№ 787
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502382 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 294, ал. 1 ГПК.
С решение № 4304/15.06.2017 г. по гр.д. № 3301/2015 г. на СГС, I-14 състав е
осъден Х. Х. Ц. да заплати на М. М. П. – Х.:
на осн. чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 19200.58
лева - главница по договор от 16.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер
на 5879.87 лева, обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г .
като исковата претенция по чл.240, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за горницата над
19200.58 лева до предявения размер от 55201 лева като неоснователен, както и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 5879.87лева до предявения размер от 18596.63 лева и
за периода от 26.11.2011 г. до 11.03.2012 г. като неоснователна и погасена по давност.
на осн.чл.59, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 36000.42 лева, обезщетение за
неоснователно обогатяване, чрез извършен превод от 16.03.2010 г. за плащане на
задължения по изп.д. №1410/2009год.по описа на ЧСИ М. П., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
на осн. чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 1058 лева -
главница по договор от 16.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 324 лева,
обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г.до 12.03.2015 г . като исковата
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за сумата над 324 лева до предявения
размер от 356,37 лева и за периода от 26.11.2011 г. до 11.03.2012 г. като неоснователна
и погасена по давност.
на осн. чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1800 лева-
главница по договор от 28.05.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
1
молба – 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 551,23 лева,
обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. като исковата
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за сумата над 551,23 лева до предявения
размер от 606,31 лева и за периода от 25.10.2011 г. до 11.03.2012 г. като неоснователна
и погасена по давност.
на осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 600 лева-
главница по договор от 01.07.2011 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 12.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 183,76 лева,
обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г.до 12.03.2015 г . като исковата
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за сумата над 183,76 лева до предявения
размер от 202,11 лева и за периода от 25.10.2011 г. до 11.03.2012 г. като неоснователна
и погасена по давност.
ОТХВЪРЛЕНИ са исковете на М.М. П. – Х. против Х. Х. Ц. с пр. осн. чл.
240, ал.2 от ГПК за сума в размер на 232,47 лева - възнаградителна лихва по договор
от 28.05.2010 г., за периода от 28.05.2010 г. до 25.10.2011 г . като неоснователен и
погасен по давност, както и иска с пр. осн. чл.240, ал. 2 от ГПК за сума в размер
на 20,96 лева - възнаградителна лихва по договор от 01.07.2011 г., за периода от
01.07.2011 г. до 25.10.2011 г. като неоснователен и погасен по давност.
С решение № 1250/27.05.2019 г. по в.гр.д. № 4634/2018 г. на САС, 7-ми състав е
потвърдено решението на СГС в частта, в която исковете на М. М. П. – Х. против Х. Х.
Ц. са уважени, както и в частта за разноските. Въззивната жалба на Х.Ц. е оставена без
разглеждане като недопустима в частта й срещу решението на СГС, с която са
отхвърлени частично исковите претенции на М.П. – Х.. Оставено е без уважение
искането на Х.Ц. за отсрочване или разсрочване на изпълнението на решението на
СГС.
С определение № 529/10.06.2020 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 3986/2019 г. е
оставена без разглеждане касационната жалба на Х.Ц. в частта й против решението на
САС по в.гр.д. № 4634/2018 г. по предявените искове както следва: по чл. 240, ал. 1
ЗЗД за претендирана главница в размер на 1058 лева, и съединен иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 356.37 лева; по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главница в размер на 1800 лева и
съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 606.31 лева; по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
главница в размер на 600 лева и съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 202.11
лева, като производството в тази му част е прекратено. Решението на САС е допуснато
до касационно обжалване в останалата обжалвана част – по съединените в условия на
евентуалност искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за сумата 55 201 лева и по
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 879.87 лева.
С определение № 522/03.12.2019 г. по гр.д. № 3985/2019 г. на ВКС, III г.о. е
потвърдено решението на САС по в.гр.д. № 4634/2018 г. в частите му с характер на
определение, с които е оставена без разглеждане като недопустима в частта й срещу
решението на СГС, с която са отхвърлени частично исковите претенции на М.П. – Х. и
с която е оставено без уважение искането на Х.Ц. за отсрочване или разсрочване на
изпълнението на решението на СГС
С решение № 97/23.07.2021 г. по гр.д. № 3986/2019 г. на ВКС, III г.о. е отменено
решението по гр.д. № 4634/2018 г. на САС, 7-ми състав в частта, в която Х. Х. Ц. е
осъден да заплати на М. М. П. – Х. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 19 200.58
лева – главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считаното 12.03.2015 г.;
обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 5 879.87 лева за периода
12.03.2012 г. – 12.03.2015 г. и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – сумата 36 000.42 лева
(погрешно написана като 36 002.42 лева), ведно със законната лихва от 12.03.2015 г.,
както и в частта за разноските, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
2
на САС, като са дадени указания по приложение на материалния и процесуалния
закон.
Пред настоящия въззивен състав въззивното производство е висящо по въззивна
жалба на Х. Х. Ц. против решението на СГС по гр.д. № 3301/2015 г. в частта му, с
която Х.Ц. е осъден да заплати на М.П. - Х. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата
19 200.58 лева – главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считаното
12.03.2015 г.; обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 5 879.87
лева за периода 12.03.2012 г. – 12.03.2015 г. и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – сумата
36 002.42 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2015 г.
