Решение по дело №650/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалбата на Н.Г.Н. ЕГН ********** ***, чрез адв. Я.П. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 4 против Заповед за ППАМ № 23-0851-000375/ 17.10.2023 г. на Ивайло В. Недялков – началник група при сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита издадената заповед за незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че не е дал кръвна проба за химико-токсилогично изследване, тъй като е бил заблуден от полицейски служител на ОД на МВР – Добрич.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Я.П. ***, който изразява становище, че поддържа жалбата и счита оспорения адм. акт за незаконосъобразен.

Ответникът по оспорването – началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище, изпратено с адм. преписка изразява становище за законосъобразност на издадения адм. акт и неоснователност на подадената жалба.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че на процесната дата жалбоподателят Н. Г. Н. е управлявал собствения си лек автомобил м. „Сеат Леон“ с ДК№ ТХ 8227 АМ, видно от съставения АУАН с. GA № 1105551 от 17.12.2023 г. (стр. 6).

С процесната Заповед № 23-0851-000375 от 05.11.2023 г. началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, е наложил ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя, за управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По делото е представен Протокол от техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 за извършване на проверка за употребата на наркотични и упойващи вещества от 17.10.2023 г. (стр. 9), от който се установява, че жалбоподателят Н. Н. е дал проба с положителен резултат за наркотични вещества за Амфетамин и Метамфетамин.

По делото са представени: Протокол за медицинско изследване на биологична проба за концентрация на алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества или техните аналози (стр. 8 от делото), съставен от дежурен лекар в СО при „МБАЛ-Добрич“ АД на 17.10.2023 г. в 19, 45 ч., според който жалбоподателят обозначен само с ЕГН е отказал вземането на кръв/ урина.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна съдът счита, че Заповед № 23-0851-000375 от 17.10.2023 г. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР –Добрич, с която е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. На съда е служебно известна Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР –Добрич, с която са упълномощени лицата от състава на дирекцията, които следва да издават заповеди за прилагане на ПАМ.

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица).

Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на жалбоподателя е извършено на 17.10.2023 г. или тогава е действала разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ в редакцията си от ДВ бр. 77/ 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат следните ПАМ: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: …б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;..“. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един от посочените в закона начини, което в случая е налице. Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017 г., приета на основание на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата; там са изброени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им. В чл.6 ал.9 от същата наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В настоящия случай жалбоподателят не е дал кръвна проба за лабораторно изследване, с което се е съгласил с показанията на теста, като единствено установените с кръвната проба стойности са определящи съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП и чл.6 ал.9 от Наредба №1/19.07.2017 г. Затова без резултата от кръвната проба адм.орган правилно се позовава на резултата от техническото средство („Drug Test 5000“), за да се приеме, че е налице употреба на опиати (в случая амфетамин и метамфетамин).

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят е посочил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества. Поради това законосъобразно адм.орган е наложил ПАМ при наличието на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е правилна и не противоречи на материалния закон, поради което не са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Заради изхода от спора съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият

административен съд

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Н. ЕГН ********** ***, чрез адв. Я.П. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 4 против Заповед за ППАМ № 23-0851-000375/ 17.10.2023 г. на Ивайло В. Недялков – началник група при сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия: