В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Административно наказателно дело |
Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с чл.128, т.2, във връзка с чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 КТ. Образувано е по жалба от „А…” ООД, със седалище и адрес на управление с.Т.., общ.Д…, обл.Смолян, с ЕИК: …………., представлявано от управителя Ч.. К.. С... против наказателно постановление № 16-1601775/13.07.2011г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” С…, с което на „А…” ООД с.Т…, като работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500лв., на основание чл.414, ал.1 КТ, за нарушение на чл.128, т.2 КТ. В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и молба за отмяната му, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва истинността на изложените в акта и НП фактически констатации. В съдебно заседание жалбоподателят, представляван от мл. адв.И…, поддържа жалбата. Въззиваемият, представляван от юрисконсулт Д... оспорва жалбата. Поддържа доводи за потвърждаване на наказателното постановление, като законосъобразно. Съдът прие от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от наказаното лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, чрез управителя на наказаното юридическо лице, с вх.№ 0058/17.09.2011г. на ДИТ С…, считано от датата на връчване 12.09.2011г., с обратна разписка. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: Административно наказателното производство е образувано със съставен акт №16-1601775/20.06.2011г. за установяване на административно нарушение от свидетеля В… А… О…, изпълняващ длъжността младши инспектор в Д „ИТ” П…, отдел С…, в присъствието на свидетеля Ю.. К.. Д..., на основание чл.416, ал.1 КТ против „А...” ООД с.Т…, представлявано от Ч.. К.. С..., за това, че при извършена проверка на 20.06.2011г. по документи на „А..” ООД с.Т… в Инспекция по труда С… е установено, че в качеството му на работодател не е изплатил на лицето Е.. Е.. И.., с ЕГН ....., работник в горното дружество, начисленото му във ведомост за заплати трудово възнаграждение за извършената от него работа за месец април 2011г. Нарушението е квалифицирано по чл.128, т.2 КТ. Към акта са посочени писмени доказателства – протокол от извършена проверка № 1516/20.06.2011г. и ведомост за месец април 2011г. Актът е съставен в присъствието на управителя, връчен на 20.06.2011г. Направил е възражения, че ще представи доказателства за изплатени заплати. Разпитани в съдебно заседание актосъставителят и свидетелят по акта, потвърждават обстоятелствата на нарушението, описани в него. Приложен е протокол за извършена проверка на 20.06.2011г., при която е констатирано, че съгласно договор за превод на месечни погасителни вноски от 12.09.2007г. по банков път, работникът Е.. Е.. И... е дал съгласие трудовото му възнаграждение да се превежда по банков път. Представени са документи за изплатено по банков път възнаграждение за месеците януари – октомври 2009г., а във ведомости за заплати са отразени за 2009г. са отразени в графа „работнически влог”. Констатирано е, че не са изплатени трудови възнаграждения за месец януари, февруари, март и април 2011г., както и за месеците януари – декември 2010г., за месеците януари – декември 2008г. Дадени са предписания на работодателя, на основание чл.404, ал.1 КТ да изплати неизплатените трудови възнаграждения за цялата 2008г., 2010г. и за месеците януари – април 2011г. Приложена е ведомост за заплати за месец април 2011г., в която е начислено на работника Е.. И.. сума за получаване 302.52лв. , в която не е положил подпис за изплащането й. Въз основа на ведомостта е констатирано нарушението на чл.128 т.2 КТ, за което е съставен акт и е издадено обжалваното НП. От работодателят е съставен констативен протокол на 08.04.2011г., в присъствие на свидетели, в който е направена констатация за отказ на работника да подпише ведомости за изплатени заплати и осигуровки. От работодателя, чрез управителя в срока за възражения, считано от съставяне на акта е представено възражение с приложени, писмени доказателства за изплатени заплати по трудовия договор. От работодателя е изпратена покана до работника с обратна разписка, получена от него на 22.06.2011г., да се яви в офиса на фирмата, за изплащане на трудово възнаграждение за месец април, което ще му бъде изплатено на 28.06.2011г. Свидетеля П..., работник във фирмата на жалбоподателя от месец юли 2010г., в показанията си поддържа, че работника Е... И.. е отказал да подпише ведомостта за изплащане на заплатата. Въз основа на съставения акт и приложените към него писмени доказателства е издадено обжалваното наказателно постановление № 16-1601775/13.07.2011г., за това, че при извършената проверка на 20.06.2011г. по документи на дружеството като работодател, е установено, че не е изплатил трудово Ôъзнаграждение на работника Е. И.., начислено във ведомост за заплати за м. април 2011г. в размер на 302,59лв. , при уговорена периодичност в ДС към ТД №6 „окончателно”, за което по време на проверката и към момента на съставяне на акта не били представени доказателства за изплащането му, с което за нарушение на чл.128 т.2 КТ на „А.” ООД с.Т..., като работодател му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500лв., на основание чл.414, ал.1 КТ. Актът и наказателното постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.416, ал.1 КТ и чл.416, ал.5 КТ. Описаното в акта и наказателното постановление нарушение е квалифицирано по чл.128, т.2 КТ, която предвижда задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Изпълнението на това задължение работодателят трябва да докаже, съгласно уредбата в чл.269 – чл.272 КТ. Чл.270 КТ урежда мястото на изплащане на трудовото възнаграждение в предприятието, където се извършва работата, а според ал.3 изплащането се извършва лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по негово писмено искане - на негови близки, или се превежда на влог в посочената от него банка. Работодателят оспорва нарушението, като твърди, че вина за неизпълнение на задължението му има работникът, който след покана не се е явил в предприятието, за да получи начисленото му по ведомост трудово възнаграждение срещу подпис, както и че няма неизплатени възнаграждения към този работник, за което представя банкови извлечения, разходни ордери и констативен протокол, съставен в присъствие на двама свидетели за отказ на работника да подпише изготвени ведомости за изплатени заплати. Представени са и разходни касови ордери за извършени плащания на заплати, подписани от работника. Според изричния текст на чл.270, ал.1 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата, като принципа е установен с ал.3 е лично, пряко заплащане на трудовото възнаграждение, а по изключение, по писмено искане на работника или служителя, то може да бъде изплатено на негови близки, или да бъде преведено на влог, в посочена от него банка. Основното възражение на работодателя се свежда до това, че е бил възпрепятстван при изпълнение на задължението си, съгласно изискванията на чл.270 КТ от недобросъвестното отношение на работника, който не се е явил в предприятието, за да получи трудовото си възнаграждение, а и не е посочил писмено друг начин, съгласно ал.3 за плащане на негови близки, или чрез банков превод, в посочена от него банка. Нарушението е констатирано само по ведомост за месец април 2011г., в която действително не е положен подпис на работника за неплащане на трудовото възнаграждение, за което е санкциониран работодателят. Но, последният доказва възражението си, че е бил възпрепятствал да го изпълни от работника като не се е явил в предприятието за изплащането му по ведомост, която трябва да подпише, и не е направил писмено искане за плащане по друг начин, съгласно чл.270, ал.3 КТ. От работодателя в настоящото производство са представени и писмени доказателства – разходни касови ордери, подписани от работника за изплатени трудови възнаграждения, в размери над уговореното в сключения трудов договор, което е основание да се счита, че от работодателя са извършвани авансови плащания, за които работникът не е подписал ведомост, поради което, за да изпълни задължението си работодателят за изплащане на трудовото възнаграждение за месец април, работникът е следвало да му съдейства, като се яви в предприятието или да посочи писмено друг начин, съгласно чл.270, ал.3 КТ за изплащане на възнаграждението на негови близки или чрез банков превод, в посочена от него банка. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по несъмнен начин, че работодателят е допуснал нарушение на чл.128, т.2 КТ, като не е изплатил трудовото възнаграждение на работника, след като последният се е явил в предприятието да го получи, или е посочил друг начин за неговото изплащане, според уредените в чл.270, ал.3 КТ. Изпълнението на задължението на работодателя е възпрепятствано от работника, поради което наложеното му административно наказание, следва да се отмени, тъй като нарушението не е доказано по несъмнен начин. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-1601775/13.07.2011г., издадено от инж.А.. А.. Ч.. - директор на Дирекция „Инспекция по труда” П…, с което на „А..” ООД, със седалище и адрес на управление с.Т.., общ.Девин, обл.Смолян, с ЕИК: ...., представлявано от управителя Ч. К...... С.... като работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500лв., на основание чл.414, ал.1 КТ, за нарушение на чл.128, т.2 КТ, като незаконосъобразно. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд Смолян в 14-дневен срок, считано от съобщението. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |