М О Т И В И
по АНД № 2003/19г., ПРС-ХІVн.с.
Производството е по реда на чл.375 и
следващите от НПК.
С мотивирано
постановление по пр. пр.№ 3788/2018г.
от 27.03.2019г.,
Районна прокуратура - Пловдив е направила предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК на обвиняемия Ф.Р.К., за това
че на 14.04.2018 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму -
на Т.И.Л., с ЕГН ********** от гр. Пловдив лека телесна повреда, изразяваща се
в разкъсно–контузна рана на долния клепач на дясното око и контузия на главата,
довели до причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, с налагане на административно
наказание Глоба.
С разпореждане от 03.04.2019год. съдът е
приел, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и е насрочил делото за
разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът намира, че обвинението
е доказано по несъмнен начин и настоява за налагане на наказание ориентирано
към максимума в закона.
Обвиняемия К. дава подробни обяснения и заема
позиция, че е извършил престъпление, но по непредпазливост. Лично и чрез своя
защитник настоява да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
минимално наказание.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Ф.Р.К. е роден на *** ***. той се
определя като б., б. г. е, без образование, безработен, неженен, неосъждан, с
ЕГН **********.
На 13.04.2018г. вечерта около 21.00ч
свид.Т.Л., който бил незрящ със 100 % изгубено зрение, отишъл до денонощен
магазин находящ се в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.“Герлово“ и ул.
„Вратцата“. Той бил чест посетител там и познавал персонала. Особеното в случая
е, че въпреки медицинските заключения, все пак свидетелят виждал светлини и
силуети на близко разстояние. Същата вечер на смяна била свид.П.С.. Първият
влязъл в обекта, поръчал си кафе и двата си приказвали. След полунощ до
магазина дошъл и свид.Р.Г.. Последният се познавал със свид.Л. и двата
застанали пред магазина да пият по бира. Свид.Г. вече бил употребил алкохол и
бил повлиян от него. В това време покрай тях преминали група лица, а именно
свидетелите О.П.и Е.К., както и обв.Ф.К.. Първият се спрял до пострадалия и
свид.Г. като им поискал една цигара. Свид.Л. му дал такава и продължил
разговора си със своя познат. Свид.П.обаче се застоял до тях и тогава свид.Г.
му направил знак с ръка да се отдалечи. Свидетелят П.сторил това и заедно със
спътниците си се насочил към улица „Ландос“. След известно време обаче тримата
отново се върнали. Преминавайки отново покрай магазина, обв.К. се спрял до
пострадалия Л. и го загледал. След това му нанесъл удар с юмрук в главата. В
резултат свид.Л. изпуснал бастуна за слепци, който носел. Вещта била взета от
свид.К., който със свид.П.и обвиняемия продължили по пътя си. Свид.С. видяла
случилото се и се обърнала укорително към обвиняемия и спътниците му за
извършеното. Тогава свид.К. хвърлил бастуна по свидетеля и със спътниците се
отдалечили. Междувременно свид.С. натиснала паник – бутона за СОТ. Била
извикана линейка, тъй като на пострадалия му течала кръв от главата, а свид.С.
го придружила до болничното заведение. Момента на удара бил записан и на
налична в магазина охранителна видеокамера.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по категоричен начин частично от обясненията на обв. Ф.К. депозирани
в хода на наказателното производство включително пред настоящия състав на съда,
както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели Т.И.Л., П. А. С., Р.Д.Г., О.К.П., Е.Ч. К., К.П.П., а така също от
приложените по делото писмени доказателства и протоколи – протокол за оглед на
ВД и фотоснимки /л.65 -71 д.пр/, писмо от УМБАЛ Св.Георги Пловдив с приложения
/л.73-77/, справка съдимост /л.105/, характеристична справка за обвиняемия
/л.103/. На практика показанията на свидетелите се допълват взаимно като
включително свидетелите П. и К., както и обвиняемия сочат , че последния
умишлено нанесъл удар с ръка в главата на пострадалия. Нюонса в тези показания,
респективно обяснение е, че обв.К. искал да удари свид.Г., който го бил
провокирал като го гонел с думи от магазина, но поради употребеното значително
количество алкохол от първия, не го улучил, а вместо това нанесъл удар на
постр.Л.. Обвиняемия и свидетелите станали негови спътници при този инцидент
също така сочат , че свид.Л. по никакъв
начин не провокирал дееца. Това са все преки доказателства сочещи на факта, че
обвиняемия е автор на деянието. Свид.С. от своя страна опосредено е възприела
станалото, защото не видяла момента на удара, тъй като била ангажирана с
работа, но после изгледала записа от видеокаменрата в обекта и там видяла
описаното по-горе, за което и депозира подробни показания. Свид.Р.Г. от своя
страна твърди, че не помни нищо от случилото, тъй като бил прекалил с алкохорла
същата вечер, но и той свидетелства, че пострадалия Л. е имал следи от удар по
лицето, макар да твърди че не видял как това се случило. Дори и така тези
показания косвено потвърждават нанесения удар на пострадалия. Свидетеля П. от
своя страна също изгледал записа от камерата и разпознал свид.П.като лицето
взело цигара от свид.Г.. Последното също свързва дееца със случая, защото самия
П., а и К. сочат, че именно обв.К. е нанесъл удара на пострадалия. В тази им
част показанията на свидетелите съответстват на останалите доказателства и се
кредитират с доверие от настоящата инстанция.
Не така стоят нещата с обясненията на
обвиняемия, и показанията на свидетелите П. и К. досежно това, че били
провокирани от свид.Г. с думи. На първо място това противоречи на показанията
на свид.С. и Л., които твърдят, че никакви реплики не са били отправени към
групичката на обвиняемия. На следващо място показанията на първата група са и
нелогични, защото при нанасяне на удара всъщност групата само преминавала
покрай магазина, а не е спирала там, за да се налага изобщо който и било да ги
подканя да се махнат. Ето защо в тази част показанията на свидетелите П.и К.,
както и обясненията на обв.К. не се приемат за истинни от съда.
От извършената СМЕ е видно, че на постр.Л. са
били причинени разкъсно -контузна рана на долния клепач на дясното око и
контузия на главата. Тези две увреждания са причинил поотделно и съвкупно
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК.
По делото в досъдебна фаза е била извършена и
СПЕ на обвиняемия, съгласно чието заключение К. не страда от психично
заболяване, към момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Съдът кредитира заключението на експертизите
като изготвени обстойно, с нужните специални знания, в съответствие с
доказателствата по делото и неоспорени от страните.
При така установената по безспорен и
категоричен начин фактическа обстановка по делото Съдът е на становище, че обвиняемият
Ф.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението
по 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК за това, че на 14.04.2018 г. в гр.
Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму - на Т.И.Л., с ЕГН **********
от гр. Пловдив лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно–контузна рана на
долния клепач на дясното око и контузия на главата, довели до причиняване на
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От обективна
страна с нанасяне на удар насочени към уязвими части на тялото и с достатъчна
сила на пострадалия е налице причинна връзка между действията на обвиняемия и
уврежданията телесния интегритет на пострадалия. Налице е изменение настъпило в организма на
последния, поради което е обоснована квалификацията във вр. чл.130, ал.1 НК.
От субективна страна престъплението е било
извършено при пряк умисъл, като обвиняемият К. е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Това е видно от
силата на удара и неговото местонахождение. Същевременно извършеното е изцяло
израз на неговото желание за себеизява и демонстриране, че личността му е над
нормите на общуване и установен ред. Никакви други причини за нанасения удар не
се установиха, а извършеното е на публично място и целяло единствено
демонстрация на незачитането на реда от страна на дееца и значимостта на
неговата личност над порядките на общуване в социума. Употребата на алкохол
очевидно е способствала за по-ниски задръжки на дееца, но не го освобождава от
отговорност за действията му. Дори да се приеме тезата на дееца, че искал да
нарани друго лице, а не пострадалия, то това е без значение, защото пак е искал
умишлено да нарани друго лице.
За извършеното от обв.К. престъпление се предвижда наказание “Лишаване
от свобода” до три години. Той не осъждан за престъпление, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК, а липсват и имуществени вреди от
престъплението. /Евентуални такива са извън всяка пряка и непосредствена последица
от обективната страна като елемент на това престъпление/. Не са налице и пречки
по ал.7 на чл.78а НК. При наличието на тези материалноправни предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК, Съдът е на становище, че обв. К. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като на основание посочената разпоредба
му бъде наложено административно наказание „Глоба”. Според ал.1 начл.78а от НК
тя следва да бъде в размер между 1000 и 5000 лева. Отчитайки факта, че същия е
безработен, а когато намери работа получава около 150 лева месечно, то
настоящата инстанция намира, че глобата следва да бъде определена на минимума
предвиден от законодателя. Действително пострадалия е незрящо лице по документи
8 макар не със съвсем липсващо зрение/, но и самия деец е социален аутсайдер,
без образование и квалификация, което очевидно е пречка за реализацията му в
обществото. Касае се за един удар нанесен на пострадалия, а не за ексцес на
побой. Ето защо Глоба от 1000 лева настоящата инстанция намира за съответна на
извършеното и на обществената опасност на дееца. Дори в минимален размер същата
се явява значителна за доходите на дееца, но по –ниско наказание не може да
бъде наложено.
Причини
за извършване на деянието – незачитане на правовия ред.
Подбуди – хулигански.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК следва обвиняемия Ф.Р.К. /със снета по делото
самоличност/ да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 281.55 лева,
представляваща разноски по делото за експертизи.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК