Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.10.2018г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровгра**ият
районен съд
на
деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Г. Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Д.Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Г. Стоянова
гражданско дело № 423 по описа за 2018г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът „Б.**” ЕАД твърди, че съгласно Договор
за кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. „Б.**" ЕАД е предоставила
на М.Г.Х.кредит в размер на 15 000,00 лева /петнадесет хиляди лева/, с
преференциален лихвен процент по програма „** П.п." в размер на 8,45%, със
срок на издължаване 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване. „ Б.**"
ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на
кредитополучателя сумата в размер на 15 000,00 лева, която сума е усвоена от
кредитополучателя на същата дата 04.12.2006 г. по разплащателна сметка на
кредитополучателката М.Г.Х..Изпълнението на задълженията по договора за кредит
от 04.12.2006 г. било обезпечено с поръчителството на А.Т.Д., съгласно сключен
с «Б.**» ЕАД договор за поръчителство от 04.12.2006г. По силата на сключения
договор поръчителят бил солидарно задължен и отговарял заедно с
кредитополучателя спрямо кредитора при неизпълнение на задълженията и условията
по кредита. Това задължение на поръчителя било записано и в т. 2 на договора за
поръчителство.В последствие на 28.05.2012г. към горецитирания договор за кредит
за текущо потребление било сключено допълнително споразумение относно
капитализиране на неплатената редовна лихва към остатъка от главницата по
кредита, удължаване срока за погасяване на кредита на 120 месеца, от датата на
подписване на допълнителното споразумение от 28.05.2012г.( промяна
на лихвата в размер общо на 14,95%, приемането на допълнително обезпечение
-поръчителство на Н.Г.Х. /с последния бил сключен договор за поръчителство/ и
запазване на досегашното обезпечение- поръчителство на А.Т.Д./, както и
посочено в т.5 от допълнителното споразумение от 28.05.2012г. Допълнителното
споразумение подписано от кредитополучателката и поръчителя А.Т.Д.. В
качеството си на поръчител в т.5 от допълнителното споразумение последният
изрично изразил воля, че се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателката М.Г.Х.за изпълнение на задължението и в размер 10185 лв.,
за новия срок от 120 месеца от датата на подписване на това споразумение, както
и при останалите новите условия посочени в споразумението. Поел и задължението
при неизпълнение от страна на кредитополучателката на задълженията й да ги
изпълни при условията на договора за кредит и допълнителното споразумение от
28.05.2012г. В последствие на 04.09.2014г..с кредитополучателката било
подписано ново допълнително спроазумение, относно промяна на погасителния план,
в резултат на капитализиране на дължимата редовна лихва към главница, промяна
на падежната при запазване на лихвата в размер на 14,95%. Запазвал се и
крайният срок за издължаване на кредита. На 19.04.2016г..с кредитополучателката
било подписано ново допълнително споразумение, относно промяна на погасителния
план с падежна дата 19 число в резултат на капитализиране на дължимата редовна
лихва към главница и заплащане на 50% от редовна лихва за срок от 6 месеца,
намаляне на лихвата в размер на 13,95%, като се описва начина и на формиране.
Отново се запазвал и нямало промяна в крайният срок за издължаване на
кредита.Титулярът М.Г.Х., не заплащала дължимите вноски по кредита, така като било
уговорено в договора за кредит от 04.12.2006г. и подписаните към него
допълнителни споразумения от 28.05.2012г. от 04.09.2014 от 19.04.2016г. и
погасителни планове към тях.Съгласно т.19.2 от раздел VII „Отговорности и
санкции" от общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление при допусната забава в плащанията над 90 дни целия остатък от
кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Първото
просрочено плащане било на 19.01.2017г., като било направено само частично
плащане и не била платена вноска в размер на 78, 66 лева., Не били платени и
следващите дължими вноски в размер на 201,52 лева, както следва: на
19.02.2017г., на 19.03.2017г., на 19.04.2017г, на 19.05.2017г.1 на
19.06.2017г., на 19.07.2017г., на 19.08.2017г. и на 19.09.2017г., като
допуснатата забава е 266 /двеста шестдесет и шест/ дни. „Б.**" ЕАД
упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, поради
неплащане на вноските в уговорените срокове и размери, като за това си
намерение уведомила кредитополучателката с нотариална покана Акт № 44,том 2,
рег.№ 5268/31.07.2017г., получена лично от кредитополучателката на
22.08.2017г., съгласно приложената разписка № 62/22.08.2017г. на нотариус М.Г.с
рег.№ ***на Натариалната камара.Предсрочната изискуемост на вземането настъпила
след изпълнение на всички изискуеми предпоставки за това, а именно: неплащане
на определен брой вноски и уведомяване на длъжника за упражненото потестативно
право на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С оглед на гореизложеното
банката е осчетоводила настъпилата предсрочна изискуемост по кредита с дата
29.09.2017г.
С
оглед акцесорния характер на договора за поръчителство и съдебната практика при
настъпила предсрочна изискуемост на главното задължение, настъпва предсрочна
изискуемост и за акцесорното такова т.е настъпва предсрочна изискеумост и за
поръчителя.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, „Б.**" ЕАД подала
срещу длъжниците М.Г.Х., А.Т.Д. и Н.Г.Х. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, на 13.10.2017 г. до PC-Димитровград, с
което претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит и допълнителните
споразумения към него суми. В PC Димитровград е образувано ч. гр. дело №
1660/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Димитровград.По посоченото дело била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК № 1043 от 16.10.2017 г. и Изпълнителен лист № 1624 от 16.10.2017
г., съгласно
които
се осъждат кредитополучателят М.Г.Х.с ЕГН ********** и поръчителите А.Т.Д. с
ЕГН ********** и Н.Г.Х. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Б.**"
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 9 197,51 лева - главница по договор за кредит от
04.12.200бг. и допълнителни споразумения към него от 28.05.2012г., 04.09.2014г.
и 19.04.2016г., сумата 930,29 лева -редовна договорна лихва от 19.01.2017г. до
12.10.2017г., сумата 55,38 лева.-наказателна лихва за забава от 19.12.2016г. до
12.10.2017г.,
сумата
175 лева-заемни такси, ведно СЪС законната лихва върху
главницата, считано от 13.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски по делото: както следва: 207, 16 лева-държавна такси и 150
лева-юрисконсултско възнаграждение. На основание горепосоченото и въз основа на
издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК № 1043 от 16.10.2017 г. и Изпълнителен лист № 1624 от
16.10.2017 г. "Б.**" ЕАД било образувало срещу длъжниците М.Г.Х.с ЕГН
********** и поръчителите А.Т.Д. с ЕГН ********** и Н.Г.Х. с ЕГН **********
изпълнително дело № 1259/2017 г. по описа на ЧСИ С.П., per. № 874 на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд - Хасково. След получаване на поканите за
доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително дело било постъпило
писмено възражение от ответника А.Т.Д. с ЕГН ********** срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 1043 от 16.10.2017 г., за което „Б.**" ЕАД била уведомена на
12.02.2018г.
С
оглед на горното за „Б.**" ЕАД било налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземането им
пред PC Димитровград в
закононустановения срок.
Молят съда, след
като се увери в допустимостта и основателността на исковата претенция да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземането на "Б.**" ЕАД по отношение на ответника А.Т.Д.
с ЕГН **********, в качеството му на поръчител, че същият дължи сумите посочени
в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 1043 от 16.10.2017 г. и
Изпълнителен лист № 1624 от 16.10.2017 г., както следва: сумата от 9 197,51
лева - главница по договор за кредит от 04.12.2006г. и допълнителни
споразумения към него от 28.05.2012г., 04.09.2014г. и 19.04.2016г., сумата
930,29 лева -редовна договорна лихва от 19.01.2017г. до 12.10.2017г., сумата
55,38 лева.-наказателна лихва за забава от 19.12.2016г. до 12.10.2017г., сумата
175 лева-заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото: както следва: 207, 16 лева-държавна такси и 150 лева- юрисконсултско
възнаграждение.Претендира направените разноски в настоящото производство.
При условия на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че изискуемостта на вземането не е
настъпила, на основание чл.210 от ГПК във ръка с чл. 71 и 79, ал.1 от ЗЗД, моли
да се постанови решение, с което да се осъди А.Т.Д. с ЕГН **********, в
качеството му на поръчител, да заплати на „Б.**" ЕАД следните суми: 9
197,51 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, 930,29 лева
-изискуема договорна лихва за периода от 19.01.2017г. до 12.10.2017г., 55,38
лева.-наказателна лихва за забава /санкционираща лихва/ за периода от
19.12.2016г. до 12.10.2017г.По отношение на предявения при условията на
евентуалност иск ищецът направи уточнение и допълни исковата молба в първо
съдебно заседание, като посочи, че моли същата от датата на връчването й на
ответника да се счита, че с това действие кредитът за обявен за предсрочно
изискуем.
В срока по чл. 131 ГПК ответната
страна А.Т.Д. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска.
Счита, че евентуално съединения иск е недопустим. Оспорва исковете както по
основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че на 04.12.2006 г. е бил сключен
Договор за кредит за текущо потребление между Б.„**”ЕАД, като кредитор и М.Г.Х.,
като кредитополучател. На същата датата бил подписан и Договор за поръчителство
между „Б.** ЕАД, като кредитор и А.Т.Д., като поръчител, в който било
уговорено, че с настоящия договор за поръчителство обезпечава задължението на М.Г.Х./кредитополучател/
по договор за кредит за текущо потребление от 04,12,2006г.
Не
оспорва обстоятелството, че на 28.05.2012г. е сключено допълнително споразумение
между кредитора, кредитополучателя и поръчителя, в който се уговоря нов
погасителен план със срок 120 месеца от
датата на сключване на споразумението, промяна на лихвата в размер
общо на 14,95% , като лихвения
процент може да бъде променян от кредитора при наличие на предпоставките
предвидени в ОУ на „Б.**’ЕАД.На същата дата 28.05.2012г. бил сключен нов
договор за поръчителство с друг поръчител Н.Г.Х..Това допълнително споразумение
било подписано от ответника в качеството му на поръчител.
Не
оспорва обстоятелството, че на 04,09,2014г. е сключено допълнително
споразумение към Договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2006г. и
Допълнително споразумение към него от 28.05,2012г., в който обаче било
уговорено, че М.Г.Х.става длъжник за сумата от 9485 лв., като срокът за
издължаване на кредита е 93 месеца считано от датата на сключването му. Посочена
била нова падежна дата- 20-то число на текущия месец, уговорен е нов лихвен
процент и начин на неговото изчисляване. Това допълнително
споразумение не било подписано от поръчителя А.Т.Д., нито бил сключен нов
договор за поръчителство.
Не
оспорва обстоятелството, че на 19,04,2016г. е сключено ново допълнително
споразумение към кредит за текущо потребление от 04.12.2006г. и допълнително
споразумения към него от 28,05,2012г. и 04,09,2014г., в които е уговорен нов
погасителен план с крайна падежна дата на кредита 28,05,2022г., нов лихвен процент / 13,95%/. Това допълнително споразумение не било
подписано от поръчителя А.Т.Д., нито бил сключен нов договор за поръчителство.
Не
оспорва, че видно от представената към заявлението нотариална покана акт № 44
т.2 рег.№ 5368/31.07,2017г. е отбелязано, че на 22,08,2017г. на адресата М.Г.Х.е
връчен препис от тази нотариална покана срещу разписка № 62/22,08.2017г., като
разписка № 62/22.08.2017г. е представена към материалите по делото. Оспорва
редовността на връчването на нотариалната покана.
Оспорва,
че е налице основание за търсене на отговорността му за изпълнение на дълга в
качеството му на поръчител, поради което счита, че обективно съединените искове
са неоснователни.
Счита,
че неправилно ищецът твърди, че А.Т.Д. е задължен в качеството си на поръчител
по Договор за кредит за текущо потребление от 04,12,2006г. и допълнителни
споразумения към него от 28.05.2012. 04,09,2014г. и 19,04,2016г.. тъй като последните две допълнителни споразумения не са подписани от него
в качеството му на поръчител.
С
допълнително споразумение от 04,09.2014г., неподписано от А.Д., се изготвял нов погасителен план за
изплащане на задължението в неиздължен остатък от 9775,24 лв. с по-голям размер
на месечната вноска, като се променял срока за издължаване на кредита от 120 м.
от допълнително споразумение от 28,05.2012г./ подписано от поръчителя/ на 93
месеца с по-голяма месечна вноска, което по същество поставя поръчителя в по-неблагоприятно
положение без да има изричното му съгласие чрез полагане на подписа на самото
споразумение.Това важяло и за допълнително споразумение от 19.04.2016г., неподписано от А.Д., тъй като с него
се приема нов погасителен план, в който е включено изплащане на 50% от
редовната лихва за срок от 6 месеца с новия погасителен план.Променял се лихвения процент на 13,95 %, както и начина
на изчисляване на лихвата съгласно т.2 от допълнителното споразумение, както и
се определя нов срок за издължаване на кредита- 28.05.2022г.
С
тези допълнителни споразумения се променял срока на погасяване на
първоначалното задължение и лихвата, като счита, че в случая се касае за
продължаване на срока и промяна на лихвата, който кредитора дава на длъжника,
чрез сключване на допълнително споразумение, което няма действие спрямо
поръчителя, тъй като той не е дал съгласието си за това/ чл. 147
ал.2 от ЗЗД/, поради което и не го обвързва.
Счита,
че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не е налице
редовност на връчване на уведомлението до главния длъжник и съшия не е уведомен
за това чрез представената по делото нотариална покана.За да се уважи главния
иск съдът следвало да установи, че кредита е предсрочно изискуем, за което
следвало да са налице обстоятелствата визирани в т. 18 от ТР №4/2013 на ОСГТК
на ВКС. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва
да е удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ- чл. 418 ал.З от ГПК. В постановената по реда на чл. 290 от ГПК практика безпротиворечиво се
приемало, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва
автоматично с факта на неплашане на определен брой вноски, а с упражняване на
правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.И при договорена
автоматична предсрочна изискуемост, съгласно дадените указания по т. 18 от ТР
на ОСГК №4/2014 по тд.№ 4/201 Зг. е необходимо волеизявлението на кредитора до
кредитополучателя и съдлъжника за обявяване на предсрочната изискуемост да е
достигнало. Получаването на волеизявлението
на кредитора до длъжника следва да предхожда но време подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение.Ако фактите относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало да предявеното основание.Видно било от приложената по делото
нотариална покана акт № 44 т.2 рег.№ 5268/31,07,2017г. в същата е отбелязано да
е връчена на длъжника М.Х.на 22,08,2017г. срещу разписка № 62/22,08,2017г.Към делото е
представена разписка № 62/22,08,2017г., която обаче не е в изискуемата форма
съгласно Приложение № 1 към чл.2 т.1 от Наредба № 7 от 22,02,2008г. на
министъра на правосъдието за утвърждаване на образните на книжа, свързани с
връчването по ГПК.От тази разписка не можело да се установи дали лично
нотариуса или лице от неговите служители е връчило нотариалната покана и къде
лично на адреса, на кой адрес или в канцеларията на нотариуса/'. Съгласно чл.
50 от ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната
кантора да връчва съобщения и книжа при условията на чл. 37-58 от ГПК. Именно
затова и в образеца по наредбата следвало да има подпис, имена и длъжност на
лицето връчило нотариалната покана. Самото
възлагане от нотариуса следвало да бъде писмено, за да се
докаже с оглед редовността на връчването на нотариалната покана. Липсвало отразяване дали поканата е връчена на
лицето в нотариалната кантора или на друго място, защото при удостоверявания за
явяване или неявяване на лице пред нотариуса за извършване на действия пред
него се съставял констативен протокол, но такъв също не е представен като
доказателство по делото. Счита, че това е от съществено правно значение, за да
се прецени редовността на връчването и съответно дали волеизявлението на
банката е стигнало до длъжника, респективно дали кредита е станал предсрочно
изискуем.Съгласно т. 11 б от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС била предвидена принципната възможност да съединяване
на искове в производството по предявен иск по чл.422 от ГПК. но само в случаите
когато със съединения иск се въвеждал ново основание от
което произтича вземането, различно от онова на което е издадена заповедта за
изпълнение.В този случай,
това ново основание би било основанието на правото, което ще се предявява с
този осъдителен иск под формата на евентуалност.В случай, че с евентуалния
осъдителен иск правото на иск се основал на същото основание, то спорът по
двата иска щял да има един и същи предмет и страни, поради което и била налице
идентичност между двата иска, за което била налице законова забрана по чл. 299
от ГПК за разглеждане на втория от исковете като заведен по-късно такъв, поради
което и втория иск следвало да бъде оставен без разглеждане като недопустим с
определение, с което да се прекрати производството по делото.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед № 1043 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.10.2017 год., ДРС по ч.гр.д. № 1660/2017
год., е разпоредил солидарните длъжници М.Г.Х., ЕГН ********** ***-Б-1, А.Т.Д.,
ЕГН ********** *** и Н.Г.Х., ЕГН ********** ***-А-11, да заплатят
солидарно на кредитора “Б.**” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата 9197.51/девет хиляди сто
деветдесет и седем лева и 51
ст./-неиздължена и дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 4.12.16г. и Допълнителни споразумения към него от 28.5.12г. 4.9.14г. и
19.4.16г., сумата 930.29/деветстотин и тридесет лева и 29 ст./-редовна
договорна лихва от 19.1.17г. до 12.10.17г., сумата -55.38/петдесет и пет лева и
38 ст./-наказателна лихва за забава от 19.12.16г. до 12.10.17г., сумата 175/сто
седемдесет и пет/ лева-заемни такси , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, претендира и разноски по делото, както следва: 207.16/двеста
и седем лева и 16 ст./-ДТ и 150/сто и петдесет/ лева-юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът А.Т.Д.
е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от приложен по делото Договор за
кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. „Б.**" ЕАД е предоставила на
М.Г.Х.кредит в размер на 15 000,00 лева /петнадесет хиляди лева/, с
преференциален лихвен процент по програма „** П.п." в размер на 8,45%, със
срок на издължаване 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Не се
оспорва, че„ Б.**" ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит,
като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 15 000,00 лева,
която сума е усвоена от кредитополучателя на същата дата 04.12.2006 г. по
разплащателна сметка на кредитополучателката М.Г.Х..Безспорно е по делото, че изпълнението
на задълженията по договора за кредит от 04.12.2006 г. било обезпечено с
поръчителството на А.Т.Д., съгласно сключен с «Б.**» ЕАД Договор за
поръчителство от 04.12.2006г., по силата на който поръчителят бил солидарно
задължен и отговарял заедно с кредитополучателя спрямо кредитора при
неизпълнение на задълженията и условията по кредита- записано и в т. 2 на
договора за поръчителство.Безспорно е, че на 28.05.2012г. към горецитирания
договор за кредит за текущо потребление било сключено допълнително споразумение
относно капитализиране на неплатената редовна лихва към остатъка от главницата
по кредита, удължаване срока за погасяване на кредита на 120 месеца, от датата
на подписване на допълнителното споразумение от 28.05.2012г.- промяна на
лихвата в размер общо на 14,95%, приемането на допълнително обезпечение
-поръчителство на Н.Г.Х. и запазване на
досегашното обезпечение- поръчителство на А.Т.Д., неподписано от последния.
Безспорно е, че на 04.09.2014г. с
кредитополучателката било подписано ново допълнително споразумение, относно
промяна на погасителния план, в резултат на капитализиране на дължимата редовна
лихва към главница, промяна на падежната при запазване на лихвата в размер на
14,95%. Запазвал се и крайният срок за издължаване на кредита. На
19.04.2016г..с кредитополучателката било подписано отново ново допълнително
споразумение, относно промяна на погасителния план с падежна дата 19 число в
резултат на капитализиране на дължимата редовна лихва към главница и заплащане
на 50% от редовна лихва за срок от 6 месеца, намаляне на лихвата в размер на
13,95% , като се описва начина и на формиране.
Не
се оспорва и факта, че кредитополучателят М.Г.Х.не заплащала дължимите вноски
по кредита, така като било уговорено в договора за кредит от 04.12.2006г. и
подписаните към него допълнителни споразумения от 28.05.2012г. от 04.09.2014 от
19.04.2016г. и погасителни планове към тях.
Видно
е, че съгласно т.19.2 от раздел VII „Отговорности и санкции" от общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление при допусната забава в
плащанията над 90 дни целия остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и
започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта.В
т. 19.2 е посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – с
надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
От приложеното извлечение от счетоводните книги се
установява, че последното частично плащане по кредита е извършено на 19.1.2017
год.
Видно от приложената на л. 38 от делото нотариална покана акт
44, том втори, рег.№5268/31.7.17г. и разписка №62/22.8.2017 година за връчена
нотариална покана е, че на 22.08.2017
година кредитополучателят М.Г.Х.от град Димитровград, ул.“***е получила лично
нотариална покана ***., подадена чрез нотариус М.Г.с рег.№***по регистъра на НК
на РБ, с която същата е била уведомена, че поради забава в погасяване на
задължението по сключен с Б.** ЕАД Договор за банков кредит от 4.12.2006г.,
отпуснат в размер на 15 000 лева, банката обявява целия кредит за
предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на това писмо. Видно от
приложената обратна разписка, уведомлението е получено лично от ответницата на 22.8.2017
год., удостоверено от нотариус М.Г.. Видно от приетото като доказателство по
делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза
е, че подписът положен в цитираната разписка №62/22.9.17г. за връчена Нотариална
покана срещу „Получател“ е положен от М.Г.Х..
За доказване размера на претендираното вземане по договора
за кредит, освен извлечение от сметки, са ползвани специални знания на вещо
лице – счетоводител, чието заключение като компетентно дадено и неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявената установителна претенция по чл.422 от ГПК съдът
намира за основателна, предвид проведеното пълно и главно доказване на
изложените факти по предмета на делото от страна на ищеца.
Следва да се посочи,че ищецът е и
надлежно активно легитимирана страна да е субект на предявения иск, предвид
качеството му на заявител в заповедното производство, кредитор по обсъдения
договор за банков заем.От друга страна А.Т.Д. е пасивно легитимирана страна по
установителната искова претенция по чл.422 от ГПК, изведена от статута му на
длъжник по надлежно оспореното вземане.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в
тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на
съществуване на валидна облигационна връзка между него и А.Т.Д. с характера на
договор за поръчителство, като обезпечение на изпълнението на задълженията по
Договор за кредит с кредитополучател М.Х., двата от 4.12.2006 г., усвояването
на кредита от страна на кредитополучателя, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както
и размера на претендираното вземане по отделни пера, а така също и наличието на
договор, по силата на който за ответника е възникнало солидарно задължение да
заплати сумите, предмет на исковете.
Не е спорно между страните по
делото, а и видно от представените доказателства, че на 4.12.2006 год. между
ищеца и М.Г.Х.е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 15000
лева, която, съобразно заключението на вещото лице, е усвоена от
кредитополучателя, задължавайки се да я върне в 96-месечен срок, като предвид и
заключението на вещото лице по Договора за кредит от 04.12.2006 г. и
допълнителните споразумения към него от 28.05.2012 г. ; от 04.09.2014 г. и от
19.04.2016 г. е изплатена сума в общ
размер на 20 661.02 лева. Капитализирана лихва за пелия период - 1 649,77
лв.По последното актуално Допълнително споразумение от 19.04.2016 г. са внесени
общо 861,00 лв., от които : главница - 203,24 лв.; лихва - 638,59 лв. и санкционна
лихва върху главница - 19,17 лв.На 20.10.2016 г. е капитализпрана лихва към
главницата в размер на 310,75 лв. С внесената главница от 203,24 лв. са
погасени главниците за м. 11.2016 г. ; м. 12.2016 г. и частично плащане на
главницата за м. 01.2017 г. в размер на 15,27 лв., като остава неплатена част в
размер на 78,66 лв.С внесената лихва от 639,59 лв. са погасени вноските по
договорена лихва до 19.01.2017 г. включително.Според приетото заключение на
вещото лице видно от движение на кредитна сметка на кредитополучателя
последната вноска по Допълнителното споразумение от 19.04.2016 г. към Договор
за кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. е направена на 22.08.2017 г.С
внесените суми по Допълнителното споразумение от 19.04.2016 г. са погасени :
главницата - до 19.12.2016 г. и лихвата до 19.01.2017 г., т. е. след
19.1.2017г. няма погасявани вноски.Общо договорени и неиздължени 18 вноски в
размер на 3 509,56 лв.Изчислен е размерът на дължимите суми към 13.10.2017
г.
- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от
ГПК, а именно : изискуема главница-9400.75 лева; платена главница-203.24 лева,
неплатена /дължима /
главница -9 197,51лв. / 9 400,75 - 203,24 /, Платена главница за целия
период - 7 452,06 лв.Дължима /неплатена главница - 16 649,77 - 7 452,06 = 9
197,71 лв.
/.Договорната лихва е платена до 19.01.2017 г. включително.Дължимата договорна лихва
за периода от 19.12.2016 г. до 12.10.2017 г. е в размер на 930,29 лв.Наказателна лихва
за периода от 19.12.2016 г. до 12.10.2017 г. върху просрочената главница, изчислена
помесечно в размер на 55,38 лв.На 19.12.2016 г.
е начислена такса управление на кредита в размер на 55.00 лв., която не е
платена.Съгласно чл. 6 от Таксите по кредити за текущо потребление е начислена
такса за разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв.Общият размер на
дължимите заемни такси е 175,00 лв.След
13.10.2017 г. няма извършени плащания от ответника за погасяване на
кредита.Размерът на дължимите суми по кредита е : дължима главница - 9197,51 лв., дължима
договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 12.10.2017 г. - 930,29 лв.,наказателна
лихва за периода
от 19.12.2016 г. до 12.10.2017 г. - 55,38 лв.,заемни такси - 175.00 лв.Общ размер - 10 358,18 лв. Допълнително
вещото лице е изчислило актуалния размер на задължението към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 13.10.2017 г. без да се
взема предвид капитализацията на лихва към главница, съгласно сключените
споразумения към договора за кредит от 04.09.2014 г. и 19.04.2016
г.Изчисленията са правени по втори погасителен план с месечна вноска 164,01 лв.
и общ размер на дълга 10 185,00 лв. Със сумата от 7417,81
лв. се погасяват 45 вноски по погасителния план -до 20.02.2016 г. включително / 45 х 164,01 = 7380,45 лв./ С разликата от 37,36
лв. / 7417,81 - 7380,45 / е погасена частично лихвата за м. 03.2016 г.Дължима главница към 13.10.2017 г, - 8 000.26 лв. / 10185,00-2184,74/.Дължима договорна лихва от 20.03.2016 г. до
13.10.2017 г,
- 1762,29 лв./ за 20.03.2016 г. - 61,85 лв.; от 20.04.2016 г. до 20.09.2017 г. - 1637,57 лв. и от 20.09.2017 г. до
13.10.2017 г. - 62,87 лв. /.Дължима санкционна
лихва - 19,72 лв.-Дължима
наказателна лихва - 33.34 лв.Дължими такси -
175,00 лв. Общо дължима сума - 9 990,61 лв. Преференциите по програма „** П.п.'” са отнети от 01.10.2009 г., тъй
като по кредита няма осигурен достатъчен кредитен оборот - това е видно и от
кредитната сметка на кредитополучателя - от м.07.2009 г. има закъснения в
плащането и внасяне на по- малки суми от вноските.
Основният спорен по делото въпрос се свежда до това сбъднало
ли се е условието за настъпване на предсрочна изискуемост на кредит с
твърдения, че изявената от страната на банката воля не е достигнала до главния
длъжник в контекста на наведените от ответника възражения нотариалната покана
да не му е надлежно връчена.
По въпроса за предпоставките, при които настъпва
предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на
ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва
автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на
правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Достатъчно
условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да е достигнало до
кредитополучателя. С достигане на това волеизявление до последния целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя /в този смисъл и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23 от 24.03.2015 год. на ВКС по
т.д. № 1717/2013 год., І т.о., решение № 40 от 17.06.2015 год. на ВКС по т.д. №
601/2014 год., І т.о./.
С оглед така даденото разрешение меродавна за преценката
настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита е сбъдването на предвидена в
договора обективна предпоставка и упражненото от страна на банката субективно
право за отнемане преимуществото на срока, достигнало до кредитополучателя.
Ирелевантен е фактът достигнало ли е волеизявлението на банката до поръчителя. Или
за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита е необходимо волеизявлението за обявяването й да
достигне до длъжника и то трябва да предхожда депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Релевантно за отговорността на поръчителя е
достигането на изявлението на кредитора за упражненото от него потестативно
право до кредитополучателя. В тази насока от страна на банката по делото е
представена нотариална покана от 31.7.17г.,
адресирана до кредитополучателя, на адреса, посочен в договора. С
поканата длъжникът се уведомява за настъпило обявяване на задължението по
договора за предсрочно изискуемо. Според разпоредбата на чл. 50 от ЗННД при
връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37 – 58 ГПК. Видно е, че поканата е връчена лично на
кредитополучателя на 22.08.2017г., съгласно приложена разписка и удостовереното
от нотариус М.Г..
Обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита съставлява санкционна последица от установена неизправност на длъжника
при изпълнение на договора, поради което упражняването на правото на кредитора
за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се реализира точно и в
съответствие с предпоставките, уговорени в договора, както и при полагане на
грижата на добър търговец и съблюдаване на принципа на добросъвестност при
иницииране на фактически действия, целящи реално достигане волеизявлението на кредитора
до длъжника за обявената предсрочна изискуемост. След като е връчена лично
поканата на кредитополучателя, то съдът намира, че не се извежда извод за това
кредиторът да не е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за
уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната
изискуемост на кредита.
Несподелими
са доводите, че уведомяването на основния длъжник с нотариална покана е
ненадлежно, тъй като разписка
№ 62/22,08,2017г не е в изискуемата форма, съгласно Приложение № 1 към чл.2 т.1
от Наредба № 7 от 22,02,2008г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на
образните на книжа, свързани с връчването по ГПК.От тази разписка не можело да
се установи дали лично нотариуса или лице от неговите служители е връчило
нотариалната покана и къде лично на адреса, на кой адрес или в канцеларията на
нотариуса.Именно затова и в образеца по наредбата следвало да има подпис, имена и длъжност на лицето връчило нотариалната покана. Самото възлагане от нотариуса следвало
да бъде писмено, за да се докаже с оглед редовността на връчването на
нотариалната покана. Липсвало отразяване дали
поканата е връчена на лицето в нотариалната кантора или на друго място, защото
при удостоверявания за явяване или неявяване на лице пред нотариуса за
извършване на действия пред него се съставял констативен протокол. С оглед приетите като доказателства по делото писмени документи
представената по делото разписка е оформена надлежно.Предвид удостоверителните
изявления на нотариус М.Г., че тази нотариална покана до адресата М.Г.Х.е
връчена лично с представената разписка, неоснователни са наведените от ответника
доводи, че не било ясно дали това е осъществено от служител в нотариалната
кантора.Или от изложените мотиви дотук, може
да се направи извод за надлежно удостоверяване, по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК, съобразно указанията дадени в т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на обстоятелството, че изявлението на банката е достигнало
до длъжника, за да направи предсрочно изискуемо цялото задължение.
По
отношение на поръчителя не е необходимо да бъде обявявана предсрочната
изискуемост, достатъчно е да бъде уведомен само кредитополучателя. Такива са
указанията дадени в цитираното по горе тълкувателно решение, както и в
определение №555/02.10.2009г., по т. дело №505/2009г. II
т.о. на ВКС.
Заявлението на
кредитора по чл. 418 от ГПК е подадено пред ДРС на 13.10.2017г. и действието е
извършено в рамките на позволения от нормотвореца 6 месечен срок, закрепен в
разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД. Съгласно устойчивата и препотвърдена съдебна
практика, еднозначно и категорично се приема, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с
поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД,
чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател.
Безразлично е кой от двамата солидарни длъжници е бил първи уведомен –
кредитополучателят или поръчителят.
Ответникът твърди, че не е
подписвал последващите допълнителни споразумения към договора за кредит от 4.9.14г. и от 19.4.16г., в
които са приети нови погасителни планове, които поставяли поръчителя в
по-неблагоприятно положение, по-голям размер на месечната вноска, поради което неговата
отговорност не следвало да бъде ангажирана. Настоящият съд счита това
възражение за неоснователно, тъй като
съгласно чл. 13, ал.1 от Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за
кредитен риск една експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са
изменени чрез даване на отстъпки от
банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние,
водещо да невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други
обстоятелства. С допълнителни
споразумения от 4.9.14г. и от 19.4.16г. банката се е отказала от вземането си за наказателни лихви за периода от
13.8.14г. до 4.9.14г. и от 26.1.16г. до 19.4.16г. От доказателствата по делото
се установи, че се е увеличил размера
на лихвата по кредита. В т.8 от договора за кредит от 4.12.2006г. на банката е предоставена възможност да променя
едностранно лихвения процент, която промяна обвързва страните по
договора, в това число и поръчителите.
Нередовното обслужване на кредита от кредитополучателя и увеличения размер на лихвата обуславят
увеличението на месечната погасителна вноска по кредита. С оглед гореизложеното
съдът счита, че неподписаните от ответника допълнителни споразумения не
са се отразили неблагоприятно върху финансовото му положение, тъй като не е
поето ново или по-голямо по размер задължение.
Задължението се характеризира с предмет, размер и срок. В т.7 от Общите условия за предоставяне на
кредит за текущо потребление, неразделна част от процесния договор е уговорено,
че промяната на лихвения процент от кредитора е задължителна за страните, че
при промяна на лихвения процент,
кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя
нов погасителен план. Лихвите уговорени
в двете споразумения са действащите лихвени проценти към датата на сключване на всяко едно от тях, породени от
промени в пазарните лихвени нива, дори
и да не бяха подписани, на практика кредитът се е олихвявал през тези периоди с
тези лихвени проценти, за този вид
кредит, ползван от всички клиенти на банката и имайки предвид и нередовното обслужване на кредита от кредитополучателя,
е нормално при увеличаване на
лихвата, да се промени и увеличава месечната погасителна вноска по кредита.
Съгласно императивната разпоредба на чл.138,
ал.1 от ЗЗД, с договора
за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на
друго лице за отговаря за изпълнението на неговото задължение. Според чл. 140
от ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението –
на главното задължение, вкл. и разноските по събирането на вземането. Съобразно
чл. 141, ал. 1 от ЗЗД – поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, а
според ал. 2 – ако неколцина са поръчителствали за един и същ длъжник и едно и
също задължение – всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има
съглашение за разделянето му.
Изложеното налага извода на съда за основателност на
предявените установителни искове, за чиито размери съдът съобрази заключението
по приетата ССчЕ. От последното се установява, че непогасеният дълг по кредита
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е както следва: дължима главница -
9197,51 лв., дължима договорна лихва за периода от 19.12.2016
г. до 12.10.2017 г. - 930,29 лв.,наказателна лихва за периода от 19.12.2016
г. до 12.10.2017 г. - 55,38 лв.,заемни такси - 175.00 лв.Общ размер - 10 358,18 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за доказване
факта на заплащане на горните суми не ангажира доказателства в този смисъл. При
това положение, съдът намира, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане
по договора за кредит в посочените по-горе размери, поради което и предявеният
иск в рамките на предявените размери като основателен следва да бъде уважен.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса от 207.16 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Б.**“ ЕАД разноски за
заплатена държавна такса от 298.05 лева, депозити за вещи лица от 670 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК, или общо сумата от 1268.05 лева.
При този извод, съдът не следва да
разглежда предявените от ищеца, при
условията на евентуалност и в случай, че съдът отхвърли изцяло
предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, такива допустими с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД обективно съединени в условията на
евентуалност осъдителни срещу ответника, с уточнението да се счита настоящата
искова молба, ведно с приложенията към нея за уведомление за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на “Б.**” ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”***, ЕИК ***, представлявано от ***срещу А.Т.Д., ЕГН **********
***, че ответникът дължи на “Б.**” ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”***, ЕИК ***, представлявано от ***сумите, както
следва: 9197.51/девет
хиляди сто деветдесет и седем лева и 51
ст./-неиздължена и дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 4.12.16г. и Допълнителни споразумения към него от 28.5.12г. 4.9.14г. и
19.4.16г., сумата 930.29/деветстотин и тридесет лева и 29 ст./-редовна
договорна лихва от 19.1.17г. до 12.10.17г., сумата 55.38/петдесет и пет лева и
38 ст./-наказателна лихва за забава от 19.12.16г. до 12.10.17г., сумата 175/сто
седемдесет и пет/ лева-заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед № 1043/16.10.2017
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 1660/2017 год., по описа на Районен съд Димитровград, на основание чл.
422 ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на “Б.**” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата
от 207.16/двеста
и седем лева и 16 ст./-ДТ и 150/сто и петдесет/ лева-юрисконсултско
възнаграждение, представляващи сторените
в заповедното производство разноски, както и сумата от 1268.05/хиляда двеста
шестдесет и осем лева и 5 ст./, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Хасковски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: