№ 27
гр. Русе, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Крисиана Милкова
в присъствието на прокурора С. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244500600978 по описа за 2024 година
С Присъда № 77 от 10.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 1004/2024
г. по описа на Районен съд-Русе, подсъдимият И. Д. Д. от гр.Русе ,ЕГН-
********** е признат за виновен в това, че на 25.05.2024 г.в гр.Русе, без
надлежно разрешително издадено по реда на ЗКНВП,държал
високорисково наркотично вещество-марихуана, със съдържание на
активен наркотично действащ компонент " тетрахидроканабинол"
14,7% тегловни процента с нетно тегло 3,371 грама, на стойност 67,42 лв.
поради което и на основание чл.354а, ал.3,т.1пр.1 от НК и чл.58, ал. 4вр.
чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок
от осем месеца като на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на
наказанието за срок от три години, както и на наказание "глоба" в
размер на 1000 лв.
С присъдата районният съд, на основание чл.354а,ал.6 ,вр.ал.3 от
НК, е постановил в полза на държавата да бъдат отнети веществените
доказателства-марихуана с нетно тегло 3,371 гр., предадено за съхранение
в ЦМУ Отдел“ Наркотици,оръжия и прекурсори“ при МФ-София , като
на осн.чл.92,ал.2 от ЗКНВП се е разпоредил след влизане на решението в
сила, наркотичното веществото да бъде унищожено.
С присъдата подсъдимият О. Х. Н., със снета по делото самоличност
е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР- гр.Русе направените по
1
делото разноски в размер на 165,46 лв. и 5лв.д.т. по сметка на РРС в
случай на издаване на изп.лист.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена
от защитника на подсъдимия-адв.П.П. от АК-Русе. Присъдата се атакува
като незаконосъобразна и необоснована в частта й относно правната
квалификация и наложените на подсъдимия наказания. В жалбата се
излагат съображения, че с оглед количеството държано наркотично
вещество, изключително ниската му стойност, начина на извършване на
деянието - за лична употреба, и размера на вредните му последици,
приложима била разпоредбата на чл.354а,ал.5 от НК. Според изложеното
от защитата на подсъдимия, намирала приложение и разпоредбата
на чл.86,ал.1,т.4 от НК, поради което подсъдимият следвало да се счита за
реабилитиран по право. С оглед направените оплаквания в жалбата,
наложените наказания "лишаване от свобода" при условията на чл.66
,ал.1 от НК и "глоба" в размер на 1000 лв. се явявали явно
несправедливи.
С жалбата защитникът на подсъдимия моли въззивния съд да
измени първоинстанционната присъда, като бъде приложен закон за по-
леко наказуемо престъпление или да намали размера на наложените с
присъдата наказания.
Постъпил е протест с допълнително изложение от РРП с който се
иска изменение на присъдата като се наложи ефективно наказание за
срок от една година ,като се съобрази редукцията което да бъде търпяно
при общ режим и глоба в размер на 2500лв.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият, лично и чрез
своя защитник, поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в
нея съображения. В последната си дума моли съда да приеме, че случаят е
маловажен.
Представителят на Окръжна прокуратура-Русе счита, че подадената
въззивна жалба е неоснователна и счита ,че РОС следва да съобрази
становището по допълнителното изложение в протеста на РРП.
По отношение на оплакванията за несправедливост на наложените
наказания излага становище, че обществената опасност на извършеното
деяние не е по-ниска с оглед количеството наркотично вещество,
намерено у подсъдимия, което надхвърля 3 грама. В тази връзка посочва
и че обремененото съдебно минало също било обстоятелство, което
следвало да бъде отчетено при определяне на степента на обществената
опасност на дееца. По повод оплакванията, изложени в жалбата, че съдът
неправилно не бил приложил разпоредбата на чл.86,ал.1,т.4 от НК, счита
също, че присъдата не е съобразена с буквата на закона. Изводите на
първоинстанционния съд за приложимостта на чл.66,ал.1 от НК, се
явявали незаконосъобразни.
Въззивният съд, като взе предвид събраните доказателства,
направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, и в
2
рамките на възложените му в чл.313 и сл. от НПК правомощия, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена е от лице с активна процесуална
легитимация и в законоустановения срок, при наличие на интерес от
обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 25.05.2024 г.,
около 02:40 часа, той бил със свидетеля К.А. – негов приятел, до бл.
