№ 75
гр. Разград, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20223330200042 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 72, ал.4 от ЗМВР във вр. с
чл.145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от В. Л. К. от гр. София, подадена чрез
пълномощник адв. А.Т. от САК, против Заповед № 1873зз-
90/26.05.2019г. на Р.Х. - инспектор в сектор КП при РУМВР-Разград, с
която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан за срок от 24
часа. В жалбата се твърди, че издадената заповед е нищожна тъй като
не е издадена в изискуемата от закона форма от некомпетентен орган.
Счита, че липсва основание за задържанесочи, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано, от акта не може да разбере в какво
се състои нарушението, което е пречка да защити правата си, не е
спазен три месечния срок за съставяне на акта, неправилно е наложена
глобата, тъй като не е дадена правилната квалификация и не е отчетена
допустимата грешка, поради което моли да бъде отменено изцяло. При
редовност в призоваването, не се явява в с.з.
Въззиваемата страна – ОДМВР- Разград, при редовност в
призоваването не се явява представител в с.з. и не заявява становище по
жалбата.
Районна прокуратура гр.Разград при редовност в
призоваването, не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
Районен съд Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
През 2019г. жалбоподателят В.К. живеел в гр. Разград. На
26.05.2019г. около 03:00ч. същият бил задържан в центъра на града от
полицейски служители и отведен в сградата на РУМР-Разград във
1
връзка с възникнал инцидент пред заведение Сохо, касаещ нанесен
побой над гражданин. В тази връзка бил извършен личен обиск на
лицето, при който бил открит найлонов плик с поставена в него хартия
с рекламен вестник, смачкана на топче, за което впоследствие К.
обяснил,че е наркотично вещество. Било образувано ДП № 1873-зм-
348/2019г. по описа на РУМВР Разград за престъпление по чл.354а, ал.3
от НК.
Издадена била заповед за задържане на лице рег. №
1873зз90/26.05.2019г., с която е разпоредено жалбоподателят да бъде
задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на
РУМВР Разград. К. подписал заповедта, но не е отбелязано дали е
получил екземпляр от същата, тъй като липсва негов подпис на
разписката, като попълнил и декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.
Същият бил освободен в 10:10ч. на 27.05.2019г.
В хода на досъдебното производство на В. Л. К. било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1
от НК. Досъдебното производство приключило с издаването на
обвинителен акт от прокурора, който бил внесен в РС Разград и
образувано НОХД № 124/2021г. Към настоящия момент делото все още
е висящо пред съда.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от приложената преписка по издадената Заповед № 1873зз-
90/26.05.2019г., съдържаща още декларация от 26.05.2019г. по чл.74,
ал.3 от ЗМВР, заповед за конвоиране на лице, амбулаторен лист,
протокол от проведен инструктаж на конвоен наряд, протокол за личен
обиск, разписка за върнати вещи и пари, както и от допълнително
изисканите от съда справка по НОХД № 124/2021г., Обвинителен акт
вх.№ 1335/18.02.2021г., удостоверение от ОДМВР Разград, длъжностна
характеристика.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства,
съдът направи следните правни изводи:
Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е
индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на
чл. 72, ал. 4 ЗМВР, на предвидените в чл. 146 АПК основания. Съгласно
чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. чл. 74, ал. 6 ЗМВР правото да обжалва
заповедта за задържане, лицето може да упражни в законоустановения
четиринадесет дневен срок от връчването й. В случая жалбата е
подадена на 14.01.2022 г. но с оглед релевираните от страната пороци за
нищожност на основание чл. 149, ал. 5 АПК се явява подадена в срок и
следва да бъде разгледана.
Съдът е сезиран от надлежна страна - участник в
административното производство срещу акт, с който се засягат негови
права и интереси. По тези съображения жалбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. Законът не въвежда критерии за нищожност. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган
порок, актът се преценява или като нищожен, или като унищожаем и в
първия случай се прогласява неговата нищожност, а в другия -
2
административният акт се отменя като незаконосъобразен. Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административния акт теорията и съдебната практика приема, че
преценката следва да се извърши съобразно петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК.
Нищожен ще е административният акт, когато при издаването
му са допуснати радикални закононарушенията, при които актът страда
от порок, който прави невъзможно и недопустимо съществуването му в
правната действителност. Нищожният акт изначално не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир. Съгласно
изградените от теорията и практиката критерии, некомпетентността на
органа, издал обжалвания акт-предметна, териториална и лична е
основание за нищожност на акта. Към основанията за нищожност
следва да се прибави неспазване на предвидената от закона форма,
когато такава е предписана.
В случая, обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган-полицейски инспектор Р.Х.В. – разузнавач V степен в сектор
Криминална полиция на РУ Разград при ОД МВР Разград,
представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, което
обстоятелство се установява по несъмнен начин от приложеното
удостоверение и длъжностна характеристика.
Ето защо наведените в тази връзка доводи в жалбата за
некомпетентност на органа, издал заповедта се явяват абсолютно
неоснователни и недоказани.
По отношение на формата на обжалвания акт, следва да се
счита, че неспазването й води до нищожност, когато актът не е издаден
в предписаната от закона форма, когато такава се предвижда или когато
макар и формално формата да е спазена в съдържанието на акта липсва
толкова съществен елемент, който прави невъзможно да се разкриване
на волята на издалия го орган, т. е води до липса на волеизявление.
