О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 444/15.6.2020г. Град В.
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПЕТРОВА
мл.с.ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия Станчо Савов
ВЧНД №453 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК.
Образувано е въз основа на
протест от прокурор при Районна прокуратура – В., срещу определение
№366/02.03.2020 г. по ЧНД №721/2020 г. на Районен съд-В., с което е отменено
постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.01.2020 г. по
ДП №400/2019 г. по описа на ОД на МВР-В..
В протеста, по същество се
сочат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на Определението на ВРС, постановено при необоснованост на
направените в него изводи относно прокурорския акт. Аргумент за това се изтъква, че противно на
посоченото от първоинстанционния съд, не са налице както изтъкнатата
немотивираност на прекратителното постановление на ВРП, постановено според съда
при неизяснена фактическа обстановка и непълно
разследване, а така също и необходимост от извършване на допълнителни
процесуално-следствени действия, които да променят направените от страна на
прокурора изводи. Въз основа на релевираните основания се иска да бъде отменено
протестираното пред настоящия съд Определение на ВРС.
Настоящият
въззивен състав счита, че така подаденият протест е процесуално допустим. Същият е депозиран в
законоустановения срок и от активно легитимирана страна, а разгледан по същество,
след като се запозна с доводите изложени в него, както и с всички
материалите по делото, ВОС намира същият за неоснователен по следните
съображения:
Досъдебно №
400/2019 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР -В. е образувано на 08.05.2019
г., с постановление на прокурор при Районна прокуратура – В., за извършени
престъпления по чл.194, ал.1 от НК - затова, че „на 28.02.2019г. в гр.В. била отнета чужда
движима вещ преносим компютър „А.“ от владението на Й.Н.П., без негово съгласие
с намерение противозаконно да я присвои“ , както и затова, че „на 13.03.2019г.
в гр.В. била отнета чужда движима вещ – сумата от 750 лв. от владението на Й.Н.П.“.
В хода на разследването по
воденото досъдебно производство, от фактическа страна, като установено, в
постанавлението на ВРП е обективирано следното:
Св.Й.П. имал
автосервиз„М.К. 15"ЕООД, находящ се в ЗПЗ – гр.В.. На 01.03.2019 г.,
установил, че от намиращия се там офис липсва личният му лаптоп HP, закупен
през 2018 г. Същият заявил, че през месец декември 2018 г. непознат мъж оставил
в сервиза л.а. „О.К.“, чийто ремонт възлизал на 805 лева – сума, която лицето
било уведомено, че трябва да заплати. На
01.03.2019 г., когато св. П. отишъл на работното си място видял, че
ремонтираният автомобил го няма, като липсвал и
преносимият му компютър. В същия имало запаметена парола за интернет
банкиране към банка ДСК. На 13.03.2019 г.свидетелят захранил сметката си в тази
банка до наличност от 4 707 лв., а на 14.03.2019г. установил, че от тази сума
липсвали 750,75 лв., с които след извършена от него справка констатирал, че е
заплатена ел.енергия към Е.П.В.. за абонатен номер ********** с титуляр М.И.Й.,
живуща ***. На посочения адрес, като наемател живеел и св. Н.С.- бивш работник
на П.. IP адресът, от който било извършено влизане в сайта на ДСК и било направено
плащането също се намирал на ул. „С.“ № 14, като опити за плащания към Е.П., имало
няколкократно и преди това, а първият от тях бил на 28.02.2019 г. в 01.55 часа.
Видно от предоставени записи от
охранителни камери на складово помещение на фирма „Е.И.", на 28.02.2019 г.
в 23.28 часа по пътя идващ от автосервиза на Й.П. *** се движили л.а. „О.К."
и л.а. „Ф.Г.", като се установило, че същите са управлявани от св.С. А.,
който отишъл до сервиза заедно с Н.С., за да приберат автомобила –
обстоятелство, което изцяло се потвърждава видно от показанията и на двамата
свидетели.
По делото са приобщени писмени
доказателства, удостоверяващи, че електроенергията в наетото от св.Смеонов
жилище се е отчитала на абонатен номер **********, един от четирите различини
такива с титуляр М.Й. - с клиентски номер **********, като на 13.03.2019 г.,
сумата по издадената на посочения абонатен номер фактура в размер от 315,17 лв
е заплатена и на каса.
Прокурорът е посочил и че от приложени справки от Банка ДСК относно IP
адресите ползвани за влизане в системата на интернет банкиране от св.Й.П.,
видно от същите през IP адреса на интернета позван от св.Н.С. са налице
многократни влизания още преди датата на инкриминираните деяния, като първият
опит за заплащане на електроенергията е направен на 28.02.2019 г. в 01:55 ч. Кредитирано
е и заявеното от св.Б. А., който също е работил в автосервиза и според който,
кагато през месец април 2019 г. посетил сервиза за да вземе лични вещи останали
след напускането му предходния месец, видял, че св.Й.П. използвал същия лаптоп,
за който твърдял, че е откраднат, като го разпознал по намиращата се на
десктопа му папка с неговото име „Б.“.
Въз
основа на посоченото, прокурорът е приел, че твърденията на св.П. за
откраднатия от офиса му преносим компютър изцяло се опровергават от събраните
по делото доказателства, като е заключил, че при така установените в хода на
воденото разследване фактически обстоятелства не са налице както данни, така и
доказателства за осъществено престъпно деяние от свидетеля Н.С., което
предпоставя и прекратяване на наказателното производство, съответно - постановено
с прокурорския акт от 14.01.2020 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от
НПК, с мотиви за липсата на осъществен състав на престъпление по чл.194,
ал.1 от НК. Същото е отменено с Определение
на ВРП от
02.03.2020 г. по ЧНД №721/2020 г., като посоченият първоинстанционен акт е предмет на настоящото
производство по чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
При
извършения въззивен контрол на атакуваното Определение и във връзка с
наведените в протеста доводи, настоящият състав намира същото за правилно и
законосъобразно, като изцяло споделя изложените в него мотиви. В конкретния случай, ВОС счита, че крайният извод на прокурора
относим към наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното
производство е неправилен и необоснован, доколкото същият не се основава на
внимателна проверка и анализ на събраните в хода на воденото досъдебното
производство доказателства – от една страна, а от друга – по настоящето дело не
са били събрани и проверени всички необходими доказателствени източници за
установяване на фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102, ал. 1 НПК .
Събраните
по делото доказателствата, противно на посоченото в протеста на ВРП, не са
обсъдени поотделно и в съвкупност и фактическите положения относно приетото за
установено не намират опора в тях. Изложените от прокурора аргументи в така
депозирания му протест не могат да бъдат кредитирани от настоящата инстанция.
Безспорно, при упражняването на съдебен контрол
по чл.243, ал.3 и сл. от НПК върху
прекратяването на наказателното производство от прокурора, съдът е ограничен от
пределите на неговата компетентност, чието изключително правомощие, съобразно
чл.127, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.46 ал.1 от НПК, е да
разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши
привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво
престъпление. Ето защо, в хипотезата,
при която прокурорът приеме, че престъплението, предмет на воденото разследване
не е извършено, то при обоснованост и законосъобразност на
постановлението, съдът следва да го
потвърди. Настоящият случай обаче не е такъв. И това е така, тъй като, воденото
разследване не е попълнило в цялост доказателствената съвкупност, нужна за за разкриване на обективната истина и вземане
на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.
В конкретния
случай настоящият въззивен състав счита, че събраните в хода на проведеното
разследване доказателства не обосновават направения от прокурора категоричен
извод, че няма извършено престъпно деяние. При неизяснена в пълнота фактическа
обстановка, каквато е по настоящото производство, извършените
процесуално-следствени действия следва да обосноват не прекратяване на воденото
производство, а събирането на нови доказателства относими към предмета на
доказване и извършване на допълнителни действия по разследване. В този смисъл
правилно ВРС е посочил, че не са изчерпани всички възможности за събиране на писмени и гласни доказателства, изискуемите за правилното изясняване
на делото в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред, като
ВОС не може да се съгласи и с изтъкнатото от прокурора, че констатациите на ВРС,
относно наличните противечия и неизяснени обстоятелства са ирелеванти за
предмета на делото, а напротив – същите са изцяло кореспондиращи към възможностите за попълване на
доказателствената маса по делото.
Тава е относимо както
за изясняване конкретния предмет на разследваното деяние, а именно – преносим
компютър за който са налице противоречиви данни индивидуализиращи същия, така и
за начинът на проникване в сервиза, за обстоятелствата свързани с вземането на
лекия автомобил от св.А., за вида и ползвателя понастоящем на IP адреса
**.**.**.***, което както е посочил и ВРС би евентуално изяснило връзката на същото
към инкириминирия момент с неговия ползвател, доколкото това вече е невъзможно
по реда на чл.159а от НПК, за извършения превод в размер на 750,75 лева по
посочения клиентски номер.
Едва след като със
съответните способи на НПК бъдат изяснени нужните за разследването факти и
обстоятелства, то и следва да бъдат направени съответните изводи свързани с
финализиране на воденото наказателно производство, включително и с оглед
наведените в отмененото от ВРС постановление на прокурора и неговия протест изводи, инидикиращи към поведението на самия тъжител
по досъдебното производство - св.П..
По изложените съображения,
ВОС счита, че е необходимо да бъдат изчерпани
всички доказателствени възможности за максимално изясняване на нужните
за правилното решаване на делото факти – посочените по горе и подробно указани
в протестирания първионстанционен акт, останали извън обхвата на проведеното
разследване и едва след това същите да бъдат обсъдени и то след
съпоставяне с целия доказателствен материал.
С оглед гореизложеното, настоящият
въззивен състав намира, че изводите на прокурора за прекратяване на
наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.2 от НК не са обосновани
и законосъобразни, поради което и Определението на Районен съд-В. следва да
бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№366/02.03.2020 г. по ЧНД №721/2020 г. на Районен съд-В., с което е отменено
постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.01.2020 г. по
ДП №400/2019 г. по описа на ОД на МВР-В..
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.