№ 3244
гр. С., 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110143355 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността (
ЗС ) от М. М. Н – И.,ЕГН ********** и от Л. Е. И.,ЕГН **********,и двамата
с адрес гр.С.,*****,против К. Б Е.,от гр.С.,*****,с искане за осъждане на
ответника да премахне изградена от него ограда и да върне оградата в
предишното местоположение.
В исковата молба се твърди,че ищците притежават право на собственост
върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *****,находящ се в
гр.***** *****,с площ по скица 642 кв.м.,трайно предназначение за
територията урбанизирана,както и ищците притежават право на собственост
върху сграда с идентификатор *****,гараж с идентификатор ***** и ¼
идеална част от сграда с идентификатор *****,както и ищците реализират
фактическа власт върху североизточната част от недвижимия имот. Ищците
твърдят,че през 2023 г. ответникът,който е собственик на имот с
идентификатор ***** самоволно е преместил оградата между имотите с
идентификатор ***** и имот с идентификатор *****,която ограда е изградена
преди повече от осемдесет години. Ищците твърдят,че по този начин
ответникът е навлязъл в имота на ищците с около 26 кв.м.,но въпреки
отправените покани ответникът отказвал да възстанови оградата. Ищците
формулират искане ответникът да бъде осъден да възстанови оградата,където
е била разположена над 80 години,алтернативно – да бъде разположена по
имотната граница между двата имота.
Ответникът К. Б Е. оспорва исковата претенция като твърди,че не е
предприемал неоснователни действия,които да пречат на ответниците да
реализират фактическа власт върху своя имот. В писмения отговор се
твърди,че ответникът заедно със своя брат е съсобственик на имот *****,а
между техния имот и имотът,на който ищците са съсобственици,има частично
1
изпълнена ограда с дължина около 10 м.,а ответникът единствено е
доизградил липсващата част от оградата. Ответникът поддържа,че оградата е
поставена след като е извършено трасиране от геодезист и твърди,че
действията по доизграждане на оградата са правомерни. Оспорва твърдението
на ищците оградата да е местена. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С нотариален акт от 05.09.2002 г. М. М. Н – И. и Л. Е. И. се легитимират
като собственици на жилищна сграда – североизточен близнак със застроена
площ от 56,30 кв.м. с разгъната площ от 185 кв.м. заедно с гараж в лицевата
част на имота заедно с ½ идеални части от общите части на сградата,заедно с
¼ идеална част от масивна лятна кухня,както и ½ идеална част от дворното
място,в което е построена сградата,съставляващо УПИ VIII-276 с площ от 620
кв.м. Според представената скица по действащата кадастрална карта имотът е
с идентификатор ***** с площ от 642 кв.м.
С писмо от Столична община район „****“ Л. И. е уведомен,че
имотната граница между двата съседни имота не е уредена поради липсата на
уредени сметки по регулация.
Установява се,че с нотариален акт от 01.11.2000 г. К. Б Е. се легитимира
като собственик ( заедно с Е Б Е. ) на дворно място с площ о 1100 кв.м. в
гр.С.,*****,съставляващо парцел IX-277 заедно с двуетажна жилищна
сграда,два гаража,както и масивна барака.
Представен е и договор за доброволна делба на недвижими имоти от
01.11.2000 г.,сключен между К. Б Е. и Е Б Е..
Приет е протокол за трасиране,означаване и координиране на УПИ IX-
277 на *****,от 28.03.2023 г.
По делото са приети нотариален акт от 07.03.1952 г. и договор за
доброволно делба на съсобствен имот от 06.10.1995 г.
С нотариален акт от 20.05.1997 г. К Р Я се легитимира като собственик
на жилищна сграда на *****,заедно с два гаража,1/2 идеална част от общите
части на сградата,1/4 идеална част от масивна лятна кухня,както и ½ идеална
част от дворното място,в което е построена сградата.
Видно от постановление на прокурор при СРП,постановено на
01.06.2022 г.,отказано е образуване на досъдебно производство по
жалба,подадена от Л. И..
От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза на
вещото лице К. се установява,че имотната граница между двата имота е права
линия и е по предходен план,преди влизане в сила на кадастралната карта като
в предната част съществува масивна тухлена ограда,която следва да продължи
до дъното като права линия или по т.1,2 и 9 на скица № 1 към експертното
заключение.
Според заключението по повторната единична съдебно-техническа
експертиза се установява,че трасировъчните данни на приложение 5 съвпадат
с изчислението по координати при трасиране при поставяне на
2
оградата,налице е известна разлика между площта на имотите спрямо данните
по одобрената кадастрална карта.
От приетото заключение по тройната съдебно-техническа експертиза
имотната граница между двата имота преминава по регулационната
линия,докато при съпоставяне с кадастралната карта е налице частична
идентичност между имот с идентификатор ***** и имот УПИ IX-277,както и
е налице частична идентичност между имот с идентификатор ***** и имот
УПИ VIII-276,а материализираната на място ограда не съвпада изцяло нито с
имотната граница ( по регулационната линия ),нито с границата по
кадастралната карта и кадастралния регистър като местоположението на
оградата,регулационната линия и линията по кадастралата карта са посочени в
приложение към експертизата. От допълнителното заключение към тройната
съдебно-техническа експертиза се установява,че при допълнително
извършени замервания се наблюдава разминаване между местоположението
на регулационната линия между двата имота УПИ IX-277 и УПИ VIII-276
спрямо изградената ограда,което е обозначено на скица приложение № 1 към
допълнителното заключение.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства –
от разпита на свидетелката К се установява,че е съсобственик на имот заедно
с М. и Л.,а ответникът К. е техен съсед. Според свидетелката К старата ограда
е съществувала от 50 години,а през 2022 г. К. Е. е поставил нова ограда като с
новата ограда се намалява мястото на свидетелката,на М. и Л.,защото с новата
ограда се навлиза на два метра към имота на М. и Л. поради наличието на една
чупка. Свидетелката К е депозирала показания,че преди поставянето на новата
ограда като продължение на старата тухлена ограда е имало мрежа. Според
свидетелката К докато е била мрежата между оградата и терасата на М. и Л. е
имало възможност спокойно да се преминава с количка,както и Л. си изкарвал
мотора оттам,докато с поставяне на новата ограда се е достигнало до
намаляване на разстоянието от оградата до терасата на около 50 см.,а за да се
достигне до лятната кухня трябва да се премине през къщата. Разпитан в
съдебно заседание,свидетелят К е казал,че познава М. и Л.,защото е съученик
на техния син и от 2012 г. поне веднъж в седмицата посещава имота. Според
свидетеля К през м.април 2022 г. е премахната старата ограда и е поставена
нова ограда,която не съвпада със старата като новата ограда е много близо до
терасата на имота на Л.. Свидетелят К е казал,че старата ограда е била по
права линия на имотите,без да има каквито и да било чупки,докато новата
ограда е с една чупка,при която навлиза в имота на ищците като разстоянието
между стълбите към имота на Л. и новата ограда е около 40 см. Свидетелят К
е депозирал показания,че единственият начин за достигане до задния двор е
ако се премине през къщата. Според показанията на свидетеля Павлов,който е
трасирал при поставяне на новата ограда,при трасирането са взети предвид
нотариалните актове за двата имота,както и е взето предвид,че има придадени
и придаваеми части,а границата е определена по регулационната линия.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.109 от Закона за
собствеността ( ЗС ) е обусловено от доказването притежавано право на
собственост от страна на ищеца,от предприемане на действия от страна на
3
ответника или от липса на предприемане на дължими действия от страна на
ответника,с които се препятства пълноценното упражняване правото на
собственост на ищеца. Този иск е регламентиран като иск за защита на
собственика на имот срещу всяко необосновано действие,с което се пречи на
пълноценното упражняване правото на собственост. С приетото Тълкувателно
решение от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 4/2015 г. е
възприето,че задължителните и кумулативно изискуеми предпоставки за
уважаване на искова претенция по чл.109 от ЗС е доказването,че ответникът
предприема неоснователни действия, с тези неоснователни действия да се
създава пречка за пълноценното упражняване правото на собственост на
ищците. Липсата на някоя от изискуемите предпоставки би било основание за
отхвърляне на иска – ако не се създават пречки за пълноценното упражняване
правото на собственост на ищеца или ако предприетите действия на ответника
се явяват основателни. Преценката за наличието на предпоставки за
уважаване на искова претенция с правно основание чл.109 от ЗС съдът
реализира за всеки отделен случай при съобразяване конкретните фактически
обстоятелства,които са установени по делото. За да бъде уважена исковата
претенция,предявена по реда на чл.109 от ЗС,необходимо е да бъде
доказано,че лицето е собственик на имот,да бъде установено действие,което
препятства упражняване правото на собственост,кой е предприел съответното
действие,както и по какъв начин това действие пречи на ищеца в качеството
му на собственик – в този смисъл решение № 62/01.07.2015 г.,постановено по
гражд.дело № 339/2015 г. по описа на ВКС. Страните не спорят,а и от
представените по делото доказателства се установява,че ищците Н – И. и И. са
собственици на идеална част от недвижим имот с идентификатор *****,както
и на сгради,съответно идеални части от сгради,намиращи се в същия имот.
Следователно ищците са активно легитимирани да претендират
преустановяване нарушението на нарушение,допуснато от всяко друго
лице,което рефлектира върху пълноценното упражняване правото им на
собственост. От събраните в хода на производството доказателства се
установява,че през 2023 г. ответникът Е.,който е собственик на съседния имот
с идентификатор ***** е изградил нова ограда,обстоятелство,което от една
страна,не е спорно между страните,а от друга страна,това се доказва от
протокола за трасиране,както и от събраните по делото свидетелски
показания,които са непротиворечиви относно наличието на изграждане на
ограда. Следователно от значение за преценка дали искът по чл.109 от ЗС е
основателен е дали чрез поставянето на оградата през 2023 г. за ищците са
създадени пречки да упражняват правото си на собственост и дали тези
пречки са по-големи от обикновените. В конкретния случай с исковата молба
и с постъпилата уточняваща молба ищците Н – И. и И. се позовават на
наличието на навлизане на оградата в техния имот. Софийският районен съд
намира,че наличието на навлизане на оградата се доказва от приетите по
делото първоначална единична съдебно-техническа експертиза,както и от
първоначалното и допълнително заключение по тройната съдебно-техническа
експертиза,които съдът кредитира като компетентно изготвени. В подкрепа на
разбирането,че оградата навлиза в имота на ищците са и свидетелските
показания на свидетелите К и К,които отразяват непосредствените им
впечатления относно това,че при изграждане на новата ограда се създава
чупка,с която се навлиза в имота на ищците като се ограничава разстоянието
4
между оградата и терасата на имота на ищците – и двамата свидетели сочат,че
преди поставяне на оградата се е преминавало свободно,докато след
поставяне на оградата разстоянието се намалява до 40-50 см.,а и според
свидетелските показания след поставяне на оградата достъпът до задния двор
се реализира чрез преминаване през жилищния имот на ищците. С оглед
това,че от приетото заключение по тройната съдебно-техническа експертиза
материализираната ограда от 2023 г. не съвпада нито с имотната граница по
регулационната линия,нито с границата между имотите по кадастрална
карта,което разминаване според вещите лица е около 25 см.,съдът намира,че
навлизането в съседен имот при изграждане на оградата представлява
нарушение,а и това нарушение пречи на пълноценното упражняване правото
на собственост – ищците са лишени от пълния обем притежавани права,а и се
достига до ограничаване достъпа до задния двор единствено чрез
преминаване през жилищния имот. За да счете,че ответникът Е. е допуснал
нарушение,съдът взе предвид,че не са спазени изискванията на чл.48,ал.3 от
ЗУТ,която регламентира,че оградите към съседни урегулирани поземлени
имоти се разполагат с равни части в двата имота или оградата се разполага
изцяло в имота на възложителя. Неспазването на изискването оградата да е
разположена в еднаква степен и в двата имота или изцяло в имота на
ответника,който се явява възложител на дейността по поставяне на
оградата,представлява нарушение на законова норма,т.е. по смисъла на чл.109
от ЗС представлява нарушение,чието преустановяване ищците като
собственици на съседния имот могат да претендират. Развитите съображения
мотивираха съда да счете,че исковата претенция е основателна в частта
относно искането ответникът да премахне новоизградената от него ограда.
Софийският районен съд приема,че в частта,в която ищците формулират
искане за осъждане на ответника да изгради ограда по първоначалното й
местоположение,каквото е било в продължение на осемдесет години или по
имотната граница на двата имота следва да бъде оставено без уважение. Както
беше посочено,искът по чл.109 от ЗС е регламентиран,за да даде защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие,което пречи на упражняване
правото на собственост като съдът счита,че чрез уважаване на искането за
премахване на оградата ищците получават търсената от тях защита на правото
им на собственост,а чрез уважаване на иска по чл.109 от ЗС не следва да бъдат
възлагани в тежест на ответника действия,чието извършване поначало е
дължимо от собствениците на двата съседни имота – цитираната разпоредба
на чл.48,ал.3 от ЗУТ принципно урежда възможността изграждането на ограда
да се реализира чрез изрично писмено съгласие на собствениците на
засегнатите имоти.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б Е.,от гр.С.,***** на основание чл.109 от ЗС по
иск,предявен от М. М. Н – И.,ЕГН ********** и от Л. Е. И.,ЕГН **********,и
двамата с адрес гр.С.,*****,да премахне новопоставена през 2023 г. ограда
между имоти с идентификатор ***** и идентификатор ***** като оставя без
уважение иска в частта,в която се претендира осъждане на ответника да
5
изгради оградата по предишното й местоположение,евентуално – по имотната
граница.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6