Решение по дело №37/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на К. Д. О. от [населено място] против Решение рег. № ***.-*** от 08.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол, с което е отказано изтриването на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е налице реабилитация по чл. 88а от НК и независимо от предвиденото в ЗМВР, ЗЗЛД и Инструкция № 8121з-748/20.10.2024 г., личните данни следва да бъдат заличени.

В съдебно заседание жалбоподателят О., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията изложени в същата. Иска се отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, като изразява становище за неоснователност на същата предвид обстоятелството, че целта на обработката на личните данни в информационните фондове на МВР е за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпленията и опазване на обществения ред, поради което разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., издадена на основание специалния закон – ЗМВР, има приоритет пред общите разпоредби. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че с Определение № 929 /28.10.20209 г. по НОХД № 1540/2009 г., Районен съд – Ямбол е одобрил споразумение, по силата на което на К. Д. О. (жалбоподателя в настоящото производство) е определено наказание пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която да се изпълнява два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, т.е. за причиняване на средна телесна повреда докато е бил непълнолетен.

Във връзка с горното наказателно производство била извършена регистрация в Централния полицейски регистър (ЦПР), като от приложената справка е видно, че в списъка с регистрации фигурират единствено данните относно НОХД № 1540/2009 г. на ЯРС.

На 12.12.2023 г. жалбоподателят О. подал заявление до Директора на ОД на МВР, което получило вх. № 326000-11777 и с което поискал да бъдат заличени личните му данни в масивите на ОД на МВР – Ямбол, свързани с привличането му като обвиняем и осъден със Определение (споразумение) от 28.10.2009 г. по НОХД № 1540/2009 г. на ЯРС,за деянието по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Към заявлението си О. приложил и Свидетелство за съдимост № **************** от 12.12.2023 г., от което се установява, че същият не е осъждан.

Във връзка със заявлението била изискана справка за съдимост от ЯРС и и справка от ЯРП относно наличието на данни за образувани наказателни производство срещу К. О.. Видно от Справка за съдимост № ****************** от 19.12.2023 г., жалбоподателят е осъждан веднъж – по НОХД № 1540/2009 г., като е реабилитиран по чл. 88а, а наказанието пробация, което е определено със споразумението по делото, е изтърпяно на 13.05.2010 г. От изготвената от Районна прокуратура Ямбол справка изх. № ****/2023 от 28.12.2023 г. се установява, че в регистрите на Районна прокуратура – Ямбол се съдържат данни единствено за престъплението по чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 4 от НК, за което е образувано НОХД № 1540/2009 г.

На 08.01.2024 г. било изготвено Становище с рег. № 326р-485 от комисия, определена от Директора на ОД на МВР – Ямбол, в което е посочено, че личните данни на К. О. не следва да се заличават, тъй като материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни, обработвани от информационните фондове на МВР са регламентирани изчерпателно в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверка за наличие на данни за престъпления от общ характер, но по отношение на заявителя не е налице нито едно от тези основания, поради което личните данни относно воденото наказателно производство, не следва да бъдат изтривани.

С Решение № ***.-*** от 08.01.2024 г. Директорът на ОД на МВР – Ямбол, при абсолютно същите мотиви, е отказал изтриване на личните данни на К. Д. О., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с НОХД № 1540/2009 г. на ЯРС. Именно решение е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗМВР, в МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, като съобразно чл. 25, ал. 1 от същия закон, за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни. Органите на МВР, съгласно чл. 25, ал. 2, могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността, като в ал. 3 на същия член е посочено, че обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119/1 от 4 май 2016 г.) и на Закона за защита на личните данни.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР: 1. могат да не искат съгласието на физическото лице; 2. могат да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни; 3. могат да обработват всички необходими категории лични данни; 4. предоставят личните данни на органите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретното наказателно производство; 5. предоставят личните данни на други администратори, които са държавни или местни органи, или получатели с оглед на обработването им за цели, различни от целите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със ЗЗЛД и по ред, определен с инструкцията по чл. 29, ал. 2; 6. обменят лични данни с компетентни органи и получатели от държави – членки на Европейския съюз, органи и агенции на Европейския съюз, трети държави или международни организации в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със ЗЗЛД. Видно от ал. 2 на чл. 26 от ЗМВР, сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни, а съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗМВР, администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица могат да откажат пълно или частично упражняване на правата на субектите на данни по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълнят задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението: 1. би създало риск за: националната сигурност; б) обществения ред и сигурност; в) предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; г) защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; д) опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна; е) разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране; 2. би накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР; 3. се отнася до информация, въведена в Шенгенската информационна система (ШИС), базите данни на Интерпол или базите данни на Европол от друга държава, от която не е получила съгласие за предоставянето й. Сроковете за съхранение на данните по ал. 1 на чл. 26 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи, като тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни (чл. 26, ал. 2 от ЗМВР).

Сроковете за съхранение на лични данни, обработвани от МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно – процесуалния кодекс) НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, са уредени в Инструкция № 8123з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и за наличие на данни за престъпления от общ характер. В чл. 2, ал. 2 от тази инструкция е посочено, че целта на обработката и съхранението на личните данни е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществени ред, а в чл. 3 са изброени изчерпателно хипотезите, при които личните данни, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления се за заличават, а именно:

1. постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК;
2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК;
3. наказателното производство е прекратено:

а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НКП, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НКП;

б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК;

в) на основание чл. 24, ал. 5 НПК;

г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК;

д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство;

4. влязла в сила оправдателна присъда;

5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс при:

а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК;

б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, н. 8а НПК;

6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 128б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието;

7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК);

8. лицето е починало – във всички останали случаи.

В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, по делото е безспорно установено, че жалбоподателят О. е осъждан за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1,т. 4 от НК, както и че по отношение на това осъждане е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК на 27.03.2014 г. Именно тази реабилитация е основанието същият да поиска личните му данни да бъдат заличени от информационните фондове на МВР. Реабилитацията обаче, както правилно е приел административният орган не е измежду основанията, предвидени в Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за заличаване на личните данни, обработвани във връзка с наказателно производство по реда на НПК, поради което като е постановил отказ, същият е издал един законосъобразен административен акт. С оглед изчерпателното изброяване на обстоятелствата, при които се извършва заличаване на личните данни от информационните фондове трябва да се приеме, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и в случай, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 3, следва да разпореди заличаване на личните данни, а в противен случай – да постанови отказ тези данни да бъдат заличени.

Във връзка с горното следва да се има предвид и обстоятелството, че информационните фондове на МВР се използват за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. В този смисъл макар реабилитацията да заличава осъждането, тя не е основание за заличаване на личните данни от информационните фондове на МВР, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и полицейската регистрация като институт на административното право са различни.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е напълно съобразен с материалния закон, подадената против него жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на ОД на МВР следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, А. съд Ямбол, първи състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. О. от [населено място], [улица], [адрес], ап. ** против Решение рег. № ***.-*** от 08.01.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол.

ОСЪЖДА К. Д. О. да заплати на ОД на МВР Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване през Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.