№ 707
гр. София, 11.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001001074 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба вх.№ 1217/ 29.07.2021год. , подадена от Агенция по вписванията
срещу Решение № 7/07.07.2021год. ., постановено по търг. дело № 58/2021 г. по описа на Окръжен
съд- Враца, с което е отменен отказ № 20210417124128-2/22.04.2021 год. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, като е указано на Агенция по вписванията да впише
обстоятелствата по заявление вх. № 20210417124128/17.04.2021год. по партидата на „ А2В Дорс“
ООД гр.Враца .
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Моли се апелативният съд да отмени изцяло атакувания съдебен акт и да постанови
ново решение, с което да потвърди отказа на длъжностното лице по регистрацията. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна- „ А2В Дорс“ ООД гр. Враца не е подало писмен отговор.
Апелативен съд-София намира жалбата на Агенция по вписванията за процесуално
недопустима по следните съображения:
Производството по вписванията, респ. заличаването на вписани обстоятелства или
обявяване на предвидени в закона актове по партидите на търговски дружества и юридически лица
с нестопанска цел е охранително такова и има едностранен характер, доколкото вписването се
извършва въз основа на подадено заявление от съответния търговец или ЮЛНЦ и създава изгодни
последици за него, като заинтересован, без да се засяга чужда правна сфера, а отказът това да бъде
направено засяга единствено неговия правен интерес. Поради това и с чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено контрол за законосъобразност, осъществяван от окръжния съд по седалището на
търговеца или ЮЛНЦ, да бъде допустим единствено по отношение на отказа да бъде извършено
исканото действие по вписване.
Съдебното производство, образувано по жалба на молителя, продължава да бъде
едностранно, тъй като чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че разглеждането на жалбата на
заявителя се извършва от съда в състав от един съдия в закрито заседание. Препращането към
глава двадесет и първа от ГПК - „Обжалване на определенията“ визира единствено посочения в
тази глава ред за разглеждане - в закрито заседание, без призоваване на страната, инициирала
производството по обжалване. Това препращане не предпоставя механично прилагане на всички
1
разпоредби, включително тази на чл. 276 ГПК, която е приложима само в състезателното
производство при наличие на насрещна по възникнал гражданско - правен спор страна.
Изменението на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (ДВ бр. 105/20 г.) с добавянето на ново трето изречение:
„Агенцията може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея“ не променя
характера на производството от едностранно в състезателно такова, тъй като Агенцията по
вписванията е държавен орган на изпълнителната власт (чл. 3, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ), натоварен с
конкретни функции по регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Същата не е в
гражданско-правен спор със заявителя, тъй като не разполага с противопоставими на заявителя
накърними насрещни права и задължения, характерни за гражданското правоотношение.
Посочените по-горе принципни характеристики на регистърното производство, като вид
охранително производство, очертани още с нормативната база , действаща до 01.01.2008 г.,
включително гл. 46 вр. гл. 52 от отменения ГПК, не се променят съществено с приемането на
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Основна цел
на приемането му е създаването, съобразно препоръките в директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета
от 15.07.2003г. за изменение на директива 68/151/ЕИО на Съвета относно изискванията за
оповестяване по отношение на някои видове дружества, на централизирана електронна регистърна
система от бази данни за търговците, а впоследствие и за ЮЛНЦ, публично достъпни през
интернет, както и изваждането на дейността по вписванията, обявяванията и заличаванията от
компетенциите на съдилищата, на които се възлага единствено функцията по осъществяване на
контрол за законосъобразност на постановените от агенцията откази.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България съдилищата осъществяват
контрол за законност на актове и действия на административните органи. Именно в съответствие с
посочената разпоредба от най-висша степен е и нормата на чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, която
предвижда контрол за законосъобразност от страна на съда единствено на отказа на Агенция по
вписванията. Този контрол е възложен на съда, доколкото държавата дължи защита на законния
интерес на ЮЛ-заявител, поискало вписване или заличаване на обстоятелство по партидата му,
респ. обявяване на предвиден в закона акт, който интерес е засегнат с отказа да бъде извършена
съответната регистрация. Този акт на длъжностното лице не представлява индивидуален
административен акт, а е акт с правно значимо действие, поради което предвиденият в
ЗТРРЮЛНЦ контрол за законосъобразността му е не административен, а гражданско-правен. В
същия смисъл са мотивите, изложени в т. 7 от тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. по
тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГКВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид това агенцията, в качеството й на държавен орган, не участва в производството по
обжалването на акта й пред съда, каквото право се признава на издалия обжалвания
административен акт орган в административното производство. Съдебното решение, с което се
осъществява предвидената от законодателя проверка за законосъобразност и се отменя отказа,
съдът е длъжен да изпрати на агенцията. То е задължително за нея - съгласно императива на чл. 25,
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, при отмяна на отказа с диспозитива на акта си съдът дава задължителни
указания на агенцията да извърши съответното вписване, заличаване или обявяване, които тя е
длъжна да изпълни. Изпълнението, според също императивната норма на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ,
следва да е незабавно. Приетото през 2020 г. изменение на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ с добавянето в
изр. 2 след израза „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му“
на думите „на жалбоподателя и на агенцията“ не предоставя на органа, постановил отказа за
вписване, правомощие за обжалване на отменителния акт на окръжния съд. Доколкото това
изменение не съдържа изрично посочване, че съдебното решение, отменящо отказа на
длъжностното лице по регистрацията като незаконосъобразен, може да бъде обжалвано „от
агенцията“, а визира „съобщаване“ на решението „на агенцията“, както и се разделя
жалбоподателя от агенцията, без да се използва обичайния във връзка с гражданско-правния ред за
обжалване израз „от страните“, следва да се приеме, че нормата е неясна и подлежи на тълкуване.
Тълкуването следва да се извърши съобразно смисъла и целите на закона, систематичното място
на нормата спрямо останалите норми на ЗТРРЮЛНЦ и в съответствие с установените в
исторически план принципи на охранителното производство според националното
законодателство и с оглед изискванията на европейското право. Обстоятелствата, че жалбата се
подава чрез агенцията (чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗТРРЮЛНЦ) и че същата е длъжна да я изпрати
незабавно на съда, като й се предоставя възможност да заяви становище по подадената срещу
отказа й жалба я поставя единствено в позиция, сходна с положението на съдебния изпълнител
2
при обжалване действията му - същият излага мотиви по обжалваните действия (чл. 436, ал. 3, изр.
2 ГПК), но не става страна в производството, в което ще се разглежда законосъобразността на
действието му. Като се държи сметка на тези разпоредби на закона, които са в синхрон с целите и с
принципите на регистърното производство като вид охранително такова, както и на липсата на
норма изрично предвиждаща отложено изпълнение на решението на окръжния съд от
административния орган, издал незаконосъобразния отказ, да се приеме, че изменението на чл. 25,
ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ предоставя на Агенция по вписванията право на жалба и последващ
контрол за законосъобразност на съдебния акт, отменящ отказа й да извърши дължимото от нея
действие, възложено й по силата на закон, означава освен да се подмени недопустимо пред
въззивната инстанция характера на производството от едностранно в състезателно, като се
конституира ненадлежна страна, чиято правна сфера не е засегната от гражданско-правен спор,
също така и да се създадат условия за възникване на правна несигурност за участниците в
гражданския оборот. От една страна за агенцията съществува законоустановено задължение да
изпълни незабавно решението на окръжния съд, като отрази съответната промяна в регистъра, а от
друга - право да се противопостави на това решение. Ако такава жалба се приеме за допустима и
бъде разгледана, евентуална отмяна на решението на окръжния съд от въззивната инстанция, при
вече извършено въз основа на него вписване, не би имала никаква правна стойност, тъй като въз
основа само на потвърждаването на отказа на длъжностното лице не би могло да бъде извършено
заличаване на вече вписаното обстоятелство. При това положение в правния мир от една страна
ще съществува вписване, противопоставимо на трети страни, а в същото време ще е налице
съдебен акт, според който не са налице предпоставките за извършването му. Такова разминаване
между вече вписаното обстоятелство и крайния съдебен акт, освен че е недопустимо с оглед
принципите на охранителното производство и на правото изобщо, е и в нарушение на изричното
изискване на § 6 от директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета.
На базата на всичко изложено по-горе, касаещо принципите на регистърното производство,
при тълкуването на правната норма на чл. 25, ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ следва да се изхожда и от
целите на ЗТРРЮЛНЦ, обективирани в мотивите към проекта за Закон за търговския регистър (№
602-01- 5/28.01.2006 г.), след които са постигане на „бърза регистрация“ при „опростени и сигурни
процедури“ и „доверие в Търговския регистър“, с постигането на които се осъществява защита
както на обществения интерес, така и на интереса на третите лица и на заинтересованите от
извършването на регистрацията търговци и ЮЛНЦ. Конкретните причини, наложили внасянето на
законопроект за изменение на ЗТРРЮЛНЦ от 2020 г., които се откриват в мотивите към него, са да
бъдат преодолени „възникнали противоречия в съдебната практика относно задължението за
разноски в производствата по обжалване отказите на длъжностното лице по регистрацията по реда
на чл. 25 от закона“, каквито според приложимия към този момент императив на чл. 541 ГПК не се
дължат и присъждат в това производство, а прилагането на тази норма от гражданските съдилища
до изменението е било непротиворечиво и еднозначно, както и осигуряване на „финансова
икономия“ и спестяване „провеждането на допълнителни производства пред административните
съдилища и ВАС“ (има се предвид производства по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ ), т. е. - да бъде
създадена възможност в това производство в тежест на органа по регистрацията да се присъждат
разноските , направени от молителя. Доколкото целта на закона се изразява в тези конкретни
практически резултати, за постигането на които той е приет, при тълкуването на изменената вече
норма на чл. 25, ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ превес следва да бъде даден на целите на закона, а не на
причините за неговото изменение, които не са част от системата на самия закон, а факт с
историческо значение. Тъй като целите „бързина“, „опростеност“ и „стабилност“ при
регистрацията се постигат с веднъж осъществения от окръжния съд контрол върху отказа на
органа по вписването, в противоречие с тях би било тълкуване за наличие на предоставена на този
орган възможност за последващо обжалване на съдебния акт, с който фактически се дава
търсеното съдействие на заинтересования от съответната регистрация правен субект.
Предвид горното, настоящият състав намира, че нормата на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ
(изм. ДВ бр. 105/2020 г.) не предвижда обжалване на решението на окръжния съд, отменящо
отказа на длъжностното лице по регистрацията и даващо на заинтересованото лице търсената
защита, поради което и жалбата на Агенция по вписванията следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, а настоящото производство – прекратено .
Водим от горното, Апелативният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 1217/29.07.2021год.. по описа на
регистратурата на Окръжен съд-Враца, подадена от Агенция по вписванията против решение № 7/
07.07.2021год. , постановено по търг. дело № 58/2021год. по описа на Окръжен съд-Враца .
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 1074 по описа на Апелативен съд –София за
2021год.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4