Р Е Ш Е Н И Е № 260043
Гр. София, 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 171 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Д.А.И., П.С.П. и В.П.П.,
действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител П.С.П.,***“
АД обективно и субективно съединени искове за плащане на сумата от по 26000 лв.
на всяка от тях, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от 12.09.2019
г. до окончателното плащане. Ищците твърдят, че на 13.08.2017 г. настъпило ПТП
между л. а. „Ауди“, управляван от А. С. В., и л. а. „Мерцедес“, в резултат на
което ПТП пострадали и трите ищци като пътнички в л. а. „Ауди“. Механизмът на ПТП
е описан в исковите молби, където са описани и причинените на всяка от ищците
телесни увреждания и търпените от тях като интензитет и характер болки и
страдания. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л. а. „Ауди“ и тъй като
относно този автомобил имало договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен с ответника и действащ към датата на ПТП, се предявяват
настоящите искове, след като по предявените от всяка от ищците извънсъдебна
претенция застрахователят не определил и не изплатил обезщетения.
Исковете са с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете.
Не оспорва твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на
деликт, наличието на виновно противоправно поведение у сочения като виновен
водач и механизма на ПТП и в тази връзка излага доводи относно
доказателствената стойност на представените от ищците писмени доказателства
относно механизма на ПТП. Навежда възражение за прекомерност на търсените
обезщетения предвид вида и характера на уврежданията и интензитета на търпените
болки и страдания, навежда и възражения за съпричиняване от страна на ищците,
основано по отношение на ищците Д.А.И. и П.С.П. на твърдения, че са пътували
без поставени обезопасителни колани и че са се качили в претоварен с пътници
автомобил, а по отношение на ищцата В.П.П. на твърдение, че е
пътувала без поставен обезопасителен колан и необезопасена в детско столче.
Навежда и самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.
Не се спори относно наличието
на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно
управляваното от А.С. В. МПС, сключен с ответника и действал към датата на ПТП.
Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:
От заключението
по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от
обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява се на
първо място следният веханизъм на ПТП: На 13.08.2017 г.
към 12.00 ч. - светлата част от денонощието, при дневна светлина, нормална
видимост, ясно време, сухо пътно покритие, в зоната на 13-ти километър на
автомагистрала „Тракия”, в землището на с. Н., от нерегламентиран
земен пътен ръкав за вход и изход от автомагистралата, намиращ се в дясно на
платното за движение в посока С. – П., в лентата за принудително спиране
навлязъл лек автомобил „Ауди” с рег. № СО9423BP, управляван от А. С. В.. В зоната на ПТП
платното за движение в посока С. – П. било еднопосочно, с две пътни ленти за
движение в посока, отделени една от друга с единична прекъсната линия МЗ и вдясно
на тях - лента за принудително спиране. От двете страни на платното за движение
се намирал земен банкет с широчина 0.5 м., ограничен от външната страна по
отношение платното за движение със стоманена предпазна ограда. Дясната
стоманена предпазна ограда в разстояние от 36 до 22 м. преди линията на приетия
ориентир /съгласно протокола за оглед/ била прекъсната и пространството
било оформено като нерегламентиран земен пътен ръкав за вход и изход за
навлизане и излизане от автомагистралата. От този нерегламентиран ръкав излязъл
лек автомобил „Ауди”, като веднага след навлизането в платното за
движение по автомагистралата преминал диагонално през лентата за принудително
спиране и навлязъл изцяло в дясната лента за движение по автомагистралата в
посока С.– П., към който момент достигнал скорост на движение около 30 км./ч. В
същото време и условия за движение в дясната си пътна лента по автомагистралата
в посока С.- П. със скорост около 78 км./ч. се движел товарен автомобил
„Мерцедес” с рег. № СА3626АВ, управляван от Ц. М.С., при
което траекториите на движение на двете превозни средства се пресекли и
настъпил удар между челната дясна част на товарния автомобил и лявата задна
част на лекия автомобил. Ударьт
настъпил в зоната на дясната част на дясната лента за движение в посока С. – П.. При удара лекият автомобил бил отхвърлен в посока напред и вдясно и след
това се установил на място, а товарният автомобил продължил движението си в
спирачен режим в посока напред и впоследствие също се установил на място. Причината
за възникване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на водача на лек автомобил „Ауди” - А. С. В., който при навлизане в автомагистралата
не пропуснал движещото се по нея ППС - товарен автомобил „Мерцедес”. Установява се още, че в резултат на ПТП ищците са
получили следните телесни увреждания: Д.А.И. е получила зееща
разкъсно-контузна рана на главата в лявата тилно-теменна област на главата; В.П.П.
е получила контузия на главата и мозъчно сътресение; П.С.П. е получила контузия
на главата в челно-скулната област на главата вляво и мозъчно сътресение. Травматичните
увреждания и при трите ищци се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети, които са съпроводени и със сътресение на тялото. И при трите ищци сроковете
за възстановяване предвид мекотъканния характер на уврежданията са в рамките на
около 15-20 дни. В рамките на този срок са били налице болки и страдания, като
техният интензитет е бил най-силен в началото и постепенно са затихнали.
Предвид мекотьканния характер на уврежданията не може да има в бъдеще болеви
усещания, както и трайни или постоянни последици за здравето и живота на ищците.
При ищцата Д.А.И. е налице хронично заболяване на гръбнака, което
впоследствие се е обострило, т. е. травмата е настъпила на фона на това
заболяване на гръбнака и тъй като при сътресението на тялото, получено при
удара, наличните хронични страдания могат да се обострят, не е изключено това
обостряне при ищцата за известен период от време да се е дължало на увреждането,
получено при ПТП. По делото няма данни дали ищците Д.А.И. и П.С.П.
към момента на ПТП са били с поставени предпазни колани, а ищцата В.П.П. - в детска обезопасителна седалка /столче/, но от
заключението на вещите лица се установява, че при конкретния механизъм на ПТП -
силен удар на лекия автомобил отзад, носенето на обезопасителен колан не би
предотвратило получаването на констатираните травматични увреждания.
В същата насока /към установяване на
горните факти/ са и представените по делото писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед на ПТП, медицински документи, а също и
гласните доказателства - показанията на свидетеля В. /които съдът не коментира
подробно, тъй като не са конкретни относно правно-релевантните факти/.
Не се спори относно наличието
на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
относно управляваното от А. С. В. МПС, сключен с ответника и действал към
датата на ПТП.
От представените по делото претенции,
адресирани до ответника, се устаноавява, че на 12.09.2019 г. ищците са
предявили пред застрахователя писмените си застрахователни претенции за плащане
на обезщетения за търпените от тях неимуществени вреди съгласно изискването на
чл. 380, ал. 1 КЗ.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
Исковете са доказани по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на
чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място
се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП,
при което трите ищци са пострадали – причинени са им телесни увреждания, поради
което в резултат на ПТП ищците са претърпели неимуществени вреди – болки и
страдания от причинените им телесни увреждания. Установи се, че деянието,
довело до увреждане на ищците, е извършено от А. С. В.. Установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вреденосния
резултат. Установи се и вината на А. С. В. /презумпцията за вина по чл. 45, ал.
2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на
водача/. Установи се, че към момента на настъпване на ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от А. С. В. МПС, сключен с ответника, и
съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищците
/не се и оспорва наличието на застрахователното правоотношение/.
Относно размера на исковете съдът намира следното:
Неоснователни са възраженията
на ответника за съпричиняване от страна на ищците. По делото не се установи /поради липса на данни/ дали
ищците Д.А.И. и П.С.П. към момента на ПТП са били с поставени
предпазни колани, а ищцата В.П.П. - и в детска обезопасителна седалка
/столче/. От заключението по допуснатата комплексна експертиза обаче се установява,
че при конкретния
механизъм на ПТП - силен удар на лекия автомобил отзад, носенето на
обезопасителен колан не би предотвратило получаването на констатираните
травматични увреждания. Съдът приема същото и по отношение ползването на детската
обезопасителна седалка, тъй като предназначението ѝ не е съществено
различно от това на обезопасителния колан, а именно фиксиране на тялото към
седалката /с тази разлика, че детското столче е съобразено с по-малкия размер
на детското тяло, което не би могло да бъде фиксирано само с колана на
автомобила/, но при това фиксиране главата и на детето /както и на възрастния,
фиксиран с колан/ остава свободно движеща се и при установения механизъм на ПТП
поставянето на ищцата В.П.П. в детска обезопасителна седалка /столче/ не би предотвратило
получаването на констатираните при нея увреждания. Не се установи по делото и
ищците да са се качили в претоварен с пътници автомобил.
По главния иск, предявен от Д.А.И.:
Съдът намира, че искът е основателен до размера от
10000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 26000 лв. следва да бъде отхвърлен по слените съображения:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът
на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието,
причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия
и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва
да се отчете видът и характерът на полученото травматично увреждане – зееща разкъсно-контузна рана на главата в лявата тилно-теменна област
на главата. Това увреждане е мекотъканно и срокът за възстановяване от него е
сравнително кратък - в рамките на около 15-20 дни. Следва обаче да се отчете,
че в рамките на този срок са били налице болки и страдания /с най-силен интензитет
в началото и с постепенно затихване/. Следва също да се вземе предвид, че е
настъпило пълно възстановяване - в бъдеще няма да има болеви усещания и трайни
или постоянни последици за здравето и живота на ищцата, но същевременно е било
налице временно обостряне на хроничното заболяване на гръбнака на
ищцата в резултат на травмата.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че сумата от 10000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищцата за търпените
от нея болки и страдания в резултат на причинените ѝ телесни увреждания
/съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното
обезщетение/.
По главния
иск, предявен от П.С.П.:
Съдът намира, че искът е основателен до размера от 10000
лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 26000 лв. следва да бъде отхвърлен по слените съображения:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът
на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието,
причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия
и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва
да се отчете видът и характерът на получените травматични увреждания – контузия на главата в челно-скулната област на главата вляво и мозъчно
сътресение. Тези увреждания са
мекотъканни и срокът за възстановяване от тях е сравнително кратък - в
рамките на около 15-20 дни. Следва обаче да се отчете, че в рамките на този
срок са били налице болки и страдания /с най-силен интензитет в началото и с
постепенно затихване/. Следва също да се вземе предвид, че е настъпило пълно възстановяване
- в бъдеще няма да има болеви усещания и трайни или постоянни последици за
здравето и живота на ищцата.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че сумата от 10000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищцата за
търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените ѝ телесни
увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност
на търсеното обезщетение/.
По главния
иск, предявен от В.П.П., действаща като
малолетна чрез своята майка и законен представител П.С.П.:
Съдът намира, че искът е основателен до размера от
10000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 26000 лв. следва да бъде отхвърлен по слените съображения:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът
на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието,
причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия
и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва
да се отчете видът и характерът на получените травматични увреждания – контузия на главата и мозъчно сътресение. Тези увреждания са
мекотъканни и срокът за възстановяване от тях е сравнително кратък - в рамките
на около 15-20 дни. Следва обаче да се отчете, че в рамките на този срок са
били налице болки и страдания /с най-силен интензитет в началото и с постепенно
затихване/. Следва също да се вземе предвид, че е настъпило пълно възстановяване
- в бъдеще няма да има болеви усещания и трайни или постоянни последици за
здравето и живота на ищцата.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, отнесени и към възрастта на ищцата /2 години
към датата на ПТП/, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че
сумата от 10000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищцата за търпените от
нея болки и страдания в резултат на
причинените ѝ телесни увреждания /съответно основателно е възражението на
ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
По
акцесорните искове за плащане на обезщетения за забава в размер на законната
лихва върху сумите на главните искове за обезщетения за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главните
искове за плащане на обезщетения за неимуществени вреди акцесорните искове за
плащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху сумите на
обезщетенията за неимуществени вреди също са частично основателни и следва да
бъдат уважени частично – по отношение на уважените размери на главните искове. Относно периода на дължимост на обезщетенията
за забава – същите се дължат от 13.12.2019 г. – датата, от която ответникът е в
забава, тъй като срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 12.12.2019 г. –
присъствен ден /застрахователните претенции пред застрахователя са предявени на
12.09.2019 г./. С оглед гореизложеното по отношение на разликата над уважените
размери на главните искове до пълните им предявени размери акцесорните искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло, а по отношение на уважените размери на
главните искове акцесорните искове следва да бъдат уважени за периода от
13.12.2019 г. до окончателното плащане и отхвърлени за периода от 12.09.2019 г.
до 12.12.2019 г. /вкл./.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за разноски:
Ищците са освободени от такси и разноски по делото, с
представения списък по чл. 80 ГПК претендират само присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението
се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид неголямата
фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че възнаграждението следва
да е в минималния размер съгласно наредбата. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
наредбата пълният размер на възнаграждението съобразно цената на исковете при
уважаването им изцяло би бил такъв от 3930 лв. /в размер на 1310 лв. за адвокатска
защита на всяка една от ищците/. Съответно с оглед уважения размер на всеки от исковете
следва да бъде присъдено възнаграждение в общ размер от 1511.55 лв. /в размер
на 503.85 лв. за защита на всяка една от ищците/. Това възнаграждение следва да
бъде присъдено в полза на адв. Д..
Ответникът е направил разноски по делото съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 400 лв. за възнаграждения на
вещи лица и в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение за защита
срещу предявените от всяка от ищците
искове /или общо в размер на 4500 лв./, като претендира и ДДС върху платеното
адвокатско възнаграждение. Ищците са направили възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно.
Платеното в случая адвокатско възнаграждение е в общ размер от 4500 лв., който
надвишава минималния общ размер /който е 3930 лв./ и това може да го определи
като прекомерно предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото
/поради каквито именно съображения съдът е определил в минималния размер и
адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците/.
По тези съображения на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете като се има предвид
минималния размер, определен съобразно гореилложеното, а именно 3930 лв. /по
1310 лв. за защита срещу исковете, предявени от всяка от ищците/. Съответно на
ответника следва да се присъди сума в общ размер от 2418.46 лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. Върху
тази сума следва да се присъди и ДДС /представени са доказатества за
регистрация по ЗДДС/, т. е. общата сума, която следва да се присъди на ответника
за тези разноски с вкл. ДДС, е 2902.15 лв.
Следва също да се присъди на ответника и сума в размер на 246.15 лв. за
разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 1200 лв. върху уважения размер на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 153.85 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., да плати на Д.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 13.12.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесрония иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 10000
лв. за периода от
12.09.2019 г. до 12.12.2019 г. /вкл./.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.И. с
ЕГН **********, адрес: ***“ АД с ЕИК с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С.П. и К.К., искове за плащане на сумата от 26000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху суманта
от 12.09.2019 г. до окончателното плащане за
разликата над уважения размер на главния иск от 10000 лв. /десет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 26000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази
разлика за периода от 12.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.“ АД с ЕИК с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да
плати на П.С.П. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 10000
лв. /десет хиляди лева/,
представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
13.08.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 13.12.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесрония иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10000 лв. за периода от 12.09.2019 г. до 12.12.2019 г. /вкл./
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.П. с
ЕГН **********, адрес: ***“ АД с ЕИК с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С.П. и К.К., искове за плащане на сумата от 26000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени
в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху суманта
от 12.09.2019 г. до окончателното плащане за
разликата над уважения размер на главния иск от 10000 лв. /десет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 26000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази
разлика за периода от 12.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.“ АД с ЕИК с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да
плати на В.П.П. с ЕГН **********, действаща като
малолетна чрез своята майка и законен представител П.С.П. с ЕГН **********, адрес:
*** сумата от 10000 лв. /десет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени
при ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 13.12.2019 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
акцесрония иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 10000 лв. за периода от 12.09.2019 г. до
12.12.2019 г. /вкл./
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.П. с ЕГН **********, действаща
като малолетна чрез своята майка и законен представител П.С.П. с ЕГН **********, адрес: ***“ АД с ЕИК с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., искове
за плащане на сумата от 26000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, търпени в резултат
на причинени при ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху суманта от 12.09.2019
г. до окончателното плащане за разликата
над уважения размер на главния иск от 10000
лв. /десет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 26000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази
разлика за периода от 12.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.“ АД с ЕИК с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да
плати на адв. К.Д. от САК с личен № **********
сумата от 1511.55 лв. /хиляда петстотин
и единадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на Д.А.И., П.С.П. и В.П.П., действаща като малолетна чрез своята майка и
законен представител П.С.П., безплатна
адвокатска помощ по делото.
ОСЪЖДА Д.А.И. с ЕГН **********, П.С.П.
с ЕГН ********** и В.П.П. с ЕГН **********, действаща като малолетна чрез
своята майка и законен представител П.С.П. с ЕГН **********, трите с адрес: ***
да платят по равно на „Б.“ АД с ЕИК с ЕИК
., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С.П. и К.К., общата сума от 2902.15
лв. /две хиляди деветстотин и два лева и петнадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и общата сума от 246.15
лв. /двеста четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с
отхвърлената част о исковете.
ОСЪЖДА „Б.“ АД с ЕИК с ЕИК., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да
плати по сметка на СОС държавна такса в размер на 1200 /хиляда и двеста лева/
върху уважения размер на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения
на вещи лица/ в размер на 153.85 лв. /сто
петдесет и три лева и осемдесет и пет сттинки/ съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: