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. , клон България ,като кредитор
и ответницата като кредитополучател и цедиране на непогасените задължения на ищеца,
като цесията е съобщена на длъжника по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск по чл.422 ГПК , като е
приел че ищецът е доказал дължимостта на исковите суми.
Безспорно установено по делото е, че ищецът основава дължимостта на
претендираното вземане като възникнало по договор за потребителски кредит , сключен на
18.05.2020г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. , клон България , като кредитор и
П. Т. ,като кредитополучател. По отношение на него е приложим ЗПК ,а съгласно чл.7,ал.3
ГПК съдът следва да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора.
В изготвения и обявен за окончателен доклад по делото първоинстанционният съд
изрично се е позовал на служебното начало относно преценката на клаузите на договора
дали са съобразени с изискванията на ЗПК , като е указал на ищеца, че е негова
доказателствената тежест за установяване, че претендираното вземане за главница и законна
лихва за забава произтича от неизпълнение на договор за потребителски кредит от
18.05.2020г. ,сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. , клон България и П. Т.,
при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Първоинстанционният съд е приел, че договорът за заем не е бланков и в него не се
установяват нарушения на ЗПК и ЗЗП.
Въззивният съд не споделя тези изводи.
От представените писмени доказателства се установява, че съгласно сключения на
18.05.2020г. договор за потребителски кредит, предоставеният размер на кредита за
потребителски цели на кредитополучателя П. Т. от кредитора БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. , клон България е в размер на 2700лв. ; размер на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 463,97лв. и общ размер на кредита
3163,97лв.Такса ангажимент 94,50лв. Обща стойност на плащанията 4363,68лв. при 24 бр.
погасителни вноски, месечна погасителна вноска от 181,82лв. и ГПР 39,29%, лихвен
процент от 30,52%.Към договора е изготвен и погасителен план. В чл.2 от договора е
уговорено, че от общия размер на кредита кредиторът ще удържи сумата от 1010.93лв. за
погасяване на друго договорно задължение, а размерът на кредита за покупка на застраховка
„защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в
застрахователния сертификат, като застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой погасителни вноски и е част от всяка месечна
погасителна вноска , посочена в поле „месечна погасителна вноска“.
От ищеца е представен платежен документ от 18.05.2020г., удостоверяващ преведена
на кредитополучателя П. Т. по процесния договор сума от 1594,57лв. и справки за дължими
суми по договора , съгласно които след датата на цесията 12.08.2021г. има извършени
плащания общо от 1240лв./отразено в справката на л.80 от първоинстанционното дело/ , а
2
до датата на цесията извършените плащания са общо от 2103,92лв. / отразено в справките на
л.81 и л.82 от първоинстанционното дело/.
В разпоредбата на чл.22 ЗПК са визирани хипотезите, при които договорът за
потребителски кредит е недействителен - когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ,
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 .
В случая при процесния договор не е спазено изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Съгласно установената съдебна практика целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10
ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и
това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи
своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води
до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора.
Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза
на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10, /. Посочването
на ГПР, който не отразява точно всички разходи , лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин ,както непосочването на този
процент, и санкцията за това е обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница /решение от
21.03.2024г. по дело С-714/22 /. ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения , в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент .
Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите
разходи по кредита за потребителя / р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/. Общият размер на
кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на
потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покрИ.е
на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на
потребителя. Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита
води до изчисляване на по-нисък ГПР /р. от 21.04.2016г. по дело С-377/14 на Съда на ЕС/
В процесния договор за кредит тези изисквания не са спазени. Застрахователната
премия от 463,97лв. е включена към размера на кредита ,което изрично е посочено в
договора относно общия размер на кредита – 3163,97лв. Застрахователната премия
представлява разход по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК и следва да бъде включен в ГПР,
а не към общия размер на кредита, изводимо и от чл.3, б “ж” на Директива 2008/48/ЕО/ / в
този смисъл и опр.№50685 от 30.09.2022 по гр.д.№578/2022 на ВКС, ІІІ г.о/ . Налице е
заобикаляне на правилото за изчисляване размера на ГПР - част от общите разходи по
процесния кредит са включени неправилно в сумата по кредита / застрахователната премия/,
като в случая получаването на кредита при предлаганите условия- чл.2 от договора ,
включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка “защита на
плащанията“ .Това води до представяне на по-нисък от реалния ГПР. Неточният размер на
ГПР води до недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание
чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК.
3
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
В случая чистата стойност по кредита не съответства на уговорената главница ,тъй
като общият размер на кредита и размерът на усвояването следва да включват всички
предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които
заемодателят използва за покрИ.е на свързаните със съответния кредит разходи и които на
практика не се изплащат на потребителя, като по процесния договор реално предоставения
кредит е в размер на 2605,50лв./1594,57лв. + 1010,93лв./. Сумата от 94,50лв.,представляваща
такса ангажимент и сумата от 463,97лв. представляваща застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“ не са част от общия размер на кредита, а са част от
общите разходи , които заемодателят използва за покрИ.е на свързаните с кредита разходи .
Чистата сума, която е получила ответницата като кредитополучател е 2605,50лв. Общият
размер на направените от ответницата плащания е 3343,92лв./2103,92лв. + 1240лв./. Предвид
на това няма непогасена главница по процесния договор за кредит.
На основание изложеното предявеният иск по чл.422 ГПК е неоснователен и
недоказан.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което искът по чл.422 ГПК е
уважен , следва да бъде отменено изцяло и искът по чл.422 ГПК бъде отхвърлен .
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ответницата следва да се
присъдят направените за въззивното производство разноски в размер на 50лв. заплатена
държавна такса. За първоинстанционното производство не са доказани разноски, предвид на
което такива не следва да се присъждат.
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №468 от 25.10.2023г. по гр.д.№299/2023г. на РС-Габрово ,вместо
което постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск по
чл.422 ГПК за признаване за установено, че П. Т., ЕГН**********, от гр.Г., ул.“А. ** ,
дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата от
1112,23лв. – главница по договор за потребителски кредит ведно с лихва за забава от
подаване на заявлението в РС София на 01.08.2022 г. и сумата от 45,69 лв.- законна лихва за
забава от 16.12.2021 г. до 01.08.2022г.; за което е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение по
чл.410 ГПК № 864 от 07.11.2022г. по ч. гр. д. № 1864/2022 г., на Районен съд – Габрово.
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 , да заплати на
4
П. Т. , ЕГН**********, от гр.Г., ул.“А. ** , сумата от 50лв. разноски по делото за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5