Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на трети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 13 204/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът В.В.И., с две влезли в сила съдебни
решения по търг. дело 830/2002 г. на СГС, VІ-4 състав и по търг. 1188/2002 г.
на СГС, VІ-9 състав е осъден да заплати на ответника парични суми. Излага
твърдения, че въз основа на същите са издадени изпълнителни листи и инициирани
изпълнителни производства. Твърди, че по същото не са предприемани изпълнителни
действия, с оглед на което поддържа твърдения, че сумите са недължими като погасени
по давност. Предвид което е мотивиран правен интерес от исковете и иска от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че сумите, предмет на двата
издадени изпълнителни листа са недължими като погасени по давност. Претендират
се разноски.
Ответникът “БДЖ Т.П.“ ЕООД оспорва исковете, по съображения, развити в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а това се
установява и от представения по делото изпълнителен лист от 20.06.2007 г.,
издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по търг. дело 830/2002 г.
на СГС, VІ-4 състав, че В.В.И. е осъден да заплати на „БДЖ“ ЕАД сума в общ
размер на 153 049, 81 лв., ведно със законната лихва от 17.07.2002 г. до
окончателното изплащане на задължението, което разбито по пера включва: сумата
от 16 382, 52 лв. – главница, представляваща незаплатен наем, сумата от
123 429, 98 лв. – неустойка за неплатения наем, сумата от 5 952, 85
лв. – неустойка за забава, сумата от 1 059, 80 лв. - незаплатени
консумативи – ел. енергия, сумата от 59, 52 лв. – незаплатени консумативи –
вода, сумата от 3 919, 63 лв. – неустойка за неизпълнението на
задължението за заплащане на консумативни разноски, сумата от 1 213, 09
лв. – разходи за телефон, сумата от 302, 40 лв. – незаплатена такса смет,
сумата от 636 лв. – неплатен наем и сумата от 93, 08 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата от 636 лв.
Не е част от спорния предмет по
делото, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело 115/2010
г. по описа на ЧСИ рег. № 791 – Т.В.-Н., с район на действие – СГС на
24.09.2010 г.
Процесните вземания са съдебно
установени с влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на общия исков
процес. По отношение на тях е приложима общата пет годишна давност, установена
в нормата на чл. 110 от ЗЗД. С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността
се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Предвид
което от датата на влизане в сила на съдебното решение, установяващо процесните
вземания до датата на образуване на изпълнителното производство предвидения в
закона давностен срок не е изтекъл.
Съобразно
нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години
изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по
право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без
да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е
установено, както в Тълкувателно решение 47/1965 г. на ОСГК на ВС, така и в
т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне
визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително
действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не следва да се държи
сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин
на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. Последното валидно извършено
изпълнително действие по делото е от 10.02.2011 г. /стр. 74 и сл. в изп. дело/,
когато са изпратени запорни съобщения до „УниКредит Булбанк“ АД и до „Общинска
банка“ АД, поради което изпълнителното производство следва да се счита
прекратено по право на 10.02.2013 г. Изпълнителният лист е върнат на
взискателя, видно от стореното отбелязване на 08.08.2014 г. /стр.97 в изп.
дело/.
Съгласно константната съдебна практика, установена с
решение 31/09.09.2010 г. по търг. Дело 400/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
впоследствие потвърдена и с ТР 2/2015 г. погасителната давност за установяване
на недължимост на вземане на взискателя започва да тече от последното валидно
предприето от взискателя изпълнително действие. По съображенията, изложени
по-горе съдът приема, че последното валидно действие е извършено на 10.02.2011
г., от която дата е започнал да тече нов давностен срок. Съгласно нормата на
чл. 117 ал.2 от ЗЗД при съдебно установени вземания новата давност е винаги 5
години т.е. същата би изтекла с оглед правилата за броене на срокове,
установени в чл. 72 от ЗЗД на 10.02.2016 г.
Видно от представените по делото преписи от изпълнителни
дела, по повод молба вх. № 12931/08.08.2014 г. до ЧСИ – Т.В.е образувано изп.д. 711/2014 г.
въз основа на издадения изпълнителен лист от 20.06.2007 г. С факта на
образуване на новото изпълнително дело и по съображенията, изложени вече в
съдебното решение се прекъсва изтеклата до момента давност. Без правно значение
за крайния изход на спора е дали по изпълнителното дело въобще са извършвани
валидни изпълнителни действия или не, доколкото от датата на образуването му
08.08.2014 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.10.2018 г.
във времево отношение предвидения в закона петгодишен давностен срок обективно
не би могъл да изтече.
Предвид което заявената претенция на ищеца въз основа на
изпълнителния лист от 20.06.2007 г. е неоснователна и исковете като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По вземанията,
предмет на втория процесен изпълнителен лист:
Страните не спорят, а това се
установява и от представения по делото изпълнителен лист от 20.09.2011 г.,
издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по търг. дело 1188/2002 г.
на СГС, VІ-9 състав, че В.В.И. е осъден да заплати на „БДЖ“ ЕАД сумата от 3 296,
22 лв. – главница, представляваща незаплатен наем, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 30.10.2002 г. до окончателното й изплащане, сумата от 21 168,
48 лв. – неустойка.
Не е част от спорния предмет по делото, че въз
основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело 133/2011 г. по описа на
ЧСИ рег. № 791 – Т.В.-Н., с район на действие – СГС на 28.11.2011 г.
Процесните вземания отново са
съдебно установени с влязло в сила съдебно решение, което определя
приложимостта на общата пет годишна давност по арг. на чл. 110 от ЗЗД. С оглед
нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Предвид което от датата на влизане в сила
на съдебното решение -09.10.2007 г. /решение 527/09.10.2007 г. по кас. дело
260/07 г. на Първо ТО на ВКС, посочено в молбата за образуване на
изпълнителното дело/, установяващо процесните вземания до датата на образуване
на изпълнителното производство предвидения в закона давностен срок не е
изтекъл.
Последното валидно извършено изпълнително
действие по делото е от 08.12.2011 г. /стр. 43 и сл. в изп. дело/, когато е
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника – настоящ ищец, поради
което изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право на 08.12.2013
г. Изпълнителният лист е върнат на взискателя, видно от стореното отбелязване върху
същия на 08.08.2014 г. /стр.4 в изп. дело/.
По изложените вече съображения от датата на последното
валидно извършено действие 08.12.2011 г. е започнал да тече нов давностен срок.
Съгласно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД при съдебно установени вземания новата
давност е винаги 5 години т.е. същата би изтекла с оглед правилата за броене на
срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на 08.12.2016 г.
Видно от представените по делото преписи от изпълнителни
дела, по повод молба вх. № 12933/08.08.2014 г.
до ЧСИ – Т.В.е образувано изп.д. 713/2014 г. въз основа на издадения
изпълнителен лист от 20.09.2011 г. С факта на образуване на новото изпълнително
дело и по съображенията, изложени вече в съдебното решение се прекъсва
изтеклата до момента давност. Без правно значение за крайния изход на спора е
дали по изпълнителното дело въобще са извършвани валидни изпълнителни действия
или не, доколкото от датата на образуването му 08.08.2014 г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда - 09.10.2018 г. във времево отношение
предвидения в закона петгодишен давностен срок обективно не би могъл да изтече.
Предвид което и тези заявени претенции на ищеца са
неоснователни и исковете като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход на спора
и с оглед
изричната претенция на ответника и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на същия се следва сумата 450
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Софийски градски
съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове на В.В.И., ЕГН **********,*** – адв. З.И. с правно основание
чл. 439 ал.1 от ГПК срещу “БДЖ Т.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** за признаване за установено, че В.В.И. не дължи на „БДЖ Т.П.“
ЕООД сумата от 16 382, 52 лв. – главница, представляваща незаплатен наем,
сумата от 123 429, 98 лв. – неустойка за неплатения наем, сумата от
5 952, 85 лв. – неустойка за забава, сумата от 1 059, 80 лв. -
незаплатени консумативи – ел. енергия, сумата от 59, 52 лв. – незаплатени
консумативи – вода, сумата от 3 919, 63 лв. – неустойка за неизпълнението
на задължението за заплащане на консумативни разноски, сумата от 1 213, 09
лв. – разходи за телефон, сумата от 302, 40 лв. – незаплатена такса смет,
сумата от 636 лв. – неплатен наем и сумата от 93, 08 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата от 636 лв., предмет на изпълнителен лист от 20.06.2007
г. по т.д. 830/02 г. на СГС, VІ- 4 състав поради изтекла погасителна давност
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове на В.В.И., ЕГН **********,*** – адв. З.И. с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК срещу “БДЖ Т.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** за признаване за установено, че В.В.И. не дължи на „БДЖ Т.П.“
ЕООД сумата 3 296, 22 лв. – главница, представляваща незаплатен наем и
сумата от 21 168, 48 лв. – неустойка, предмет на изпълнителен лист от 20.09.2011
г. по т.д. 1188/02 г. на СГС, VІ- 9 състав поради изтекла погасителна давност
като неоснователни.
ОСЪЖДА В.В.И., ЕГН **********,*** – адв. З.И. да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на “БДЖ Т.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: