Р Е Ш Е Н И Е № 82
Гр. Пловдив, 23.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в
открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
с участието на секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от
съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 184 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1520, постановено на 16.12.2019 г. по гр.д. 514/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е осъдена О.П. да
заплати на Г.П.Б. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от
травматично увреждане- закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на ш.на д.ф.,
получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. П. на 3.03.2018г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на увреждането 3.03.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, като е
отхвърлен като неоснователен
искът за разликата до пълния предявен размер от
25 000 лв., осъдена
е О.П. да заплати на Г.П.Б. 1 984,80 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с травматично увреждане - закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на ш.на
д.ф., получено вследствие на падане на ищцата на непочистена от сняг и лед
улица в гр. П. на 3.03.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата 1 950 лв., считано от 4.03.2018г.
до окончателното изплащане на сумата и върху сумата от 34,80 лв., считано от 9.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумата,
осъдена е О.П. да заплати на Г.П.Б. разноски в размер на 1 769 лв. за
производството по
делото, осъдена е Г.П.Б. да заплати на О.П. *** разноски в размер на 90 лв. за производството по делото.
Жалбоподателят О.П. моли
решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с
която о. е осъдена да заплати
на Г.П.Б. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от
травматично увреждане- закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на ш.на д.ф.,
получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. П. на 3.03.2018г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на увреждането 3.03.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, в частта
му, с която е осъдена О.П. да
заплати на Г.П.Б. сумата 1 984,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени във връзка с травматично увреждане- закрито счупване на дясна
т.с.с м.ф.на ш.на д.ф., получено вследствие на падане на ищцата на непочистена
от сняг и лед улица в гр. П. на 3.03.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата 1 950
лв., считано от 4.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, и върху сумата 34,80 лв.,
считано от 9.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за
разноските, по съображения, изложени във въззивната жалба от 2.01.2020 г., като
бъдат отхвърлени предявените срещу О. искове, евентуално, да бъде намален
размерът на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив размер. Моли да
бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от Г.П.Б.. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като
неоснователни. В производството пред настоящата инстанция не ангажира събиране
на нови доказателства. Претендира за присъждане на разноски. Моли да бъде
намалено адвокатското възнаграждение, платена от Б., в случай, че то е
по-високо от минималните размери съгласно Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателката Г.П.Б. моли
решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с
която е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. предявеният от нея против О.П.
иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания
от травматично увреждане- закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на ш.на д.ф.,
получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. П. на 3.03.2018г., ведно със законната лихва върху
посочената разлика от датата на увреждането 3.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за разноските. Като ищца в
производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на по 25 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по време на
счупването и последвалите три оперативни намеси, както психически такива –
уплаха и неистова болка по време на счупването, които неимуществени вреди са
причинени закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на ш.на д.ф. при падането й на
3.03.2018 г. на непочистена от снега улица-общински път, стопанисван от
ответника, ведно със законната лихва от 3.03.2018 г., както и да й заплати
сумата 1 984,80 лв. за претърпени имуществени вреди за закупуване на
тазобедрена ендопротеза Тип 1 и за заплатена потребителска такса за престой в
болнично заведение, ведно със законната лихва от 4.03.2018 г. В производството
пред настоящата инстанция не ангажира събиране на нови доказателства. Претендира
за присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на ответната
о. „К.“ЕООД-гр. *** не е взело становище по жалбите. В производството пред
окръжния съд взима становище за неоснователност на исковете.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между страните, видно
е и от представената от ищцата в копие епикриза от УМБАЛ „С. Г.“ЕАД-гр.П., че
на 3.03.2018 г. ищцата при падане е наранила дясна ТБС, поради което е постъпила
в болницата на същата дата, претърпяла е операция и е изписана на 9.03.2018 г.
Безспорно е, че падането е станало при пресичане от ищцата до обезопасителния
остров на пешеходна пътека през пътното платно на ул.“С.“ в ЖК“Т.“ на гр.П.,
намираща се в близост до училище „Д. М.“. Ищцата твърди, че по уличното платно
е имало натрупан и непочистен сняг, който вследствие на ниските температури е
замръзнал и хлъзгав, а то не е почистено от падналия обилен снеговалеж и не е
опесъчено. Твърди, че при падането тя изпитва силна болка в областта на долния
десен крайник, от която започва да й прилошава. Твърди, че веднага е откарана в
болница от сина си и там се установява, че има закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на
ш.на д.ф., поради което е оперирана и е извършена частична смяна на дясна
тазобедрена става, при което й е поставена тазобедрена ендопротеза Тип 1. Твърди,
че е заплатила на 4.03.2018 г. сумата 1 950 лв. за закупуването на
протезата, както и на 9.03.2018 г. потребителска такса за престой в болницата в
размер на 34,80 лв. Твърди, че след изписването й от болницата тя се лекува в
дома си с медикаменти, изпитва силна болка, в първите 10 дни е неподвижна и не
става от леглото, обслужвана е от своя син, след това постепенно започва да се
придвижда с помощни средства проходилка и патерици. Твърди, че на 20.04.2018 г.
след настъпили усложнения в следоперативното лечение тя е постъпила по спешност
отново в болницата с локална инфекция на кожата и подкожната тъкан в областта
на оперативната интервенция, където е приета със зачервяване, затопляне и оток
на меките тъкани с гнойна секреция, с болезнено ограничени движения в дясната
тазобедрена става. Твърди, че на 21.04.2018 г. е й извършена нова операция,
след което е лекувана в болницата до 2.05.2018 г. Твърди, че след това се
лекува в дома си с медикаменти, изпитва силна болка, приема обезполяващи
средства, движенията й са ограничени и затова се придвижва в дома си с
проходилка, не излиза от дома си, не може да ходи на работа, не може да води
нормалния си социален живот. Твърди, че на 30.05.2018 г. е постъпила в болница,
където в отделение за физикална и рехабилитационна медицина й е проведена
стационарна рехабилитация и физиотерапия на дясната тазобедрена става, като
движението на ставата е силно ограничено и болезнено, приема медикаменти,
престоява в отделението до 6.06.2018 г. и настъпва подобрение в движението на засегнатия
вследствие на падането крайник. Твърди, че на 9.06.2018 г. след настъпили
усложнения в следоперативното лечение е постъпила по спешност за лечение в
болница с локална инфакция и фистула на цикатрикса с гноевидна секреция, като движението
в областта на дясната става е силно ограничено и болезнено, поради което
веднага й е извършена нова оперативна интервенция, при която е извършена
ревизия на поставената й тазобедрена става. Твърди, че след изписването й от
болницата на 17.06.2018 г. отново провежда лечение в дома си с прием на
медикаменти. Твърди, че вследствие на травмата след изписването й от болничните
заведения, в които нееднократно е лекувана чрез провеждане на редица оперативни
интервенции, тя търпи редица затруднения, болки и страдания. Твърди, че й се е
наложило коренно да промени живота си. Твърди, че не е могла да става от
леглото и да се движи сама, обслужвана е от сина си, в първите 10 дни не е
могла да се придвижи до тоалетна, храни се в леглото, първоначално за
придвижване ползва проходилка, след това ползва патерици, оздравителният процес
е свързан със силни болки в областта на дясната тазобедрена става, допълнително
усложнение са появилите се инфекции, доведи до две нови оперативни намеси, при
които е извършена на два пъти ревизия на сменената тазобедрена става, според
лекарите оздравителният процес ще е дълъг и с неизяснен период, а пълното
възстановяване, ако въобще е възможно, след тежката травма е свързано и с
продължителен период на рехабилитация. Твърди, че и към момента на подаването
на исковата молба на 6.03.2019 г. болките и страданията й не са отшумели,
продължава да ползва патерици за придвижване, поради което търпи редица
неудобства и житейски затруднения, както и че от момента на изписването на
болничните заведения приема болкоуспокояващи. Твърди, че получената травма е
пряка и непосредствена последица от падането на непочистеното от сняг улично
платно. Твърди, че ответната о.е следвало да стопанисва общинските пътища, част
от които е улица „С.“ в гр. П., където е станал инцидентът, поради което тя
носи отговорност за тяхното състояние и последиците от тяхното непочистване. Твърди,
че вследствие на бездействието на ответната о. по предприемането на
необходимите действия и мероприятия за поддържане чисто на пътното платно е
настъпила злополуката, вследствие на което ищцата е претърпяла вреда – болки и
страдания в един продължителен период от време, като предстои продължителен
оздравителен процес, придружен с продължителна рехабилитация, които са следствие
от претърпяната от нея травма. Затова претендира да й бъдат присъдени
посочените в исковата молба суми като обезщетения за претърпените неимуществени
и имуществени вреди, ведно със законна лихва.
С отговора на исковата молба
ответната о. оспорва изложените фактически обстоятелства относно настъпването
на посочения в исковата молба инцидент и последиците от него, както и да е
налице причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие и настъпил
резултат. Заявява, че не е представена медицинска документация, че ищцата е
била имобилизирана за посочения в исковата молба период, че е извършвана
оперативна намеса, както и за удостоверяване на ограничаване или затрудняване
на движението на крайника. Евентуално, ако се докаже описаният в исковата молба
да е настъпил, твърди, че той не е резултат от неизпълнение на нормативни
задължения на о., респективно, на нейни служители. Твърди, че изпълнението на
дейностите, свързани със зимното поддържане на територията на о., се извършва
от работници на ОП“Ч.“ и избран изпълнител по договор от 28.11.2014 г. за
обществена поръчка „К.“ЕООД със срок на действие 29.11.2019 г. Твърди, че
задълженията на о. през процесния период относно зимното поддържане на
територията на града са изпълнявани и не е имало сняг и лед. Заявява, че
улиците и булевардите, включително процесното място в район „Т.“ на гр.П., са
били почистени от сняг и лед през цялото денонощие на датите от 26.02.2018 г.
до 5.03.2018 г. съгласно представени документи, като е осигурена проходимостта
и нормалното придвижване във вид, годен за употреба и безопасен за движение
както на пешеходците, така и на МПС. Твърди, че от приложените протоколи е
видно, че през процесния период дейностите по зимно почистване са изпълнени,
като е извършвано и ръчно почистване на снега и обработване на тротоарите и
пешеходните зони със солопясъчна смес против замръзване. Счита, че не може да
се приеме, че отговорност може да се ангажира „при всякакъв вид“ непочистване на
съответното място, а следва да бъде установено действително, сериозно,
съществено „занемаряване“, неподдържане на съответния участък и то към момента
на настъпване на инцидента. Заявява, че е нормално при зимни условия да се
наблюдава снеговалеж, като е необходимо обективно технологично време и
определена технология за изпълнение на задълженията по почистване. Твърди, че в
конкретния случай към дата 3.03.2018 г. процесната улица е била почистена. Освен
това счита, че ищцата е допринесла за настъпване на твърдения вредоносен
резултат, той като е създала реална възможност за настъпване на вредата,
доколкото не се е съобразила с метеорологичните условия, пътната настилка, не
се е обула с подходящи за сезона зимни обувки, не се е придвижвала бавно,
внимателно и предпазливо, поради което възразява за съпричиняване. Заявява, че
о. е реагирала своевременно и в съответствие с нормативните изисквания.
Заявява, че при зимни условия, независимо от положените и изпълнени задължения
по почистване на пешеходни зони, улици и булеварди, е налице реален риск от
нараняване вследствие на падане. Счита, че през зимата обичайните
метеорологични условия са превалявания от сняг и след като о. е предприела
своевременно действия по почистване на тротоарите и улиците във вид, годен за
употреба и безопасен за движение на пешеходците и МПС, с което е изпълнила
своите задължения, то дори и да е настъпил описаният в исковата молба инцидент,
същият се дължи не на бездействие на о., а на случайно събитие, за което о.не
носи отговорност за непозволено увреждане. Освен това възразява, че
претендираният размер на обезщетението не е съобразен с характера и степента на
твърдените увреждания, възстановителния период, включително с факта на
съпричиняване на вредоносния резултат. Посочва, че приложената медицинска
документация не свидетелства, че ищцата е била в невъзможност да извършва
трудова дейност, а и не са налице доказателства тя да е била в трудови или
други правоотношения, свързани с полагането на труд. Оспорва твърденията в
исковата молба относно наличието на емоционален и психически стрес, нарушаване
на нормалния ритъм на живот, включително че са резултат от твърдяната травма,
респективно, от неизпълнение на задължения на о. по снегопочистване и
обработване на процесната улица на 3.03.2018 г., а те могат да бъдат следствие
от много причини, свързани с общото здравословно и емоционално състояние на
ищцата. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди за причинени болки и
страдания не се дължи, респективно, че то е многократно завишено.
С отговора на исковата молба
третото лице-помагач на ответника „К.“ЕООД-гр. *** оспорва механизма на
претърпения инцидент, като счита, че не е възможно по безспорен начин да се
установи същия, както и оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
инцидента и настъпването на твърдените вреди. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат в пълен размер от 100%, тъй като счита,
че ищцата е допринесла за настъпване на инцидента, като не се е съобразила с метеорологичните
условия към датата на инцидента. Твърди, че дружеството е изпълнявало съгласно
договор от 28.11.2014 г. дейности, свързани с поддържане на чистота и зимно
поддържане на територията на О.П. като съгласно договора е длъжно да започне
зимно почистване след постъпило искане за това от страна на о.-възложител. Твърди,
че дружеството към момента на настъпване на процесния инцидент е реагирало своевременно
и е изпълнило адекватно задълженията по снегопочистване на пътните платна. Твърди,
че улиците и булевардите в район „Т.“ са били почистени от сняг и лед, като е
осигурена проходимост и нормално придвижване на пешеходци и МПС. Заявява, че съобразно приложени двустранни
протоколи между възложителя-о. и дружеството-изпълнител през процесния период
дружеството е изпълнило всички, вменени му съгласно договора задължения по
снегопочистване и опесъчаване на пешеходни зони и улици против замръзване. Заявява,
че дружеството няма задължение да почиства обезопасителните острови на пътните
платна, където се твърди да е паднала ищцата. Счита, че при зимни условия, без
значение от положените усилия за почистване на съответните зони, е налице
реален риск от нараняване вследствие на заледяване, необходимо е технологично
време за изпълнение на задълженията по почистване и така посоченият инцидент е
случайно събитие, което не може и не следва да бъде вменено във вина нито на
дружеството, нито на о.. Счита, че в случая не се установява по безспорен начин
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане. Заявява, че
с оглед доказателствата липсва вина от страна на дружеството, а се установява,
че то като изпълнител по договора съвестно и своевременно е изпълнявало
вменените му задължения по снегопочистване на пътното платно и пешеходните
зони. Оспорва исковата претенция и по размер, тъй като претендираното
обезщетение е прекомерно завишено, не е съобразено с характера и степента на
твърдените за претърпени вреди, както и с обстоятелството на съпричиняване от
страна на ищцата.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема за установено, че на 3.03.2018 г. ищцата е претърпяла
инцидент вследствие на падане на пътното платно поради заледен и непочистен
сняг и лед на обезопасителния остров, при което в пряка причинна връзка е
претърпяла описаното в исковата молба травматично увреждане, лекувана е и е
изпитвала продължителни болки. Съдът приема и че мястото на инцидента –
разделителен остров на улицата е част от общинската пътна инфраструктура и о. е
била длъжна да го поддържа чрез свои служители или други лица, а то е било с
непочистен сняг и лед и е налице наличие на противоправно бездействие от страна
на служителите, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
почистване на леда и снега от пътното платно и конкретно от разделителния
остров на мястото на инцидента. Съдът преценява като неоснователно
възражението, че процесният инцидент се дължи на случайно събитие, защото се
установява, че падането на ищцата е в резултат на подхлъзване при придвижването
й на заледен участък от пътното платно, както и че тези условия за
придвиждването на пешеходците (наличие на заледени участъци по пътното платно)
не са били в резултат на извънредни събития, а поради неположената от о.
дължима грижа за снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на
пешеходците. Съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат, тъй като по делото е
установено, че ищцата е била обута със зимни боти с грайферна подметка и е
вървяла бавно по уличната настилка. Съдът приема, че ищцата е преживяла болки и
страдания, които са продължителен характер във времево отношение и интензивни
като степен на мъчителност, както и че е направила разходи за лечение на
претърпяната от нея травматична увреда. При определяне на размера на
обезщетението от 10 000 лв. за понесените от ищцата неимуществени вреди
съдът съобразява вида на травматичното увреждане – фрактура на дясната
тазобедрена става, възрастта на ищцата, интензитета на преживените от нея
негативни емоции (болки и страдания със значителен интензитет), извършените три
хирургически интервенции, продължителния оздравителен процес, съпроводен с
настъпили усложнения, продължителни болки и страдания, както и провежданата
рехабилитация, обстоятелството, че не би могло да настъпи пълно възстановяване,
като движението в дясната т.с.продължава да е ограничено към момента.
С подадената въззивна жалба О.П.
твърди, че решението е неправилно в частите му, с които исковете са уважени,
тъй като необосновано окръжният съд е
приел, че мястото на инцидента, което е част от общинската улична мрежа, е било
непочистено от сняг и лед. Заявява, че от показанията на свидетелката П. К. и
от представените по делото от о. писмени доказателства се установява дължимата
грижа за снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на пешеходците,
като практически не е възможно о. да докаже документално всеки почистен
квадратен метър от уличната мрежа на града. Повтаря твърденията си, заявени с
отговора на исковата молба, че е неприемливо отговорността на о. да може да се
ангажира „при всякакъв вид“ непочистване на съответното място, а следва да бъде
установено действително, сериозно, съществено „занемаряване“, неподдържане на
съответния участък и то към момента на настъпване на инцидента. Отново заявява,
че при зимни условия, независимо от положените и изпълнени задължения по
почистване на пешеходни зони, улици и булеварди, е налице реален риск от нараняване
вследствие на падане, и че счита, че през зимата обичайните метеорологични
условия са превалявания от сняг и след като о. е предприела своевременно
действия по почистване на тротоарите и улиците във вид, годен за употреба и
безопасен за движение на пешеходците и МПС, с което е изпълнила своите
задължения, то дори и да е настъпил описаният в исковата молба инцидент, същият
се дължи не на бездействие на о., а на случайно събитие, за което о. не носи
отговорност за непозволено увреждане. Счита, че ищцата е допринесла за настъпване
на твърдения вредоносен резултат, тя е създала реална възможност за настъпване
на вредата, доколкото не се е съобразила с метеорологичните условия, пътната
настилка, доколкото не се е придвижвала бавно, внимателно и предпазливо, поради
което възразява за съпричиняване. Заявява, че свидетелите на ищцата са посочили
обратното, но синът на ищцата разказал, че е спрял на булеварда, че е чакал на
булеварда, че непрекъснато е поглеждал в огледалото, които действия са предпоставили
настъпването на инцидента. Заявява, че ищцата е бързала да напазарува, защото
спирането на булеварда едва ли е най-подходящото място за изчакване, следвало е
ищцата и синът й да се съобразят както с нейната възраст, така и с
метеорологичната обстановка, а също и с по-подходящи възможности за паркиране,
а не с действията си да предпоставят случването на инцидента, като следва да се
отчете и че свидетелят е в родствена връзка с ищцата. Освен това счита, че
присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен,
прекомерен и не е справедлив, тъй като при определяне на обезщетението следва
да се имат предвид и социално-икономическите условия в страната.
С подадената въззивна жалба
жалбоподателката Б. твърди, че решението е неправилно в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за размера над
10 000 лв. до претендирания такъв от 25 000 лв. Счита, че окръжният
съд неправилно е преценил високия интензитет на търпените болки и страдания,
продължителността на тези болки и страдания и дългия период на възстановяване,
както и търпените несгоди от обездвижването и промяната на ежедневния житейски
ритъм на ищцата. Посочва, че в заключението на СМЕ е прието, че при инцидента
на ищцата е била причинена болка със силно изразен характер, че травмата е
довела до болеви усещания, които са намалявали много бавно с времето, че
страданията, които е изтърпяла, са силно изразени поради невъзможността за
самостоятелно обслужване и придвижване и дългия период на възстановяване заради
обездвижването и получените постоперативни усложнения, както и че лечението ще
продължи дълго без вероятност за пълно възстановяване, като се продължи с
активна рехабилитация в специализирани заведения и балнеосанаториуми до
възстановяване на походката и хипотрофията на мускулатурата. Посочва, че
наложилото се поставяне на тазобедрена ендопротеза е предизвикало трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за период от повече от 6
месеца, а пълно възстановяване и оздравяване е невъзможно, което е довело до
намалена трудоспособност 50%. Посочва, че след изписването й от болничните
заведения ищцата се прибира в дома си, където е принудена да търпи редица
затруднения и несгоди, болки и страдания, принудена е коренно да промени живота
си, променен е целият й житейски ритъм. Посочва, че тя не може да става от
леглото и да се движи сама, обслужвана е от сина си, ходи до тоалетната на
тоалетен стол, на който е вдигана и поставяна от сина си, храни се в леглото
си, за придвижване използва проходилка и патерици. Посочва, че оздравителният
процес е свързан със силни болки в областта на десния крайник, които са в пряка
и непосредствена причинна връзка с претърпяната травма. Посочва, че
допълнително усложнение представлява и появилите се усложнения вследствие на
претърпяната травма, довели до нови две операции. Посочва, че според лекарите
оздравителният процес ще е дълъг и съпътстван с претърпяване на нови болки и
страдания, с неясен период, а пълното възстановяване е невъзможно след тежката
травма, като възстановяването е свързано и с продължителен период на
рехабилитация. Посочва, че до момента болките и страданията й не са отшумели,
че тя приема болкоуспокояващи от момента на изписването й от болничните
заведения до момента. Заявява, че размерът на присъдени обезщетения за
претърпени неимуществени вреди трябва да е съобразен със степента на
увреждането, продължителността на възстановителния процес и интензитета на
търпените болки и страдания.
С отговора на въззивната жалба,
подадена от Б.,***, че при определянето на обезщетението следва да се имат
предвид социално-икономическите условия в страната и да е налице връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно, размера на
обезщетението. Заявява, че тази връзка е израз именно на критерия за
справедливост, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи
време и място на възникване на увреждането, конкретна икономическа конюнктура,
стандарт на живот, средностатистически размер на доходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Нормата
на чл.49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на всеки един възложител
на работа за вреди от действия на служителите, които я изпълняват. За
ангажиране на отговорност на възложителя при условията на тази разпоредба
следва служителите при или по повод на възложената им работа да са осъществили
виновни противоправни действия, от които да са настъпили вреди, като в тежест
на ищеца е да установи наличие на елементите на непозволеното увреждане, а
именно деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина. На 3.03.2018 г. Г.Б. е претърпяла описания в исковата
молба инцидент – подхлъзнала се е при пресичане на пътното платно на ул.“Д. М.“
в ЖК“Т.“ на гр.П., паднала и получила закрито счупване на дясната тезобедрена
става. Жалбоподателят с оглед изложеното във въззивната жалба не оспорва, че
поради това счупване Б. е заплатила за оперативното лечение посочената в
исковата сума и че е претърпяла болки и страдания в резултат на оперативни
намеси, лечение и възстановяване, т.е. че тя търпи имуществена и неимуществени
вреди. Не се спори относно обстоятелството, че мястото, на което е станал
инцидентът, е част от общински път. Няма спор, че ответната о.носи задължението
за зимното почистване и обезопасяване на това място от уличната мрежа на град П.
О. в отговора на исковата молба изрично посочва, че тази поддръжка е
осъществявана чрез нейна служба и служители (ОП“Ч.“), както и по възлагане от
нея чрез изпълнител по договор за обществена поръчка (“К.“ЕООД-гр.П.).
Безспорно е, че тя следва да носи отговорност за непочистване на мястото от
сняг и лед, където е паднала ищцата, което падане е довело до причиняване на вредите.
Не се спори и че поведение, изразяващо се в бездействие на служители, на които ответната о. е възложила работата по зимното
почистване и поддържане, да изпълнят своите задължения, е противоправно. О.
оспорва обаче, включително и с оглед заявените във въззивната жалба оплаквания,
да е налице неизпълнение на тези задължения на служителите, а именно мястото на
инцидента да е било непочистено от сняг и лед. Също така тя възразява, че
отговорността й може да се ангажира само при установено действително, сериозно,
съществено занемаряване, неподдържане на мястото и то към момента на настъпване
на инцидента, а след като о. е предприела своевременно действия по почистване
на тротоарите и улиците във вид, годен за употреба и безопасен за движение на
пешеходци и МПС, и така е изпълнила своите задължения, то инцидентът се дължи
не на нейно бездействие, а на случайно събитие, за което о. не носи отговорност
за непозволено увреждане.
Видно от справката от Н. и. по м.
и х.-филиал П. от 28.05.2019 г. за района на гр.П. в периода 1.03.2018
г.-5.03.2018 г., приета като писмено
доказателства в съдебното заседание на окръжния съд на 20.06.2019 г. (в текста
на която е посочен период през 2018 г., а в таблицата очевидно поради
техническа грешка са посочени дати с посочена година 2019 г.), на датата
1.03.2018 г. в П. не е имало валеж, средноденонощната температура е била -6,2
градуса, височината на снежната покривка е била 27 см., на датата 2.03.2018 г.
в П. също не е имало валеж, средноденонощната температура е била -2,7 градуса, височината на снежната покривка е
била 22 см., на 3.03.2018 г. в града е имало валеж от дъжд, средноденонощната
температура е била 3,6 градуса и снежната покривка е била 15 см. Установява се
следователно, че след като в предходните два дни, на 1 и 2 март 2018 г., в гр.
П. не е имало снеговалеж, а на 3.03.2018 г. също не е валял сняг, а е имало
само валеж от дъжд (0,4 л./кв.м.), то снежната покривка от 27 см. и 22 см. е
натрупана вследствие на снеговалеж през предходни дни. Следователно на
3.03.2018 г. не е имало тежки метеорологични условия, съответно, не е била
налице обстановка, с която службите, ангажирани със снегопочистването и зимното
поддържане да е трябвало спешно и непосредствено да се справят в условия на
снеговалеж. След като снеговалежите, в резултат на които в града на 1.03.2018
г. е имало 27 см. снежна покривка, на 2.03.2018 г. е имало 22 см. снежна
покривка и на 3.03.2018 г. тя е била 15 см. (т.е. в процес на намаляване в
резултат на топене поради затоплянето) са спрели още преди 1.03.2018 г., то задължение
на о. е на датата 3.03.2018 г. за пешеходците да бъде осигурено нормално
придвижване в града. В случая инцидентът е настъпил на място, за което не се
нито твърди, нито установява да е имало причини да не се счита за подлежащо на
почистване или да е имало обективни пречки почистването да бъде направено, а
което с оглед самото му местоположение е следвало несъмнено да бъде почистено
добре – на обезопасителния остров на пешеходна пътека на ул.“С.“ до училище „Д.
М.“. Видно обаче от показанията на свидетелите Н. Г. Б. (син на ищцата) и Г. И.
Г., разпитани в съдебното заседание на окръжния съд на 20.06.2019 г., на
мястото-издигната пешеходна пътека с обезопасително островче след оградата на
училището, където ищцата е пресичала улица „С.“, имало сняг, който бил заледен,
тя се подхлъзнала и паднала заради това. Видно от показанията на свидетеля Г.,
времето този ден било много лошо, било притъмняло, имало сняг 10-15 см., било
кишаво, а към 4 ч. след обяд вече било започнало да замръзва, пътното платно не
било почистено, имало коловози на пътното платно от минаването на колите, към 4
ч. снегът бил започнал да замръзва в тези коловози, ищцата била добре
екипирана, била обута със зимни обувки, боти с дебел грайфер. Установява се
следователно от справката и от показанията на тези двама свидетели, че мястото,
на което е настъпил инцидентът - падането на ищцата и полученото при него
счупване, - не е било почистено от сняг и лед. О. дължи не просто да извърши
чрез своите служби чистене и обезопасяване в зимните условия, а да осигури почистване,
т.е. резултат от чистенето, при който гражданите да могат да се придвижват
безопасно. Съответно, нейната отговорност следва да бъде ангажирана, когато е
налице непочистване на мястото по начин, който да предотврати инцидент
(подхлъзване и падане). Неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че
отговорност на о. не следва да се ангажира, ако се установи непочистване на
съответното място, а трябва това непочистване да е в степен на действително,
сериозно и съществено занемаряване, неподдържане на съответния участък и то
конкретно към момента на настъпване на инцидента, защото не е достатъчно да има
положени усилия и извършена работа по почистването от страна на служителите,
ангажирани от о., а следва да е нелице дължимият резултат от тях – почистена
пешеходна пътека с остров по начин тя да е място, безопасно за преминаване от
пешеходец. Видно е от показанията на свидетелката П. М. К., разпитана също в
съдебното заседание на 20.06.2019 г. на окръжния съд, която отговаря за ЖР“Т.“
в ОП“Ч.“, включително през м. март на 2018 г., на 1 и 2 март валял сняг, не
помни кога е спрял снеговалежът, на 2 март работили с удължено работно време до
17,30 ч. по снегопочистването, докато не се почистят улици, тротоари и спирки
първа категория, не напускат обектите, всички пешеходни пътеки и улиците първа
категория, каквато е тази, се почистват до асфалт, също подходите към
светофарите, пешеходните пътеки да почистват до плочка и до асфалт, първо
почистват с гребла, след това се третират почистените места с пясъчна смес и
сол, при заледяване се използват инструменти „чекели“ за разбиване на леда,
работата по снегопочистването, опесъчаването са я извършили на 2.03.2018 г., оставили
са всичко на асфалт и на плочка на 2.03.2018 г. От о.-жалбоподател с отговора
на исковата молба са представени ежедневни протоколи за задаване на работа и за
изпълнение на работа в район „Т.“ от служителите на ОП“Ч.“ и на „К.“ЕООД в
периода 26.02.2018 г.-3.03.2018 г., включително за зимно дежурство и работа, но
те съдържат само обобщени данни за работа и от тях може да се установи само, че
е работено при зимно дежурство, както и на 1 и 2 март 2018 г. за почистване при
снеговалеж на тротоари, площади и подходи към подлези, а на 1, 2 и 3.03.2018 г.
са работили и снегорини, но не и дали е било почистено и обезопасено,
съответно, кога и как, конкретно място, в случая - мястото на инцидента. Представени
са също така справка за изразходени материали/препарати за зимно осоляване и
обезледеняване на територията на район „Т.“ за месеците февруари и март на 2018
г., списъци на автомобилите за зимно поддържане по райони и маршрути за сезон
2017/2018 г., оперативни маршрутни графици за поддържане на уличната мрежа при
зимни условия на територията на район „Т. за периода от 20.11.2017 г. до
15.03.2018 г., които също съдържат общи данни и не установяват конкретното
състояние на мястото на инцидента по времето на инцидента. Представените
заповеди на директора на ОП“Ч.“ от 14.11.2017 г. и от 6.03.2018 г. и издадената
от него инструкция за дежурство и работа по зимно поддържане и снегопочистване
на територията на О.П. *** за сезон 2017/2018 г., както и договора за възлагане
на обществена поръчка от 28.11.2014 г., сключен между о. и „К.“ЕООД-гр.П.,
касаят организацията на работата, но не установяват нейното изпълнение на
мястото на инцидента. От третото лице-помагач на ответника „К.“ЕООД-гр.П. с
отговора на исковата молба, освен договора за възлагане на обществена поръчка
от 28.11.2014 г., са представени двустранни протоколи от 2.03.2018 г. и от
16.03.2018 г. за извършени от дружеството работи по дейностите по зимно
поддържане за отчетен период 16.02.-28.02.2018 г. и 1.03.-15.03.2018 г., данните
от които обаче също са общо за часове зимно поддържане в район „Т.“, като от
тях е видно, че ефективна работа по зимно поддържане (както и дежурство) е
осъществена в периода 25.02.2018 г.-28.02.2018 г., а на 1,2 и 3 март в района е
осъществено само дежурство. Неоснователно е, тъй като о. следва да установи
конкретно изпълнение на работата на мястото на инцидента, следователно
твърдението на жалбоподателя-о., че от показанията на свидетелката П. К. и от
представените по делото от о. писмени доказателства се установява дължимата
грижа за снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на пешеходците,
като практически не е възможно о. да докаже документално всеки почистен
квадратен метър от уличната мрежа на града. Действително, при зимни условия,
независимо от положените и изпълнени задължения по почистване на пешеходни
зони, улици и булеварди, е налице реален риск от нараняване вследствие на
падане, но в случая не се установява мястото на инцидента да е било надлежно
почистено, т.е. това задължение на о. да е изпълнено. Действително, през зимата
обичайните метеорологични условия са превалявания от сняг, но само факта на
предприемане от о. своевременно на действия по почистване на тротоарите и
улиците във вид, годен за употреба и безопасен за движение на пешеходците и
МПС, не е достатъчно да се приеме, че тя е изпълнила своите задължения, ако
мястото на инцидента реално не е
почистено, както е в случая. Затова не може да се приеме, че настъпилият описан
в исковата молба инцидент се дължи на случайно събитие, за което о. не носи
отговорност, респективно, че тя не носи отговорност и за дължимост на
обезщетение за непозволено увреждане. След като по делото е установено, че
пешеходната пътека и обезопасителният остров на пътното платно не са почистени
от сняг и лед, то е налице в случая бездействие на служителите на о. и вследствие
на това състояние на мястото на пресичането ищцата е паднала и пострадала.
Налице е следователно виновно противоправно бездействие на служители на
ответната о., в резултат на което за ищцата са настъпили вреди - имуществени вреди
(платените за лечението суми, посочени в исковата молба) и неимуществени вреди
(търпените при и след инцидента болки, неудобства и страдания), - които са в
пряка причинно-следствена връзка с увреждащото деяние и за които затова съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД от о. се дължи обезщетението при деликт.
Жалбоподателят счита, че ищцата е
допринесла за настъпавне на твърдения вредоносен резултат, че тя е създала
реална възможност за настъпване на вредата, доколкото не се е съобразила с
метеорологичните условия, пътната настилка, доколкото не се е придвижвала
бавно, внимателно и предпазливо, поради което възразява за съпричиняване. Счита,
че тя е бързала да напазарува, защото спирането на булеварда едва ли е
най-подходящото място за изчакване, следвало е ищцата и синът й да се съобразят
както с нейната възраст, така и с метеорологичната обстановка, а също и с
по-подходящи възможности за паркиране, а не с действията си да предпоставят
случването на инцидента. Несъмнено е, че за ищцата с оглед нейната възраст (към
момента на инцидента тя е на 78 години) е било най-добре да прояви
предпазливост и въобще да не се движи навън с оглед на зимната обстановка. Но
да отиде да напазарува, движейки се при това по улица, която несъмнено е
следвало да бъде добре почистена от служителите на о., е нейно право,
осигуряването на чието безопасно осъществяване е задължение на о.. Дали тя е
бързала и дали е била достатъчно предпазлива в случая по начало не може да
обоснове неин принос за настъпването на падането и последиците от него, тъй
като задължението на о. е било чрез натоварените с това служители да почисти с
оглед неговото местонахождение и вид така конкретното място, където се е
придвижвала ищцата, че там да няма сняг и лед и движението да е напълно
безопасно. Не се нито твърди, нито установява от ответника ищцата да е проявила
безотговорност, като се е придвижвала по някакъв особен начин, който да я
поставя в опасност. Тя, видно от показанията на свидетелите Б. и Г., е извършвала
обичайно пресичане на улицата на пешеходна пътека и падането е настъпило при
обезопасителния остров единствено и само заради наличието там на заледяване. Свидетелят
Б. установява, че след училище „Д. М.“ е спрял на 10-15 м. от пешеходната
пътека, мисли, че булевардът се казва „С.“, майка му слезнала от колата и се
върнала 10-15 м. назад, за да пресече по пешеходната пътека, той останал да я
чака в колата, тя тръгнала сама да пресича, пресякла едното платно, стъпила на
остновчето между двете платна и паднала, имало заледен сняг и тя паднала заради
това, била обута със зимни боти с грайфер, тя е била на 75-76 години и вървяла
бавно по улиците. Видно от показанията на свидетеля Г., спрели на 10-15 м. след
пешеходната пътека, ищцата слезнала и се върнала на пътеката, където да пресече
и да отиде до магазините отсреща, свидетелят и сина на ищцата останали в
колата, на мястото на падането пътното платно не било почистено, имало коловози
от минаването на колите, снегът в тях към 4 ч. след обяд бил почнал да
замръзва, ищцата била обута със зимни обувки, боти с дебел грайфер. Установява
се следователно, че ищцата е пресичала улицата по нормален начин на пешеходна
пътека, поради което липсва поведение на ищцата, което да е предпоставило
настъпването на инцидента или да е допринесло за неговото настъпване. Затова
отговорността на неговото настъпване и за последиците от него, конкретно за
настъпилите за ищцата вреди, тежи само върху ответната о.. Установява се следователно и от настоящата
съдебна инстанция, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на
ответната о. по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и за присъждане на
обезщетения в нейна тежест и в полза на ищцата, респективно, с присъждане на
лихви по реда на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както правилно е приел окръжният съд.
Относно настъпването на имуществени вреди и на неимуществени вреди и относно
размера на присъденото обезщетение за имуществените вреди спор понастоящем
няма. Спори се относно размера на присъденото обезщетение за неимуществените
вреди, като с оглед заявеното в подадените въззивни жалби според
жалбоподателя-о. той е завишен, а според жалбоподателката-ищца той е занижен.
Няма спор относно
обстоятелството, че ищцата вследствие на полученото при падането счупване е
понесла силни болки и страдания, както и че болките са търпени в продължителен
период след това. Видно от показанията на свидетелите Б. и Г., които са
очевидци на състоянието й след падането, ищцата имала силни болки, не можела да
стане и да стъпи на десния крак, закарали я веднага в хирургиите и там им
казали, че дясната т.с.на ищцата е счупена и трябва да се оперира. Видно от
показанията на свидетеля Б., при операцията сменили ставата, сложили имплант,
след това ищцата била 10-15 дни в болницата, имало усложнения, раната набирала
гной, в болницата тя била неподвижна на легло, не можела да става и да се
обслужва, в болницата се грижели за нея, след изписването й той се грижил за
нея 20 дни в къщи, тя не можела да става от леглото, не можела да се движи и
раната продължавала да набира гной, продължило така 2-3 месеца, тя лежала в
къщи, той я карал периодично на прегледи в болницата, раната зараствала, но не
минавала, след 3-4 месеца се наложило пак да приемат майка му в болница,
направили й нова операция, слагали дренажи, давали и лекарства, изписали я и
всичко започнало наново, наложила се и трета операция, защото раната не
зараствала, имало инфекция вътре в оперирания участък, след това той пак около
месец я гледал на легло, водил я на рехабилитация в болница, където да й
обработват с лазер раната, за да зарасне по-бързо, да се затвори, и към датата
на даването на показанията (20.06.2019 г.) майка му не се е възстановила,
помага си с ръце, за да си вдигне крака, върви с бастун или с патерици
едвам-едвам, през нощта има болки, като стъпва на крака също я боли, пие
лекарства за стави, за болки, за мускулите на крака, които са увредени и
атрофирали от рязането толкова пъти и затова също има болки, преди инцидента
майка му работела, тя живее на петия етаж и не може да слезе сама без неговата
помощ, не може да излезе, не може вече да работи, не може да поддържа
предишните си контакти. Видно от показанията на свидетеля Г., след падането
ищцата казала, че много я боли крака, с голям зор я вдигнали заедно с трети
човек и я занесли в колата, тя постоянно охкала от болка. Видно от заключението
на СМЕ от 6.06.2019 г., изготвено от д-р К. П., счупването на бедрената шийка е
тежка травма, изисква постъпване в травматологично отделение и бързо оперативно
лечение, получават се усложнения от залежаването (тромбози от сърдечен, белодробен
и церебрален характер, старческа деменция, декубитални рани), при падане с
отведен десен крайник се е получила вклинена фрактура на дясна т.с.(абдукционна),
счупването на т.с.е свързано със силни болки и страдания, пострадалата не е
могла да движи активно десен крак и да ходи, лекувана е за срок, по-голям от 30
дни, това счупване представлява средна телесна увреда, лекувана е оперативно,
като по време на лечението могат да се получат усложнения, свързани с
кръвотечение от раната, инфектиране на раната, лечението при счупване на шийка
на тазобедрената става е оперативно с поставяне на ендопротеза и бързо
раздвижване на пострадалата, при следоперативното лечение ищцата е получавала
антибиотици, аналгетици и антикоагуланти, раздвижвана е в леглото, поради
възпаление на оперативната рана възстановителният процес е забавен, болната е
приета отново за лечение от 20.04.2018 г. до 2.05.2018 г. и пак от 9.06.2018 г.
до 17.06.2018 г. поради локална инфекция на оперативната рана, извършена е била
ревизия на оперативната рана и дренаж, лекувана е отново с антибиотици,
антикоагуланти и аналгетици, в следоперативния период ищцата се нуждае от
физиотерапия и рехабилитация, трябва да се научи да ходи самостоятелно или с
помощни средства до възстановяване на бедрената мускулатура, лечението при
счупването на тазобедрената става е свързано с продължителни болки и страдания,
приемане на антибиотици и аналгетици, болната се нуждае от грижи и гледане в
дома, затруднена е била в тоалетното обслужване и придвижване, възстановяване в
пълна степен не е възможно, при ендопротезиране на т.с.трудоспособността на
болния е намалена с 50%, в момента пострадалата ходи с бастун, походката е
силно затруднена, оперативната рана е зараснала, бедрената мускулатура не е
възстановена напълно, обиколката на дясно бедро е 57 см., а на ляво – 63 см.,
движението в дясна т.с.е ограничено, пострадалата трудно ляга и трудно се
изправя, като повдига с ръце десния крак.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да възмездява претърпените от пострадалата болки, страдания и неудобства. В случая на ищцата е причинена много тежка и много болезнена физическа увреда, а именно счупване на ш.на дясна тазобедрена става. Тя е претърпяла операция на тазобедрената става и се е възстановявала от тази увреда дълго и продължително, след като първо е била неподвижна на легло в болница, а след това възстановяването е продължило в дома й, като е прохождала постепенно с помощни средства и без да стигне до възможност да се движи така, както преди увреждането, което се е повторило още два пъти поради наложилите се вследствие на усложнения още две операции. И след трите операции и физиотерапията ищцата обаче ищцата не е напълно възстановена, ходи с бастун, походката е силно затруднена, бедрената мускулатура не е възстановена напълно, движението в дясна т.с.е ограничено, тя трудно ляга и трудно се изправя, като повдига с ръце десния крак. Съгласно заключението на СМЕ тя е търпяла продължителни болки и страдания, а възстановяване в пълна степен не е възможно. При определянето на обезщетението съдът следва да вземе предвид вида на телесната увреда. При толкова тежко увреждане и съгласно заключението на СМЕ не може да се приеме, че възрастта на ищцата (към момента на икнцидента на 78 години), която е била активен човек и е работила, е самостоятелен фактор за трудното й възстановяване. Ищцата е била подложена заради вида и характера на увреждането както на силни болки и изтощително лечение на три пъти в болница и впоследствие чрез рехабилитация и самостоятелно раздвижване, така и на значителни неудобства в битов план във времето от първата операция на 3.03.2018 г. до възстановяването след изписването на 17.06.2018 г. след третата операция, което според заключението на СМЕ е свързано с лекуване за срок, по-голям от 30 дни, т.е. в период от 4 месеца. Затова и общественото разбиране за справедливост изисква толкова тежко и продължително страдание да бъде обезщетено надлежно, което изисква определяне на размер на обезщетението в значим размер, като с оглед на икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Полученото увреждане е необратимо, поради което състоянието на ищцата не само не е позволявало, но и няма да позволява и занапред тя да възстанови предишния си начин на живот, да работи, да осъществява обичайните за нея социални контакти, тъй като движенията й са и ще останат трайно затруднени и болезнени. Взимайки предвид характера на деянието (неизпълнение на задължението за зимно почистване и поддържане на уличната мрежа, довело до причиняване на тежко физическо увреждане на пострадалата под формата на една средна телесна повреда), степента на увреждането (причинени силни физически болки и страдания и обездвижване за период от около 4 месец, постепенно раздвижване, продължаваща рехабилитация, продължаващи болки, ненастъпило и невъзможно да настъпи пълно възстановяване на движенията на дясната тазобедрена става), последиците от деянието (силни болки, обездвижване, сериозен дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в период от около 4 месеца, силен стрес, коренна промяна на начина на живот), следва да се приеме, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за ищцата в размер на общо 25 000 лв., както претендира ищцата. Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателя-о., че размерът е завишен, а е основателно оплакването на жалбоподателката Б., че определеният и присъден от окръжния съд размер е занижен.
Установява се, че подадената от о. въззивна жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваните от нея части. Установява се, че подадената от жалбоподателката Б. въззивна жалба е основателна, решението е неправилно в обжалваната от нея част, поради което следва да бъде отменено, като на ищцата се присъди обезщетение за неимуществени вреди и над сумата 10 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 3.03.2018 г. Следва решението да бъде отменено и в частта му за разноските, като се присъдят изцяло на ищцата направените от нея разноски за производството пред окръжния съд (1 082,10 лв. съгласно вносна бележка от 8.03.2019 г. за внасяне на ДТ по сметка на ПОС, 1 649 лв. платено адвокатско възнаграждение за защита по двата иска съгласно договор за правна помощ от 27.02.2019 г., 302,10 лв. по вносна бележка от 30.04.2019 г. за внасяне на възнаграждение на експерт, 17,10 лв. по вносна бележка от 30.04.2019 г. за внасяне на ДТ за съдебни удостоверения, 108 лв. по фактура от 23.05.2019 г. за платена сума за метеорологична справка) общо в размер на 3 158,30 лв.
От страните се претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство по спора. Поради отхвърлянето
на подадената от о. въззивна жалба в полза на този жалбоподател не се дължи
присъждане на разноски. Поради уважаването на подадената от ищцата Б. въззивна
жалба следва ответната по нея о. да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката
направените за въззивното производство разноски. Не се установява обаче жалбоподателката
Б. да е направила такива, тъй като тя е освободена от внасяне на ДТ за
въззивното производство с определение на администриращия жалбата окръжен съд от
закрито заседание на 26.02.2020 г., поради което в нейна полза разноски не
следва да се присъдят. С молбата, представена на 29.06.2020 г., от страна на
жалбоподателката чрез пълномощника й адвокат С.В. от АК-гр.Х. се претендира да
бъде осъдена ответната о.да заплати на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА във вр.
с чл. 78,ал.1 и чл. 83,ал.2 от ГПК и съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатски хонорар в
размер на 1 280 лв. С молба от 30.06.2020 г. е представено пълномощно от Г.Б.
за адвокат С.В. за представителство по делото пред апелативния съд. Следва
съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА о. да бъде осъдена да заплати на адвокат В.
адвокатско възнаграждение за производството по делото пред въззивната инстанция
в претендирания размер 1 280 лв. Изчисленото съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското
възнаграждение е в размер на 1 339,54 лв. за защитата с оглед интереса -
по иска за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв. и по иска за
присъждане на обезщетение в размер на 1 984,80
лв. - при подадените по делото две жалби, като се претендира за присъждане на
възнаграждение в по-нисък размер, който съответства за защита само относно претенцията
с размер 25 000 лв., поради което ще се присъди претендираният размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК о. следва да бъде осъдена да заплати дължимата от жалбоподателката Б. ДТ за въззивното обжалване в размер на 300 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 1520, постановено на 16.12.2019 г. по гр.д. 514/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдена О.П. да заплати
на Г.П.Б. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от
травматично увреждане- закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на ш.на д.ф.,
получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. П. на 3.03.2018г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на увреждането 3.03.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, осъдена е О.П. да заплати на Г.П.Б. сумата 1 984,80 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с травматично увреждане - закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на ш.на
д.ф., получено вследствие на падане на ищцата на непочистена от сняг и лед
улица в гр. П. на 3.03.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата 1 950 лв., считано от 4.03.2018г.
до окончателното изплащане на сумата и върху сумата 34,80 лв., считано от 9.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 1520, постановено на 16.12.2019 г. по гр.д. 514/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ
НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до
25 000 лв. предявеният от Г.П.Б. против О.П. иск за осъждането на о. да
заплати на Г.П.Б. сумата 25 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от
травматично увреждане- закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на ш.на д.ф.,
получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. П. на 3.03.2018г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на увреждането 3.03.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, осъдена е
О.П. да заплати на Г.П.Б. разноски в размер на 1 769 лв. за производството по делото, осъдена е Г.П.Б. да заплати на О.П. *** разноски в размер на 90 лв. за производството по делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.П. пл. „С. С.“…, ЕИК … да заплати на Г.П.Б., ЕГН ********** *** още сумата 15 000 лв. (над вече присъдения размер от 10 000 лв. или обезщетението се присъжда общо в размер на 25 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от травматично увреждане - закрито счупване на дясна т.с.с м.ф.на ш.на д.ф., получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. П. на 3.03.2018г., ведно със законната лихва и върху сума 15 000 лв. от датата на увреждането 3.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 158,30 лв. – направени от ищцата разноски за производството по делото пред Окръжен съд-Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от О.П. по следната б. сметка в „Б. Д…“АД с титуляр Г.П.Б.: IBAN ***, BIC ***.
ОСЪЖДА О.П. пл. „С. С.“…, ЕИК … да
заплати на адвокат С.А.В.
от АК-Х. с адрес ***3 сумата 1 280 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществената защита на Г.П.Б. за производството пред Апелативен съд-Пловдив,
дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА О.П. пл. „С. С.“…, ЕИК … да
заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 300 лв. -
дължима държавна такса за въззивното производство по спора при условията на чл.
78,ал.6 от ГПК.
Настоящото решение е постановено при
участието на „К.“ ЕООД-гр. ***, ЕИК … като трето лице–помагач
на ответника по спора О.П. ***.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)