Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1583 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове, както следва: 1) главни установителни
искове, предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна
квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 от Закона за банковата
несъстоятелност; 2) евентуално съединени с тях установителни искове, предявени
от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл.
3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от Закона за
банковата несъстоятелност; 3) евентуално съединени с исковете по чл. 26, ал. 2,
предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от Закона
за банковата несъстоятелност конститутивни искове, предявени от синдиците на „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, с правна
квалификация чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/.
Ищците - „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност и синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 30.06.2010 г. е
сключен договор за банков кредит между „К.т.б.“ АД и ответника, който е изменен
и допълнен с подписани между същите страни 13 анекса. По силата на тази сделка
на ответното дружество е предоставен кредит в размер на 1 850 000 щ.д., срещу
поемане на насрещно задължение от кредитополучателя да върне получените парични
средства. Към 21.12.2014 г. непогасеното задължение на ответника по този
договор за заплащане на редовна главница възлиза на сума в размер от 1 766 227,
09 щ.д.
Ищците твърдят, че на 22.12.2014 г.
„К.т.б.“ АД е получила уведомление от П. Л.Ф., с което на банката е съобщено,
че това лице е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 27.10.2014 г.
следните свои вземания: 1) вземане, произтичащо от договор за преференциален
безсрочен депозит № 41360 от 17.03.2009 г., за получаване на сума в размер на
553 159 евро; 2) вземане, произтичащо от договор за преференциален безсрочен
депозит № 41756 от 01.04.2009 г., за получаване на сума в размер на 47 659
щ.д.; 3) вземане, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс” и анекс към него от
03.11.2011 г. за получаване на сума в размер на 23 752 лв. „П.” ООД е отправило
до банката изявление за прихващане на така придобитите вземания със своите задължения
към банката, възникнали на основание договора за кредит от 30.06.2010 г. Това
изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 22.12.2014 г.
На 22.12.2014 г. „К.т.б.“ АД е
получила и друго уведомление от Р.Г.Н., с което на банката е съобщено от това
лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 27.10.2014 г.
своето вземане, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка *** „Плюс” и анекс към него от 25.10.2013 г., за
получаване на сума в размер на 51 937 лв. „П.” ООД е отправило до банката
изявление за прихващане на така придобитото вземане със своите задължения към
банката, възникнали на основание договора за кредит от 30.06.2010 г. Това
изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 22.12.2014 г.
На 22.12.2014 г. „К.т.б.“ АД е
получила още едно уведомление, с което М.Н.Б.е съобщила на банката, че е
прехвърлила на ответника с договор за цесия от 27.10.2014 г. своето вземане,
произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка *** „Плюс” и анекс към него от 28.10.2013 г. за получаване на
сума в размер на 545 474 лв. „П.” ООД е отправило до банката изявление за
прихващане на така придобитото вземане със своите задължения към банката,
възникнали на основание договора за кредит от 30.06.2010 г. Това изявление е
получено от „К.т.б.“ АД на 22.12.2014 г.
На 09.03.2015 г. „К.т.б.“ АД е
получила още едно уведомление от И.Т.Х., с което на банката е съобщено от това
лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 05.03.2015 г.
своето вземане, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка *** „Плюс” и анекс към него от 24.09.2013 г. за
получаване на сума в размер на 37 750 щатски долара. „П.” ООД е отправило до
банката изявление за прихващане на така придобитото вземане със своите
задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от
30.06.2010 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 09.03.2015 г.
Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД -
в несъстоятелност, твърдят, че всички вземания, с които са извършени посочените
прихващания, следва да се считат придобити от ответното дружество след датата
на вписване на решението на Централната банка за отнемане лиценза за извършване
на банкова дейност на „К.т.б.“ АД. С оглед на това и доколкото прихващанията са
способ за събиране на вземане срещу банката, считат, че те са извършени в
нарушение на императивната законова норма на чл. 3, ал. 2 ЗБН, което ги прави
нищожни. Ето защо молят съдът да прогласи по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на банката нищожността на описаните прихващания, извършени с
изявления от „П.” ООД.
Ищецът - „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, сочи, че ако съдът приеме, че не е налице хипотезата на чл. 3,
ал. 3 вр. чл. 3, ал. 2 ЗБН и отхвърли предявените на това основание искове, то
следва да съобрази, че прихващанията не са извършени в предвидената в
императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност,
която е писмена форма с нотариална заверка на подписите. С оглед на това ищецът
иска от съда да прогласи процесните прихващания, извършени от „П.” ООД, за
нищожни поради липса на форма.
Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност сочат, че ако съдът приеме, че прихващанията са действителни и отхвърли предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, следва да съобрази, че в тяхна полза е възникнало правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като към момента на придобиване на вземанията, с които са извършени прихващанията, ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД. С оглед на това те искат от съда да обяви процесните прихващания, извършени от „П.” ООД, за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, като приложи и презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН за наличие на знание у този субект за настъпилата неплатежоспособност на банката. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „П.” ООД, оспорва предявените искове. Счита, че ограниченията, предвидени в нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН, не са приложими по отношение на извършени от кредитор на банката прихващания, тъй като тяхната недействителност е уредена в специални норми, които са тези на чл. 59 ЗБН. Посочва, че предвидената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност се отнася само за тези прихващания, които се извършват след като по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик, каквито не са процесните. Ответникът твърди, че към момента на придобиване на вземанията, с които са извършени прихващанията, не е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на „К.т.б.“ АД. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на
страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място, съдът счита, че трябва да отговори на въпроса в кои случаи синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// са легитимирани да предявяват пред съда искове във връзка с открито производство по несъстоятелност на банката и следователно по кои от предявените в настоящия процес искове те са процесуалноправно легитимирани и по кои от тях процесуалнолегитимиран да участва като ищец в производството е самата банка.
Когато в закона е уредено правото на синдиците да предявят пред съда определени искове във връзка с открито производство по несъстоятелност на една банка, те не са носители на материалното право, чиято защита се търси. То принадлежи на други правни субекти, които са или кредиторите на несъстоятелната банка или самата банка. В тези хипотези синдиците действат като процесуални субституенти и предявяват пред съда чужди материални права.
В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. От тази правна норма, се налага извода, че процесуалната субституция е допустима само, когато това е предвидено в закона, поради което и за да се приеме, че синдиците притежават процесуалното право да упражнят пред съда определени чужди материални права на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, както и на кредиторите на несъстоятелността, съществуването в тяхна полза на това процесуално право трябва да е изрично предвидено в закона.
В ЗБН се съдържат няколко правни норми, в които е уредено правото на синдиците да предявят пред съд определени материални права, които не им принадлежат. Съгласно чл. 60, ал. 3 ЗБН отменителните искове по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, както и исковете за установяване на нищожност по чл. 3, ал. 3 ЗБН или по чл. 22, ал. 2 ЗБН могат да се предявяват от синдика, както и от фонда при бездействие на синдика. В чл. 62, ал. 1 ЗБН е предвидено, че иск по чл. 59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН, както и исковете по чл. 60 ЗБН, по чл. 60а ЗБН и по чл. 135 ЗЗД могат да бъдат предявени освен от лицата по чл. 60, ал. 3 ЗБН, едно от които е синдика на несъстоятелната банка, и от всеки кредитор на банката. Следователно синдиците, в качеството им на самостоятелни правни субекти, а не на представители на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, могат да предявят пред съда само иска по чл. 135 ЗЗД, специалния иск по чл. 60а ЗБН, специалните отменителни искове по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, с които се упражняват уредените в закона преобразуващи права, възникнали в полза на кредиторите на несъстоятелността, както и установителни искове за нищожност на определени сделки и действия при фактическия състав на чл. 3, ал. 3 ЗБН вр. чл. 3, ал. 2 ЗБН, както и на чл. 22, ал. 2 ЗБН, с които също се защитават интересите на кредиторите на несъстоятелността на банката. Те не са активно процесуалноправно легитимирани да предявят пред съда други искове различни от посочените, с които да търсят защита пред съда на чужди материални права, възникнали както в полза на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, така и в полза на нейните кредитори, включително не могат да предявят иск за прогласяване нищожността на определена сделка при твърдения за наличие на който и да е порок от тези, посочени в общата норма на чл. 26 ЗЗД.
Предвид изложеното и с оглед вида на предявените в настоящия процес искове, следва да се заключи, че синдиците на „КТБ” АД /н/ имат право да предявят установителите искове по чл. 3, ал. 3 ЗБН вр. чл. 3, ал. 2 ЗБН и конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като сезирайки съда с тези искове те упражняват пред съда свое процесуално право, което е предвидено да възниква с изричните правни норми на чл. 60, ал. 3 ЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН, въпреки че не са носители на материалните права, чиято съдебна защита се търси с тези искове /носители на материалните права в тези случаи са кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н//.
