Решение по дело №626/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на А. С. К. от гр. В.Т., ул. „ С. В. „ № 2, ет.13, ап. 52 против Решение № 290/10.7.2024г. постановено по НАХД 789/24г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП- № 24-1275-001092/14.5.2024г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР В.Т., с което на касатора, за нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН и нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Като основно процесуално нарушение се сочи фактът, че съдът не е обсъдил всички възражения от страна на касатора, и своите констатации е обосновал единствено въз основа на АУАН и НП, въпреки че АУАН се явява порочен, тъй като няма нормативно определеното съдържание. В него е било записано името на свидетеля на установяване на нарушението, а не на очевидец на същото, което се явява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП. Твърди, че след като при настъпилото ПТП няма материални щети върху автомобилите и между водачите е постигнато съгласие и е съставен протокол по смисъла на чл. 123, ал .1, т. 3б „ б“ от ЗДвП, то контролните органи нямат право да санкционират виновния водач.

От съда се иска да отмени обжалваното Решение и да постанови друго по съществото на спора като отмени НП.

 

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа така подадената касационна жалба с направените в нея оплаквания като заявява, че материални щети по автомобилите е нямало, другият водач не е потърсил от застрахователя плащане по застраховка „Гражданска отговорност“, той самият е позвънил на 112 и мястото на ПТП е напуснал, след като е бил съставен двустранния протокол. Не е вярно твърдението, че не е спрял, за да установи последиците от нарушението.

 

 

Ответникът по жалбата – Началник ПП при ОД на МВР В.Т., редовно призован не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката на ВТРС единствено е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В.Т. заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя доводите на съда, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора е безспорно установено и същото се подкрепя от докладната записка на инспектор К.. Правилно съдът е отхвърлил възражението, свързано с незначителността на материалните щети, което се прави и пред настоящата инстанция. Същите нямат значение, тъй като нарушението е неспазване на дистанция. По тези съображения предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В.Т., като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 290/10.7.2024г. постановено по НАХД 789/24г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП- № 24-1275-001092/14.5.2024г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР В.Т., с което на касатора, за нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

 

 

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 14.03.2024г. в 19:25 часа касаторът в качеството си на водач на М. А. А4 с рег. № [рег. номер] е ударил в задната част МПС Ф. П. с рег. № [рег. номер], управляван от И., който при движение от жк Картала по ул. „Д. Буйнозов „ тръгнал да излиза на [улица]като на [улица]до дом № 39 започнал да спира. При огледа на двата автомобила не са били установени значителни материални щети, поради което касаторът напуснал местопроизшествието. По подадения от него сигнал на [тел. номер] екип от служители на Сектор ПП при ОД на МВР св. М. и св. И. посетили мястото на ПТП, което не е било напуснато от другия водач И. и е бил извикан и касаторът. Служителите на МВР снели обяснения от участниците в ПТП за механизма на настъпването му, като св. И. в присъствието на св. А. е съставил на касатора АУАН, серия GA 1269753/14.04.2024г.за нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, който му бил връчен, след подписването с възражение. Освен това от длъжностното лице е бил съставен и подписан от двамата водачи Протокол за ПТП. В законоустановеният тридневен срок са депозирани такива възражения по отношение на вмененото му нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В изпълнение на задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН АНО е възложил допълнителна проверка за изясняване на спорните обстоятелства на инсп. К., която е депозирала докладна записка, че възражението е основателно, и на К. следва да се повдигне административно обвинение по чл. 123, ал.1, т. 3, б „в“ от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 14.05.2024г. ответникът е прекратил административно – наказателното производство по горепосочения АУАН за нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и процесното пред ВТРС, НП, с което е ангажирана отговорността на касатора за нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Тази фактическа обстановка съдът е установил на база изпратената от ответник жалба административно-наказателна преписка, разпита на свидетелите св. И.- актосъставител, св. А. и е извършил съпоставка на техните показания с приложената по делото докладна записка на инсп. К., която е изгледала видеозапис на охранителна камера, монтирана на фасадата на жилищна сграда на [улица], като от него безспорно се установява, че касаторът не се движи на необходимото разстояние, за да избегне удар.

При така установените факти, съдът е направил следните правни изводи. Същият е намерил, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП, същите имат нормативното съдържание визирано в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, нарушението е достатъчно индивидуализирано както с оглед място и време на извършване и другите обстоятелства, така и с оглед на правната му квалификация. Съдът е намерил за неоснователно направеното възражение за порочност на АУАН, тъй като същият е бил подписан от св. А. - свидетел на установяване на нарушението, но не очевидец, какъвто е била съпругата му. ВТРС е посочил, че нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН предвижда АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но макар същият да не е подписан от очевидец това не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничило по никакъв начин правото на защита на касатора. Другото основно възражение, че след като по МПС не е имало материални щети, то не е налице ПТП по смисъла на легалната дефиниция на т. 30 § 6 от ЗДвП, също е намерено за неоснователно. Легалната дефиниция сочи, че ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път , пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съдът е посочил, че законът не изисква тези щети да се многобройни и съществени, за да е налице ПТП. ВТРС е посочил, че правната квалификация на нарушението е вярно установена, санкционната норма на чл. 179, ал.2,пр.2 от ЗДвП е правилна, като наложеното наказание е в предвидения от закона размер.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че невярно е било отразено, че същият не е слязъл от автомобила след ПТП, за да установи какви са щетите, доколкото този факт не е елемент от фактическия състав на претендираното от АНО нарушение. Видно от материалите по делото административно- наказателното производство за нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП след извършена допълнителна проверка е било прекратено, поради което е недопустимо в тази част да се правят оплаквания пред настоящата инстанция. Ирелевантен за правната квалификация на деянието, за което му е повдигнато обвинение е и фактът, че касаторът е напуснал мястото на ПТП. Неоснователно е направеното в касационата жалба възражение, че в случай на споразумение между участниците в ПТП по смисъла на чл. 123, , ал.1,т. 3 б „б“ от ЗДвП, административният орган няма право нито да установява нарушение по ЗДвП , нито да налага наказание, доколкото по делото липсват такива доказателства. Напротив между страните е имало спор, като вторият водач – И. не е напуснал местопроизшествието и е изчакал компетентните за това органи да съставят протокол по чл. 123, ал.1 ,т. 3 б „в „ от ЗДвП, какъвто е приложен по делото.

Неоснователно е и третото основно възражение, че не е имало щети по МПС, поради което не може да се твърди, че е налице ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ЗДвП. Съдът изцяло споделя становището на ВТРС, че са били установени минимални такива, като законът не изисква същите да са съществени, многобройни, в какъвто смисъл са тълкуванията на касатора.

 

При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Велико Търново следва като правилно да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В.Т.

Р Е Ш И.:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290/10.7.2024г. постановено по НАХД 789/24г. по описа на Районен съд Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.