Решение по дело №430/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 378
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 22 април 2019 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20193630100430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

378/22.4.2019г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Димитър Димитров

 

с участието на секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 430/2019  г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.П.М. *** против М.Ж.М. ***, в която е обективиран брачен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне за вината, както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетно дете; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при майката; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на бащата с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на бащата да плаща месечна издръжката на непълнолетното дете, чрез майката в размер на 300 лв., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска; 5/иск с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Ш., ***, на ищцата и непълнолетното дете; 6/иск с правно основание чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 24.06.1995 г. в Община Силистра сключили с ответника граждански брак. От брака имали две деца, едното от които ненавършило пълнолетие. От няколко години живеели във фактическа раздяла, като в момента ответникът живеел и работел в Норвегия. До раздялата живеели в жилище, находящо се в гр. Ш., ***, което било в съсобственост при условията на СИО и по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на СК този апартамент представлявал семейно жилище. В момента в него живеели ищцата, заедно с двете деца. Твърди, че раздялата помежду им, сама по себе си, представлявала съществено нарушение на принципа за съвместно живеене на съпрузите по смисъла на чл. 15 СК и била причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото живеенето поотделно и заминаването на ответника зад граница не било в резултат на съвместно взето решение. При телефонен разговор страните се съгласили, че бракът им следва да бъде прекратен с развод. Ето защо намира че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие по този въпрос. Тъй като ответникът трайно пребивавал в чужбина не можели да подадат молба по реда на чл. 50 СК. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати бракът между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнасяте по въпроса за вината, като родителските права по отношение на непълнолетното дете М. М. М. да бъдат предоставени на майката, както и да бъде определено местоживеенето на детето при нея. На бащата да бъде определен режим на лични контакти както следва: всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя; 20 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не е в платен годишен отпуск; един ден с преспиваме на Коледните и Великденски празници по избор на бащата, на рождения ден на бащата от 17.00 часа до 21.00 часа и четири часа в светлата част на деня на рождения ден на детето. Бащата да бъде осъден да плаща месечна издръжка за детето, чрез неговата майка, в размер на в размер на 300 лв. Да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата, както и да й бъде предоставено за ползване семейното жилище, заедно с непълнолетното дете. Не претендира издръжка от съпруга си. Не претендира разноски по делото.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор. Признава, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и не се противопоставя да бъде прекратен без произнасяне на вината. Не се противопоставя родителските права върху непълнолетното дете да бъдат предоставени на майката и да бъде определено местоживеенето му при нея както и семейното жилище да бъде предоставено на нея и детето. Не се противопоставя на така предложения от ищцата режим на лични контакти с детето, както и да бъде възстановено предбрачното й фамилно име. Оспорва размерът на дължимата издръжка, като уточнява, че може да заплаща издръжка в размер на 200 лв. Излага доводи относно невъзможността да плаща по-висок размер на издръжка. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата лично и с процесуален представител, а ответникът чрез процесуалния си представител адв. Петров от АК Силистра, излагат становище, в което твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Обосновават искането, като заявяват, че са постигнали споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно родителските права върху родените от брака дете, местоживеенето му, издръжката, режима на лични контакти, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и имуществените отношения.

С определение производството по делото е трансформирано от исково в охранително, на основание чл. 321, ал. 5 ГПК.

В хода на проведеното съдебно заседание, молителката лично, а молителят чрез пълномощника си, поддържат молбата за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молителите са съпрузи, на основание сключения граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., от длъжностното лице по гражданско състояние при Община С.. Страните поддържат молбата за развод по взаимно съгласие. Решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, като не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака.

Съдът намира, че споразумението между страните удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, поради което преценява, че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.

Относно разноските по делото:

На основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК дължимата такса е 25 лева. При завеждане на исковата молба ищцата е внесла такса 50 лв.. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв. Съдът определя, по тези две разпоредби от Тарифата, окончателна държавна такса в общ размер на 50 лв., която констатира, че е внесена от молителката при завеждане на исковата молба. Следва молителят да плати и държавна такса по споразумението в частта относно издръжката на детето в размер на 2 % върху тригодишните платежи, в общ размер на 144.00 лв., на основание чл. 7 от същата Тарифа.

Предвид изложеното, Шуменски районен съд.

 

Р Е Ш И :

 

Прекратява гражданския брак между С.П.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и М.Ж.М., с ЕГН: ********** ***, действащ чрез пълномощника си адв. В. П. П. от АК Силистра, сключен на 24.06.1995 г., пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Силистра, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.

Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето М. М. М., с ЕГН: **********, родена на ***г., на майката С.П.М., с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето при майката на адрес: гр. Ш., област Ш., ***.

Определя режим на лични отношения на бащата М.Ж.М., ЕГН: ********** с детето М. М. М., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване; 20дни през лятната ваканция на детето, когато майката не е в платен годишен отпуск; един ден с преспиване на Коледните и Великденски празници по избор на бащата, на рождения ден на бащата от 17.00 часа до 21.00 часа и четири часа в светлата част на деня на рождения ден на детето.

Осъжда М.Ж.М., с ЕГН: ********** ***, да плаща в полза на детето М. М. М., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С.П.М., с ЕГН **********, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, платими до 5-то число на следващия месец, за който се дължи издръжката,  считано от датата на влизане в сила на решението, по банкова сметка: ***: ***, BIC *** „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр М. М. М., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното плащане, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК.

Ползването на семейното жилище в гр.Ш., ***, придобито и притежавано от страните в съсобственост като СИО се предоставя за ползване на С.П.М. и непълнолетното дете.

Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име “Тодорова”.

Обявява, че за в бъдеще съпрузите не претендират издръжка един от друг; движимото и недвижимо имущество придобито по време на брака остава в режим на СИО; след прекратяването на брака съпрузите няма да имат никакви претенции към притежаваните от всеки един от тях суми по банкови сметки, както и претенции за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг.

Осъжда М.Ж.М., с ЕГН: ********** ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса по споразумението за издръжката на детето в размер на 144.00 лева /сто четиридесет и четири лева/ на основание чл. 7 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

Районен съдия: …………………..