Във въззивната си жалба срещу посочените части на решението на СГС Х.Ц.
поддържа, че СГС разгледал по недопустим начин иск по чл. 59 ЗЗД, който не бил
надлежно администриран и не бил поддържан от ищеца евентуален иск. Такъв иск не
бил докладван от първоинстанционния съд и в определението му от 10.07.2015 г. Едва
в решението си СГС разгледал този иск и то кумулативно с иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
без съгласие на ищеца, който в исковата си молба го бил заявил като евентуален.
Евентуалният иск не бил поддържан от ищеца, страните приели доклада на съда без
възражения и по съгласие на страните евентуалният иск бил изключен от предмета на
делото. Жалбоподателят излага още оплакване, че първоинстанционният съд не
направил доклад и не разпределил доказателствената тежест между страните по
евентуалния иск, с което нарушил правото им на защита. Съдът възпрепятствал и
събирането на доказателства във връзка с евентуалния иск. В нарушение на
процесуалните правила СГС не допуснал и нова съдебно-почеркова експертиза, а
ответникът оспорил първоначалната. В нарушение на процесуалните правила СГС не
допуснал и тройна експертиза, която да отговори и на въпроса как се е отразило на
почерка и подписа на М. П. заболяването, от което е страдал по това време. Съдът
неправилно не обсъдил заключението на изслушаната съдебно-психиатрична
експертиза относно обстоятелството, как се е отразило здравословното състояние на
М. П. върху подписа му. Жалбоподателят намира, че следва да се изслуша тройна
комплексна експертиза с участието на медик и криминалист. Моли също да бъде
допуснато използването на сравнителни образци на подписа на М. П., съдържащи се в
гр.д. № 18933/2012 г. на СРС, 32 състав, за да се проследи как със заболяването му се е
изменял подписа му във времето. При първоначалната експертиза бил използван само
един сравнителен образец. На следващо място се поддържа, че съдът постановил
решение в противоречие с фактите и връзките между фактите. Отново в нарушение на
процесуалните правила заличил свидетели и не кредитирал показания на разпитани
свидетели относно задължения на М. П. към Х.Ц.. Моли да бъдат допуснати
неправилно заличените свидетели относно обстоятелството, че Х.Ц. е полагал грижи и
добросъвестно е изпълнявал договора си с М. П., тъй като първоинстанционният съд
възпрепятствал събирането на доказателства относно това обстоятелство, а приел в
решението си, че грижи не са полагани. Иска да бъде допуснат в режим при
призоваване свидетеля Д. Л. С. за установяване на посоченото обстоятелство.
Жалбоподателят поддържа още, че СГС не взел предвид сложната верига
отношения между ответника и М. П. и тяхното развитие. Погрешно приел, че
издадената от Х.Ц. декларация от 25.10.2011 г. има сила на покана за връщане на суми,
тъй като впоследствие били създадени нови правоотношения между тях чрез
преобразуване на старите и е следвало да се връчи нова покана от М. П. или
наследницата му, която да отразява точните суми и основанието на което се
претендират, след като се приспаднат според уговорките от наследодателя положените
престации в грижи. Във времето претендираните с исковата молба правоотношения
били погасени и видоизменени и не съществували във формата, посочена в исковата
молба. СГС неправилно приел, че е налице обогатяване на ответника със сумата
3
36 000.42 лева, каквито претенции М. П. приживе нямал и не бил отправял покана до
ответника за заплащането й. Ищцата не била представила извлечение от сметката на
М. П., от която да се установява наличност на такава сума и нейния произход, негови
ли са средствата, за да се твърди, че той се е обеднил.
Освен посочените вече доказателствени искания, Х.Ц. прави искане за
представяне от страна на ищцата на оригиналите на писмени доказателства, събрани
по делото, с цел да се установи тяхната автентичност. Иска допускане до разпит на А.
Б., касиер при „КТБ“ АД, за установяване теглене от ответника на сумата 30 000 лева и
съответното и внасяне по сметка на М. П. на 28.12.2008 г. Иска издаване на СУ, по
силата на което да се снабди с информация относно касова операция по касов регистър
от М. П. чрез посредничеството на касиера. Иска да му бъде издадено СУ посредством
което да се снабди с трудовото досие на А. Б.. Моли да бъде свалена банковата тайна
над сметките на М. П. в „КТБ“ АД, защото съдът не допуснал искането на ответника, а
ограничил доказването до конкретен ден, а ответникът бил на възраст и можело да е
объркал точната дата.
Моли да бъде отменено обжалваното решение или същото да бъде обезсилено
като недопустимо.
Въззиваемата М.П. – Х. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата М. М. П.-Х. е твърдяла в исковата молба, че е единствен наследник на
М. Н. П., починал на *** г., като през периода от м. март 2010 до м. юли 2011г. между
наследодателя й и ответника Х. Х. Ц. са възникнали няколко заемни правоотношения.
На 16.03.2010 г. наследодателят й сключил неформален договор за заем, като в
изпълнение на същия с преводно нареждане от същата дата е превел сумата от 55
201лева по сметка на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ. Със сумата била заплатена част
от предложената от ответника продажна цена за придобиване на имот, изнесен на
публична продан от ЧСИ по изп. дело №20098510401410, за купувач на който имот,
ответникът бил обявен с протокол за обявяване на наддавателни предложения от
11.03.2010 г. по изпълнителното дело. В деня на нареждане на сумата между
наследодателят й и ответника бил сключен и втори неформален договор за заем, по
силата на който по сметка на ЧСИ М.П. била преведена сумата от 1 058.42 лева, като с
тази сума било погасено задължението на Х.Ц. за заплащане на държавна такса за
изготвяне на постановление за възлагане на имота, за купувач на който е бил обявен на
11.03.2010г.
На 28.05.2010г наследодателят й предоставил в заем на ответника сумата от
1800 лева, за което последният издал разписка от същата дата. Ответникът се задължил
пред М. П. да му заплаща възнаградителна лихва върху предоставената сума в размер
4
на 8.5% на годишна база, като лихвата и главницата по предоставения заем е следвало
да бъдат заплатени в срок от един месец, от деня на поискването им.
На 1.07.2011г М. П. предоставил на заемателя Х.Ц. сумата в размер на 600 лева,
за което последният издал разписка, като била договорена възнаградителна лихва.
На 25.10.2011г М. П. поискал връщане на всички предоставени от ответника
суми, за което Х.Ц. подписал и предоставил нарочна декларация в този смисъл.
Доколкото с двата договора от 16.03.2010 г. не е бил уговорен срок за връщане на
заемните суми, с поканата ответникът следвало да върне сумите в срок от 1 месец. В
същия срок ответникът следвало да върне и дадените му в заем суми на 28.05.2010 г. и
на 1.07.2011 г.
По договора от 28.05.2010 г. се дължала възнаградителна лихва за периода
28.05.2010 г. до 25.10.2011 г. в размер на 232.47 лева, а по договора от 01.07.2011 г. се
дължи;ала възнаградителна лихва в размер на 20.96 лева за периода от 1.07.2011 г. до
25.10.2011 г.
Ищцата е твърдяла също, че в случай на неоснователност на твърденията за
наличие на възникнали правоотношения по договори за заем, се налага извод за
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на М. П., в размер
на сумите, предоставени по договорите.
Претендирала е да бъде осъден Х.Х. да й заплати сумата в размер на 55 201 лева
по договор за заем от 16.03.2010 г., сумата от 18 596.63 лева, лихва върху главницата
за периода от 26.11.2011г. до 13.03.2015 г., сумата от 1 058 лева по договор за заем от
16.03.2010 г., сумата от 356.37 лева лихва за забава върху главницата за периода
26.11.2011 г. до 13.03.2015 г., сумата от 1 800 лева по договор за заем от 28.05.2010 г.,
лихва върху главницата в размер на 232.47 лева за периода 28.05.2010 г. до 25.11.2011
г. , сумата от 606.31 лева законна лихва върху главницата за периода 25.10.2011 г. до
13.03.2015 г., сумата от 600 лева по договор за заем от 1.07.2011 г., лихва в размер на
20.96 лева за периода 1.07.2011 г. до 25.10.2011 г., сумата от 202.11лева законна лихва
върху сумата за периода 25.10.2011г до 13.03.2015г., ведно със законните лихви върху
главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност е заявила, че претендира да бъде осъден Х. Х. Ц.
да заплати на М. М. П.-Х. за обезщетение за неоснователно обогатяване сумите 55 201
лева, 1058 лева, 1800 лева и 600 лева, ведно със законната лихва върху тях от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищцата е уточнила претенцията си по евентуалния иск за неоснователно
обогатяване пред въззивната инстанция, като в молба от 10.09.2021 г. е посочила, че
искът се основава на твърдението, че с платежно нареждане от 16.03.2010 г. нейният
наследодател превел по сметка на ЧСИ М. П. сумата 55 201 лева за погасяване
задължение на Х.Ц. за заплащане на част от цената, предложена от него за закупуване
на апартамент, продаван в рамките на изп.д. № 1410/2009 г.
Ответникът по делото - Х. Х. Ц. е оспорил исковите претенции, с доводи, че
между него и наследодателят на ищцата не са възникнали заемни правоотношения.
Посочил е, че сумите от 55 201 лева и 1 058.42 лева не са на наследодателя, а са му
били дадени от ответника за пазене в сметката му като адвокат, тъй като е имал устен
/неформален / договор за правна защита и помощ за закупуване на подходящ
апартамент. Предоставил му ги за спестяване на достатъчно средства за закупуване на
жилище, за която сделка адвокатът е следвало да му окаже правна помощ.
Впоследствие му давал и други суми, които да внася в своя депозит и общо сумата
била 36 000.42 лева Спечелил търг за имот с цена 58 801 лева и заплатил същия с
неговите парични средства, съхранявани от М. П., който му дал допълнително сумата
5
от 20 259 лева Освен това М. му дал допълнително сумата от 1800 лева, 600 лева за
допълнителни такси по покупка на жилището, за които суми са съставили отделни
разписки - на 22.03.2010 г. за сумата от 20 359 лева, на 28.05.2010 г. за сумата от 1800
лева, на 1.07.2011 г. за сумата от 600 лева Банковите бордера били съхранявани на
полица над бюрото на заемодателя, който нямал намерение да ги ползва, тъй като
реално дължимите суми са били отразени не в тях, а в посочените разписки.
Ответникът е твърдял и, че полагал грижи за М. П., за което подписали договор
срещу месечно възнаграждение в размер на 600 лева, което да не му се заплаща в брой,
а да му се приспада от дълга към него. Впоследствие били опростени задълженията с
подписване на разписка за опрощаване на дълг през м. февруари 2015 г., чийто
оригинал му бил отнет с побой от съпруга на ищцата на 01.03.2015г.
Направил е възражение, че претендираната възнаградителна лихва от 8.5% е
погасена по давност с изтичане на тригодишен погасителен давностен срок.
В о.с.з. на 10.02.2022 г. процесуалният представител на Х.Ц. е уточнил, че
твърдението е, че е извършвано материалноправно прихващане между вземането на М.
П. по даден на ответника заем и вземането на Х.Ц. по договора за полагане на грижи.
Уточнил е още, че последното вземане е за периода от сключване на договора до
смъртта на М. П. и възлиза общо на 14100 лева, които са прихващани със
задължението на Х.Ц. по разписката за около 20 000 лева.
За установяване на правнорелевантните за спора факти по делото са събрани
писмени доказателства, изслушани са свидетели и вещи лица. Поради приемане на част
от оплакванията на жалбоподателя за процесуални нарушения на първата инстанция
при събирането на доказателства, пред САС също са събрани свидетелски показания
заключение на Комплексна почеркова и медицинска експертиза, както и писмени
доказателства.
Не се спори между страните, а и от представеното по делото удостоверение за
наследници с изх. № 324/04,03,2015год. на Столична Община – район „Триадица“, се
установява, че ищцата М. М. П.-Х. е дъщеря и единствен законен наследник на М. Н.
П., починал на *** г.
Видно от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод с
рег. № B0RD00800575/16.03.2010 г. е, че на датата на съставянето му М. Н. П. е превел
по банкова сметка на М. Н. П. сумата от 55 201 лева, с посочено основание – „цена
публична продан Х.Ц. по изпълнително дело №1410/09 г.“
С преводно нареждане с рег. № B0RD00800604/16.03.2010 г., на същата дата-
16.03.2010 г., М. Н. П. е превел по банкова сметка 1058.42 лв; представляваща
дължима такса за изготвяне на постановление за възлагане в полза на ответника по и.д.
№ 1410/2009 г.
Представена е разписка от 22.03.2010 г., издадена от Х. Х. Ц., в която
последният е декларирал, че е получил от М. Н. П. сума в размер на 20 259 лева,
преведени от негов преференциален депозитен влог в „КТБ“ АД за изплащане на
продажната цена и за изготвяне на постановление от ЧСИ по и.д. № 110/2009 г.
Посочено е, че ответникът се задължава да върне сумата заедно с 8,5 % лихва, каквато
банката заплаща по депозита.
С Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 23819/17.03.2010 г. по
изп. д. № 20098510401410 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851 на КЧСИ, в полза на
Х.Ц., в качеството на наддавач на публична продан, е възложен недвижим имот,
находящ се в град София и подробно описан в постановлението.
От представена по делото разписка от 28.05.2010 г., издадена от Х. Х. Ц., се
6
установява, че на посочената дата между него, в качеството на заемател, и М. Н. П., в
качеството на заемодател, е сключен договор за заем на парична сума в размер на 1800
лева, като заемателят се е задължил да върне сумата в едномесечен срок от
поискването й заедно с 8,5% годишна лихва.
Видно от разписка от 01.07.2011 г. е, че на датата на съставянето й Х. Х. Ц., като
заемател, и М. Н. П., като заемодател, е сключен нов договор за заем – за сума в размер
на 600 лева , като е отразено, че сумата е получена и че заемателят се е задължил да
върне същата в едномесечен срок от поискването й заедно с 8,5% годишна лихва.
Представена е декларация от Х. Х. Ц., с която той е декларирал, че на
25.10.2011г., М. П., в качеството си на заемодател, е изискал връщане от Х.Ц. на
получените от него в заем суми.
Видно от договор от 05.03.2013 г., сключен между М. П. и Х.Ц., последният се е
задължил да полага денонощни грижи за М. П. срещу месечно възнаграждение в
размер на 600 лева, с която сума на всяко първо число от месеца, следващ полаганите
грижи, ще се погасява задължението на ответника за получените от него заеми в общ
размер на 28390 лева, с годишна лихва от 8,5 % към 31.12.2012 г. Уговорено е
единствено възнаграждението за месец март да бъде в размер на 500 лева
Представен е договор за опрощаване на дълг, сключен на 12.02.2015 г. между М.
П., в качеството на кредитор, и Х.Ц., в качеството на длъжник, в който е отразено, че
П. се отказва от вземането си от Х. Х. Ц. по разписки за заем от 22.03.2010 г. за сума в
размер на 20259 лева, разписка от 28.05.2009 г. за сума в размер на 1800 лева и
разписка от 01.07.2011 г. за сума в размер на 600 лева
Представен е договор за преференциален безсрочен депозит № 1390/05.08.2003
г., сключен между Х.Ц., в качеството на депозант, и „КТБ“ АД.
Видно от бордеро № 70506 с рег. № BORD00070506/30.12.2008 г. на посочената
дата Х.Ц. е изтеглил от спестовен влог на негово име в „КТБ“ АД сума в размер на
30000 лева Същото се установява и от банково удостоверение с изх. № 3696/09.07.2015
г., издадено от „КТБ“ АД – в несъстоятелност.
