Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 119
Гр.Елхово, 10.08.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в
публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ЯНА АНГЕЛОВА
при секретаря П. Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 930 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба на „***“ АД, ЕИК– ***, със седалище
и адрес на управление в гр.София, ул. „***“, № ***, ***, бл.2, ет.1 представляван от В. Г. Р.-З.,
чрез пълномощник адв. П. М. ***, съдебен адрес ***, против „***“ ЕООД с ЕИК – ***, със
седалище в гр. ***, обл. Ямболска, ул. ***, представлявано от И.Р.П., с
която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за
установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 626/2019 година
по описа на РС – Елхово, за сумата от 2723.26 лева, представляваща остатък от
дължимите суми за доставени на ответника стоки, за които са издадени следните фактури:
фактура
№**********/28.08.2018г. на стойност 1865.31 лева с ДДС, по която е извършено частично плащане за сумата от 550.00 лева и фактура №**********/22.10.2018г.
на стойност 1407.95 лева с ДДС. Ищецът
претендира да бъде установено по отношение на ответника, че му дължи и лихва за
забава, както следва: сумата
от 131.17 лева - лихва за забава върху дължимата по първата фактура сума
от 1315.31 лева, начислена
за периода от 28.08.2018г. до 21.08.2019г. и сумата от 118.90 лева - лихва за
забава върху дължимата по втората фактура сума
от 1407.95 лева, начислена
за периода от 22.10.2018г. до 21.08.2019г., в едно със законната лихва върху главницата от 2723.26 лева, считано от датата на подаването на заявлението в
съда - 28.08.2019г. до окончателното й изплащане. С исковата молба се
претендират сторените от ищеца разноски в производството.
Ищецът
твърди, че е доставил на ответника стоки срещу заплащане на продажната им цена,
за които са издадени посочените по – горе фактури, които стоки са били
доставени на ответника на 29.08.2018
г. и 24.10.2018 г. и приети от него. Последният
е извършил частично плащане по първата от издадените фактури в размер на 550.00
лева, като остатъкът от дължимите суми по двете фактури в размер на 2723.26
лева не бил
заплатен.
Поради
допуснатата забава в плащанията ищецът претендира да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи и лихви за забава по фактура № **********/28.08.2018
г. за периода от 28.08.2018 г. до 06.11.2019 г. в размер на 158.93 лева и по
фактура № ********** за периода от 23.10.2018 г. до 06.11.2019 г. в размер на 148.62 лева.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
на исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост на предявения
иск и неоснователност на същия. Доводите на ответника относно недопустимостта
на иска касаят неотстранени в дадения от съда срок нередовности на исковата
молба. Доводите за неоснователност на иска ответникът обоснована със следните
обстоятелства: Твърди, че отношенията между страните били уредени с договор за
дистрибуция от 21.07.2016 г., в който
ищецът фигурира като „***“ АД /бивше име на „***“ АД/. Съгласно чл. 1, ал.3 от
този договор, отношенията по продажбата на стоките между
търговеца и дистрибутора се уреждат с отделен договор или на база на фактури за
доставка, придружени с Приемо -предавателен протокол с фиксирани цени за всеки
продукт и описание на продуктите. Ответникът твърди, че не е получавал фактура **********/28.08.2018г., както и
стоката, описана
в нея. Тъй като не е имало доставка на стоката, ответникът твърди, че няма и
подписан приемно - предавателен протокол, съгласно договора за дистрибуция. По
отношение на тази фактура се твърди, че е новосъздадена, тъй като към датата на
издаването и адреса и седалището на ищеца са различни от посочените във
фактурата. По отношение на представената от ищеца товарителница се твърди, че е
неистинска, като се сочи, че към 29.08.2018г. при ответникът не е работил
служител с фамилия Бойова, нито положения подпис е неин. Трудов договор с такова
лице е бил сключен на 19.09.2018г., като същият е започнал работа на 01.10.2018г.
Отделно от това се твърди, че представената по делото товарителница не доказва
какво е доставено, а само че е доставено нещо.
Ответникът сочи, че около 15.08.2018 г. е поръчал стока по телефона на ищеца,
която стока не пристигнала. На 24.10.2018 г. била получена стока без документи
на стойност изчислена от ищеца на 550.00 лв. по доставни цени. При поискване на
фактура от служител в ищцовото дружество на ответника били продиктувани номера
и датата на фактурата, като бил уведомен, че фактурата е на по-голяма стойност,
като фактурата ще бъде получена заедно с оставащата стока по нея, тъй като
поръчаните стоки в момента липсвали. Такава и към момента не била доставена на
ответника.
Ответникът твърди, че не е получавал фактура № **********/22.10.2018г., както
и стоката, описана в нея. Липсвало и подписан приемно-предавателен протокол,
съгласно договора. По отношение на тази фактура също се твърди, че е новосъздадена,
тъй като към датата на издаването и адреса и седалището на ищеца са различни от
посочените във фактурата. Ответникът не оспорва, че с товарителницата от
24.10.2018г. е получил стока, чиято стойност по негова преценка възлизала на
сумата от 550.00 лв., без протокол или други съпътстващи документи.
Оспорени са и исковите претенции за заплащане на лихви за забава, поради
това, че стоките по фактурите, на които ищецът се позовава не са получени от
ответника. Оспорено е и искането за заплащане на законна лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Ответникът желае отхвърляне на предявеният против него установителен иск с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло
от процесуалният представител на ищеца.
Ответникът в депозирана по делото молба поддържа
становището си за неоснователност на предявения иск.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. №
626/2019г. по описа на ЕРС е образувано по подадено на 29.08.2019г. заявление от
„***“ АД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „***“,
№ ***, ***, бл.2,
ет.1 представлявано от В. Г. Р.-З., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против ответникът в настоящото производство – „***“ ЕООД с
ЕИК– ***, със седалище в гр. ***, обл. Ямболска, ул. ***, представлявано от И.Р.П..
Съдът е
уважил искането на заявителя, като е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1680 от 24.09.2019 година, с която е разпоредил
на длъжника „***“
ЕООД с ЕИК – ***, да заплати
на заявителя ***“ АД, ЕИК – ***, следните суми: 2723.26 лева – главница,
представляваща остатък от дължими суми за доставени стоки, за които са издадени
фактура № **********/28.08.2018г. за стойност
от 1865.31 лв. с ДДС, по която е извършено частично плащане на сумата от 550.00
лев и фактура № ********** от
22.10.2018г. за стойност от
1407.95 лв. с ДДС; сумата от
131.17 лева - лихва за забава върху дължимата по първата фактура сума от
1315.31 лева, начислена за периода от 28.08.18г. до 21.08.2019г.; сумата от
118.90 лева - лихва за забава върху дължимата по втората фактура сума от
1407.95 лева, начислена за периода 22.10.18г. до 21.08.2019г., заедно със законната лихва върху главницата от 2723.26 лева за периода от подаването на заявлението
до съда - от 28.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
04.10.2019 година.
На 17.10.2019 година, т.е. в 2 – седмичния срок по чл.
414, ал.2 от ГПК /в редакцията й към онзи момент/, длъжникът е депозирал
възражение против издадената заповед за изпълнение, с което е заявил, че дължи
изпълнение на посочените в заповедта суми.
Във връзка с депозираното в процесуалните срокове от
длъжника възражение, на заявителят е даден 1 – месечен срок, в който да предяви
установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си против
длъжника. Съобщението за това е връчено на заявителя на 30.10.2019г. Исковата
молба, с която заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК е
депозирана в съда на 25.11.2019г., т.е. в преклузивния 1 – месечен срок.
От доказателствата по делото се установява, че между
ищеца и ответника са съществували търговски взаимоотношения в период,
предхождащ 2018 г. не е спорно между тях, че и двете дружества са променяли
наименованията си, като за запазвали единния идентификационен код, който е
уникален номер за търговците, вписани в търговския регистър. Ищецът „***“ АД е
бил с предишно наименование „***“ АД, а ответникът „***“ ЕООД е бил с предишно
наименование „***“ ЕООД.
На 21.07.2016 година между „***“ АД с ЕИК ***, в
качеството му на търговец и „***“ ЕООД с ЕИК *** в качеството му на
дистрибутор, е бил сключен договор за дистрибуция, с предмет – стоки –
текстилни и хавлиени изделия с марка „***“ и детски дрехи, аксесорали и пособия
с марка „МИНЕНЕ“, съгласно Приложение №1 – Списък с артикули по марки. Съгласно
договора за дистрибуция, отношенията по продажбата на стоките между търговеца и
дистрибутора се уреждат с отделен договор или на база на фактурите за доставка,
придружени с приемо – предавателен протокол с фиксирани цени за всеки продукт и
описание на продуктите. Договорът е сключен за срок от една година, считано от
01.08.2016 година, съгласно чл. 14 от същия.
Във връзка с доставка на стоки от ищеца на ответника,
ищцовото дружество издало следните данъчни фактури: фактура № **********/28.08.2018г.
за стоки на стойност от 1865.31 лв. с ДДС и фактура № ********** от 22.10.2018г. за стоки на стойност от 1407.95
лв. с ДДС. В двете фактури като продавач на стоките е записан ищеца „***“ АД, а
като купувач „***“ ЕООД. Във представените по делото фактури са посочени
наименованията на стоките, единична цена, данъчна основа, ДДС и обща цена в
лева. Посочени са дати на плащане на цената на стоките и начин на плащане.
От
заключението на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните по делото и се възприема от съда като обективно
и компетентно, се установява, че ищецът организира своята
счетоводна отчетност на основание Закона за счетоводството, Закона за данък
добавена стойност, както и други задължителни нормативни документи действащ в Р
България. Счетоводните записванията се извършват на база „двустранна счетоводна
отчетност“, като се използват счетоводни сметки от Националния сметкоплан,
обвързани с Националните счетоводни стандарти. За нуждите на счетоводната
отчетност, фирмата ползва лицензиран счетоводен продукт, одобрен от Национална
агенция по приходите. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и подава ежемесечно
„Справка- декларация по ДДС“ в НАП-София, придружена с „Дневник за
покупки" и „Дневник за продажби". Вещото лице е установило, че
ищцовото дружество е начислило и е внесло в Републиканския бюджет дължимият
данък добавена стойност, съгласно регламентираните периоди и срокове.
При извършената проверка за нуждите на експертизата,
вещото лице е установило, че организацията за приемане на заявки и доставки на
стоки в „***"АД е направена на база „софтуерен продукт". След
заявяване от страна на клиент на определена стока, дружеството -доставчик,
подготвя артикулите и ги изпраща на посочен адрес на купувача чрез спедиторска
фирма. Получаването на стоките от фирмата - купувач се потвърждава от
спедиторската служба с „Куриерски лист за разнос“ с подписи и имена на
получателя на стоката. Установено е, че при направени заявки за стоки се
издават фактури с наименования на стоката, количества, ед. цена и стойност. Ако
има промяна по доставката, фактурата се коригира в последствие от фирмата
„изпращач" с кредитно или дебитно известие по конкретната фактура.
При посочените по – горе действия за доставка на
стоки са били издадени и процесните две
фактури - №**********/28.08.2018г. и №**********/22.10.2018
г. с получател „***“ ЕООД /сега „***“ ЕООД. Вещото лице е
установило, че издаването на фактурите предхожда по време и период спедицията
(транспортирането) и получаването на стоките от купувача. Съгласно
заключението, проверяваните фактури притежават всички изискуеми и задължителни
реквизити съгласно ЗС и българското законодателство.
Вещото лице не е установило за доставката на стоките
по двете фактури да са съставяни приемо – предавателни протоколи. Установено е,
че за доставката на стоките, за които са издадени двете фактури, продавача - „***“
АД е използвал спедиторска фирма „***“ ООД, която е извършила доставката на
стоките на ответника „***“ ЕООД /сега „***“ ЕООД в гр.Добрич, за което са
били съставени документи - „Куриерски лист за разнос“ от 29.08.2019г.
и 24.10.2019г. Доставката на стоките е било удостоверено с подпис и име на представител
на дружеството, получател на стоката, като и при двете доставки това е лицето
Бойова. В куриерските листи за разнос са посочени и часовете на доставката. На
вещото лице в хода на проверката не са били предоставени приемно - предавателни
протоколи за предоставени стоки по артикули и единична цена със обща стойност. Не
са били предоставени и не са установени налични протоколи за върнати или
недоставени стоки от страна на спедиторска фирма „***“ ООД и от страните на
дружествата „изпращач“ и „получател“.
