№ 47
гр. Разград , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101434 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А. ЕАД гр.
София срещу С. П. Й., с която при условията на обективно съединяване на исковете са
предявени такива за установяване дължимостта на сумите 1136,13 лв. – дължима от
ответника главница по договор за кредит, сумата 38,65 лв. мораторна лихва от 07.06.2019г.
до 16.07.2020г., както законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК. В условията на евентуалност, при неприемане че е обявена надлежно предсрочната му
изискуемост, предявява осъдителен иск за сумите. Претендира и за заплащане на
направените разноски. Твърди се, че на 12.12.2015г. между ищеца като кредитор и
ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит издаване и използване на
кредитна карта PLUS-12063073. За предоставяне за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит 10000лв., като задълженията възникват след
активирането и. Предвид което договора за револвиращ потребителски кредит CARD-
13051770 е сключен на 18.05.2016г. с първата трансакция по кредитната карта. Кредиторът
издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца, след което
кредитодържателят е длъжен да направи погашение на кредита. Месечните погасителни
вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в
размер посочен в тарифата. Съгласно договора за използване на револвиращ кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането, че общият кредит е усвоен
незабавно и изцяло в срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, за използването се заплащат и такси предвидени в
1
тарифата. При забава на една или повече месечни вноски, дължи обезщетение в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. При този договор не се изготвя
погасителен план, поради неговия характер. Кредита е отпуснат до уговорения лимит, при
който правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за всяка
погасена от него сума. Дължимата сума се погасява със средствата, които постъпват по
сметката, след което средствата отново могат да бъдат използвани. При настъпването на
договорения падеж, задължението по кредитната карта е изискуемо, като въпреки това е
изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника на 10.06.2019г. Преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК са получени следните плащания: 08.10.2019г.-
120лв., 28-01.2020г.-120лв. непогасеното задължение е в размер на 1174,78лв., като на
01.11.2018г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта е блокирана. По подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№1002/2020г. на РРС, е издадена заповед за изпълнение.
В предоставения срок ответната страна депозира отговор, намира иска за
неоснователен. Сочи, че липсват данни за ползваните и дължими суми. Приложено
извлечение от 01.06.2019г. за отчетен период 16.04.19г. -15.05.19г. с разминаване на сумите,
както в поканата за доброволно изпълнение и исковата молба. В месечното извлечение
посочената лихва от 2,91% е завишена, тъй като годишната лихва при този процент е 34,92%
и противоречи на морала и добрите нрави.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства:
Между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-12063073 от 12.12.2015г. с максимален кредитен лимит от
10000лв., като задълженията произтичащи с ползването на кредитната карта възникват с
активирането и. Първата трансакция по кредитната карта е на 18.05.2016г. Кредиторът
издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца, след което
кредитополучателят е длъжен да направи погашение по кредита. Като месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението,
най-малко до размер посочен в тарифата. Кредитополучателят дължи лихва, начислявана
върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Годишният лихвен
процент на разходите е 45,57 %. Към договора е съставен погасителен план за размера на
месечните вноски включващи главница и лихва - по 239,59лв. При сключване на договора
ответникът е сключил застраховка „Защита на плащания“. Приложена е покана до ответника
с дата 10.06.2019г., за това, че вземането е изискуемо.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е посочило,
че ищецът е водил редовно счетоводството си, размерът на усвоения кредит от ответника е в
размер на 6796,06лв.: главница - 4901,34лв, застраховка 258,31лв, такси при теглене -
179,80лв., договорена лихва - 1312,61лв., месечни такси 144лв. В табличен вид отразява
2
движението на парицчните средства за периода 15.06.2016г. -15.05.2019г. През периода на
ползване на кредитната карта има постъпили плащания от страна на ответника в общ размер
на 5487лв. Размерът на усвоения кредит е в размер на 6796,06лв. Размерът на задълженията
към 24.07.2020г. е 1174,78лв., от които главница в размер на 1136,13лв. мораторна лихва -
38,65лв. за периода от 07.06.2019г. – 16.07.2020г.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като действащата към
настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за
изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви установителен,
иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Съгласно ТР №8/2017г. по
т.д. №8/17г. на ОСГТК ВКС допустимо е предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за
установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. В случая заявлението по ч.гр. д. №1002/20г.
на РРС е подадено на 24.07.2020г., като няма доказателства обявената предсрочната
изискуемост на задължението да е съобщена на длъжника, тъй като липсват доказателства за
връчването на поканата на ответника, както и за опит от страна на ищеца за такова връчване.
Поради което искът по чл.422 ГПК следва да се уважи за вноските с настъпил падеж към
приключване на съдебното дирене, които са станали изискуеми. Съобразно заключението на
вещото лице, претендираните суми за главница и мораторна лихва са задължеинята на
ответника към 24.07.2020г. са за главница 1136,13лв. и 38,65лв. мораторна лихва. По
възражението на ответника за завишен размер на годишна лихва от 34,92% противоречаща
на добрите нрави: Разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителският кредит урежда
максималният процент на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размера на
просрочените задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на
Република България. С Постановление на Министерския съвет №426/18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения този размер е
регламентиран като основният лихвен процент, определен от Българска народна банка в
сила от 01.01., съотв. 01.07. на текущата година плюс 10 процентни пункта. Този основен
лихвен процент на 01.01.2017 г. е определен на 0%, респ. законната лихва е в размер на 10%.
Следователно максималния годишен процент на разходите, определен в съответствие с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е 50%, поради което уговорената договорна лихва при
ГПР е в рамките на посочената такава от закона, поради което длъжникът дължи нейното
заплащане, след като е била изрично уговорена в сключения от него договор и е
неоснователно възражението в този смисъл, а и в случая не се претендира договорна лихва.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за
установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава, тъй като
3
задължението за връщане на заетата сума е срочно такова, дължимо на части и след
изтичане на срока за изпълнение на осн. чл.86 от ЗЗД, се дължи и обезщетение за забава
върху съответната просрочена вноска. Това обезщетение за процесния период от
07.06.2019г. до 16.07.2020г. е в роазмер на 38,65лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски, а именно 125лв. държавна такса, 200лв. депозит за
особен представител на ответника, 250 лв. за експертиза, 100лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 675лв. Следва да заплати и сумата 75лв. за разноски по ч.гр.д.
№1002/2020 г.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. П. Й., ЕГН**********, адрес гр.Разград,
************* дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ с рег.
№**********, ЕИК*****, седалище гр.София, ж.к.Младост 4 Бизнес Център парк София,
сгр.14 сумата 1136,13лв./хиляда сто тридесет и шест лева и тринадесет стотинки/ главница,
ведно със законната лихва считано от 24.07.2020г. до окончателното и изплащане, сумата
38,65 лв./тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ мораторна лихва за периода
07.06.2019г. – 16.07.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1002/2020
г., ОСЪЖДА С. П. Й., ЕГН**********, адрес гр.Разград, ************* ДА ЗАПЛАТИ
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ с рег.№********** чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *****, вписан в търговския регистър на
Агенцията по вписванията със седалище гр.София и адрес на управление гр.София, п.к.
1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, сумата 675лв. /шестотин седемдесет и
пет лева/ разноски по делото и 75лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.
№1002/2020г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №1002/2020 г.на РРС
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4