Решение по дело №130/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 03.05.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  № 130/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба от Г.С.И. от *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0254-000036/25.02.2023 г., издадена от Т. Г. Г. -  *** към ОДМВР – Хасково, РУ-Димитровград.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.  Счита, че не са налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, тъй като е оспорил резултата от техническото средство. В тази връзка твърди, че се е явил в лечебно заведение и е предоставил проби за изследване по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП, като счита, че резултатите от тези изследвания са определящи за налагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП. Сочи, че  заповедта не съдържа конкретни фактически и правни основания, както и че в нея не е определен и срокът, за който се отнема СУМПС. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски.  В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената жалба, като сочи, че според представеното медицинско изследване, резултатите за употреба на всички видове наркотици, са отрицателни.

Ответникът – *** към ОДМВР – Хасково, РУ-Димитровград - Т. Г. Г., не взема становище по подадената жалба.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на делото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0254-000036/25.02.2023 г., издадена от Т. Г. Г. -  *** към ОДМВР – Хасково, РУ-Димитровград, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца; отнето е СРМПС №***, както и два броя регистрационни табели с номер: ***. Оспорената заповед е издадена за това, че на 22.02.2023 г., около *** ч., в *** на ул.“***“, до ***, в посока към ***, жалбоподателят Г. И. управлявал собствения си лек автомобил с рег. № ***, след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Dryg test 5000, което отчело наличие на  *** - нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. 

По делото е приложен и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, съставен на 24.02.2023 г. от *** при РУ-Димитровград, видно от който, при проверката на жалбоподателя за употреба на упойващи и наркотични вещества, техническото средство Dryg test 5000 с № ***, е показало употреба на ***. Последния протокол е подписан от жалбоподателя без възражения.

Във връзка с горното на водача бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване.

По делото е приложен и АУАН серия ** №**/*** г., съставен против жалбоподателя И. за извършено на 24.02.2023 г. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство. Препис от АУАН е бил връчен на лицето на 25.02.2023 г., и подписан от него без възражения.

С мотивирана резолюция №23-0254-М000028/25.02.2023 г. на *** в ОДМВР Хасково, на основание чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН серия ** №***/*** г., поради това, че за деянието е образувано ДП №**/*** г. по описа на РУ-Димитровград по чл.343б, ал.3 от НК. 

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед №272з-199/19.01.2023 г., издадена от директора на ОДМВР- Хасково. Заповедта е валиден административен акт, постановен в  законоустановената писмена форма, като не се установи твърдяната в жалбата нищожност на оспорения акт.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, като съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 АПК,  в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за прилагането на ПАМ, обратно на соченото от жалбоподателя. 

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. 

В случая, оспорената мярка е била наложена за описаното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с Dryg test 5000 № ***, което отчело положителен резултат ***.

От съдържанието на оспорената заповед, както и от обсъдената по-горе административна преписка – протокол от извършена проверка и АУАН, е установено, че на посочената в заповедта дата и час, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, както и че при извършената проверка с тест е  констатирана употреба на наркотични вещества. Установено е също, че на водача е бил издаден талон за медицинско и химическо изследване, като по делото няма доказателства за извършено такова изследване, нито за резултатите от това изследване. Представеното по делото медицинско изследване на урина, извършено на 09.03.2023 г., е след определения от органа срок и не  съответства на начина, предвиден в чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,  за установяване  на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл.171, т.2а, б.»б» от ЗДвП, тъй като  констатираната при проверката употреба на наркотични вещества или техни аналози, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл.171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е  установено както със съставения срещу жалбоподателя АУАН, така и с приложения протокол от извършена проверка, като прекратяването на административнонаказателното производство, поради това че извършеното деяние има признаците на престъпление, не опровергава констатациите в АУАН. В тази връзка, съдът счита, че събраните доказателства потвърждават фактическите констатации в заповедта, по отношение на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон.

С оглед значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна административна мярка е съобразена със срока, предвиден в ЗДвП, съдът намира, че последната е съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Съдът намира за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че употребата на наркотични вещества или техни аналози, не била безспорно установена, тъй като резултатите от медицинското изследване били определящи и не били взети предвид. По делото обаче не са представени доказателства, опровергаващи резултатите от проведения тест, нито пък са налице такива, установяващи извършването на медицинско изследване по реда и условията на приложимата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. 

По отношение на твърденията, че в заповедта не е определен срокът, за който се отнема СУМПС следва да се отбележи, че по силата на чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП, отнемането на СУМПС, наред с отнемането на табелите с регистрационен номер, е способ за прилагането на ПАМ /в случая - прекратяване на регистрацията на ППС/, поради което срокът на отнемането на документи и регистрационните табели е определения в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед  е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.    

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.И. от *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-0254-000036/25.02.2023 г., издадена от *** към ОДМВР – Хасково, РУ-Димитровград, като неоснователна.

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

 

                                                   СЪДИЯ: