ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 26 март
2019 год. в състав:
Председател:ТАТЯНА
АЛЕКСАНДРОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно
частно гражданско дело №148 по описа
за 2019 г.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.1, т.2
във вр. с чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж,рег.№********* чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,клон България"-гр.София,ЕИК *** против Разпореждане
№154/05.02.2019 год. по ч. гр. дело №72/2019 год. по описа на РС-Оряхово,с
което заявлението на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж,,подадено чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България" - гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против И.П.Д. е отхвърлено за сумата от
5640.51 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.10.2017 год. до 05.01.2024 год.,както и в частта за
разноските за разликата над 260.69 лв. до пълния предявен размер от 373.50 лв.
Жалбоподателят счита,че така постановеното
разпореждане е неправилно и излага своите съображения в тази насока.Поддържа
,че първоинстанционният съд след като е приел, че заявлението е нередовно /не отговаря на изискванията по чл. 410,ал. 2
във вр. с чл. 127,ал. 1,т. 4 ГПК/ , е трябвало на основание чл.411,ал.2,т.1 ГПК да укаже на заявителя да отстрани допуснатите нередовности , което
не е сторено. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендира разноски.
Частната жалба е процесуално
допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от чл.275,ал.1 ГПК
преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по нейната
основателност,съставът на Окръжен съд-Враца съобрази следното:
Заповедното производство е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
с вх. № 361 от 01.02.2019 год.,,подадено от "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,Париж,рег.№*********,чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България"-гр.София,ЕИК ***,с искане за издаване в полза на заявителя на
заповед за изпълнение срещу И.П.Д. от гр.Оряхово за следните суми: 11624.45
лв.- главница, дължима по договор за
потребителски заем с номер PLUS-14271886,сключен
на 07.12.2016 год., 5640.51 лв.-възнаградителна лихва,дължима по същия договор
за периода от 05.10.2017 год. до
05.01.2024 год., 1410.24 лв.- мораторна лихва /обезщетение за забава/ за
периода от 05.11.2017 год. до 14.01.2019 год., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в РС-Оряхово до окончателното изплащане на
задължението.Заявителят е поискал и присъждане на разноски за заповедното
производство от общо 423.50 лв.
Районният
съд е приел заявлението за частично основателно, като е издал Заповед
№55/05.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
главницата в размер на 11624.45 лв., за мораторната лихва в размер на 1410.24 лв.,
за законната лихва върху главницата и за част от разноските в заповедното
производство в размер на 260.69 лв.,а по отношение на претендираната
възнаградителна лихва в размер на 5640.51 лева е отхвърлил заявлението с
обжалваното Разпореждане № 154/05.02.2019 год. В разпореждането са изложени
мотиви, че вземането за възнаградителна лихва не е индивидуализирано, тъй като
не е посочен механизма, по който е формирано задължението,а съгласно чл.410,ал.2 ГПК вр. чл.127,ал.1 ГПК редовността на заявлението включва конкретно изложение
на обстоятелствата,на които то се основава,като редовността на заявлението е
абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението съгласно
чл.411,ал.2,т.1 ГПК.При тези си мотиви РС-Оряхово е приел,че заявлението е
нередовно в тази си част и следва да бъде отхвърлено,без на заявителя да бъдат
давани указания за отстраняване на нередовности.
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от
първоинстанционния съд доводи. По силата на изричната препращаща норма на
чл.410, ал.2 ГПК подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
трябва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 ГПК.
Следователно заявлението трябва да съдържа изложение на всички обстоятелства,
на които заявителят основава вземането си - посочване на източника му, неговия
вид и начина на формиране на размера. В конкретния случай заявлението е
нередовно и не отговаря на посочените законовите изисквания в частта, в която
се претендира вземане в размер на 5640.51 лв., тъй като се сочи единствено
правопораждащия факт - договор за потребителски заем от 07.12.2016 год. и вида
на вземането - възнаградителна лихва, но не и механизма, по който е формиран
размерът на същата. Законодателят е приравнил по съдържание заявлението с това
на исковата молба с оглед на защитата на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение и преценката му дали да подаде възражение срещу вземането на
кредитора, т.е. вземането следва да бъде индивидуализирано така, че да може да
гарантира упражняването на правото на възражение на ответника.
Индивидуализацията е необходима и с оглед евентуалното предявяване на иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за да може съдът да се произнесе
по идентичността на претенцията по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение с тази по установителния иск. Ето защо, след като липсва изложение
на обстоятелства относно начина на формиране на вземането за възнаградителна
лихва - договорена ли е такава, в какъв размер и как се определя периода й, то
заявлението е нередовно.
Настоящият въззивен съдебен състав намира
обаче,че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй
като в случая намира приложение разпоредбата на чл.411,ал.2,т.1 ГПК. Заповедният съд разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по чл.411,ал.1 ГПК,
освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК
и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3- дневен срок от
съобщението. Съгласно нормата на чл.410,ал.2 ГПК
/доп. ДВ 86/2017 год./,заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен
лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1
и ал. 3 и
на чл. 128, т. 1,
т. 2 т ГПК.
От посочените разпоредби на процесуалния
закон се налага извода,че когато подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение не отговаря на изискванията по чл. 410 ГПК,чиято
ал.2 препраща към чл.127, ал. 1
и ал. 3 и чл. 128, т. 1
и т. 2 ГПК
- каквото е и настоящото заявление, неотговарящо на изискването по чл. 127,ал.1,т.4 ГПК, заповедният съд първо следва да предостави възможност на
заявителя да отстрани допуснатата нередовност в заявлението,като му даде
тридневен срок, и едва при неотстраняването в дадения срок за него се поражда
правото да откаже издаването на исканата заповед за изпълнение.
В конкретния случай заповедният съд не е
предоставил никаква възможност на заявителя да приведе заявлението си в
съответствие с изискването на чл. 410, ал. 2
във вр. с чл. 127, ал. 1, т.
4 ГПК,а е отхвърлил заявлението,което е в противоречие с нормата на чл.
411, ал.2,т. 1 ГПК и прави атакувания акт незаконосъобразен и
подлежащ на отмяна само на това основание.
Поради гореизложеното,разпореждането на
първоинстанционния съд следва да се отмени,а делото да се върне на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението при съобразяване с
разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 1 ГПК и указване на заявителя за възможността да отстрани
допуснатите в заявлението нередовности.
По отношение на претендираните за настоящото
производство разноски съдът намира,че това искане следва да бъде оставено без
уважение,тъй като не могат да се искат и
присъждат разноски в случаите,когато обжалването се развива по инициатива и с
участието само на едната страна,т.е производството е едностранно.
Водим от
горното,Окръжен съд-Враца
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №154/05.02.2019 год.,постановено
по частно гр. дело №72/2019 год. по
описа на РС-Оряхово.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Оряхово за
продължаване на съдопроизводствените действия по него при съобразяване на
дадените указания в мотивите на настоящия съдебен акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски за въззивното производство-за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.