„И.Д.“, находящ се в гр. Русе. В себе си подсъдимият Д. държал
наркотични вещества – марихуана. По същото време покрай тях минал
патрулен автомобил, в който бил свидетеля А.Л. – полицейски служител
от Второ РУ при ОД на МВР-Русе. Свидетелят Л. видял подсъдимия Д. и
свидетеля А. и решил да им извърши проверка. В тази връзка ги попитал
дали държат забранени вещества или предмети, при което подсъдимият
Д. предал намиращ се в него полиетиленов плик с топчета зелена суха
тревна маса, за която завил, че е марихуана. В хода на разследването била
назначена и изготвена физико-химична експертиза, от заключението на
която се установява, че веществото, съдържащо се в топчетата суха,
зелена, тревна маса представлява марихуана със съдържание на активен
наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 14.7 тегловни
процента и нето тегло 3,371 грама на стойност 67,42 лева.
Описаната фактическа обстановка, установена и от
първоинстанционния съд, се установява от събраните в хода на
досъдебното производство и проведеното пред първата инстанция от
самопризнанието на подсъдимия И. Д. по чл. 371, т. 2 от НПК, от
подкрепящите го по съдържание и насоченост показания на свидетелите
А.А.Л. и К.Ю.А.., приобщени на основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 283
от НПК и от извършените разпити на досъдебна фаза, от приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – докладна записка, протокол за доброволно предаване,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, справка за съдимост, Трудов договор № 306/13.03.2024
г., епикриза, както и заключение от физико-химична експертиза.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена,
след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал
и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована с
изключение досежно режима за изтърпяване на наказанието, както и
квалификацията на деянието. В тази връзка са всички, посочени гласни и
писмени доказателства, както и обясненията на самия подсъдим, които
съдът е определил като последователни и непротиворечиви.
Първоинстанционният съд е кредитирал и заключението на вещото
лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство
съдебно-химическа експертиза, от която се установява, че на
3
инкриминираната дата подсъдимият е държал без надлежно
разрешително по високорискови наркотични вещества. Правилно съдът
е преценил, че автор на инкриминираното деяние е самият подсъдим,
което се подкрепя от всички доказателства и не се отрича и от него
самия.
В хода на проведеното съдебно следствие са събрани и писмени
доказателства - характеристика на подсъдимия, трудов договор от които
става ясно, че подсъдимият е трудово ангажиран и се ползва с добри
характеристични данни по местоживеене.
При определяне правната квалификация на извършеното деяние
първоинстанционният съд е преценил, че инкриминираното поведение
на И. Д. се субсумира от предвидения в чл.354а,ал.3,т.1,пр.1 от
НК престъпен състав.
С престъплението по чл.354а,ал.3,т.1,пр.1 от НК обект на
увреждане са обществените отношения, свързани с човешкото здраве. За
съставомерността на деянието е достатъчно инкриминираният предмет
/наркотикът/ да се намира у дееца, като той съзнателно упражнява
фактическа власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за
трето лице. По същество държането е фактическо положение, като без
значение е обстоятелството чия собственост е наркотичното вещество.
Безспорно обвиняемият е осъществил обективните признаци на
състава на престъплението чрез една от формите на изпълнителното
деяние, доколкото на инкриминираната дата е държал за себе си
високорисково наркотично вещество, упражнявайки фактическа власт
върху същото.
Предметът на престъплението, а именно високорисково
наркотично вещество марихуана със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент "тетрахидроканабинол" се установява
от назначената съдебно-химическа експертиза. Неговата обща стойност /
всичко общо 67,42 лв. /. Марихуаната е високорисково наркотично
вещество, намира се в Списък I на чл.3 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични Приета
с ПМС №293 от 27.10.2011г., включващ "Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина". Всяка дейност свързана с държане,
преработка и употреба на това високорисково наркотично вещество
подлежи на разрешителен режим. Безспорно е, че подсъдимият не е имал
разрешително за държане на предмета на престъплението.
Държането на наркотичното вещество е извършено от подсъдимия
при пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност на
извършеното от него деяние, предвид нивото му на физическа и
психическа зрелост, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че няма разрешение
за държане на високорисково наркотично вещество, но въпреки това е
4
държал такова на инкриминираната дата за лична употреба.
В конкретния случай въпросът, който се поставя в жалбата, е дали
извършеното от подсъдимия деяние следва да се квалифицира по чл. 354а
,ал .5 от НК, поради маловажност на случая, или с престъпното си
поведение същият е осъществил съставомерните признаци на деянието
по чл. 354а,ал.3 т.1,пр.1 от НК.
Съгласно правилото, предвидено в чл. 93, т.9 от допълнителната
разпоредба на НК, извършеното деяние представлява маловажен случай,
когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на деянията от съответния вид, поради липса или
незначителност на вредните последици или поради наличие на други
смекчаващи обстоятелства. Въпросът за критериите, които въвежда
законът, е фактически и се преценя с оглед обстоятелствата по
конкретния казус.
При определяне правната квалификация на извършеното от
подсъдимия деяние, обстоятелствата, които са били отчетени от
първоинстанционния съд, са обремененото съдебно минало на
подсъдимия и количеството наркотично вещество, което е държал у себе
си.
С оглед въведените законови критерии за маловажност на случая
въззивният съд счита, че количеството на наркотичното вещество
/общо 3,371 гр./ и стойността му /67,42 лв./са незначителни, поради което
незначителна е и степента в която са засегнати обществените отношения.
Подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство,
като такова е и поведението му пред съда. С извършеното деяние вредни
последици по отношение на други лица не са настъпили. Въззивният съд
взе предвид и начина за извършване на деянието, а именно държане, като
от значение при обективиране на деянието са и други елементи от
субективната страна на самото престъпление като цел, подбуди за
извършването му. Поведението на подсъдимия е било продиктувано от
единствената цел да го използва за лична употреба.
Вярно е , чe за изследването на въпроса дали е налице явна
незначителност на обществената опасност на деянието във всички случаи
се изисква да бъдат обсъждани и данните за личността на дееца (данни за
съдимост, характеристични данни, данни за психичното му здраве,
трудова ангажираност и пр.). Видно от свидетелството за съдимост
подсъдимият е осъждан , но всички престъпления, а и осъжданията във
връзка с тях, касаят период, през който подсъдимият е бил непълнолетен,
т.е. престъпленията са извършвани от него в сравнително незряла
възраст. При това, предишните осъждания са във връзка с
престъпленията против личността и собствеността, което може да доведе
до извод, че извършеното деяние, засягащо обществените отношения,
свързани с човешкото здраве, има инцидентен характер.
5
Във връзка с изследване на въпроса за обществената опасност на
самия деец въззивният съд взе предвид представените писмени
доказателства, в връзка с личността му. Представени са доказателства,
че подсъдимият е трудово ангажиран. Освен това е оказал съдействие за
разкриване на обективната истина, доброволно е предал предмета на
престъплението, направил е самопризнание и изказал разкаяние пред
съдебните инстанции. В този смисъл при съвкупната преценка на всички
посочени обстоятелства, свързани с престъплението и личността на
неговия извършител, както и на моралната му укоримост, сочат на по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпления от този вид, поради което и случаят е маловажен.
Законодателят е криминализирал с разпоредбата на чл.354,ал.5 от
НК и маловажните случаи на този вид престъпления, с оглед
обществените отношения, които засягат, а именно здравето на
гражданите, техния значителен интензитет, честотата им на проявление,
последиците, които настъпват за самия деец и за обществото като цяло, а
също и предвид възрастта на лицата, сред които този вид престъпления
намира проявление -предимно в незряла възраст.
По тези съображения въззивният съд намира, че извършеното от
подсъдимия деяние представлява маловажен случай, поради което са
налице основанията, визирани в закона за преквалификация на деянието
в по-леко наказуемо престъпление - такова по чл.354а,ал.5 вр.
вр. ал.3,т.1,пр.1 от НК. В тази връзка следва първоинстанционната
присъда в частта й относно дадената правна квалификация, да
бъде изменена.
По повод направените в жалбата оплаквания, че спрямо
подсъдимия следва да бъде приложена разпоредбата на чл.86,ал.1,т.4 от
НК въззивният съд счита, че същите са неоснователни. Посочената
разпоредба предвижда реабилитация по право за осъдено непълнолетно
лице, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е
извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода. В тази връзка съставът на въззивния съд
съобрази следното:
От свидетелството за съдимост се установява, че подсъдимият има
две осъждания, като непълнолетен. С оглед правилото, въведено
в чл.86,ал.2 от НК, реабилитация по право не настъпва за престъпление,
извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.
Това означава, че забраната по чл. 86, ал.2 от НК няма да действа само
тогава, когато вече реабилитираният непълнолетен е извършил и
второто престъпление преди навършване на пълнолетие.
Първото осъждане на подсъдимия е по н.о.х.д.№ 2795/2012 г. на РС-
Русе, като споразумението по същото е влязло в сила на 27.11.2012 г., а
наложеното наказание по същото е "три месеца лишаване от свобода".
6
Изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 1година , като по
правилото на чл.69 ,вр.чл.66,ал.1 от НК. На 28.11.2013г. за това деяние е
бил реабилитиран по право.
Със споразумение №285/14.11.2018г.по н.о.х.д.№ 1900/2018 г. на
РС-Русе, в сила от 14.11.2018 г., подсъдимият е признат за виновен в
извършване на ново престъпление на 30.08.2014г., като със същото
споразумение е определено наказание - "лишаване от свобода" за срок от
10 месеца изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3
/три/ години на осн.чл.66,ал.1 от НК.
По последното осъждане подсъдимият е осъден на 10 месеца
"лишаване от свобода" при изпитателен срок от 3 години. Съгласно
правилото на чл.88 а,ал.3 от НК при условно осъждане срокът
по чл.88а,ал.1 от НК започва да тече от деня, в който е изтекъл
изпитателният срок, т.е. на 15.11.2021г. Считано от 15.11.2021г. започва да
тече срокът по чл.82,ал.1,т.4 от НК, който е 5 години и изтича на
15.11.2026 г. В рамките на този 5-годишен срок обаче подсъдимият е
извършил престъпление на 25.05.2024 г., поради което е неприложима
разпоредбата на чл.88а, вр.чл.82,ал.1,т.4 от НК. Неправилно РРС е приел
,че подсъдимия И.Д. е реабилитиран на осн.чл.86,ал.1,т.1 от НК и е
приложил института на чл.66,ал.1 от НК като е отложил наказанието от
осем месеца „лишаване от свобода“ за срок от три
години./вж.Решение№201/18.06.213г. на ВКС първо н.о. съдия И.Н./.
Законът – чл.86,ал.2 от НК, е категоричен - реабилитацията по право не
настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
веднъж реабилитирано. Когато непълнолетието има/няма значение за
последиците от осъждането, законодателят изрично го сочи – чл.29,ал.2 от
НК - при прилагане разпоредбите за опасен рецидив не се вземат предвид
престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.
Повторна реабилитация по право е възможна единствено спрямо
непълнолетно лице.
Разпоредбата на чл.354а,ал.5, вр. ал.3,т.1,пр.1 от НК предвижда
наказание "глоба" до 1000 лева. При определяне размера на наказанието
"глоба" въззивният съд взе предвид степента на обществена опасност на
извършеното деяние, както и тази на самия деец, като и тук относими са
изводите, направени по-горе във връзка с преценката относно
маловажността на случая. Независимо от превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства обаче, доколкото с инкриминираното
деяние се засягат обществени отношения, свързани с човешкото здраве,
съставът на въззивният съд намира, че определянето на наказанието
7
"глоба" в размер от 900,00 лв. представлява справедлив еквивалент на
извършеното от подсъдимия деяние. Неговият размер е съобразен и с
неговото имуществено състояние, тъй като се установи, че същият е
трудово ангажиран като получаваното от подсъдимия тр.възнаграждение
е в размер на 933,00лв. Така определеното по вид и размер наказание се
явява справедливо, съответства на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и на целите, визирани в чл.36 от НК - да се
поправи и превъзпита дееца към спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността
да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Правилно и съобразно изискванията на закона
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият да заплати на ОД на
МВР- Русе сторените по делото разноски в размер на 165,46 лв.
Също така законосъобразно първоинстанционният съд е
постановил да бъдат отнети в полза на държавата веществените
доказателства -марихуана с нетно тегло 3,371 гр.
На основание чл.337,ал.1,т.2 от НПК постановената присъда
следва да се измени в горния смисъл, а в останалата й част, доколкото не
са налице други основания за нейното изменяне или отменяне, като
обоснована и законосъобразна, на основание чл.338,вр.чл.334,т.6 от НПК,
същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.2, вр. чл.
334,т .3 от НПК и чл.338,вр.чл.334,т.6 от НПК, Окръжен съд-Русе:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 77 от 10.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. №
1004/2024 г. по описа на Районен съд-Русе в частта й, с която
подсъдимият И. Д. Д. от гр.Русе, с ЕГН **********, е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1,пр.1 от НК, вр.
чл.58,ал.4, вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК, е осъден на наказание "лишаване от
свобода" за срок от осем месеца, като изтърпяването на наказанието е
отложено с изпитателен срок от три години както и наказание както и на
наказание "глоба" в размер на 1000 лв., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА ДЕЯНИЕТО в престъпление по чл.354а, ал.5,
8
вр.ал.3, т.1 от НК и
НАЛАГА на подсъдимия наказание "ГЛОБА" в размер на 900,00 лв.
/деветстотин/ лева.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9