№ 6170
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110130511 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД от „ ФИРМА“ЕАД срещу ***** Община за заплащане на сумата 1048,53 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 03.02.2021 г., заедно със законната лихва от
предявяване на иска до погасяване. Ищецът твърди, че в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил в
размер на 1048.53 лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно
обезщетение. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането
на автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******* в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно при движение по Бул. „Черни връх“ до Мол „Парадайс „. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя, поради това ,
че пътният участък е част от общинската такава пътна мрежа. Поддържа , че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на
платената сума, поради което претендира същата.
Ответникът ***** Община оспорва иска, като твърди, че ПТП не е настъпило при
описания механизъм , че ищецът е имал основания да откаже плащане на щетата, че не е
налице покрит риск, че обезщетението надхвърля размера на действителните вреди, че е
налице съпричиняване.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 14.12.2022 г. за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че на 03.02.2021 г. посоченият в исковата
молба автомобил е участвал в ПТП, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1048.53 лева за вредите, настъпили от твърдяното ПТП, че пътят, на който се
твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Ето защо и на основание чл. 153
ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От показанията на свидетеля Б. К. се установява, че на посочените в исковата молба
дата и място лек автомобил марка „Мерцедес S500“ с рег. № ******* , управляван от
свидетелката, се движи по бул. „ Черни връх“ в близост до МОЛ „Парадайс“ в гр. София ,
където автомобилът попада е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
От показанията на свидетеля, от отправеното до ищеца уведомление за щета, както и от
описа на ищеца и изготвените фотоснимки и заключение на автотехническа експертиза се
установява, че вследствие на ПТП са били увредени три броя гуми на автомобила- две
предни и задна лява , като според заключението на вещото лице е налице причинна връзка
между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила, обезщетени от ищеца.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът,
който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите, причинени на
процесното МПС, без прилагане на коефициент на овехтяване възлиза на 1193,38 лева.
Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи обезщетение за действителните вреди
без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в
тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е
в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря
за него понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В
този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Доколкото извършеното застрахователно плащане не надхвърля размера на
действителните вреди, определен по горепосочения начин, то в полза на ищеца възниква
вземане в размер платеното обезщетение от 1048,53лева , включващо и разноските по
определянето му . Искът следва да бъде изцяло уважен
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 759 , 06 лева /за държавна
такса, депозит за САТЕ и свидетел, и възнаграждение за адвокат/. При този изход на спора
ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ***** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1048,53
лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Мерцедес S500“ с рег.
№ ******* , причинени вследствие на ПТП, настъпило на 03.02.2021 г., в гр. София, на
Бул. „Черни Връх“, в близост до МОЛ „Парадайс“ , заедно със законната лихва от
08.06.2022 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ***** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 759,06 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4