О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 15.12.2020г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 413 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
оспорване на П.П.Е. *** приморски полк №176, със съдебен адрес адв.П.Т.от АК –
Варна, гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №61, офис 39, срещу т.3 от Решение №55 по
Протокол № 7/22.02.2012г. на Общински съвет – Шумен. С решението в обжалваната
му част, ОбС - Шумен: «Оставя без изменение такса «Битови отпадъци» за гр.Шумен
и кварталите Дивдядово, Макак и Мътница в размер на 1,50 на хиляда върху
данъчната оценка на имотите на физическите лица и имотите на предприятия,
ползвани или наети от други лица за жилищни нужди. Таксата се разпределя както
следва: Вид на услугата Такса за предприятия 1. Сметосъбиране и сметоизвозване
0,60; 2. Чистота на териториите за обществено ползване 0,50; 3. Обезвреждане на
БО в депо 0,40; Общо: 1,50».
Жалбоподателят твърди, че
решението в оспорената му част е нищожно, тъй като е постановено в противоречие
със забранителната норма на чл.68, ал.1 от ЗМДТ в приложимата редакция към
22.02.2012г., съгласно която «не се допускат изменения в приетите от общинския
съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на
годината», или евентуално като постановено при липса на правно основание за
приемане на решение, с което се оставя без изменение ТБО; евентуално като
противоречащо на разпоредбата на чл.66, ал.3, във връзка с чл.67, ал.2 и
действащото по силата на закона решение №782 по Протокол №44/28.01.2011г. на
ОбС – Шумен. В жалбата се аргументира и становище, че решението е вътрешно противоречиво, неясно
и неприложимо.
Оспорващият сочи, че е собственик
на недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, за който администрацията определя ТБО.
На П.П.Е. е съставен АУЗД002301, издаден от орган по приходите при община
Шумен, с който са установени задължения за ТБО за период от 2013г. до 2018г. и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 14.08.2018г., по което изпълнително
основание е възложено на ЧСИ да събере вземанията и е образувано изпълнително
дело.
Според изложеното в жалбата,
прогласяване нищожността на процесното решение е предпоставка за атакуване по
съответния административен и съдебен ред на АУЗД и действията по изпълнението
му, с което оспорващият обосновава своя правен интерес.
По изложените в жалбата доводи отправя искане
за прогласяване нищожността на Решение №55 по Протокол № 7/22.02.2012г. на
Общински съвет – Шумен в частта му т.3.
Шуменският административен съд,
като извърши проверка на допустимостта на съдебното производство намира, че
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да се
прекрати, предвид следните съображения:
Предмет на оспорване е акт,
постановен от Общински съвет Шумен. Общинският съвет е местен орган на
управление с обща компетентност, който в изпълнение на предоставените му от
закона правомощия издава административни актове. По аргумент от разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗМСМА тези актове могат да бъдат индивидуални, общи или нормативни.
ЗМСМА не очертава със специфични
критерии кои са индивидуални, общи или нормативни актове, което означава, че
определянето им става по критериите, посочени изчерпателно в чл.21, чл.65 и
чл.75 от АПК, в зависимост от същността на всяко конкретно взето решение. Самото
приемане на акт от общински съвет не означава непременно, че става въпрос за
индивидуален, общ или нормативен акт.
Нормативните административни
актове, като подзаконови административни актове, следва да отговарят на
критериите по чл.75 от АПК - да съдържат административно правни норми (т.е. да
съдържат общи и абстрактни правила за поведение, регулиращи административно правни
отношения), да се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и да имат
многократно правно действие. Решението в обжалваната му част не отговаря на
изискванията на чл.75 от АПК, за да бъде определено като подзаконов нормативен
акт. Същото изобщо не съдържа общи и абстрактни правила за поведение, които да
се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и да имат многократно
правно действие.
Общите административни актове
следва да отговарят на изискването на чл.65 от АПК – да са с еднократно правно
действие, и с тях да се създават права или задължения или непосредствено да се
засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. А за да е
налице индивидуален административен акт съгласно чл.21 от АПК се изисква
непосредствено засягане на права и интереси или непосредствено създаване на
задължения или пораждане на права на конкретни, индивидуализирани правни
субекти.
Съдът намира, че решението не е и
общ административен акт, тъй като с оглед конкретното съдържание на акта,
същото не създава еднократно (като пряка правна последица) права или
задължения, или да засяга такива на неопределен брой лица. Действително, в
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че решението на общинския съвет,
с което на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ се определя годишният размер на такса
битови отпадъци представлява общ административен акт, доколкото това решение
регламентира обществени отношения и засяга права, свободи или законни интереси
на неопределен, но определяем брой лица, изпълнява се за съответната календарна
година и има еднократно действие, а не се прилага безсрочно във времето, поради
което отговаря на характеристиките по чл.65 от АПК (в този смисъл Определение №
6945/17.05.2012г. на ВАС по АД № 4953/2012г.; Решение №9602/29.08.2016г. на ВАС
по АД № 12997/2015г. и др.). Настоящият казус обаче не е такъв. С обжалваното
решение ОбС – Шумен не определя размер на ТБО за 2012г. Видно от изявлението,
обективирано в т.3 от Решение №55 по Протокол № 7/22.02.2012г., ОбС – Шумен
сочи, че «Оставя без изменение такса «Битови отпадъци» за гр.Шумен и кварталите
Дивдядово, Макак и Мътница в размер на 1,50 на хиляда върху данъчната оценка на
имотите на физическите лица и имотите на предприятия, ползвани или наети от
други лица за жилищни нужди. …». С това изявление по същество не се определя
размер на ТБО, респективно по никакъв начин не засягат права, свободи и законни
интереси на собствениците на недвижими имоти, находящи се на територията на
община Шумен. Решението няма правно действие, създаващо права или задължения
или засягащо интересите на неограничен брой правни субекти – граждани или
организации.
При преценка на допустимостта на
жалбата срещу решението, следва да се изхожда от конкретното съдържанието на
обжалвания акт. В случая оспорваното решение не представлява общ или
индивидуален административен акт по смисъла на АПК, защото не съдържа
властническо волеизявление, с което се създават права или задължения или се
засягат права или законни интереси граждани или организации.
Дори и да се приеме, че
процесното решение представлява административен акт по смисъла на АПК,
настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателя не е налице правен
интерес от оспорването му. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото
се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако
административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ
ефект по отношение на личните права и законни интереси на правния субект е
налице правен интерес. Последният трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк
интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде
отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на
административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е на свои
субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е
непосредствен - административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната
сфера на оспорващия като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно
създава задължения или създава права на трето лице, с което уврежда
жалбоподателя. В тази насока следва да се посочи и това, че административните
актове, независимо дали са индивидуални или общи по смисъла на чл.65 от АПК, не
подлежат на обжалване от всяко лице, а само от засегнатите лица – чл.120, ал.2
от Конституцията на РБ. Тоест, за да се приеме, че жалбата е допустима,
жалбоподателят следва да установи наличие на неблагоприятно засягане на
неговата правна сфера като докаже, че обжалваният акт директно и пряко засяга,
нарушава или застрашава негови съществуващи и реални права или законни интереси.
Съдът приема, че атакуваният акт
не засяга по никакъв начин оспорващия, съответно отмяната на обжалваното
решение не би довела до каквато и да е промяна в неговата правна сфера. Според
твърденията на жалбоподателя решението на ОбС е нищожно, тъй като ОбС не
разполага със законова възможност да определя размер на ТБО за същата
календарна година (в случая за 2012г.). При прогласяване нищожността на
атакуваното решение, таксата следва да се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година, съобразно правилото на чл.66,
ал.3 от ЗМДТ (в относимата редакция), т.е. ТБО за
2012г. ще се събира в размера, определен с решение № 782 по протокол
№44/28.01.2011г. Същевременно, съгласно изявлението, обективирано в обжалвания
акт, ТБО за гр.Шумен «остава без изменение», което означава, че ТБО през 2012г.
ще се събира на база действащия до 31.12.2011г. размер. С други думи казано,
съобразно изявлението на ОбС, обективирано в обжалваната част от Решение №55 по
Протокол № 7/22.02.2012г. на Общински съвет – Шумен, размерът на ТБО за 2012г.
остава непроменен – таксата се събира на база действащия размер за предходната
календарна година, а именно в размера, определен с Решение № 782 по протокол
№44/28.01.2011г., което е в унисон с разпоредбата на чл.66, ал.3 от ЗМДТ.
Прогласяване нищожността на процесното решение по никакъв начин не би довело до
промяна в правната сфера на оспорващия – ТБО ще се събира в размера, определен
с Решение № 782 по протокол №44/28.01.2011г. В тази връзка, посоченият в
жалбата интерес, не се засяга пряко и непосредствено от атакуваното решение.
В допълнение към изложеното
следва да се отбележи също, че решението визира ТБО за 2012г., а видно от
приложения към жалбата АУЗД, на оспорващата са определени задължения за ТБО за
периодите от 2013г. до 2017г. Това обстоятелство е в подкрепа на извода за
липса на правен интерес от оспорване на процесното решение.
Гореизложените
съображения обосновават извод, че настоящата жалба е подадена срещу акт, който
не подлежи на оспорване по съдебен ред и при липса на правен интерес, поради
което е процесуално недопустима и съгласно чл.159, т.1 и т.4 от АПК, следва да
се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно
производство да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.159, т.1
и т.4 от АПК, Шуменският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
П.П.Е. ***
приморски полк №176, срещу Решение №55 по Протокол № 7/22.02.2012г. на Общински
съвет – Шумен в частта му по т.3, с която ОбС
«Оставя без изменение такса «Битови отпадъци» за гр.Шумен и кварталите
Дивдядово, Макак и Мътница в размер на 1,50 на хиляда върху данъчната оценка на
имотите на физическите лица и имотите на предприятия, ползвани или наети от
други лица за жилищни нужди. Таксата се разпределя както следва: Вид на
услугата Такса за предприятия 1. Сметосъбиране и сметоизвозване 0,60; 2.
Чистота на териториите за обществено ползване 0,50; 3. Обезвреждане на БО в
депо 0,40; Общо: 1,50».
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 413 по
описа за 2020г. на Административен
съд – Шумен.
На
основание чл.160, ал.1 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария. Частната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на
чл.137 от АПК.
Административен съдия: