Решение по дело №376/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260043                               05.11.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и втори октомври                                                                     2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 376 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на С.Ж.С. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор № 18/27.04.2007 г. на длъжност „медицинска сестра”, което било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.02.2020 г., за което била издадена заповед № 17/13.02.2020 г. Твърди, че на 16.03.2020 г. сключила нов трудов договор с ответното дружество № 9/16.03.2020 г. за изпълнение на длъжността "Медицинска сестра“, който също бил прекратен със заповед № 51/01.04.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди, че към датата на прекратяване на ТПО не и били платени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 178,89 лв., месец декември 2019 г. в брутен размер на 404,77 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 354,44 лв. и месец февруари 2020 г. в брутен размер на 243,98 лв., които принципно се дължали месечно, но не и били платени. Твърди, че в заповедта за прекратяване на ТПО било посочено, че работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 7 работни дни неползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ. Твърди, че работодателят и дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни в размер на 85 лв. Твърди, че работодателят и дължи и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер от 375 лв., което също не било платено, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 375. Иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да и заплати сумите за трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 178,89 лв., месец декември 2019 г. в брутен размер на 404,77 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 354,44 лв. и месец февруари 2020 г. в брутен размер на 243,98 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в брутен размер на 97,20 лв. /след изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в брутен размер на 135 лв. /след изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер на 305,78 лв. /след изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, в който взема становище за основателност на исковете за трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г., месец декември 2019 г., месеци януари и февруари 2020 г., но оспорва исковете по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ като неоснователни по размер. Прави предложение за сключване на спогодба. Иска от съда да бъдат отхвърлени частично исковете.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 22.10.2020 г. съдът е обявил за окончателен доклада по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е работила при ответника по трудов договор № 18/27.04.2007 г. на длъжност „медицинска сестра”, което било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.02.2020 г., за което била издадена заповед № 17/13.02.2020 г., и по нов трудов договор с ответното дружество № 9/16.03.2020 г. за изпълнение на длъжността "Медицинска сестра“, който също бил прекратен със заповед № 51/01.04.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както и че ищецът има неплатени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 178,89 лв., месец декември 2019 г. в брутен размер на 404,77 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 354,44 лв. и месец февруари 2020 г. в брутен размер на 243,98 лв.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

За основателността на исковете на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти не остават спорни факти, които ищецът да доказва, тоест налице и пълно признание от страна на ответника на всички факти досежно исковете по чл. 128, т. 2 КТ. Тъй като направеното от процесуален представител на страната изявление за признание на факти се преценя с оглед на всички събрани по делото доказателства, съдът намира да отбележи, че признатите факти по този иск се потвърждават от събраните писмени доказателства /две заповеди за прекратяване на трудови договори, трудовия договор и най-вече от извънсъдебното признание на представляващия ответното дружество за дължимост на претендираните трудови възнаграждения, направено в справката изх. № 649 от 19.05.2020 г. на л.8 от делото/. Поради това ще следва да се уважат изцяло исковите претенции на ищцата за заплащане на трудови възнаграждения както следва: за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 178,89 лв., месец декември 2019 г. в брутен размер на 404,77 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 354,44 лв. и месец февруари 2020 г. в брутен размер на 243,98 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.07.2020 г. до окончателно им изплащане.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:

За да възникне правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ следва да е налице прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, при което работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.

В случая се установи, че е било налице валидно сключено трудово правоотношение по безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността „медицинска сестра“, което е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, констатирано със заповед № 17/13.02.2020 г. /л.5/. От обстоятелството, че трудовият договор с ищцата е от 2007 г., неизменно следва извод, че същият е бил безсрочен трудов договор, който съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ следва да включва в писменото съдържание срок на предизвестие за прекратяването му.

Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. От тук следва извод, че срокът на предизвестие не може да е по-малък от 30 дни за двете страни.

Поради това са налице законовите предпоставки за начисляване и изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ към датата на прекратяване на трудовия договор – 13.02.2020г.

Съгласно чл. 228 КТ следва да се изчисли обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ на база БТВ за месец януари 2020 г. Видно от заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, БТВ за месец януари 2020 г. е в размер на 339,76 лв., среднодневното БТВ в размер на 15,44 лв., а нетен размер на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ е в размер на 305,78 лв.

Няма ангажирани доказателства от ответното дружество за заплащане на дължимото на ищцата обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, поради което искът ще се уважи до установената сума от 305,78 лв. в какъвто размер се претендира от ищцата след допуснатото изменение на размера на иска.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

За да възникне правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва ищецът да докаже прекратяване на трудовото правоотношение и наличие на неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Както се посочи по-горе установи се трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 13.02.2020 г.

От приетата по делото заповед № 17/13.02.2020 г. /л.5/ е видно, че е посочено от работодателя, че ищцата има към датата на прекратяване на ТПО 7 дни неизползван платен годишен отпуск, за който е посочено да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Поради това и съдът ще приеме за установено признатото от ответното дружество обстоятелство, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата има 7 дни неизползван платен годишен отпуск, за които е и претенцията на ищцата /виж обстоятелствената част на исковата молба/.

Видно от заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, БТВ за месец януари 2020 г. е в размер на 339,76 лв., среднодневното БТВ в размер на 15,44 лв., а нетен размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 97,20 лв. Ответното дружество е начислило във фиша за работна заплата на ищцата за месец февруари 2020 г. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 108 лв. в брутен размер, като след удръжки за данък остава нетен размер на обезщетението от 97,20 лв., поради което искът ще се уважи до установената сума от 97,20 лв. в какъвто размер се претендира от ищцата след допуснатото изменение на размера на иска.

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ:

За да възникне правото на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ следва ищецът да докаже прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника преди изтичане на уговореното предизвестие, при което работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.

Видно от приетия трудов договор № 9/16.03.2020 г. /л.6/, от чието съдържание е видно, че се касае за безсрочен трудов договор, с уговорено в т.5 предизвестие за прекратяване със срок от 15. Не е посочено дали се касае за 15 дни, седмици, месеци или години, но при тълкуване на договора на основание чл. 20а ЗЗД и предвид обичайния срок на предизвестие, съдът намира, че се касае за уговорен срок в дни.

В самото начало на трудовия договор е посочено, че е сключен на основание чл. 111 КТ – външно съвместителство, тоест касае се за трудов договор за допълнителен труд, при който случай съгласно чл. 334 КТ предизвестието може е от 15 дни, като законоуредено изключение от нормата на чл. 326, ал. 2 КТ.

Видно е от приетата заповед № 51/01.04.2020 г. /л.7/, че този трудов договор с ищцата е прекратен на 01.04.2020 г., считано от 01.04.2020 г., тоест при неспазено предизвестие. Поради това са налице законовите предпоставки за начисляване и изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестието от 15 дни в размер на БТВ за срока на предизвестието.

Видно от заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, БТВ за месец март 2020 г. е в размер на 300 лв., като нетен размер след удръжки за данък е в размер на 270 лв. От СИЕ е видно, че на ищцата във фиша за месец април 2020 г. е начислено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в брутен размер на 150 лв., а след удържане на данък върху дохода, остава чист размер от 135 лв., което е изплатено на ищцата на 21.05.2020 г.

Ищцата претендира обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за остатък от 135 лв., което вероятно е обосновано от претенция за предизвестие от 30 дни, което обаче се установи да е от 15 дни.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че правилно работодателят е начислил във фиша за месец април 2020 г. обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в брутен размер на 150 лв., явяващ се половината от уговореното месечно БТВ от 300 лв., тъй като предизвестието е в размер на 15 дни. Правилно работодателят е удържал дължимия данък от 10 % върху дохода, дължим към фиска, и е изплатил на ищцата нетен размер на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ от 135 лв. С оглед на това съдът намира, че работодателят е изплатил дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ на ищцата и не дължи претендираната от ищцата сума от 135 лв. /искът е изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/. Това налага отхвърляне на претенцията на ищцата за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 135 лв. като неоснователен.  

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за уважените искове по сметка на РС-Раднево в размер на 150 лв. /3 уважени иска по чл. 128, т.2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за всеки от които се дължи минимална държавна такса от 50 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК/ и заплатеното от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК възнаграждение за вещо лице в размер на 180 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се установиха в размер на 340,96 лв. /база платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. по договор за правна помощ и съдействие от 22.07.2020 г. на л.4/.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 42, да заплати на С.Ж.С., ЕГН **********, с адрес ***,

-         на основание чл. 128, т. 2 КТ трудови възнаграждения както следва: за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 178,89 лв. /сто седемдесет и осем лева и 89 ст./, за месец декември 2019 г. в брутен размер на 404,77 лв. /четиристотин и четири лева и 77 ст./, за месец януари 2020 г. в брутен размер на 354,44 лв. /триста петдесет и четири лева и 44 ст./ и за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 243,98 лв. /двеста четиридесет и три лева и 98 ст./,

-         на основание чл. 221, ал. 1 КТ обезщетение в нетен размер от 305,78 лв. /триста и пет лева и 78 ст./,

-         на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни в нетен размер от 97,20 лв. /деветдесет и седем лева и 20 ст./,

-         ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба - 28.07.2020 г. до окончателно им изплащане,

-         както и разноските за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 340,96 лв. /триста и четиридесет лева и 96 ст./.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Ж.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 42, иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в нетен размер от 135 лв.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 4, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ и заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: