№ 13924
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Т. Г. А.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Частно наказателно дело № 20221110211917 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Х. Б., се явява лично, доведен от органите на ОД
„Охрана“ от ареста на бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42.
В залата се явява адв. Г.Ф., служебен защитник на обвиняемия Б. в
досъдебното производство.
СРП с представител.
В залата се явява Т. О. – преводач от турски език на български език и
обратно.
СЪДЪТ, като съобрази, че обвиняемият не владее български език
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА Т. А. О. за преводач на обвиняемият М. Х. Б., която да
осъществява устен превод от и на турски език в настоящето производство.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ наказателната отговорност на преводача, която
обеща да даде верен превод.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. ФАРФАРОВА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Да се даде ход на делото.
При липсата на процесуални пречки, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на обвиняемия съгласно лична карта и
документ за самоличност издаден от Р Турция както следва:
М. Х. Б., роден на ххххххххг. в гр. Х., турчин, български и турски
гражданин, неосъждан, разведен (по българския закон) , работещ като
1
модератор във фирма „А.Б.“, адрес по лична карта гр. Х., ул. „П.“ № 50А,
адрес в РТурция (на родителите му), гр.Л., кв. „И.“, „М.С.А.“, бл. „Арзу“,
настоящ адрес гр.София, ул. „Г.М.“ № 30-32, ЕГН **********, ЛНЧ
хххххххх.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА чрез преводача правата на обвиняемия в
настоящото производство, включително и правото на отводи срещу съдията,
прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Разбирам правата си. Нямам
въпроси относно правата ми. Нямам искане за отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. ФАРФАРОВА: Нямам искания за отвод.
На основание чл. 276, ал. 1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се ДОКЛАДВА от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава с посочване
на основанието за образуване на производството.
ДОКЛАДВА се искането на СРП от 26.09.2022 г., с което е направено
искане спрямо обвиняемия М. Х. Б. да се определи мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на основание чл. 64, ал. 1 НПК.
(ПРОЧЕТЕ се искането на СРП)
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. (чрез преводача): Разбирам какво е искането на
СРП. Оспорвам искането на прокуратурата. Няма как да се призная за
виновен за нещо, което не съм направил. Не съм виновен.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. ФАРФАРОВА: Оспорвам искането. Нямам
искания по доказателствата
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. (чрез преводача): Оспорвам искането на прокурора.
Искам да кажа нещо за случая.
Обикновено аз казвам съпругата ми защото ние в Турция според
турския закон все още сме женени. Ние вече две години работим в една и
съща фирма и имаме общо дете. Имам един син. Аз, знам как трябва да се
отнася един човек с едно дете. Знам, как като баща трябва да се гледа. В
Турция около десет години бях учител. Около пет години бях национален
треньор. След епидемията „Корона вирус”, продадох къщата си в Турция и се
преместихме тука, в България. След известно време не можахме нещо да се
разберем с жена ми и се скарахме. Тя ми донесе едни документи и тъй като аз
не знам български език ги подписах без да знам какво подписвам. Аз мислех,
че това е в полза на сина ми. Бях готов да оставя в Турция всичко, за да дойда
в България само за да мога да бъда до сина си и да се грижа за него.
Преди това нито в България, нито в Турция съм бил осъждан. В деня,
вечерта на инцидента въпреки, че много пъти сме говорили със съпругата ми
да не се развеждаме, тя не прие това мое предложение. Много пъти ходи в
2
Турция с приятел (мъж), и ползвайки моето фамилно име, ме злепоставя пред
приятелите и познатите. Приятелите ми казват, че са я видели с друг мъж.
Казвах и да наемем адвокат и официално да се разведем в Турция и всеки да
си живее както намери за добре.
Вечерта на инцидента, т.е., в петък сутринта оставих детето си в
училище и се разбрахме вечерта след училище пак аз да го взема. От два
месеца не говорим със съпругата си. Когато отидох да взема детето си, то
много се зарадва, но в същия момент въпреки, че се бяхме разбрали дойде и
съпругата ми, и ми изтръгна детето от ръцете. След това оставила детето на
майка си (баба му по майчина линия).
От време на време аз ходя да тичам в Борисовата градина и на връщане
от тичането се срещнах със съпругата ми. Аз, се зачудих защото мислех, че тя
е със сина ни, а тя беше с някакви приятелки. Приятелките и също се
зачудиха, че ме срещат, защото когато тя не гледа детето според уговорката
ни трябва аз да го гледам. Аз, се ядосах. Слязох от колата и започнах да
говоря с тях, но категорично няма заплаха. Ако я бях заплашил, аз така или
иначе два месеца не говоря с нея. Всеки може да каже за някого, че го е
заплашил. Мисля, че тя в момента изпитва угризение на съвестта и вероятно
утре или по-късно ще съжалява за това, и ще си оттегли жалбата си. Това е
което исках да кажа.
На въпроси на адв. Фарфарова: Знам, чия собственост е колата.
Официално е нейна колата. Когато си продадох къщата и колата в Истанбул,
аз и дадох парите на нея, не съм взимал нито една стотинка от тези пари.
Намерението ми беше тези пари да бъдат за детето.
От гледна точка на нашето семейно положение в Турция, тя е с друг и
това мога да го докажа.
Преди развода е закупена колата.
Искам да кажа, че по време на пандемията жена ми тогава каза по-добре
да дойдем България и детето тука да учи.
Прокурорът: Нямам въпроси.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, съобразявайки становището на страните и на основание чл. 283
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА събраните в хода на досъдебното производство
писмени материали и считайки делото за изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, намирам, че са налице
предпоставките визирани в чл.63, ал.1 НПК, за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия М. Х. Б..
Престъплението за което същият е обвинен е тежко умишлено по
3
смисъла на НК, което е наказуемо с лишаване от свобода до шест години. В
този смисъл считам, че е налице първата предпоставка изискуема по чл.63 от
НПК.
Също така считам, че обвинението е повдигнато при наличието на
достатъчно доказателства, като може да се формира обосновано
предположение, че именно обвиняемия е извършил деянието за което му е
повдигнато обвинение. В подкрепа на това са свидетелските показания
дадени по досъдебното производство, макар същото да се намира на много
ранен етап от разследването. Показанията на свидетелите се подкрепят от
останалите събрани писмени доказателства до момента.
От друга страна считам, че е налице реална опасност обвиняемият Б. да
се укрие от органите на досъдебното производство, въпреки, че в днешното
съдебно заседание съобщи адрес на територията на гр.София.
Предвид изложеното, моля спрямо обвиняемия М. Х. Б. да бъде взета
мярка за неотклонение „задържане под стража”. Благодаря.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. ФАРФАРОВА: Уважаеми г-н Съдия, моля да
оставите без уважение така направеното искане от представителя на СРП за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по
отношение на подзащитния ми.
На първо място считам, че няма събрани годни доказателства, нито
може да бъде сформирано обосновано предположение, че подзащитния ми е
съпричастен за престъплението за което е привлечен, а именно такова по
чл.144, ал.3 във вр. ал.1 НК.
От разпитите на свидетелите е видно, че е имало конфликт между
страните, но по никакъв начин не може този конфликт да бъде определен като
заплаха за убийство. От събраните в досъдебното производство
доказателства, както и от обясненията дадени днес от подзащитният ми бе
установено, че автомобила за който се твърди че е бил повреден съгласно
нашия семеен кодекс е и неговата собственост, доколкото същия е закупен
преди да бъде постановен развода в България.
На следващо място има противоречия между изложеното като
показания на пострадалия Е.Б.К. и бившата съпруга на обвиняемия. Същите
посочват различни думи и обиди, които твърдят, че подзащитният ми е
упражнил спрямо тях.
Намирам, че също така не са налице и останалите предпоставки
предвидени в НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража”. Няма данни подзащитният ми да се укрие и извърши
друго престъпление. Самият той съобщи пред съда, а и видно от показанията
на бившата му съпруга той трайно живее в Република България, повече от две
години. Работи в България, отглежда детето си в България, за което е
изключително грижовен. Моля при определяне мярката му за неотклонение
да вземете предвид обстоятелството, че когато му бе дадена възможност да
съобщи на някой, че се намира в следствения отдел той поиска да се свърже с
детето си за да го уведоми че няма да може да говори с него в следващите
няколко дни.
4
Отделно от това подзащитният ми е неосъждан както в България, така и
в Турция. Ползва се с добро име, което е видно от неговите обяснения, както
и от показанията на пострадалия К., така, и на бившата му съпруга. Същият е
бил треньор на националния отбор по борба в Турция и е изключително
уважаван в спортните среди в Турция.
Няма данни да е извършил каквото и да било физическо посегателство
както по отношение на бившата му съпруга, така и по отношение на
пострадалия К.. Дори да говорим дали изобщо има признаци на престъпление,
то можем да помислим, че има данни за хулиганство, но не и престъпление за
което същият е привлечен, а именно такова по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 НК.
Моля, съдът да вземе предвид и това, че има данни по досъдебното
производство за влошените взаимоотношения между обвиняемия и бившата
му съпруга, което може да бъде индиция за заинтересованост, и
недостоверност на дадените от нея показания на досъдебното производство.
Същото се подкрепя от двамата полицейски служители посетили мястото на
инцидента, които свидетелстват за вербални обиди, но не и за заплахи. Има
данни, а именно, свидетелят Александров споменава, че подзащитният ми е
поискал от него разрешение дали може да се саморазправя с пострадалия К. и
когато не е получил такова той не е проявил нито агресия, както към
полицейските служители така и към пострадалия К., а е проявил уважение
към полицейските служители и търпимост към К..
С оглед горе изложеното моля, да не вземате мярка за неотклонение на
подзащитният ми. Ако прецените, че все пак има данни за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, то моля да вземете по-лека мярка за
неотклонение която да обезпечи явяването и участието на подзащитният ми
пред органите на досъдебното производство. Благодаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. (чрез преводача): Поддържам това което каза моя
адвокат.
Ако исках, ако желаех можех да избягам. Нямах такива намерения както
твърди уважаемия Прокурор. Аз, и без това стоях близо час след случая, и ако
исках можех още тогава да избягам.
Бих искал да мога да съм вкъщи, за да мога да работя и да гледам сина
си ако евентуално такава мярка има. Освен това вкъщи имам един заек и една
птичка. Живея сам и не са хранени, т.е. по-лека мярка бих желал.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ НА ОБВИНЯЕМИЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. (чрез преводача): Бих искал най-леката възможна
мярка, но не познавам наказателния закон и се доверявам на адвоката
ми.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становището на страните и на
основание чл.63, ал.1 от НПК намира, че за да се вземе най-тежката мярка за
неотклонение„задържане под стража” следва да бъде установено наличие на
5
обосновано предположение конкретното обвинено лице да е съпричастно към
престъплението, за което е подложено на наказателно преследване, и
доказателства по делото да сочат в условията на кумулативност една от
алтернативно предвидените опасности – реална опасност от укриване и/или
реална опасност от извършване на престъпление.
С постановление на СРП от 26.09.2022 г. обвиняемият М. Х. Б. е
подложен на наказателно преследване за престъпление по чл. 144, ал.3 във вр.
ал.1 НК (закана за убийство) за това, че на 24.09.2022 г. в гр. София се
заканил с убийство на Е.Б.К., като му е казал: „Два куршума имам, единия съм
го запазил за мен, единият е за теб!, Край с твоя живот“, като преди това
блъскал с личния си автомобил марка „Фолксваген” автомобила в който се
намирал К.. Опитал се да отвори вратите на автомобила. Чрез нанасяне удари
с крака счупил предните му фарове, изтръгнал дясното му странично
огледало, и чрез нанасяне удари с ръце счупил лявото му странично огледало.
Опитал се отново да отвори вратите на лекия автомобил и от това заканване
би могло да се възбуди основателен страх у пострадалото лице от
осъществяването на престъплението - престъпление по чл.144, ал.3 във вр.
ал.1 от НК.
Законодателят е визирал, че престъплението закана за убийство е
наказуемо с „лишаване от свобода” до шест години. Т.е., посоченото
престъпление е тежко умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от
свобода”, повече от пет години. На основание чл.269, ал.1 от НПК
присъствието на обвиняемия в процеса е задължително, за да може същият
ефективно да упражни правото си на защита и за да може съдът да приложи
чл.1 НПК, а именно да се установи по реда и способите на НПК има ли данни
за извършено престъпление, какъв материален и процесуален закон следва да
бъде приложен, и при установяване на вина какво наказание следва да се
наложи на извършителя на престъплението.
В съответствие с тълкувателните постановки на т.2 от тълкувателно
Решение № 2/2001 г. на ВКС, настоящият съдебен състав, като прецени
събраните по реда и способите на НПК доказателства и доказателствени
средства намира, че се установяват доказателствени данни обвиняемият Б. да
е съпричастен за престъплението за което е обвинен. За изключително
краткото време в рамките на няколко дни е извършен оглед на
местопроизшествието, като в протокола от него са обективирани обективните
находки на последиците от престъплението, касаещи проследяване на
увредите по инкриминирания автомобил. Разпитани са свидетелите Н.С.Х.,
Е.Б.К., Н.В. и А.Н.. Съдебният състав отчита, че досъдебното производство е
в твърде начален етап на развитие и обоснованото предположение не следва
да бъде доказвано по безспорен, и категоричен начин, така както се изиска в
случаите, когато се повдига обвинение с обвинителен акт или съдът следва да
постанови осъдителна присъда, ако са налице законови основания за това.
Съдът отчита, че показанията на свидетеля Н.С.Х. и Е.Б.К. са подробни,
последователни, конкретни, детайлни, достоверни, логични, като наличието
на връзка в миналото с обвиняемия Б. по семейното право не влияе на
добросъвестността и логичността на изложените показания. Съдът не отчита
6
повлияност в показанията на тези двама свидетели, нито заинтересованост.
Свидетелят Н.С.Х. излага възприятия, че преди инкриминирания случай
обвиняемият е отправял заплахи по местоработата на свидетеля,
обективирайки езикови крясъци, отправял е заплахи, че ще си получи
заслуженото и че ще навреди на свидетеля Е.Б.К., като го убие. Тези
обстоятелства са настъпили според показанията на свидетеля Н.С.Х. към
28.06.2022 г. След това за инкриминираната дата – 24.09.2022 г., свидетелите
Н.С.Х. и Е.Б.К. излагат непротиворечиво, че обвиняемия Б. застанал на пътя
на автомобила на свидетеля Н.С.Х.. Слязъл от автомобила си, насочил се към
тях, започнал да удря по стъклата на автомобила. Свидетелят Н.С.Х. посочва,
че е тръгнала назад с автомобила, при което няколко пъти е била удряна с
автомобила на обвиняемия Б.. През това време свидетелят Х. е звъняла на
телефон № 112, а обвиняемият Б. е продължавал с ритници и юмруци да
излива агресията си върху автомобила. След това казал, че има „два куршума,
единият е за теб“, визирайки свидетелят Калъч, а другият за него, като
„цялата турска армия няма да те спаси“. Свидетелят Н.С.Х. излага, че
заканата продължила спрямо Калъч с думите „Ще плуваш целия в кръв, ще те
натроша!”. Свидетелят К. излага възприятие, че е възприел закана за
убийство с посочване, че единият куршум бил за него, а другия за дееца, и че
ще последва край за неговия живот. Отделно от това свидетелят К. е
представил писмени данни, които могат да съдържат косвени индиции,
косвени факти за отправяни заплахи от „чат кореспонденция“ чрез интернет
приложение. Свидетелите Н.В. и А.Н. също излагат възприятия,
пресъздаващи показанията на свидетелите Н.С.Х. и Е.Б.К. за процесната
закана. Обвиняемият Б. дори е искал разрешение от полицейските служители
да продължи със саморазправата си. Съдът отчита, че по делото
представителят на държавното обвинение предстои да събере още
доказателства и доказателствени средства, с които да обоснове обвинителната
си теза, но същият следва да създаде гаранции и самото обвиняемо лице да
ангажира доказателства по линията на защитата, за да може да гарантира
правото му на защита.
По отношение на опасностите от укриване и от извършване на
престъпление съдът намира, че липсва реална опасност от укриване.
Обвиняемият Б. е с установена самоличност, има документ за
самоличност. Налице е адрес, на който фактически живее, може да бъде
открит. Не е проявял поведение, с което да показва, че се е отклонил от
органите на правосъдието. Т.е., мярка за неотклонение „задържане под
стража”, не се обуславя от наличието на реална опасност от укриване на
престъпление, тъй като такава липсва.
По отношение на опасността от извършване на престъпление съдът
счита, че обвиняемият Б. е с чисто съдебно минало. Същият няма криминални
регистрации за престъпления. Отделно от това съдът счита, че спрямо
личността на същия е налице специфичност от гледна точка на това че е имал
брачни правоотношения по българското право със свидетеля Н.С.Х.. От
показанията на свидетелите Н.С.Х. и Е.Б.К. съдът извежда извод, че са налице
доказателства за проява на силна ревност. Налице са безспорни доказателства
7
за проявявана и показана ревност, която е мотивирала и волево според
мнението на съдебния състав е занижавала волевите задръжки на дееца Б. към
извършването на конкретната престъпна проява. Между обвиняемият М. Х.
Бейси и свидетелят Н.С.Х. са налице влошени отношения, като между тях са
налице и имуществени спорове. От друга страна съдът отчита, че
противоправните действия на обвиняемия Б. са продължили съгласно
показанията на свидетеля Н.С.Х. повече от петнадесет минути, като дори в
присъствието на свидетелите Василев и Неделков, обвиняемият Х. е
продължил, дори е искал разрешение от полицаите да нападне, да удари
свидетеля К.. Съдът отчита, че обществената опасност на обвиняемия Б. е
сравнително не висока за дейците, извършващи престъпления от същия вид,
при същите условия. Съдът не може да изведе, че обвиняемия Б. е
изключително брутален, коравосърдечен, жесток, агресивен, доминантен
човек, дори да е с чистото съдебно минало, като обективните находки по
делото не водят до такъв извод. Материализирането на заканата за убийство е
извършена само с вербални думи. Липсват проявления и на действия, сочещи
на формиран умисъл за престъплението закана за убийство, която да затвърди
думите му, че иска да накърни свободния избор на пострадалото лице да
действа според волята си. Съдът отчита, че действията на дееца свързани с
проява на агресия спрямо отделни елементи от автомобила могат да се
отчетат само като противоправно действие, нарушаващо грубо обществения
ред и изразяващо явно неуважение към обществото, но от друга страна е
налице и личен мотив. Личният мотив, обаче, не изключва хулиганските
действия, ако те са извършени на публично място и са могли да бъдат
възприемани от множество лица. Тези съображения са в допълнение на
изложеното, че обществената опасност на заканата за убийство не се отличава
с висока степен на обществена опасност за деянията от същия вид.
При това положение съдебният състав приема, че мярката за
неотклонение спрямо обвиняемия М. Б. следва да бъде съответна и
пропорционална на целите на чл.57 от НПК. Съдът счита, че най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража” е непропорционална и се
явява прекомерна санкция по отношение на поведението и личността на
обвиняемия Б.. Опасността от извършване на престъпление не се обуславя от
обществената опасност на самото престъпление за деянията от същия вид.
Т.е., мярката за неотклонение „задържане под стража” е несъответна на
интензитета на обществената опасност на настоящето престъпление с оглед
конкретиката на случая. Съдът счита, че мярка за неотклонение „домашен
арест” също е несъответна на целите на чл.57 от НПК, тъй като и под
домашен арест за обвиняемия Б. биха възникнали вреди. Същият полага труд.
Родител е и като такъв има правото да се вижда и да полага грижи за своето
дете, а деца се считат всички личности, които не са навършили 18 години. По
делото няма доказателства, че обвиняемия Б. е лишен от родителски грижи и
това обстоятелство и изложените в обясненията му съображения следва да
бъдат кредитирани, като неопровергани от доказателствената съвкупност.
Съдът счита, че и мярка за неотклонение „подписка” е изключително лека и
не съответства на целите на чл.57 НПК.
8
С оглед на това и конкретиката на настоящия случай съдът счита, че
мярка за неотклонение „парична гаранция” в конкретен размер ще изпълни
целите на чл.57 НПК. Обвиняемият Б. следва временно, за определен срок да
отдели една своя имуществена ценност под формата на пари и да ги внесе по
сметка на разследващите органи, като след приключване на производството
същата ще му бъде върната. Ако обвиняемият Б. прояви поведение което
нарушава мярката за неотклонение „парична гаранция”, то биха били налице
основания да се счете, че трябва да му определи по-тежка мярка за
неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”, включително
ако прояви неправомерно поведение да въздейства върху свидетели с цел да
облекчи своето положение. Обвиняемият Б. би могъл да помогне на своето
положение, ако ангажира доказателства по линията на защита, за да може да
реализира правото си на защита. Съдът счита, че мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на 1000 (хиляда) лева, би спомогнала напълно
според мнението на състава обвиняемия да изпълнява всички задължения,
произтичащи от закона свързани с личното му участие в процеса.
Обвиняемият Б. полага труд, извлича доходи. Същият има възможността да
намери конкретната сума, дори да не притежава такива средства с помощ от
близки, познати и т.н. Съдът счита, че тази парична гаранция в размер на
хиляда лева е според неговите възможности, не е в прекомерен размер.
Следва да се определи 14-дневен срок от влизане в сила на определението с
което е взета мярката за неотклонение „парична гаранция”.
По тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане на най-тежката
мярка „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на М. Х. Б., ЕГН
**********, обвиняем по ДП № 225 ЗМК-1490//2022 г. по описа на 01 РУ -
СДВР, пр. пр. № 31915/2022 г., по описа на СРП.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ “ в размер на
1000 (хиляда) лева по отношение на М. Х. Б., ЕГН **********, обвиняем по
ДП № 225 ЗМК-1490//2022 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 31915/2022
г., по описа на СРП.
Определя 14-дневен срок след влизането в сила на постановеното
определение за внасяне на паричната гаранция по сметка на разследващите
органи или по сметка на СРП.
Обвиняемият М. Х. Б., ЕГН **********, да бъде освободен незабавно
от следствения арест, освен ако не се задържа на друго основание.
Определението подлежи на обжалване и протест в тридневен срок от
днес, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА делото пред СГС за
04.10.2022 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
За явяване и осъществяване на превод в съдебното заседание на
преводача Т. А. О. да бъде изплатено възнаграждение в размер на 200.00
9
(двеста) лева, от бюджета на съда. Издаде се 1 бр. РКО.
Препис от настоящия протокол да се издаде на адв. Фарфарова при
поискване без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:10
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10