Представено е извлечение от банкова сметка *** , с титуляр М. П. към
30.12.2008 г., от което се установява, че на 18.11.2008 г. в сметката му са внесени 1 600
лева, като за периода от 18.11.2008 г. до 30.12.2008 г. е с начално салдо 37401.27 лева
Видно от заключение на съдебно-почеркова експертиза, подписът, положен от
името на М. Н. П., срещу думата „Кредитор” в договор за опрощаване на дълг по чл.
108 от ЗЗД, сключен на 12.02.2015 г между М. Н. П., наричан накратко „Кредитор” и
Х.Х. Ц., наричан накратко „Длъжник”, не е положен от М. Н. П..
От заключение на съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че не са налични данни за психично заболяване при М. Н. П. до края на
месец януари 2015 г. Бил е със запазени психични годности към датата 05.03.2013 г. –
разбирал е свойството и значението на постъпките си и е могъл да формира воля, която
външно да обективира с подписа си. Заболяванията, от които е страдал, са
регистрирани през 2014 г. - мозъчно-съдова болест, мозъчна атеросклероза и
мултиинфарктна енцефалопатия, и те са се задълбочили в края на месец януари 2015 г.
с изява на състояние на обърканост /делир/, което с различна интензивност е
продължило до кончината му и е нарушавало базисните му психични годности. Тежко
увреденото общо състояние на праводателят на ищцата, описано в отговора на
исковата молба и краткият срок от изписването от болничното заведение до смъртта му
правят малко вероятна хипотезата за настъпило подобрение. Може да се допусне, че
към датата на писмения договор - 12.02.2015 г. М. П. е бил с нарушени годности да
разбира свойството и значението на постъпките си и да формира воля, която да
7
обективира с подписа си.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. П. И. Х.,
съпруг на ищцата, се установява, че в началото на 2013 г. П. е бил зле здравословно и
затова са го настанили в дом ***, в който да се грижат за него денонощно. След като се
е подобрил се е прибрал в дома си и им е казал, че са се разбрали с Х. да полага грижи
за него, срещу заплащане 600 лева месечно, като сумата не се заплаща, а се приспада
от задължения. Впоследствие П. се е оплакал, че не получава адекватни грижи, поради
което са предоговорили сумата на 300 лева, а след три месеца му е заявил, че Х. е
престанал да полага каквито и да е грижи за него и му показал уведомление за
прекратяване на договора. Знае, че Х. е живял при П. до смъртта му. По договора е
заплащано 5-6 месеца по 600 лева, а след това 3 месеца по 300 лева, след което са
прекратени договорните отношения в началото на 2014 г. и е виждал уведомлението за
прекратяване, както и договора за опрощаване на дълг.
Свидетелят С. Ц. И., братовчед на съпругата на М. П., е дал показания, че
познава П. и са живели близо един до друг. Не знае да е постъпвал в болница преди
смъртта му. Имал е урологични проблеми. Когато е отишъл да го види в Пирогов, в
травматологичното отделение, П. не го е познал, бил е неадекватен, не знаел къде се
намира. При изписването му бил в същото състояние. Преди това се виждали 1-2 пъти
в месеца и не го бил виждал в такова положение. Свидетелят е ангажирал
медицинската сестра, която в продължение на 2-3 седмици да поставя медикаменти и
да прави превръзки на П. след изписването му, и която му споделила впечатления, че
последният не е адекватен.
Пред въззивната инстанция е прието извлечение от банковата сметка на М. П.
при „КТБ АД“ (н) за периода 01.12.2008 г. – 31.03.2010 г., видно от която на 05.03.2009
г. по нея е получен директен превод с наредител Х.Х. Ц. за сумата 34 624.05 лева и с
основание „захранване на сметка“.
Пред въззивната инстанция е разпитан и свидетелят Т. В. А., който познава Х.Ц.
от доста време, а М. П. познава от 30-40 години. Свидетелят се запознал с Х. на
улицата и дълго време не били близки, но след като се преместил да живее при М., се
сближили. Х. и М. били приятели от много години, но в последните години се
сближили, защото здравето на М. се влошило и Х., който бил дипломиран болногледач,
се грижел денонощно за него, което свидетелят виждал в дома на М.. Виждал и как Х.
извежда М. на разходка. Това било в периода 2013 – 2015 т. Тогава Х. живеел при М.
Грижите на Х. били всестранни – водел М. на лекар, на медицински прегледи, биел му
инжекции, шиел, готвел, оправял зимнината, пазарувал. Поправял хладилника,
пералнята и телевизора. Всичко това свидетелят видял с очите си и присъствал в
моменти, когато Х. полагал грижи за М.. Между двамата имало договор за денонощни
грижи, като уговорката била, че М. ще заплаща на Х. по 600 лева месечно, като само за
един месец възнаграждението било 500 лева. Х. показал договора на свидетеля и
последният го прочел. Грижите на Х. по този договор продължили до смъртта на М.,
която била неочаквана. Според свидетеля М. не бил плащал на Х. и Х. имал да взема
пари по договора. Свидетелят знае още, че между двамата имало и договор за
опрощаване на дълг на Х. за около 20 000 лева. Самият М. казал на свидетеля, че
опрощава на Х. дълг от 28 000 лева, от които 8000 лева и нещо били лихва. Тези пари
М. ги дал на Х., за да си купи последният жилище, но не знае точно при какви условия
му ги е дал. Свидетелят бил свидетел неколкократно на това, как Х. дава пари на М., за
да ги пази последният на влог и като се съберат достатъчно Х. да си купи жилище.
Давал му по четири, по три или по две хиляди лева в безистена на „Цар Борис“ 69, като
това ставало в периода 2006 – 2009 г.
Пред САС е изслушано заключение на комплексна съдебно-почеркова и
8
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица Г.М. – графолог и д-р Д.Н. –
невролог. От заключението се установява, че подписът за „Кредитор“ в представеното
електрофотографско копие на договор за опрощаване на дълг от 12.02.2015 г., се явява
копие на подпис, който е положен от М. Н. П., но вещите лица са пояснили, че в
областта на буквата М се установяват щрихи, каквито не се наблюдаван в образците от
подписа на М. П., но без наличие на оригинала на договора не може да се установи
какъв е произхода на тези щрихи. Вещото лице д-р Н. е посочила, че отчитайки
здравословното състояние на М. П. като увредено, със силна болкова симптоматика, с
невъзможни активни движения и силно ограничени пасивни поради диагностицирано
счупване на лява раменна кост, но адекватен и контактен, без документални данни за
двигателен дефицит в дясна ръка, предвид неврологични нежелани странични явления
от прилагания му невролептичен медикамент халоперидол, може да предизвика
забавено и треперещо движение на ръката при полагане на подписа под процесния
документ от 12.02.2015 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Към момента производството е висящо по искова претенция по чл.240 ЗЗД за
връщане на заемна сума в размер на 55 201 лева, за заплащане на лихва за забава в
размер на 5 879.87 лева за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. по чл.86, ал.1 ЗЗД и
искова претенция при условията на евентуалност по чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 55 201 лева на основание неоснователно обогатяване.
По главния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Според чл. 240, ал. 1 ЗЗД, договорът за заем е реален договор. Следователно
елементите от фактическия състав на договора за заем са първо, съгласие на страните
за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ,
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доколкото договорът за заем е
неформален, то заемното правоотношение може да се осъществи не само с договор, но
и с писмен документ - разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ
получаването от него на заемната сума и задължението му да я върне.
Ищецът дължи да докаже предаването на сумата на заемателя, а ответникът
дължи да докаже правопогасяващите си възражения – че част от сумата в размер на 36
000.42 лева е негова сума, която е предал на М. П. за пазене; че задължението му е
опростено чрез договор за опрощаване; че чрез материалноправно прихващане са се
погасили задълженията му по договора за заем в размер на 20 359 лева с насрещни
негови вземания по договор за полагане на грижи за заемателя от 05.03.2013 г.
По отношение на иска за мораторна лихва ищецът дължи да докаже
възражението за погасяване по давност на лихвата.
Ищцата е твърдяла в исковата молба, че между М. П. и Х.Ц. е възникнало
правоотношение по договор за заем, сключен на 16.03.2010 г. за сумата от 55 201 лева.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните доказателства, че с
банково платежно нареждане сумата от 55 201 лева е преведена от М. П. на ЧСИ по
изп. дело №1410/2009 г. с посочено основание –„цена публична продан Х.Ц.“. От
приетата по делото разписка от 22.03.2010 г., издадена от ответника, се установява, че
той е получил сумата от 20 259 лева за погасяване на негово задължение по изп. дело
№1410/2009 г., и с която ответникът е поел задължение за връщане на посочената
сума. Разписката, като частен свидетелстващ документ, има сила срещу издателя си. В
тази разписка е вписано признание, че сумата е за продажна цена по публична продан
и изготвяне на постановление за възлагане. Получаването на тази сума като заем се
признава от ответника и в отговора на исковата молба. Доколкото сумата за изготвяне
9
за постановление за възлагане, съобразно платежното нареждане за нея, е в размер на
1058.42 лева, то следва да се приеме, че за заплащане на продажната цена по
публичната продан Х.Ц. е получил заем в размер на 19 200.58 лева. Ето защо исковата
претенция за връщане на заемна сума по договор за заем от 16.03.2010 г. следва да се
уважи за сумата от 19 200.58 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба - 12.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата до
55 201 лева претенцията на основание договор за заем се явява неоснователна, тъй като
няма доказателства за поето задължение от страна на ответника да върне тази част от
претендираната сума от 55 201 лева и не може да се приеме, че тя е дадена в заем.
В отговора на исковата молба Х.Ц. е твърдял, че задължението му към М. П. по
договори за заем е погасено, тъй като между него и М. П. е бил сключен договор за
опрощаване на дълг от 12.02.2015 г. Такъв действително е представен по делото в
заверено от страната копие. Насрещната страна обаче е поискала ответникът да го
представи в оригинал, като ответникът е признал, че не притежава оригинала с
твърдения, че същият му е отнет насилствено от ищцата и нейния съпруг. На
основание чл. 183 ГПК представеното копие на договора следва да бъде изключено от
доказателствата по делото. Вярно е, че няколко от разпитаните по делото свидетели
твърдят, че са видели този договор, като сочат, че с него М. П. опрощава задълженията
на Х.Ц. към него. Доколкото обаче по делото не бе установено, че оригиналът на
договора е изгубен или унищожен не по вина на ответника (отнет му е чрез насилие от
ищцата), то свидетелски показания за установяването му са недопустими – чл. 165
ГПК. След като не е доказано по делото сключването на договор за опрощаване
задълженията на Х.Ц. от М. П., то възражението за липса на задължение на това
основание е неоснователно.
В отговора на исковата молба Х.Ц. е направил и възражение, че неговото
задължение по договори за заем, което признава да е в размер на 20 259 лева, е
частично погасено чрез прихващане с негово вземане към М. П. по Договор за
денонощни грижи от 05.03.2013 г. Пред въззивната инстанция изрично е уточнено, че
става въпрос за материалноправно прихващане, а именно, че задължението му е
намалявано с прихващане на месечното задължение на М. П. към него да му заплаща
възнаграждение в размер на 600 лева, като за периода 05.03.2013 г. до деня на смъртта
на М. П. *** г. задължението на последния е в общ размер на 14 100 лева.
Трайно и непротиворечиво е прието в съдебната практика, че съобразно чл. 103,
ал. 1 ЗЗД, за да може да бъде извършено прихващане на две насрещни и еднородни
вземания, същите следва да са съществували едновременно в определен момент, като
активното вземане (на прихващащия) следва да е изискуемо, а пасивното –
изпълняемо.
Видно от представения и неоспорен от ищцовата страна договор от 05.03.2013
г., с него М. П. и Х.Ц. са се договорили Х.Ц. да полага денонощни грижи за М. П.
срещу месечно възнаграждение в размер на 600 лева, с която сума на всяко първо
число от месеца следващ полагането на грижите, ще се погасява задължението на Х.Ц.
за връщане на получените от М. П. заеми в общ размер на 28 390 лева, като само за м.
март възнаграждението е 500 лева. Пред настоящата инстанция беше установено
посредством показанията на свидетеля А. В., че Х. е изпълнявал задълженията си по
договора за грижи, като се е грижел за домакинството – готвел и пазарувал, водел М.
на разходка и на лекари, поправял домашни уреди), като няма други доказателства,
които да опровергават неговите показания. Следователно, възникнало е негово вземане
за възнаграждение в уговорения размер. Доколкото насрещните вземания са еднородни
от 01.04.2013 г. и двете са били изискуеми и по съгласие на страните безспорни, то на
всяко първо число на месеца, начиная от 01.04.2013 г. до 01.03.2015 г. (след смъртта на
10
М. П.) е настъпвало прихващане и съответно, намаляване на двете насрещни
задължения до размера на по-малкото от тях. Доколкото за вземането от 1058 лева с
влязло в сила към момента решение е прието, че вземането не е погасено чрез
прихващане, а за разликата над 20 259 лева до 28 390 лева страните не са направили
никакви твърдения, следва да се приеме в настоящия процес, че чрез материалноправно
прихващане е погасявано задължението на Х.Ц. от 19 200.58 лева. Общият размер на
задълженията на М. П. за времето до неговата смърт е в размер на 14 100 лева, поради
което и задължението на Х.Ц. е намалено до 5 100.58 лева и това е размерът, до който
искът е основателен, а за разликата до 19 200.58 лева е неоснователен, поради
погасяването на задължението чрез извънсъдебно прихващане.
Не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля П. Х., че договорът за
полагане на грижи е бил изменен, като няколко месеца след сключването му
възнаграждението по него е намалено на 300 лева, а след още няколко месеца същият е
бил прекратен. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, установяването, изменението и
прекратяването на писмени съглашения, по които страната, която иска свидетелите е
страна (или съответно неин правоприемник – бел. моя), не може да се доказва със
свидетели, а чл. 164, ал. 2 ГПК е неприложим, доколкото няма съгласие на ответника
за установяване на това обстоятелство със свидетели.
Върху главницата от 5 100.58 лева се дължи мораторна лихва за периода
26.11.2011 до 12.03.2015 г., с оглед това, че М. П. е изпратил покана за връщане на
дълга на 25.10.2011 г. и едномесечният срок за това е изтекъл на 25.11.2011 г. Предвид
направеното възражение за погасяване на лихвата по давност обаче, следва да се
приеме, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, че погасена по давност е лихвата, дължима
повече от три години назад от датата на исковата молба или за периода 26.11.2011 г. до
11.03.2012 г. Поради изложеното дължима е лихва върху главницата за периода
12.03.2012 г. – 12.03.2015 г. и същата е в размер на 1561.88 лева
По евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че неправилно първата
инстанция е разгледала такъв иск, тъй като същият не бил включен в доклада по делото
и ищцата не го поддържала. Този иск е заявен с исковата молба и не е оттеглян в никой
момент на първоинстанционното производство, поради което първата инстанция е
дължала произнасяне по него. Обстоятелството, че градският съдия е пропуснал да
включи този иск в доклада си, не отменя неговото задължение да се произнесе по иска.
С оглед направеното от ищцата уточнение пред първата инстанция, че основава
евентуалния си иск за неоснователно обогатяване на твърдението, че М. П. без
основание платил задължението на Х.Ц. за заплащане на цена на имот, възложен на
публична продан, то настоящият състав приема, че при твърдение за заплащане на
чуждо задължение без основание и обогатяване на носителя на задължението, предвид
това плащане, то настоящият съдебен състав приема, че искът е такъв по чл.59 ЗЗД.
Във въззивната жалба на Х.Ц. е въведено оплакване, че първата инстанция
недопустимо е разгледала иска по чл. 240 ЗЗД кумулативно с евентуалния иск по чл.
59 ЗЗД, като се е произнесла по последния иск за разликата над уважената част по
главния иск. Настоящият съдебен състав намира, че това оплакване е основателно. В
исковата молба са предявени кумулативно няколко главни искове за вземания по
договори за заем с правно основание чл. 240 ЗЗД и в условия на евентуалност искове за
неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 ЗЗД, като поставеното
вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалните искове е отхвърлянето
на главните искове. В съдебната практика на ВКС се приема, че е недопустимо при
частично уважен главен иск, евентуалният да бъде разгледан. Недопустимо е съдът да
„преизчислява” за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е
11
частично уважен.( така Решение № 210/27.07.2015 . по гр.д. № 5600/2014 г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 135/26.09.2018 г. по т.д. № 230/2017 г. на ВКС, II т.о. и др.). Ето защо,
след като искът по чл. 240 ЗЗД е частично уважен както от първата инстанция, така и
от настоящата инстанция, то не настъпва вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД (искът да е отхвърлен), поради което и
същият не подлежи на разглеждане.
Като не е съобразил горното и е разгледал евентуалния иск по чл. 59,
първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение.
Предвид достигане от настоящия съдебен състав до краен извод, различен от
този на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено,
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, в частта, в която СГС е осъдил Х.Ц. да заплати на
М.П. сумата 36 000.42 лева на основание чл. 59 ЗЗД и производството в тази му част
следва да бъде прекратено. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която Х.Ц. е осъден да заплати на М.П., на основание чл. 240 ЗЗД, сума над
5 100.58 лева до присъдените 19 200.58 лева, както и мораторна лихва върху
главницата над 1561.88 лева до присъдените 5879.87 лева за периода 12.03.2012 г. –
12.03.2015 г. и в тези части исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: Право на разноски пред въззивната инстанция имат и двете
страни, съобразно защитения материален интерес.
На Х.Ц. се дължат 89.09 лева – държавна такса. Същият е защитаван безплатно
от адв. Ж., на когото се дължи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА в размер на 2 104.69 лева.
На М.П. се дължат разноски в размер на 229.11 лева – адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото
платеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер.
За първата инстанция на Х.Ц. се дължат допълнително разноски в размер на
още 1681.07 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
М.П. са присъдени разноски в размер над 348.32 лева до присъдените 3 234.48 лева.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК за разглеждане на делото пред ВКС на Х.Ц. се
дължат 1135.62 лева, а на адв. Ж., адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2 325 лева.
На М.П. се дължат 176 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4304/15.06.2017 г. по гр.д. № 3301/2015 г. на СГС, I-
14 състав в частта, с която е осъден Х. Х. Ц. да заплати на М. М. П. – Х., на осн.чл.59,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 36 000.42 лева - обезщетение за неоснователно
обогатяване, чрез извършен превод от 16.03.2010 г. за плащане на задължения по
изп.д. №1410/2009 г. по описа на ЧСИ М. П., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му
част.
ОТМЕНЯ решение № 4304/15.06.2017 г. по гр.д. № 3301/2015 г. на СГС, I-14
състав в частта, с която е осъден Х. Х. Ц. да заплати на М. М. П. – Х., на осн. чл. 240,
12
ал.1 от ЗЗД сума в размер над 5 100.58 лева до 19 200.58 лева - главница по договор
от 16.03.2010 г., както и в частта, в която, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Х. Х. Ц. да
заплати на М. М. П. – Х. сума в размер над 1561.88 лева до 5879.87 лева,
обезщетение за забава, за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г . и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. М. П. – Х. против Х. Х. Ц. на осн. чл. 240, ал.1 от
ЗЗД, за заплащане на сума в размер над 5 100.58 лева до 19 200.58 лева - главница по
договор от 16.03.2010 г., иска на М. М. П. – Х. сума против Х. Х. Ц. пр.осн. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сума в размер над 1561.88 лева до 5879.87 лева - обезщетение
за забава за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г.
ОТМЕНЯ решение № 4304/15.06.2017 г. по гр.д. № 3301/2015 г. на СГС, I-14
състав в частта, в която е осъден Х. Х. Ц. да заплати на М. М. П. – Х. разноски пред
СГС над 348.32 лева до 3 234.48 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4304/15.06.2017 г. по гр.д. № 3301/2015 г. на СГС,
I-14 състав в частта, в която е осъден Х. Х. Ц. да заплати на М. М. П. – Х., на осн. чл.
240, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 5 100.58 лева - главница по договор от 16.03.2010
г., както и сума в размер на 1561..88 лева - обезщетение за забава върху главницата, за
периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г.
ОСЪЖДА Х. Х. Ц. да заплати на М. М. П. – Х. сумата 229.11 лева – разноски
пред САС и сумата 176 лева – разноски пред ВКС.
ОСЪЖДА М. М. П. – Х. да заплати на Х. Х. Ц. сумата 89.09 лева – разноски
пред настоящата инстанция; сумата 1135.62 лева – разноски пред ВКС и сумата
1681.07 лева – допълнително разноски пред СГС.
ОСЪЖДА М. М. П. – Х. да заплати на адв. А. Н. Ж. сумата 2 104.69 лева –
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, определено по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА и сумата 2325 лева - адвокатско възнаграждение пред ВКС, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13