№ 4167
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215376 по описа за 2021
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. Д. Т., ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-017003 от 18.08.2021 г., издадено от Д.а Д. на
длъжност "началник сектор" към ОПП - СДВР, в частта му по т. 1, с която на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за
извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
НП в частта по т. 2 като необжалвано е влязло в сила.
С подадената жалба се оспорва извършеното нарушение по чл. 104а от
ЗДвП, като в жалбата се твърди, че жалбоподателят се е подпрял с лявата ръка
на главата си докато е шофирал, а не е използвал мобилния си телефон.
Оспорва се и компетентността на актосъставителя, както и компетентността на
АНО. Сочи още, че актът е издаден в присъствието на един свидетел, поради
което е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Моли за отмяна на
наказателното постановление във връзка по отношение на извършеното
нарушение на разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
моли да се отмени наказателното постановление в първата част, като не
оспорва НП във втората му част.
Въззиваемата страна - началник сектор към ОПП – СДВР - редовно
призована, не изпраща представител и не взема отношение по подадената
1
жалба.
Липсват искания за разноски, няма и данни за сторени такива.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.07.2021 г. около 10:23 часа в гр. София по бул. "Проф. Ц. Лазаров" с
посока на движение от ул. "Обиколна" към бул. "Христофор Колумб"
жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка "Фиат", модел "Стило"
с рег. № *. С него в автомобила бил и свидетелят С.К.. Посоченият товарен
автомобил бил лична собственост на жалбоподателя. Срещу блок № 181
жалбоподателят бил забелязан от полицейски патрул, като според свид. Б. –
актосъставител, колегите му от патрула заявили, че водачът използвал
мобилния си телефон докато управлява МПС, без да използва устройство,
което осигурява безопасно използване на мобилния телефон, без участие на
ръцете.
За съдействие на полицейския екип на мястото дошъл и свид. Ц. Б. –
командир на отделение при 08 РУ СДВР. При извършена проверка,
констатирал, че управляваното от жалбоподателя МПС не е преминало
годишен технически преглед. За констатираното при проверката свид. Б.
съставил АУАН, серия GA, № 470119 от 28.07.2021 г., като вменил на
жалбоподателя извършването на две административни нарушения, а именно,
че използва мобилния си телефон без устройство, което позволява
използването му без участието на ръцете както и за това, че не е представил
управляваното от него МПС на технически преглед. АУАН бил съставен в
присъствието на двама свидетели на установяване на нарушенията и в
присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу
подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
Въз основа на съставения акт на жалбоподателя било издадено процесното
наказателно постановление (НП) № 21-4332-017003 от 18.08.2021 г., с което на
жалбоподателя са наложени две административни наказания, както следва: 1.
на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание "глоба" в
размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП; 2.
на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер
на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели Ц. Б. – актосъставител, С.К., Д.
Г. и В. Б., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от
НПК заверени копия на: справка картон на водача; заповед № 8121К-13312 от
23.10.2019 г. на министъра на МВР; заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
министъра на МВР.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
2
свидетелите и прецени, че показанията им са последователни и логични, без
вътрешни противоречия, като в тях свидетелите излагат своите преки и
непосредствени възприятия. Свидетелят Б. излага сведения относно
съставения акт и начина на установяване на нарушенията, а свидетелите Г. и Б.
заявяват липса на спомени относно констатираното нарушение, свързано с
използването на мобилен телефон от жалбоподателя. Свид. К. заявява, че е
бил заедно с жалбоподателя в колата и, че същият не е използвал мобилния си
телефон.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния
състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по
конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени
с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация –
санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представената
заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона
писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Предвид това,
неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя за липса на
компетентност на актосъставителя и на АНО. При осъществената служебна
проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаване на НП, които да са основание за отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери следното
относно нарушението по чл. 104а от ЗДвП (предмет на делото):
Твърдяното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин описано и в наказателното
постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния
закон (чл. 104а от ЗДвП). Въпреки това обаче настоящата съдебна инстанция
намира, че от всички събрани по делото доказателства не се доказа по
безспорен начин жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.
3
Нормата на чл. 104а от ЗДвП от вменява задължение на водачите да не
използват мобилния си телефон по време на движение на автомобила, който
управляват без използване на устройство, което им позволява да не ангажират
ръцете си. Съдът обаче счита, че от събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно показанията на разпитаните свидетели не
се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е използвал мобилния
си телефон, докато е управлявал МПС, доколкото свид. К. и жалбоподателят
изрично заявяват, че жалбоподателят не е използвал мобилния си телефон, а
полицейските служители, които се твърди, че са констатирали това
нарушение, заявяват липса на спомен. Предвид обстоятелството, че не се
събраха достатъчно доказателства, които да подкрепят твърденията, изложени
от АНО в тази част на процесното наказателно постановление, и
обстоятелството, че тежестта на доказване в административнонаказателното
производство лежи върху АНО, то съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение на чл. 104а от ЗДвП в конкретния случай остана
недоказано такова.
С горните съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено в обжалваната му част като
материално незаконосъобразно (недоказано).
По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира жалбата от З. Д. Т. за основателна, поради което и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-017003 от
18.08.2021 г., издадено от Д.а Д. на длъжност "началник сектор" към ОПП -
СДВР, в частта му по т. 1, с която на З. Д. Т. е наложено на основание чл. 183,
ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 50
/петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4