По отношение на двете
процесни фактури вещото лице е установило, че същите са заведени и осчетоводени
в ищцовото дружество - „***" АД с ЕИК ***, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството. Фактурите са осчетоводени с аналитична
партида и с номенклатура 215-„***“ ЕООД по счетоводна сметка
411-„Клиенти". Двете фактури са били
осчетоводени в счетоводна сметка 701- като „Приходи от продажба на
продукция" и сметка 702 -„Приходи от продажба на стоки", със
съответните изискуеми данъци и печалба за дружеството „***“ АД. При проверката
на годишното счетоводно приключване на „***“ АД, вещото лице е установило, че
двете фактури са включени в Отчета за приходите и разходите, в Счетоводния
баланс, Оборотната ведомост и Отчета за паричния поток, като от ищеца е била подадена
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с финансови резултати.
При извършената проверка в счетоводството на ответника
вещото лице е установило, че дружеството води „двустранна счетоводна
отчетност“, като се използват счетоводни сметки от Националния сметкоплан“.
През проверявания период дружеството не е било регистрирано по ЗДДС. По повод
процесните фактури вещото лице е установило, че през календарната 2018 година
същите не са били осчетоводени във вариант, който е бил представен на вещото
лице към датата на проверката – 02.04.2020г. По счетоводни справки на ответното
дружество вещото лице е установило, че по сметка 401 – „доставчици“ е отразено
задължение в кредита със сумата от 550.00 лева, а е дебитирана сметка 304 –
„Стоки“. В аналитичното отразяване при ответното дружество е било записано „по
№ **********/28.08.2018г.“. В счетоводното
извлечение на аналитична сметка 401 – „доставчици“, партида „***“ АД вещото
лице е установило, че по фактура № 2*********/28.08.2018
г. има оборот в дебита и кредита на
сметката в размер на 550.00 лева, т.е. настъпило задължение, което е и
заплатено такова, при което има налично 0.00 салдо за остатък. Не е било
установено друго задължение или плащане по счетоводните сметки на „***" ЕООД
/„***" ЕООД/. По този начин вещото лице е установило обща стойност на осчетоводеното и платено
задължение от „***“ ЕООД към
„***“АД в размер на 550.00 лева.
Въз основа на представените
счетоводни справки от страните по делото вещото лице е установило, че на
15.11.2018г. „***“ ЕООД е превело на
ищеца сумата от 550.00 лева, като от банковото извлечение на „***“ ЕООД,
издадено от „Райфайзен Банк“ – офис Добрич, се установява, че като основание на
банковия превод е посочено „частично плащане по фактура № 2*********/28.08.2018г.“. Сумата от 550.00 лева е осчетоводена от ответника по сметка 503 – „Банка“
към 30.11.208г., установено от
извършената от вещото лице проверка на хронологичния регистър в счетоводството. В ищцовото дружество сумата от 550.00 лева е
постъпила и е осчетоводена на 15.11.2018 година с основание „частично плащане по фактура
№ 2*********/28.08.2018г.“. Други плащания по процесните
фактури не са установени от вещото лице.
Съгласно
заключението на вещото лице, неизплатената сума
от ответника по фактура №**********/28.08.2018 г. на обща стойност с ДДС в размер на 1865.31
лева, намалена с извършеното частично плащане на 15.11.2018г. със сумата от
550.00 лева, възлиза на сумата от 1315.13 лева. Дължимият остатък по фактура
№**********/22.10.2018 г. на обща стойност с ДДС в размер на 1407.95 лева,
поради липсата на извършени плащания е в
размер на 1407.95 лева. Общия размер на неизплатеният остатък по фактури №**********/28.08.2018
г. и №**********/22.10.2018 г. е на стойност
от 2723.26 лева.
Размерът на дължимата лихва за забава върху
неизплатеното задължение по фактура с №**********/28.08.2018 г. с остатък
на обща стойност с ДДС в размер на 1315.31 лева, начислена за периода от
28.08.2018 г. до 21.08.2019 г. е 131.17 лева.
Размерът на дължимата лихва за забава върху
неизплатеното задължение по фактура №**********/22.10.2018 г. с остатък
на обща стойност с ДДС в размер на 1407.95 лева, начислена за периода от 22.10.2018
г. до 21.08.2019 г. е 118.90 лева.
От представените от ответника писмени доказателства – трудов договор №6
от 19.09.2018г. и Справка от НАП за регистрирани трудови договори, се
установява, че лицето Диана Бойова е постъпила на работа при ответника на
01.10.2018г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са главен иск с прано основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 327 от ТЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца на сумата от 2723.26 лева,
представляваща остатък от дължими от ответника суми за доставени от ищеца
стоки, за които от ищеца са издадени 2 бр. фактури – фактура №**********/28.08.2018г. и фактура
№**********/22.10.2018г., в едно със законната лихва въру претендираната
главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане и акцесорен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.86
от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 131.17 лева - лихва за забава върху дължимата по първата фактура сума от 1315.31
лева, начислена за периода от 28.08.2018г.
до 21.08.2019г. и сумата от 118.90 лева - лихва за забава върху дължимата по втората фактура сума
от 1407.95 лева, начислена за периода от
22.10.2018г. до 21.08.2019г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника.
Предявените установителни искове са допустим. Съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. В конкретния случай възражението от длъжника е депозирано в
сроковете по ГПК, а исковата молба на ищеца е входирана в съда в едномесечен
срок от уведомяването на ищеца за постъпилото възражение от длъжника. При
изложените по – горе факти следва извод, че е спазена процедурата и сроковете
по на ГПК, предвид на което съдът намери предявените установителни искове за
допустим.
За неоснователни се преценят доводите на ответника,
изложени в отговора на исковата молба за недопустимост на предявените искове,
поради нередовности на исковата молба. След като последната е оставена без
движение от съда, ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба, съдът е
констатирал това, поради което и дължи произнасяне по исковите претенции.
Въз основа на
събраните по дело доказателства, съдът приема, че предявените искове са
основателни и доказани в предявения им с исковата молба размер по следните
съображения:
По предявеният
главен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във
вр. чл. 327 от ТЗ:
Договорът за
търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал.1 от ТЗ е консенсуален
и неформален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните –
продавач и купувач относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а
такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. Поради консенсуалния характер
на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от
фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения.
За да бъде
уважен този иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договори за
търговска продажба на стоки от 28.08.2018 година и от 22.10.2018 година,
уговорената цена на стоките, че е изправна страна по договорите, тъй като
изпълнил задълженията си като продавач, а именно престирал е качествено /точно
и в срок/, че стоките, предмет на договорите са приети от купувача, при което
за ответника е възникнало задължение да заплати уговорените цени, но последният
не е изпълнил това задължение, т.е. да докаже претенциите си по основание и
размер.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си в
отговора на исковата молба, а при установяване наличието на главни дългове – да
докаже, че е погасил търсените суми.
Въз основа на
представените от страните писмени доказателства и заключението на вещото лице,
съдът приема, че между страните по делото са съществували облигационни
отношения, породени от договори за покупко – продажба на стоки от 28.08.2018
година и от 22.10.2018 година, които носят характеристиките на търговска
продажба, съгласно разпоредбата на чл. 318, ал.1, вр. чл. чл.286 от Търговския
закон.
Доводите на
ответника, изложени в отговора на исковата молба, че търговските отношения
между него и ищеца се регулирани от представеният Договор за дистрибуция от
21.07.2016 година, не се възприемат от съдебния състав при решаването на
настоящия спор предвид на това, че този договор е бил сключен за срок от една
година, считано от 01.08.2016г. и на основание чл.15, ал.1, т.1 от същия е бил
прекратен с изтичане на срока на действието му– на 01.08.2017 година и по
делото не е представено писмено споразумение, съгласно изискването на чл.18 от
Договора за дистрибуция за изменение и допълнение на договора, включително и
относно срока му на действие. Поради това отношенията между страните в случая и
споровете между тях следва да бъдат разрешени от разпоредбите на Търговския
закон, предвид на това, че се касае за договори за търговска покупко –
продажба.
Основният спор
между страните се състои в това налице ли са сключени между тях договори за
търговска покупко – продажба.
Ищецът
основава твърденията си за наличие на сключени договори за покупко – продажба
на представените като доказателства по делото два броя фактури -
№**********/28.08.2018г. и №**********/22.10.2018г.
Според възприеманото в
съдебната практика със задължителен характер - решение № 71/22.06.2009 г.по т.
д. № 11/2009 г., І т. о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на
ІІ т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение
№ 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г. по
т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. , решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. ,
І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ІІ т. о., решение №
109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г.,
решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ІІ т. о., решение №
23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г.
по т. д. № 416/2010г. на І т. о. и др. първичните счетоводни документи и
вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната
редовност и съобразно другите доказателства по делото. При липса на подпис за
получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция,
фактурата, като частен свидетелстващ документ, не представлява годно
доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на
стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по
силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата не е
подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но
същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван
данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица
действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата
в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и
доказва неговото съществуване.
В настоящия случай
представените от ищеца данъчни фактури не са подписани от представител на
ответника, поради което и не установяват сключването на договори за търговска
покупко – продажба между страните, както и не установяват получаването и
приемането на стоките, посочени в тях от купувача.
Претендираните
от ищеца вземания по двете фактури не са осчетоводени в счетоводството на
ответника.
Предвид на
горното и поради неформалния характер на продажбата, преценката за
сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на
фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.
ч. и на тези, относно предприети от страните действия по изпълнение на
договора, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като
признания за съществуването на облигационната връзка.
В случая е безспорно, че представените по делото
фактури, на основание на които ищецът претендира вземането си против ответника,
не са подписани от представители на продавача и купувача, но горното не води до
извод, че стоките, посочени в двете фактури, не са получени от купувача. В този
смисъл неоснователно е възражението на ответната, че в случая извършването на
доставките по процесните фактури не било удостоверено с нарочно съставени
документи, като приемо-предавателни протоколи напр. При търговската продажба
законът не задължава страните да съставят отчетни документи, които да
удостоверяват получаването на стоките. Единственото задължение е това по чл.321
от ТЗ, съгласно която разпоредбата, по искане на купувача продавачът е длъжен
да издаде фактура, а по съгласие на
страните - и други документи.Няма данни по делото, освен издаването на фактури,
страните да са постигнали съгласие за издаване на други документи, установяващи
предаването на стоките от продавача на купувача. В случая доставката на стоките
и по двете фактури е извършена чрез спедиторска фирма „***“ ООД, за което са
били съставени 2 бр. куриерски листи за разнос от 29.08.2018 година и от
24.10.2018 година, т.е. датите, следващи датите на издаване на фактурите от
28.08.2018г. и от 22.10.2018 г. от ищеца. В представените куриерски листи за
разнос, видно от съдържанието им, като получател е подписано лицето Бойова.
Възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че лице с
фамилия Бойова е работила в ответното дружество, считано от 01.10.2018 г.,
поради което и не е възможно на практика това лице да е получило стоката, не се
възприемат от съда. Към датата на получаване на стоките по втората от
издадените от ищеца фактури - 24.10.2018 година при ответника на длъжност продавач
– консултат по трудов договор е работило лицето Диана Бойова, като това се
установява от представените от ответната страна писмени доказателства. Към
датата на първата доставка - 29.08.2018 година, доказателствата по делото не
установяват лицето Бойова да е било в трудово- правни отношения с ответника,
като това не изключва възможността получилото стоките лице да е било в друг вид
правоотношения с ответника, напр. гражданско – правни, които да не подлежат на
регистрация в НАП. От друга страна, извършената на 29.08.2018 година доставка
на стоки не е оспорена и от самия ответник, напротив, налице е частично
осчетоводяване на задължението по фактура № **********/28.08.2018г.
за сумата от 550.00 лева и заплащането на тази сума на ищцовата страна като
частично плащане по дължимата сума по фактурата. Отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника, макар и за част от сумата, както и последващото
частично плащане, представлява признание на задължението и доказва неговото
съществуване. В представените от ищеца
доказателства за доставка на стоките – куриерски листи за разнос и разписки от
куриерската фирма, липсва описание на стоките, доставени на ответника. В същите
стоките са описани като „текстил“ с посочване на брой пакети и общо тегло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 324 от Търговския закон, купувачът трябва
да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно
продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като
съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. По делото не са налице данни
купувачът да е уведомил продавача за недостатъци на стоките при тяхното
получаване, поради което следва извод, че е приел стоките по вид, количество и
качество. Не са налице данни, а и не се твърди от ответника последният да е
уведомил ищеца за доставени стоки, по отношение на които между тях не е било
налице постигнато съгласие за покупко – продажба.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът
е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. По делото не са представени доказателства за наличие на
постигната друга уговорка между страните, поради което и в случая в отношенията
между тях следва да бъде приложен принципа за едновременност в размяната на
престациите по търговската продажба. От приетите по делото като доказателство 2
бр. фактури се установява, че плащането на стоките от купувача е следвало да
бъде извършено на датата на издаване на фактурите.
По фактура
№**********/22.10.2018г. ответникът не твърди и по делото не се установява да е
извършено плащане. По фактура № №**********/28.08.2018г. е извършено частично
плащане на сума в размер на 550.00 лева на 15.11.2018 година. По
отношение на остатъка на задължението по тази фактура след приспадане на
извършеното плащане в размер на 1315.31 лева не са представени доказателства за
извършено плащане, не се твърди и извършването на такова от страна на
ответника.
Предвид изложеното
предявеният главен иск с правно основание чл. се явява основателен и доказан в
предявения му от ищеца размер и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид паричния характер
на задължението и забавата, в която е изпаднал ответника, претендираните от
ищеца суми като главница в общ размер на 2723.26 лева, се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.08.2019 година до окончателното изплащане.
Досежно предявения
акцесорен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.294, ал.1 от ТЗ, вр.
чл. 86 от ЗЗД:
В тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и факта на настъпване на уговорения
ден за изпълнение на паричното задължение.
Ответникът
следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за
наличие на главен дълг по договорите за търговски покупко – продажби.
Ответникът не доказва погасяване на задълженията си по тях – частично по
договора за покупко –продажба от 28.08.2018 година в размер на 1315.31 лева и
изцяло по договор за покупко – продажба от 22.10.2018 година в размер на
1407.95 лева. В двете фактури е посочен
падеж за плащане, а по – конкретно в първата фактура 28.08.2018г., а във
втората фактура – 22.10.2018г. Тъй като ответникът е изпаднал в забава, същият
дължи лихви за забава в претендирания от ищеца размер, съвпадащ с установения
от вещото лице такъв за претендиания период, както следва: върху сумата от 1351.31 лева,
представляваща дължим остатък по фактура
№ №**********/28.08.2018г. дължимата лихва за забава за периода от 28.08.2018
година до 21.08.2019 година е в размер на 131.17 лева; върху сумата от 1407.95 лева,
представляваща дължима сума по фактура
№**********/22.10.2018г., дължимата лихва за забава за периода от 22.10.2018
година до 21.08.2019 година е в размер на 118.90 лева.
По отношение
на разноските:
Предвид разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГТК,
т.12, съдът следва да се произнесе и по направените в заповедното производство
разноски. В случая ищецът не е претендирал разноски в заповедното производство
и такива не са му били присъдени с издадената заповед за изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното
искане от ищцовата страна, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от последния съдебни и деловодни разноски в настоящото производство
в общ размер на 911.88 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 570.05 лева; заплатена държавна такса в размер на 61.83 лева и
разноски за вещо лице в размер на 280.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, Елховският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***“
ЕООД
с ЕИК – ***, със седалище в гр. ***, обл. Ямболска, ул. ***, представлявано от И.Р.П.,
ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК
– ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „***“,
№ ***, ***, бл.2,
ет.1 представлявано от В. Г. Р.-З., следните суми: сумата от 2723.26 лева /две хиляди седемстотин двадесет и три
лева и двадесет и шест стотинки/ – главница, представляваща остатък от
дължими суми за доставени стоки, за които са издадени фактура №
**********/28.08.2018г. за стойност от 1865.31 лв. с ДДС, по която е извършено
частично плащане на сумата от 550.00 лев и фактура № ********** от 22.10.2018г.
за стойност от 1407.95 лв. с ДДС; сумата от 131.17 лева /сто тридесет и един
лева и седемнадесет стотинки/ - лихва за забава върху дължимата по първата
фактура сума от 1315.31 лева, начислена за периода от 28.08.18г. до
21.08.2019г.; сумата от 118.90 лева /сто и осемнадесет лева и деветдесет
стотинки/ - лихва за забава върху дължимата по втората фактура сума от 1407.95
лева, начислена за периода 22.10.18г. до 21.08.2019г., заедно със законната лихва върху главницата от 2723.26 лева, считано от датата на подаването на
заявлението до съда - 28.08.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1680 от 24.09.2019г. по
ч.гр.д. № 626/2019г. по описа на РС – Елхово.
ОСЪЖДА ответникът „***“ ЕООД с ЕИК – ***, със седалище в гр. ***,
обл. Ямболска, ул. ***, представлявано от И.Р.П., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „***“ АД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „***“, № ***, ***, бл.2,
ет.1 представлявано от В. Г. Р.-З., на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски
в общ размер на 911.88 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 570.05 лева; заплатена държавна такса в размер на 61.83 лева и
разноски за вещо лице в размер на 280.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Ямбол чрез РС – Елхово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение препис от
същото да се приложи по ч.гр.д. № 626/2019г. по описа на РС – Елхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: