Решение по дело №121/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 111
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20205200500121
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                   14.04.2020г.                 град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на единадесети март две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка Трънджиева

        Членове: Венцислав Маратилов

                                                                      Росица Василева

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на Прокурора от Окръжна прокуратура Пазарджик Стоян Пешев, и секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№121 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1691 от 18.12.2019г. постановено по гр.д.№3294/2019г. по описа на същия съд, е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по бързо производство №13/2019г. по описа на РУ на МВР - Велинград /преписка вх. №22/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.Велинград/, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от 08.05.2019г. до плащането, като е отхвърлен иска за разликата над 3000лв. до предявения размер от 10000лв. Със същото решение  Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул. „Витоша“ №2, е осъдена да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по бързо производство №13/2019г. по описа на РУ на МВР - Велинград /преписка вх. №22/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.Велинград/, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 13.08.2019г. до плащането, както и да му заплати съдебни разноски в размер на 456,94лв.

Решението се обжалва в осъдителните му части от Прокуратурата на Р България  с въззивна жалба с вх.№984 от 16.01.2020г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от прокурор в Районна прокуратура гр.Пазарджик, с искане  в посочените осъдителни части решението да бъде отменено и по същество исковете отхвърлени.Жалбоподателят счита, че предявените искове са недоказани, като за част от негативните изживявания като нарушени контакти с близки и познати, както и за изживените страхове и притеснения ищецът не бил ангажирал доказателства.Коментирани са свидетелските показания на родителите на ищеца като според жалбоподателя от тях не се установявало по убедителен и категоричен начин твърденията за  настъпили тежки здравословни, емоционални и социални последици за него и че същите само декларативно сочели, че е изпаднал в депресия, затваряне в себе си и невъзможност да си намери работа, без да конкретизират това му състояние и че същите нямали непосредствени наблюдения върху поведението му през цялото време. Поддържа, че ищецът не е представил медицински документи за неговото здравословно и психическо състояние, причината за възникването му, както и не било установено, че той е работил по трудово правоотношение, прекратено по времето, когато му е било иззето СУМПС, както и че е търсил работа докато е траел наказателния процес.Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за настъпили ограничения в личния, обществения и професионален  живот и за настъпила съществена промяна в начина му на живот. Счита, че за воденето срещу ищеца наказателно производство са били налице предпоставките за образуването му съгласно НПК-законен повод и достатъчно данни, като са били предприети действия по разследването за разкриване на обективната истина и че не е налице незаконно обвинение спрямо ищеца, предявено при спазване на изискванията на НПК с произнасяне на съответните актове от представителя на Прокуратурата. Твърди се още, че  всички страдания, тревоги и отчаяния, изживени от ищеца са в резултат на  непрофесионално и незаконосъобразно отношение спрямо него от служители на РУ-Велинград, поради което счита, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за правилността на актовете, издадени от други органи. Поддържа жалбоподателят, че  от доказателствата не се установявало какви неимуществени вреди е претърпял ищецът по вид, по степен, по време на проявление и от кои конкретни действия на Прокуратурата са били причинени тези увреждания и че не е установено наличието на причинна връзка между действията и причинените увреждания. Счита, че не може по презумпция  да се приеме, че след като е водено наказателно производство срещу ищеца, то той задължително е претърпял неимуществени вреди и че това подлежи на  доказване и е в тежест на ищеца, който следва да ангажира доказателства.Счита, че присъденият размер на обезщетенията е прекомерно завишен и несъответстващ на принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД, като счита, че въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните  факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретен паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди, свързан с критерия за справедливост, както и че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за определянето им, а не да се намира в дисхармония със справедливостта. От тази гледна точка жалбоподателят сочи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за нетежко по смисъла на НК престъпление, извършено по непредпазливост, с наложена процесуална мярка “подписка“ като периодът от време от привличането до влизането в сила на оправдателната присъда е кратък-само 4 /четири/ месеца, като съдебното производство се е развило на две инстанции при общо 3/три/ съдебни заседания, като съдът приел като единствено неблагоприято отражение за ищеца освобождаването му от работа, за което се поддържа, че не са представени доказателства. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че исковите претенции са неоснователни и моли да не се уважават.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от насрещната по спора страна, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна.Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да се потвърди в обжалваните части. Отговаря се на всички доводи развити във въззивната жалба и счита, че предявените искове са доказани по основание и по размер и правилно е ангажирана отговорността на Прокуратурата по реда на чл.2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ за незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление и че заявените искови претенции са надлежно доказани от ищеца чрез ангажираните в тази връзка писмени и гласни доказателства. Коментира се и приключилото наказателно производство срещу ищеца. Поддържа, че в случая не е нарушен принципа за справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД и че присъденото по размер обезщетение няма характер и не представлява източник на неоснователно обогатяване. Счита, че по делото е установено както претърпените вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършено престъпление, така и отговорността на Прокуратурата за вреди, причинени на ищеца със своите действия, поддържайки незаконно висящността на наказателното производство и че повдигането на обвинението представлява правоувреждащо действие за ищеца, защото е засегнат неговия личен живот, авторитет и достойнство като гражданин с последващи  увреждащи ищеца последици от незаконно наказателно преследване. Счита, че съдът е отчел и е взел в предвид всички факти и обстоятелства, имащи отношение към определянето на характера и вида на увреждането и тяхното овъзмездяване и такива той не би търпял ако бързото наказателно производство е било прекратено в рамките на седмица, вместо което същото продължило и в съдебната фаза на две съдебни инстанции. Моли да се потвърди обжалваното решение в обжалваните му части.

Страните не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на  Прокуратурата на Р България и отговора на насрещната страна Д.Д. ***,  и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявенни са обективно съединени искове с правно основание в чл.4 ал.1/редакция ДВ бр.43/2008г./  във връзка с чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ /Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/-отговорност на държавата под формата на парично обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от Прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, във връзка с чл.51 и с чл.52 от ЗЗД и по чл.84 ал.3 от  ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/. 

В исковата си молба против Прокуратурата на Република България със седалище в гр.София, бул.“Витоша“ №2, представлявана от Главния прокурор, ищецът Д.А.Д., ЕГН-**********,***, чрез прцесуалния си представител адв.Р.А. *** твърди, че  с постановление за привличане на обвиняем от 08.01.2019г. ищецът е конституиран в процесуалното качество на обвиняем по бързо производство с вх.№22/2019г. по описа на РП-Велинград и № ЗМ13/2019г. по описа на РУ-Велинград, затова, че  на 06.01.2019г. в гр.В.., на бул.“С..“ е управлявал МПС-лек автомобил „Ф..“ с рег.№.., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2-1,77 промила на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство “Алкотест-Дрегер“ инв.№7410 ARSK -0290-престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Твърди ищецът, че сключил договор за правна защита и съдействие №.. от ..2019г.  ведно с пълномощно с адв.А. за охрана на правата му и за процесуално представителство по делото, по който заплатил изцяло и в брой сумата от 300лв като адвокатско възнаграждение. Твърди се, че държавното обвинение внесло обвинителен акт срещу ищеца №22 от 15.01.2019г., по което било образувано НОХД№10/2019г. по описа на Велинградски районен съд, гледано на две съдебни заседания на 22.01. 2019г. и на 28.01.2019г., като с присъда №5 от 28.01.2019г. съдът признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Срещу оправдателната присъда  бил подаден протест от страна на Районна прокуратура гр.Велинград от 30.01. 2019г. до Окръжен съд гр.Пазарджик с пороци за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност-чл.360 във връзка с чл.359 ал.1 от НПК във връзка с чл.334 т.2 от НПК, с искане въззивната инстанция да отмени оправдателната присъда и да признае ищеца за виновен в престъпление по чл.343б ал.1 от НК , като му наложи предвиденото в НК наказание. Твърди се, че за въззивното производство ищецът отново ангажирал защитник-адв.А. с който сключил втори договор за  правна защита и съдействие №002882 от 04.02.2019г. ведно с пълномощно и му заплатил  изцяло и в брой  сумата от 800лв за адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че защитникът му по повод на постъпилия протест депозирал пред Окръжен съд гр.Пазарджик подробно писмено възражение, с вх.№639 от 07.02.2019г. с подробно  изложени правни доводи за неоснователност и незаконосъобразност на протеста и отправено искане до въззивната инстанция да остави без уважение протеста и да потвърди оправдателната присъда на първата инстанция. Твърди се, че в съдебното заседание пред въззивния съд ,представителят на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик застъпил позицията, че поддържа протеста на РП-Велинград за което развил доводите си и поискал оправдателната присъда на ищеца да бъде отменена и да се постанови нова присъда за осъждане на ищеца. Твърди, че с решение №66 от 08.05.2019г. по ВНОХД№110/2019г, на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд потвърдил оправдателната присъда на Велинградския районен съд като законосъобразна и оставил без уважение протеста на РП-Велинград. Твърди ищецът, че макар да е знаел, че е невинен, през целия период през който продължило наказателното преследване срещу него, последният бил напрегнат и изключително притеснен, тъй като до този момент той не  бил подлаган на  подобни изпитания и не  бил задържан в полицейски участък.Ищецът сочи, че е млад амбициозен гражданин, който към инкриминирания момент по наказателното производство е бил мениджър в „Орбико България“ ООД, гр.София ,като задължението му се изразявало да пътува, управлявайки служебен автомобил на фирмата из цялата страна, за да предлага продуктите им. Обяснява, че след този инцидент животът му се преобръща на 360 градуса-бил принуден да напусне работата си, стресиран и напрегнат, живеел в тревоги, съмнения и отчаяние да не бъде осъден. Заявява, че се почувствал унизен след като бил задържан от полицейските органи и то на именния си ден пред очите на неговата приятелка, с която били отседнали в хотел в гр.Велинград. Твърди, че след задържането му е бил и регистриран в полицйския участък и по указания на на РП-Велинград било образувано и водено срещу него горепосоченото наказателно производство като било разколебано доверието му в правосъдието и формирано убеждение, че процесът срещу него се води несправедливо. Твърди, че всички страдания,тревоги и отчаяния били резултат на непрофесионално и незаконосъобразно отношение към него от страна на полицейските служители на МВР-Велинград.В тази връзка били издадени две заповеди за принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП,  от Началник-група към РУ-Велинград във връзка със същия инцидент, които заповеди били обжалвани по административен ред, като по образуваните две административни дела №262 и №263 по описа за 2019г., Административен съд гр.Пазарджик отменил изцяло и двете заповеди и осъдил РУ-МВР Велинград да заплати причинените на ищеца имуществени вреди. В постановените административни актове  Адм.съд Пазарджик посочил, че е нарушен реда по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водач на МПС, действаща към датата на извършване на нарушението, както и допуснати нарушения на Инструкцията за експлоатация на Алкотест 7410+. В тази връзка се излага от ищеца и довод, че той няма каквато и да било вина за уврежданията си по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ  и да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация недопустима от закона. Излагат се твърдения за неточност на техническото средство Алкотест и че с него се допускат грешки, че ищецът не е употребявал такова количество алкохол, отчетено с това техническо средство като счита, че неправилно е бил конституиран в процеса като обвиняем и подсъдим и че вместо това РП-Велинград е следвало да даде указания ищецът да не бъде конституиран в процесуалното качество на обвиняем в наказателното производство, а воденото срещу него наказателно производство да бъде прекратено, като освен това ищецът е поискал от разследващите органи да се  изземат охранителните камери за въпросния инцидент. Твърди се, че в проведеното наказателно производство пред Велинградски районен съд, било установено по категоричен начин, че ищецът не е употребил алкохол и че отчетният резултат от техническото средство е вследствие на грубо нарушение на Методическите указания и Инструкция за  експлоатация на алкотест Дрегер, както и лошите атмосферни условия. Твърди се още, че ищецът е с чисто съдебно минало и фактът на самото повдигане и поддържане на обвинение срещу него за  умишлено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, сочи на настъпило неблагоприято отражение върху психиката му като неосъждан гражданин и че проведеното незаконно наказателно преследване, включително и протеста срещу оправдателния  съдебен акт е причинило на ищеца преживяване на значителни негативни емоции от негова страна с преживяване на притеснения, свързани с воденото наказателно производство и изпадане в депресивно състояние с ограничаване на контактите със свои близки. Счита, че са налице основанията на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в хипотеза на причинени на граждани вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде  оправдано и доколкото  отговорността на държавата има обективен характер, като дължимото обезщетение обхваща всички  имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.  Твърди се, че ищецът е претърпял душевни мъки и страдания, с което са му причинени имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка между незаконосъобразния акт от упоритите усилия на Прокуратурата на РБ да бъде ищецът признат за виновен и осъден за престъпление,като ищецът оценява неимуществените вреди в размер на 10000лв., както и имуществени вреди от 1100лв представляващи направените в наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената защита в наказателните производства, приключили с оправдателна присъда. Претендира и присъждане на законната лихва  върху вземанията за обезщетение   считано от влиезането в сила на решението на въззивната инстанция потвърждаващо оправдателната присъда-08.05.2019г. и при липса на каквото и да било съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат съгласно чл.5 от ЗОДОВ от негова страна. Претендира и присъждане на разноските направени в исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ чрез прокурор от РП-Пазарджик, в който исковите претенции се оспорат изцяло като неоснователни. На първо място, се поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства и не е представил такива за това какви вреди е претърпял-имуществени и неимуществени както и за съществуването на причинна връзка между твърдените вреди и  конкретната дейност на Прокуратурата на РБ. Твърди се, че ищецът не е посочил доказателства за претърпените от него болки и страдания, уронена чест и достойнство от неправилно повдигнато и поддържано обвинение, както и доказателства за причинната връзка между воденото срещу него наказателно дело и напускането на работа. Оспорва се претендирания размер на неимуществените вреди като прекомерно завишен и несъответстващ на принципите залегнали в чл.52 от ЗЗД. В тази връзка се препраща  към постановките на ППВС №4 от 1986г. т.II и установената съдебна практика.Акцентира, че  паричното обезщетение за моралните  вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им, като в случая претенцията е прекомерна предвид краткото време на воденото наказателно производство срещу ищеца, наложената най-лека мярка за неотклонение и обвинение за престъпление, което не е  тежко по смисъла на НК. Твърди,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с икономическия стандарт в страна и надвишава почти два пъти средния годишен доход на лице за 2018г. в размер на 6013лв. Оспорва се размерът на  имуществените вреди поради липса на доказателства.Моли да се отхвърлят исковете.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

 Ищецът Д.А.Д. е роден на ***г. и към 06.01.2019г. е бил на навършени 27години. Същият към процесната дата е  трудово ангажиран български гражданин с месторабота в ООД „Орбико България“, със завършено средно образование и неосъждан до момента, като според данните от полицейската справка във връзка с образуваното срещу него бързо производство / за управление на МПС след употреба на алкохол/, той не е криминално проявен, няма регистрирани криминални регистрации и е със живи родители Р. и А. Д.. Същият притежава валидно свидетелство за правоуправление категория „В“, правоспособен водач е  и управлява лично МПС „Ф..“ ДК № ...

Установява се, че на  06.01.2019г. на ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №.. от служител на  РУ-Велинград, за това, че  на същата дата около 03.17ч. в гр.В., по бул.“С.“ на кръстовище с ул.“Ю.“ посока  пл.С., управлява личното си МПС „Ф..“ с ДК №.., като управлява МПС под въздействието на алкохол и че при извършена качествена проба с  калибровано технически средство Дрегер Алкотест 74107, с номер 0290, е отчена концентрация на алкохол в издишания въздух от 1.77промила и показано на водача. В акта е отразено, че на водача е издаден талон за изследване,  и с оглед на установеното е посочено, че  водачът виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН  актосъставителят е иззел от водача свидетелство за правоуправление на МПС №.., и Контролен талон-.., СУМПС-II част …, и два броя регистрационни табели-…. Актът  е подписан от нарушителя без да направи възражения. Върху издадения талон за  изследване ищецът собственоръчно е посочил, че приема показанията на  техническото средство. Три минути след установената концентрация алкохол в издишания въздух на водача на МПС, е издадена Заповед за задържането му /367зз-5 от 06.01.2019г./ за срок от 24часа в помещенията за временно задържане на РУ-Велинград поради извършено престъпление  по чл.343б ал.2 от НК, по заявителски материал №…2019г. В заповедта не е посочено точно кога водачът на МПС следва да бъде освободен от ареста, но предвид посочения срок, Д. следва да е бил освободен на дата 07.01.2019г. в 3.20ч. през нощта.  Изготвена е докладна и от издалия заповедта за задържането на водача на МПС до началника на РУ-Велинград, която възпроизвежда констатациите в АУАН, заведена в полицията на 06.01.2019г. За действията си полицията е уведомила  Районна прокуратура Велинград на дата 07.01.2019г., като в писмото липсва отразяване водачът кога е освободен от ареста. Според писмото бързото производство е започнало с действие по разследването, изразяващо се в разпит на свидетел на 06.01.2019г. но не става ясно кой е този свидетел. В преписката липсват данни да е разпитван такъв свидетел на 06.01.2019г. В  АУАН са посочени две лица-свидетели при  установяване на нарушението- Т. З.  и  И.М. Б., но тези лица не фигурират да са разпитвани като свидетели в преписката на 06.01.2019г. От страна на адресата РП-Велинград няма поставена каквато и да било резолюция или разпореждане по повод на писмото с изх.№131 от 07.01.2014г., дори не е заведено в регистратурата на институцията. Ако в писмото до РП-Велинград  зам.началникът на РУ-Велинград е имал в предвид, че разпитаният свидетел в същност е  нарушителят,  установен, че управлява МПС след употреба на алкохол с техническо средство това е недопустимо, тъй като не може извършителят на административно нарушение или престъпление да  бъде свидетел на собственото си виновно и противоправно поведение. Качествата свидетел и административен нарушител, респективно на извършител на  престъпление, взаимно се изключват и нямат  покритие тъй като  имат различно правно естество, значение  и характер със своите специфични права и задължения и отговорности. В преписката към този момент има само снети обяснения на нарушителя. Установява се, че делото е докладвано на наблюдаващ прокурор по чл.219. ал.1 от НПК на дата 08.01.2019г., тоест в хипотеза при която  според разследващия орган са събрани достатъчно доказателства  за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, като разследващият орган  привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление. С постановление от същата дата за привличане на обвиняем, старши разследващия полицай, издал преди това заповедта за задържане на лице за 24часа по бързо производство №13/2019г., е приел, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на ищеца Д. за това, че  на 06.01.2019г. в гр.В.., на бул.С., е управлявал МПС-Лек Автомобил, „Ф..“ с регистрационен номер …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2-1.77 промила на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест-Дрегер“ + с инв.номер №7410-ARSK 0290-престъпление по чл.343б ал.1 от НК, привлякъл е Д. в качеството му на обвиняем  за извършено престъпление по посочения член и алинея от НК, като постановлението е връчено лично на обвиняемия на 10.01.2019г. и в присъствието на защитник-адв.А. въз основа на  съставен между страните договор за правна защита и съдействие и пълномощно по бързото производство при уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 300лв /договор №.. от 10.01.2019г./ На обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. При разпита обвиняемият Д. не се е признал за виновен и е посочил процесуални нарушения, извършени от проверяващите органи при констатиране на концентрацията на алкохол и използваното техническо средство и без да е била предоставена информация на изпробвания водач на МПС за показателите на техническото средство както и че не е бил заведен в здравно заведение. В разпита обвиняемият Д. е направил и доказателствени искания. Бързото производство е приключило с мнение от разслеващия полицай Х.. Х..да се изпрати бързото производство на РП-Велинград за  предаване обвиняемия на съд за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК. По доказателствените искания на обвиняемия няма нарочно произнасяне от разследващия орган. Установява се, че бързото производство е приключило единствено с разпита на тримата полицаи,  присъствали при извършване на проверката и без да е разпитано  лицето, посочено от тези свидетели и за което се установява, че е било в лекия автомобил, управляван от обвиняемия. С постановление на прокурор от РП-Велинград от 15.01.2019г. е отказано като неоснователно искането за събиране на доказателства, поискани от обвиняемия във връзка с нарушаване на правото му на защита и други.

Установява се, че обвинителният акт срещу обвиняемия  Д.Д. е внесен в Районен съд гр.Велинград на дата 15.01.2019г., с обвинението така както е повдигнато с постановлението за привличане на лицето като обвиняем-за управление на МПС в гр.В.., с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда-1.77на хиляда, установено по надлежния ред с посоченото техническо средство. В проведеното съдебно наказателно производство обвинението е разглеждано на две съдебни заседания и е приключило на 28.01.2019г., като в съдебната фаза подсъдимият е бил защитаван също от адв. А. въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, с уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800лв / №.. от 21.01.2019г./, като  защитникът е подал до съда и писмен отговор и възражение по обвинителния акт и формулираното обвинение. С присъда №5 от 28.01.2019г. по НОХД №10/2019г. Велинградският районен съд е признал за невиновен  и е оправдал  подсъдимия Д.Д. по повдигнатото му обвинение по чл.343б ал.1 от НК, като е потвърдил и взетата по бързото производство мярка за неотклонение „подписка“.

Недоволна от оправдателната присъда е останала Прокуратурата в гр.Велинград, подала протест против нея и за което е образувано въззивно НОХД №110/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик като производството е приключило в едно заседание и въззивният съд с решение  №66 от 08.05.2019г. е потвърдил оправдателната присъда на Велинградски районен съд. Пред въззивната инстанция подсъдимият е представляван от адв.А., за което е сключен между двамата  договор за правна защита и съдействие с уговорен и заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 800лв, за което е съставен договор за правна защита и съдействие №.. от 04.02.2019г. В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик е поддържал изцяло протеста против оправдателната присъда, подаден от РП-Велинград и е поискал оправдателната присъда да бъде отменена и се  постанови нова за осъждане на подсъдимия Д. за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК така както е описано в обвинителния акт. Мотивите и на двете съдебни инстанции за оправдателната присъда, са допуснати съществени нарушения на процедурата  и правилата по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на  наркотични вещества или техните аналози и неустановяване по надлежния ред на наличието на алхохол в кръвта, различен образец таблон за медицинско изследване и отпадане на изисквания към изпробвания водач за вписване на факти и обстоятелства, съгласно новата Наредба, задължително връчване на талон на водача и попълване и на  остананала част, липса на подпис на лицето дали избира да даде кръвна проба или да бъде тестван с доказателствен анализатор, като отказът следва да се удостовери със свидетел, непредлагане на водача при отвеждането му в МВР да бъде тестван и по друг начин- все процесуални и материалноправни  норми, които  един достатъчно добър професионалист и прокурор не би следвало да не може да забележи, че в случая тези атрибути по процедурата на конкретното бързо производство липсват и съответно само на това основание незабавно  следва да се прекрати бързото производство против обвиняемия още при докладването на делото на 08.01.2019г. и последващото такова на 15.01.2019г.

Установява се още, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №… от 06.01.2019г. на Началника група към ОДМВР Пазарджик, РУ-Велинград, на основание чл.171 т.1, буква“б“ от ЗДвП, на водача на МПС Д.Д. по време на задържането си в РУ-Велинград, му е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18месеца, а с втора Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0367-000007 от 06.01.2019г, на същия началник и на същото лице, на основание чл.171 т.2А, буква“б“ от ЗДвП е наложена втора  принудителна административна мярка-прекратяване  на регистрацията на МПС, с което ищецът е извършил  нарушението, управлявайки го след употреба на алкохол, за срок от 6м. . Двете  заповеди са отменени по жалби на обв.Д.,  и с решения на Административен съд Пазарджик -първата с решение №403 от 19.06.2019г. по адм.д.№262/2019г., а втората с решение №404 от 19.06.2019г.  по адм.д. №263/2019г. при положение, че наказателното производство е приключило с окончателно потвърдена оправдателна присъда на 08.05.2019г., тоест след повече от 40/четиридесет / календарни дни след като е приключило с окончателен акт наказателното производство и при яснота за административно наказващия орган за този изход  от наказателното преследване още  на 08.05.2019г., поради което е  следвало още на тази дата да си отмени /оттегли/ обжалваните заповеди като незаконосъобразни, доколкото същите са постановени на основание каквото несъществува и е отпаднало с обратна сила, а именно управление на МПС от Д. след употреба на алкохол при условията на чл.156 от АПК.

По настоящото дело, в производството пред първата инстанция са разпитани двама свидетели, родителите на ищеца, а именно  майката Р. С. Д. и бащата А. С. Д.. Първата свидетелка установява, че синът й никога не е бил съден за престъпление, знае за воденото дело срещу него  за управление на МПС след употреба на алкохол  и за отнетата му шофьорска книжка и за задържането му в РУ-Велинград точно на деня, в който той е бил именник-Й. ден. За задържането на сина си майката разбрала на другия ден. Установява, че след това синът й изпаднал в депресия, и всичко това много зле му се отразило, защото той имал хубава работа.След като отнели шофьорската му книжка  останал без работа  и изпаднал в депресия. Причина за това било обстоятелството, че  е работил като търговски представител във фирма за цигари „О..“, взимал хубава заплата, а като останал без работа останал и без пари, изпаднал в депресия и отказвал да разговаря. Допълва, че синът й не е можел повече да работи тази работа, защото за това му трябвала шофьорската книжка.Знае, че ищецът е преспал в ареста, не е празнувал именния си ден и на следващия ден бил пуснат от ареста, след което три месеца не успял да си намери работа.Не може за установи кога точно той е бил освободен от работа. Повтаря, че след като ищецът излезнал от ареста, не е продължил да работи. Знае, че синът й живее в гр.С.. и че не е искал да говори, след като излязъл от ареста  заминал за гр.С.. и  отказал да  разговаря за  инцидента, станал мълчалив и изпаднал в депресия, затворил се в себе си, и не искал да разговаря, чувствал много зле. Знае свидетелката, че синът й си е имал приятелка с която се е скарал защото предполага, че е останал без пари и че е бил задържан. Знае, че след инцидента ищецът повече не е карал кола и че след като му била взета книжката, баща му  го карал с колата до гарата за да вземе влака за гр.С...Твърди, че всичко това му се отразявало много зле, че депресията  продължила поне три месеца както и пътуването му с влак и че в месеца само 2-3пъти идвал до гр.П.. с влак,  а  с колата по-често. Установява, че след като  като бил оправдан била върната шофьорската му книжка. Знае, че в момента ищецът има нова работа. Вторият свидетел и баща на ищеца А. Д., установява, че знае, че синът му е бил задържан от полицията на именния му ден в гр.В.. заради произшествие и това разбрал от него в разговор на 06.01.2019г. Установява, че се видял със сина си в гр.В.. когато бил вече пуснат от ареста, като в предхождащия срещата телефонен разговор между двамата, казал на баща си,  че освен че е задържан, полицаите са свалили табелите на колата и свидетелят е трябвало да прибере автомобила. От вида на сина си на място свидетелят направил извод, че се намира в много лошо психическо състояние, бил разстроен и му съобщил, че няма нищо вярно в това което казва полицията за него.Изглеждал много зле. Свидетелят установява, че автомобилът бил  закаран в гр.Пазарджик. Било заведено дело за неправомерното му задържане от органите на МВР. Обяснява, че синът му много тежко понесъл наказателното производство, задържането му от органите на МВР като самият свидетел недопускал, синът му да е извършил това което му се приписва от полицията. Допълва, че той е  загубил работата си, тъй като нямал книжка и не може да шофира, като работата му била свързана с  управление на автомобил, била хубава и платена работа, бил на добра позиция. След инцидента и освобождаването му от работа се разделил с приятелката си и изпаднал в депресия.Знае, че синът му бил дистрибутор на цигари „М..“ във фирма „О.. и пътувал непрекъснато с кола като след отнемането на книжката му  фирмата нямала нужда от него. Уточнява, че изпадането на сина му в депресия била една от причините да се раздели с приятелката си. Установява още, че ищецът е бил без книжка малко повече от 5/пет/ календарни месеца и че я е получил в началото на м.юни 2019г. или повече от месец след окончателното съдебно решение с което е потвъредна оправдателната му присъда за управление на МПС след употреба на алкохол. Допълва, че лично той е транспортирал сина си до гара П.. и обратно във връзка с пътуванията му до гр.С.. с влак. Обрисува сина си като  лъчезарно момче и много контактна личност, познат във входа в който живеят родителите му, като след инцидента свидетелят охарактеризирва сина си като затворил се в себе си младеж, отразило му се много психически всичко това, поява на депресията която дълго го държала и много зле се отразило цялото му това задържане. Обяснява, че защитата на ищеца по делото била поета от адв.А. за което му било заплатено съответното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция. Знае, че синът му останал без работа веднага след отнемането на шофьорската му книжка, защото не е можел да пътува без служебен автомобил като дистрибутор на цигари.Обяснява още, и че в момента ищецът продължава да се възстановява от делото след неговото окончателно оправдаване, но не е напълно възстановен като продължава да е затворен в себе си, не е комуникативен и че сега е започнал работа във фирма в гр.С... Посочва, че за времето когато синът му е бил без работа свидетелят  финансово го е издържал и че не е имало как да плаща квартирата си в гр.С.. и други разходи. Знае, че синът му е ходил с майка си на психолог за помощ, но не знае да е приемал лекарства във връзка  с депресията.

Тази фактическа обстановка възприе съдъд

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца в производството пред първата инстанция Д.Д. да установи, че спрямо него е било повдигнато незаконно обвинение за извършено престъпление от общ характер, по което той е признат за невиновен и оправдан  и че в резултат на това незаконно обвинение е претърпял имуществени и неимуществени вреди и да иска да му бъде присъдено обезщетение за тези вреди в съответен размер.

Разгледани по същество исковите претенции са основателни в размерите така както са признати и установени от първоинстанционния съд, а именно обезщетение за имуществени вреди от 1100лв представляващи стойността на уговорените и заплатени в брой от ищеца Д.Д. адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално представителство на подсъдимия в  наказателния процес и  3000лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди -болки и страдания от незаконно обвинение за извършено престъпление от общ характер по което подсъдимият е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд.

На първо място следва да се отбележи, че Прокуратурата на  Р  България е пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирана да отговаря по предявените искови претенции тъй като същата  представлява държавния орган, който осъществява ръководството и надзора на досъдебното производство, в частно на бързите производства по чл.356 ал.1 и следващите от НПК  и под чийто контрол се осъществява образуването и повдигането на обвинение срещу съответното физическо лице за извършено от него престъпление от общ характер.

В разпоредбата на чл.127 от Конституцията на Р България е записано еднозначно, че  Прокуратурата следи за спазване на законността, като: т.1.ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; т.2. може да извършва разследване; т.3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Съгласно чл. 118а ал.1  от Закона за съдебната власт, в изпълнение на функцията по чл. 118, т.3/ Привлича по установените в закона ред и срок към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер/, Прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане като наблюдаващ прокурор. А съгласно чл.356 ал.1 от НПК-Бързото производство се провежда, когато: т.1.лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението, а съгласно ал.3-Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява прокурора. Съгласно чл. 46. ал.1 от НПК  функциите на прокурора в наказателното производство са да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер, като според ал.2, в изпълнение на задачите по ал. 1, Прокурорът /т.1/. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор; /т.2./ може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия; /т.3./ участва в съдебното производство като държавен обвинител. Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.1 от НПК като разследващи органи по смисъла на кодекса са и т.2 служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай" и служителите от Агенция "Митници", назначени на длъжност "разследващ митнически инспектор" и т.3. полицейските органи в Министерството на вътрешните работи, а  съгласно ал.3 на същия член  (Предишна ал. 2 - ДВ, бр.33/2009 г.) разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Според чл.357 ал.1 от НПК наблюдаващият прокурор  се произнася в тридневен срок от приключване на разследването по чл. 357. ал.1, а в случаите по чл.356 ал.2 -в седемдневен срок, като: т.1. прекратява наказателното производство на основание чл.24 ал.1 и т.2.спира  наказателновото производство по чл.25 и чл.25 от НПК и т.3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ  Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от Прокуратурата  при: /т.3/. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Видно от цитираните правни норми безусловно се налага извода, че Прокуратурата на РБ в случая отговаря  към ищеца Д. за причинени от последната вреди поради незаконно повдигнато обвинение за извършено от него престъпление от общ характер, предвид оправдаването му по същото с окончателен съдебен акт. Ищецът има правен интерес да претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди тъй като същият се явява пострадал в резултат на действията на Прокуратурата  извършени в хода на разследването както и одобряването на действията на разследващия орган,  който от една страна е предприел налагането на принудителни административни мерки, признати за незаконни и отменени по административен ред, като Прокуратата е разполага с възможността незабавно да укаже на разследващия орган, респективно на съотвения Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград да си ги отмени сам, предвид основанието на което са издадени и констатираното нарушаване на процедурата по установяване на  употребата на алкохол с техническо средство и които съществени процесуални нарушения са били известни на наблюдаващия прокурор и същият е можел да укаже на издалия заповедните за принудителни мерки да ги отмени по своя инициатива. Ако това беше сторено от прокурора  в рамките на бързото производство нямаше да се стигне до незаконно отнемане на свидетелството за правоуправление на Д. и спирането на автомобила от движение. От друга страна, самата заповед за задържането му за 24часа  е била незаконосъобразна именно поради допуснатите съществени процесуални нарушения на процедурата по  установяване на алкохол в кръвта на водача на МПС и същият изобщо не е следвало да не бъде задържан предвид съществени пороци от които е страдала заповедта за задържане, което е прави незаконна.Тази заповед не е била отменена /оттеглена/  по инициатива на органа, който я е издал  или по указание на наблюдаващия прокурор. В резултат на тези незаконосъобразни действия по разследването се е стигнало до неправомерно задържане на ищеца в поделенията на МВР за срок от 24часа, което от една страна е довело до очевидно незаконно ограничаване на правото на свободно придвижване  на лицето, неправомерно отнемане на шофьорската му книжка въз основа на която предвид професионалната си квалификация като шофьор, изпълнява трудовите си задължения като дистрибутор на тютюневи изделия в цялата страна, и  в резултат на което  се е достигнало до прекратяване на трудовото му правоотношение. Съдът дава вяра на свидетелските показания на родителите на ищеца, независимо от близката родствена връзка с него, доколкото доказателства за обратното не са ангажирани. Нещо повече, ищецът във всеки един етап от развитието на бързото производство при снемане на самоличността си е посочвал този факт-че работи по конкретно трудово правоотношение с определен работодател и трудовата му ангажираност, което в нито един момент не е било поставено под съмнение от разследващите органи, нито му е указвано да ангажира писмени доказателства, още повече, че се касае за трудов договор, поради което същият следва да е надлежно регистриран в НАП и служебно разследващия орган да може да извършва справка за това съгласно чл.62 ал.3 ал.5 от КТ и Наредба №5 от 29.12.2002г. Факт е, че ищецът Д.Д. не е осъждан до момента за престъпление от общ характер, поради което логично и нормална човешка реакция в ситуация след като веднъж същият незаконно е задържан  за срок от 24часа, след като му е отнето  свидетелството за правоуправление при знание, че без този документ той фактически няма да може повече да работи като дистрибутор във фирмата, съставянето на незаконен АУАН, с факта, че му е повдигнато обвинение и той е  привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол, както и внасянето от Прокурора при РП-Велинград на обвинителен акт в съда с искане той да бъде признат за виновен и осъден за извършено престъпление от общ характер, всичко това насложило се като съвкупност от негативни и неблагоприятни факти и обстоятелства само в рамките на 9/девет/ календарни дни, да доведе до тотално влошаване на състоянието на ищеца-затваряне  вътре в себе си и отказ да споделя с когото и да било за това какво е преживял, самоизолация и липса на самочувствие и логично последвалата от това депресия в психоемоционален план и стрес от изключително бързото и то в неблагоприятна посока развитие на нещата. Евентуалната опасност от неговото осъждане, водещо след себе си и лишаване от право за управлява МПС логично биха довели до положение и напрежение, че той от една страна вече да не може да работи като шофьор дистрибутор както и  всякаква друга работа свързана с допълнително изискване да е водач на МПС и да притежава свидетелство за правоуправление. Логично е един такъв човек да се чувства смазан от обстоятелствата, да е притеснен дали ще може успешно повторно да се реализира на трудовия пазар с характеристика на  осъждан за престъпление от общ характер, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол, в която хипотеза такъв един кандидат за работа нормално е да не е атрактивен за работодателя, който ще го наема. Това са типичните негативни преживявания, болки и страдания, емоционални и психологически терзания  на лице, което ако бъде признато за виновно и осъдено тотално загубва възможността да се реализира за напред  на трудовия пазар, в живота и в обществото предвид вече обремененото му съдебно  минало. Несигурността се засилва тъй като ищецът е само на 27г. възраст и макар в разцвета на силите си  това криминално минало /осъждан за престъпление от общ характер/ веднага би му предизвикало нови негативни изживявания и неудобства. Нормално в един такъв период той да се затвори в себе си, да се самоизолира, да не иска да контактува с никого, а само с родителите си. Променен е и  начина му на живот от удобството да пътува бързо, удобно и редовно  със собствения си автомобил по дестинацията-гр.П..-гр.С.. по магистрален път и обратно, той е принуден да ангажира баща си за превоз до гара П.. и от там с влак да достигне до гр.С.. и по принуда да ползва друг вид транспорт за придвижване. Всички тези неудобства са в резултат на незаконно повдигнато обвинение на ищеца от страна на Прокурор от Прокуратурата на Р България . Това незаконно обвинение е довело и до натрупването на разходи за осъществяване на професионална адвокатска защитана ищеца  срещу незаконното обвинение .Установява се, че адвокатската защита е осъществявана във всички етапи от развитието на наказателното производство. Ищецът се  е явявал лично на всички съдебни заседания пред първоинстанционния съд, при неудобството, че той живее в гр.София, което предполага и ангажиране на допълнителни  финансови средства за транспорт. Не се установява ищецът да е бил регистринан в Бюрото по труда  след прекратяване на трудовото му правоотношение, които означава, че той не е реализирал  и получавал каквито и да било помощи като безработен, с цел облекчаване на финансовото си състояние.  Емоционалното и психическо състояние на ищеца, развитата депресия, затвореност и нежелание да контактува, социалната изолация в която се е поставил сам, са се влошили още повече с оглед на факта, че обвинението на Прокуратата след като е било признато за незаконно и обвиняемият е напълно оправдан и тя е била запозната с множеството съществени процесуални нарушения на процедурата по установяване на алкохол в кръвта на шофора, които доста подробно са изложени в мотивите към оправдателната присъда на Велинградски районен съд, последната упорито продължава да настоява,че подс. Д. е виновен, че е управлявал след употреба на алкохол МПС в гр.В.. и да иска той да бъде осъден. Явно представителят на Прокуратурата  приема, че районният съд тотално греши и неразбира обвинението, упорито отказва да приеме аргументираното становище на РС, вместо което  и инициира с протест въззивно производство. Вместо представителят на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик да  откаже да поддържа протеста каквато процесуална възможност има, той също продължава да го поддържа, знаейки, че обвинението е изцяло незаконно поради констатираната нарушена процедура. В резултат на това нормално и логично е неосъжданият до момента млад подсъдим Д.Д. да изпадне в още по-голяма криза и депресия, с още по-големи съмнения за това какво става и какво ще стане се случи с него, при което това му състояние на  пълно отчуждение, затвореност и чувство за безизходица да се усили. Всичко това са типичните и нормални прояви на един такъв подсъдим в ситуация когато делото се изпраща на по-горна инстанция. Фактът, че въззивната инстанция почти дословно повтаря оправдателните мотиви на протестираната присъда, изложени от първоинстанционния съд означава, че начинът на разсъждения на наказателния съд на две инстанции е напълно идентичен, адекватен и съответстващ на закона и на формалната логика.

Цялосното поведение на Прокуратурата на РБ от момента на образуването на досъдебното/бързото/ производство до момента  на влизането в сила на оправдателната присъда е типичен пример за незаконни действия от нейна страна по образуването на едно незаконно бързо производство, незаконно съставен АУАН, придружено с незаконно задържане на водача на МПС за срок от 24часа по реда на ЗМВР, последвало с незаконно отнемане на свидетелството на правоуправление на МПС, с незаконно прекратяване на регистрацията на  управляваното  от него МПС, в хипотеза когато МПС е от първа необходимост на водача и при наличие на допуснати драстични нарушения на процедурата по установяване употреба на алкохол от водача на МПС. Незаконни са действията на Прокуратурата  по съгласуване на разследването вместо същото да бъде незабавно прекратено предвид видимите и съществени процесуални нарушения, допуснати от разследващите по установяване на концентрацията на алкохол  от водач на МПС, съгласно действалите към момента на установяване на употребата нормативи и нормативни актове. Последвалото повдигане на обвинение, което абсолютно не почива на каквито и да било правни и фактически законни поводи и спазена процедура по установяване на алкохола в кръвта, нарушените тотално права на обвиняемия в процеса,  последвалото решение от наблюдаващия прокурор след мнението на разследващия полицай, да предаде на съд обвиняемия Д. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК , изготвянето на незаконния обвинителен акт срещу него от страна на Прокуратурата и внасянето му в съда, където обвинителния акт се поддържа изцяло с искане подсъдимият Д. да бъде признат за виновен и осъден с налагане на  съответно наказание заедно с лишаването му от право  да управлява МПС и то за цели 12 месеца, представляват все незаконни действия на Прокуратурата от които са търпени негативни изживявания и емоционален стрес от страна на ищеца, нарушен авторитет в обществото, чест и достойнство. Доколкото от страна на Прокуратурата му се вменява извършването на престъпление от общ характер, което би довело до неговото  евентуално изолиране от обществото, той би се превърнал в нежелан събеседник и обществено неприемлива личност и би довело до неговата пълна самоизолация като индивид „дамгосан“ с обвинението, че е престъпник и опасен не са само за себе си, но и за обществото управлявайки МПС след употреба на алкохол в немалка канцентрация. Последствията за такъв човек са ясни  и недвусмислени. Той повече не може да се реализира успешно в обществото, той ще бъде без шансове да бъде приет на работа при кандидатстване примерно за работа с такова свидетелство за съдимост, в което ще е отразено, че той е осъждан за  умишлено престъпление от общ характер, ако бъде уважен обвинителния акт от съда. А в хипотеза когато евентуално му бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода /предвижда се наказание  от 1г. до 3г. лишаване от свобода и с глоба от 200 до 1000лв-чл.343б ал.1 от НК/,  терзанията на ищеца биха би неизмерими  в подобна ситуация.

От друга страна, не без начение е фактора време през което незаконно обвиненият в извършване в престъпление от общ характер е търпял негативните изживявания. Факт е, че наказателното преследване е продължило за времето от 06.01.2019г. до 08.05.2019г. или общо 5месеца и 3дни /три дни/, което е един не малък период от време, през който животът на подсъдимия  Д. се е преобърнал наопаки. От весел и общителен младеж той става затворен, депресиран, унил, без желание за контакти, озовал се  в безпътица и самоизолация, като в резултат на незаконното му обвинение и незаконно отнемане на свидетелството за правоуправление той е прекратил трудовото си правоотношение с работодателя, при който до този момент е имал сигурна работа и осигурени доходи. С факта на отнемането на  свидетелството за правоуправление ищецът изпада в обективна невъзможност да упражнява труд, свързан с работа  и пътуване в страната и извършване на дистрибуторска дейност.Оставането без доходи в този момент, което е факт сам по себе си има негативна роля върху самочувствието, състоянието и поведението на ищеца, той вече се чувства непълноценен. Настъпилият разрив между него и приятелката му именно поради  напускането на работа, което се явява следствие от незаконното му отнемане на свидетелството за правоуправление е допълнителен негативен елемент върху цялостното му поведение. Депресията и затвореността в такъв момент се явява естествена последица в поведението и състоянието на неосъждания до момента млад ищец. В крайна сметка, в резултат на неправомерните и незаконни действия на Прокуратурата ищецът, който до момента не е осъждан за престъпление от общ характер и не е имал какъвто и да било досег  с органите на полицията и на прокуратурата от криминално естество, изпада  в тежко емоционално-психическо състояние и неспособност да се справи сам със ситуацията без помощта на родителите си. Факт е, че това състояние е продължило и след окончателното приключване на наказателното производство и то е напълно обяснимо, че един такъв човек е много по-лесно раним като индивид като личност и с изграден авторитет в обществото, който изобщо до този момент  не е имал криминални прояви от една страна, а от друга характера на  симптомите за депресия като затвореност, отчужденост, меланхолия и други, е такъв, че те във времето значително по трудно отшумяват  отколкото при едно чисто физическо  напрежение.

В този смисъл обжалваното решение в осъдителните му части е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд не споделя доводите развити  във въззивната жалба на Прокуратурата на Р България.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е справедливо определен.

Сумата от 3000лв напълно съответства на търпяните болки и страдания повече от 6 месеца от ищеца. Липсата на медицински документи за прекарани заболявания, не елиминира установяването на влошеното емоционално-психическо състояние на пострадалия с помощта на гласни доказателства. В случая, въззивният съд напълно споделя и кредитира свидетелските показания на двамата родители на ищеца, като ги преценява  при уславията на чл.172 от ГПК и ги намира за достоверни и логични тъй като същите взаимно се допълват и са обективни тъй като родителите имат непосредствени лични впечатления за моментното емоционално и психическо състояние на сина им. Липсата на писмени документи за заболявания на ищеца следва да се третират в посока, че състоянието на психиката и емоциите на ищеца е било такова, че не се е налагало евентуално до хоспитализиране на лицето в болнично заведение за лечение, респективно  препоръчана специфична медикаментозна терапия  за дълъг период от време, тоест налага се извода, че тези отклонения  продължават в рамките на около половин година  с постепенно затихващи изяви, като в началото същите са били с най-голям интензитет и проявление. Претенцията за претърпени неимуществени вреди е доказана по основание и по размер със събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Ищецът по убедителен начин установява чрез събраните доказателства какви тежки здравословни, емоционални и социални последици са настъпили за него за процесния период от време. Използваният от Прокуратата термин за „декларативност на свидетелите“ несъответства изобщо на свидетелските показания. Свидетелите много образно и подробно сочат в какво точно се е изразявала депресията на сина им-затвореност, мълчание, самоизолиране, загуба на желание за контакти. Както се посочи свидетелите са очевидци на всички търпени от сина им негативни последствия. Следва да се отбежи, че през този период синът обективно е бил повече  в гр.П.. тъй като е бил безработен и е очаквал развитието на бързото производство както и на съдебната му фаза  в гр.В... По отношение на психическото състояние на ищеца е установено, че той  се е социално изолирал, изпаднал е в депресия  и безпътица, като се е чувствал много зле, липса на комуникации, загуба на работа и раздяла с близък човек-приятелката му заради незаконните действия на Прокуратурата довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, както и нуждата от помощ от родителите. Изобщо не може да става дума, че е налице неубедителност на свидетелските показания по отношение установяване на здравословното, емоционално и психическо състояние на  незаконно обвинения от Прокуратурата на Р България  в извършване на престъпление от общ характер Д.Д..  Обстоятелството, че лицето е работило е факт, който е съобщен още по време на разследването, като разследващите органи  включително и Прокуратурата не са поставили под съмнение този факт  и не са събирани доказателства за неговото опровергаване, тоест Прокуратурата е приела, че той е трудоспособен и трудово ангажирана личност  като елемент от неговата положителна трудова характеристика. Прекратяването на трудовото правоотношение  е въведено от ищеца като елемент и част от всичките общо търпяни негативни изживявания и терзания, а установяването му е извършено чрез свидетелските показания на двамата свидетели, като по начина на установяване на този факт Прокуратурата не е възразила при разпита на свидетелите, съгласно чл.164 ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от ГПК, нито е оспорила тези техни твърдения  и е имала възможност да им задава въпроси, като основание да се събират евентуално и други доказателства по този въпрос. Оспорване на тези твърдения не е направено нито е поискано ищецът да представи  и писмени доказателства в тази връзка.

Следва да се отбележи като неправилна тезата на Прокуратурата ,че при  оправдателна присъда Прокуратурата на РБ е извършила законосъобразни процесуални действия, представляващи  част от воденото бързо производство и че са били налице законните предпоставки за да бъде образувано такова-законен повод и достатъчно данни. Трайна и последователна е практиката на съдилищата и това обстоятелство е надлежно известно и на Прокуратурата на РБ, че е недопустимо да се твърди при незаконно повдигнато обвинение, внесен незаконен обвинителен акт и последвала оправдателна присъда по това обвинение,  и то с убеденост, че Прокуратурата е провела законосъобразни действия по досъдебното производство, в частност по бързото производство. Окончателният съдебен акт на наказателния съд, с който се отхвърля обвинението на Прокуратурата и подсъдимият се признава за невиновен да е извършил престъплението, което му се вменява с този обвинителен акт, води като последица до незаконност на абсолютни всички действия по разследването, считано от първото действие по разследването, в хипотезата на бързо производство-.чл.356 ал.3 от НПК-образуването на производството, последвалото задържане на обвиняемия за 24часа, отнемане на свидетелството му за управление и прекратяване на регистрацията на МПС, незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер и незаконно вземане на мярка за неотклонение „подписка“ без да има основание за това, разпит на обвиняемия, предложение за предаване обвиняемия на съд, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на незаконно обвинение, протестиране на оправдателна присъда и поддържане на искането така както е направено с обвинителния акт за признаване на обвиняемия за виновен, че е извършил престъпление по чл.343б ал.1 от НК и за осъждането му на наказание лишаване от свобода и глоба. Нито едно от тези действия нямат законен характер и това обстоятелство е извесно на Прокуратурата която осъществява контрол и надзор за законност на досъдебното производство и разследващите органи. В категорията незаконни актове на разследващите, в резултат на които незаконно обвиненият, че е извършил престъпление Д. е претърпял неимуществени вреди следва да се отнесат и наложените две незаконни принудителни мерки цитирани по-горе, което не би следвало да е налице, ако Прокуратурата беше осъществила изискуемия се по закон надзор за законност, поради което същата и на това основание носи отговорност за правилността на актовете,  издадени от други, но подчинени на нея по реда на надзора и контрола  органи, в това число и началника на РУ-Велинград, но засягащи именно оправдания за вмененото му от Прокуратурата престъпление подсъдим Д.Д..

Неоснователни са доводите на Прокуратурата и по отношение на размера на обезщетението  от 3000лв. Това е средното по размер обезщетение в такива случаи, като се отчете, че е налице незаконно обвинение по отношение на лице, което до момента е неосъждано, сравнително млад и трудово ангажиран, а от друга страна са налице множество негативни изживявания и претърпени болки и страдания, съмнения, притеснения, отчаяние, депресивност, затвореност, изключване на контакти, оставане без работа в резултат на повдигнатото му обвинение, отнемане на свидетелството му за правоуправление, и други. За 6/шест/ месечен период  това прави по 500лв месечно, което дори е по-малко по размер от минималната работна заплата за страната / 560лв за 2019г.-ПМС№320 от 20.12.2018г./ и от която той  се е лишил в резултат на незаконното обвинение довело до  оставането му без работа. Това е сумата,  за която  съдът приема, че е необходима и достатъчна за ищеца за преодоляването на всички негативни изживявания.  Въззивният съд приема, че разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е спазена и приложена точно от първоинстанционния съд и няма основание да се приеме, че е налице присъдено обезщетение в дисхармония с  принципа на справедливостта или че този размер е източник за неоснователно облагодетелстване на незаконно обвинения в извършено престъпление от общ характер подсъдим, признат от съда за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В този смисъл първоинстанционното решение в обжалваните му части е валидно, допустимо и по същество правилно и не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба на Прокуратурата на Р България.

При този изход на делото в полза на въззиваемия Д.Д. ще следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски като адвокатско възнаграждение  заплатени в полза на адв.А. да осъществено процесуално представителство и защита за тази инстанция, за което е представен договор за правна защита и съдействие №… от 01. 02.2020г. в размер на 600лв, заплатени в брой  и списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р   Е    Ш    И

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение на Пазарджишки районен съд №1691 от 18.12.2019г. постановено по гр.д.№3294/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по бързо производство №13/2019г. по описа на РУ на МВР - Велинград /преписка вх. №22/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.Велинград/, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от 08.05.2019г.; В ЧАСТТА С КОЯТО   Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул. „Витоша“ №2, е осъдена да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по бързо производство №13/2019г. по описа на РУ на МВР - Велинград /преписка вх. №22/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.Велинград/, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 13.08.2019г. до плащането, както и да му заплати съдебни разноски в размер на 456,94лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** ***  сумата от 600лв /шестстотин лева/ представляващи сторените от страната разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                                   Членове:1.             2.