От съдържанието на издадената заповед не може да се направи
извод, че същата страда от порок във формата, водещ до нищожност.
ЗМВР предписва писмена форма на заповедта за задържане, която е
спазена. Заповедта съдържа предписаните от чл. 74 ЗМВР реквизити-
име и длъжност на издалия я орган, дата и час на задържането, а отказът
на жалбоподателя да я подпише е надлежно удостоверено. Волята на
органа е ясно изразена, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването й. Останалите пороци във формата обосноват
незаконосъобразност на обжалвания акт и правото на страната да ги
сочи е преклудирано.
По отношение на порока съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, следва да се счита, същият
би съставлявал основание за нищожност на административния акт, в
случаите в които липсва волеизявление например нарушаване на
правилата за необходимия кворум при колективните органи, каквото в
случая не е допуснато.
Противоречието с материалноправните разпоредби води да
3
нищожност на заповедта за задържане, когато е издадена при пълна
липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма, когато е лишена изцяло от законова
основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган.
Издаването на Заповед за задържане на лице от полицейските
органи за срок от 24 часа намира законова опора в разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, регламентираща правомощията на полицейския
орган да задържа лица, по отношение на които е налице
обстоятелството по т. 1 - данни, че са извършили престъпление /както и
останалите обстоятелства до т. 8 вкл. /.
Задържането е за срок не по-дълъг от 24 часа и представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН,
целяща да предотврати възможността на лицето да извърши
престъпление или да се укрие. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР
и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК
имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно
данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24
часа" по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено
престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване
на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че
задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното
престъпление. Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.
В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателят, че заповедта не намира законова опора, поради което е
нищожна. Към момента на задържането полицейският орган е
разполагал с данни за извършено престъпление против здравето,
предвид факта, че у жалбоподателя К. е намерено наркотично вещество,
т. е. налице е неговата съпричастност към извършването му, а видно и
от приложения обвинителен акт по случая е образувано и досъдебно
производство за престъпление по чл. 354а, ал.1, т.1 от НК.
Впоследствие е образувано и съдебно производство въз основа на
внесения в съда обвинителен акт. Следователно задържането в този
контекст се явява обосновано. Извършването на такова противоправно
деяние дава възможност на компетентния полицейски орган да издаде
заповед, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да задържи
заподозряното лице за срок от 24 часа.
За пълнота следва да се отбележи, че целта на мярката по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в
извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление,
или да осуети наказателно преследване по отношение на вече
извършено престъпление. Задържането предоставя възможност на
полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да
бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно
производство или да бъдат опровергани наличните данни за
4
съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление.
Предвид че принудителното задържане ограничава
конституционно установеното право на свободно предвиждане, в чл. 73
ЗМВР императивно е установен пределен срок от 24 часа, съобразен с
чл. 30 от Конституцията, задържането, над който би било недопустимо.
В същата разпоредба е предвидено, че при това задържане не могат да
се ограничават други права и законни интереси освен правото му на
свободно предвижване. В този смисъл всяка издадена заповед за
задържане за срок над 24 часа, както и такава, с която се ограничават
други законни права и интереси би била нищожна, каквито данни не са
налични в случая по делото. Нищожна би била и заповед за задържане,
издадена в противоречие на закона, след като вече от друг орган е била
издадена предходна такава, със същия предмет, каквито данни няма.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че оспореният административен акт е нищожен поради
несъответствие с целта на закона. Оспорената заповед съответствие на
целта на закона, тъй като е издадена с оглед наличните данни за
извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, т.1 НК, с цел да се
предотврати извършване на целената проверка. Съгласно чл. 4, ал. 2
АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и
по реда, установени в закона, а чл. 6 АПК въвежда принципа на
съразмерност като материалноправно изискване за законосъобразност
на административния акт. Съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ лишаването от свобода е изключение и
следва да бъде реализирано единствено при стриктното спазване на
гаранциите на самата Конвенция. В тази връзка, изключението по чл. 5,
б"б" ЕКПЧ изисква лицата да се задържат за неизпълнение на
законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на
изпълнението на задължение, предписано от закона.
Несъответствието с целта на закона нарушава принципа за
съразмерност в чл. 6 АПК, но за да води този порок до нищожност
следва с него да се преследва противоправна цел. В случая
преследваната цел, а именно извършване на полицейски проверка не
може да се приеме за противоправна. Съществуващата възможност да
бъде постиганата с други по-благоприятни мерки обосновава
незаконосъобразност, а не нищожност на обжалвания акт, основанията
за която жалбоподателят е следвало да релевира в срока по чл. 149, ал. 1
АПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорения акт не
страда от пороци водещи до неговата нищожност и жалбата е
неоснователна.
На основание чл. 144 АПК във вр. чл. 77 ГПК жалбоподателят
следва да заплати държавна такса в размер на 10, 00 лв. в полза на
Районен съд Разград, дължима за разглеждане на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Л. К. от гр. София, ЕГН
**********, подадена чрез пълномощник адв. А.Т. от САК, против Заповед
№ 1873зз-90/26.05.2019г. на Р.Х. - инспектор в сектор КП при РУМВР-
Разград, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан за срок от
24 часа в помещение за временно задържане на РУ МВР Разград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 144 АПК във вр. чл. 77 ГПК В. Л. К. от
гр. София да заплати в полза на Районен съд Разград държавна такса в размер
на 10 лв. /десет лв. /, дължима за разглеждане на делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Разград, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6