За да се отговори на въпроса дали синдиците на „КТБ” АД /н/ имат процесуалната легитимация да предявят установителните искове за прогласяване за нищожни на прихващанията, извършени от ответника „Пефект” ООД, тъй като не са направени във формата за действителност, предвидена в императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН, следва на първо място да бъде съобразено това, че порокът, на който се позовават ищците, не е от специалните такива, които са предвидени в ЗБН, а е от тези, посочени в общата норма на чл. 26 ЗЗД, която съгласно чл. 44 ЗЗД е приложима и спрямо едностранните сделки, какъвто характер има прихващането, а именно на чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, съгласно която нищожни са договорите, при които липсва предписана от закона форма. С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, на която се позовават ищците, е уредена единствено форма за действителност на прихващането, тогава когато то е извършено след като по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност, като с нея не се регламентира специален фактически състав, водещ до нищожност на това едностранно волеизявление. При твърдения за липса на формата по чл. 59, ал. 2 ЗБН е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД и предявяваните искове за прогласяване на нищожност в тези случаи са подчинени на общите правила, от които в специалния закон не са уредени изключения. В ЗБН липсва норма, която да дава право на синдиците, които не са носители на материално право, което се твърди да е накърнено от извършени от кредитор на банката прихващания, да предявят в качеството си на процесуални субституенти иск за нищожност на тези прихващания поради липса на форма, с оглед на което следва да се приеме, че тези правни субекти не притежават правото на иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Такова право и то само при наличие на правен интерес могат да имат както страните по материалното правоотношение, възникнало на основание извършените прихващания, които са ответника и самата банка - „КТБ” АД /н/, така и всяко трето лице, чиито права са накърнени от тях, например друг кредитор на несъстятелността. С оглед на изложеното, се налага изводът, че надлежен ищец по установителните искове за прогласяване на извършените от ответника прихващания за нищожни поради липса на форма е „КТБ” АД /н/, от когото правен субект те са предявени.
По главние установителни исков, предявени от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН:
Ищците твърдят, на първо място, че прихващанията, извършени от ответника „П.” ООД между придобитите от него по силата на сключени договори за цесия вземания към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// и задълженията, които той има към банката, възникнали по сключен между тях договор за кредит, са нищожни, тъй като са извършени в нарушение на забраните, установени с чл. 3, ал. 2 ЗБН. Ето защо и съдът следва да отговори на въпроса какви действия и сделки е забранено да се осъществяват по силата на посочената императивна правна норма от датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД /н/, което е постановено на 06.11.2014 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в случай, че такива сделки и действия бъдат извършени, то те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Прихващането по своята същност представлява едностранна сделка, чиито правни последици са изпълнение на насрещните задължения на страните по нея, които взаимно си дължат пари. Следователно, когато това действие е извършено от или по отношение на банка, чиято лицензия е отнета с решение на БНБ, то същото безспорно следва да се квалифицира като сделка, насочена към изпълнение на парични задължения на банката по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН. Настоящият съдебен състав обаче счита, че цитираната законова разпоредба не обхваща всички прихващания, имащи погасителен ефект по отношение на паричните задължения на банката, а само тези, които са извършени от самата банка след установения в нормата момент. Този извод се налага, на първо място, при тълкуване на разпоредбите на всички алинеи на чл. 3 ЗБН, с които законодателят е целял да определи, от една страна, кои права се включват в масата на несъстоятелността на банката и от друга, да посочи какви действия с имуществени права на банката, които са част от масата на несъстоятелността, не могат да бъдат извършвани. Доколкото разпореждането с определени имуществени права на банката може да става само чрез действия и сделки, извършвани от самата банка, която е техен титуляр, но не и в резултат на действия на кредитори на банката, то следва да се приеме, че забраните, установени в чл. 3, ал. 2 ЗБН, се отнасят само до действия и сделки, които извършва самата банка чрез нейните волеизявяващи органи, като чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗБН касае забрана за сключване на разпоредителни сделки с всякакви имуществени права на банката, а чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН, на която се позовават ищците в настоящото производство, касае забрана за извършване на действия, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания на банката, които също могат да доведат до разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността, когато се утежнява положението й като длъжник, както и забрана да бъдат изпълнявани парични задължения на банката, с които безспорно се стига до намаляване на масата на несъстоятелността с престираните парични средства или с размера на вземането, с което е извършено прихващане.
Посоченият правен извод се налага и при тълкуване на нормите на чл. 3, ал. 2, изр. 2 и ал. 3 ЗБН във връзка с разпоредбите на чл. 59, ал. 3 ЗБН и на чл. 59, ал. 5 ЗБН, които определят извършените от кредиторите на банката прихващания като относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, а не като нищожни. За да бъде обявена за относително недействителна една сделка, то това предполага на първо място да се установи, че тя е извършена, както и че е действителна. Само по отношение на действителна правна сделка, т.е. в случая на действително прихващане, направено с едностранно изявление на кредитор на банката, може да възникне правото на определен в закона кръг лица да поискат обявяване на относителната му недействителност по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Ако се приеме, че прихващането, извършено от кредитора след постановяване на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД /н/, е нищожно на основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 ЗБН, то по отношение на него никога не може да възникне преобразуващото право по чл. 59, ал. 3 или това по чл. 59, ал. 5 ЗБН, което обезсмисля съществуването на тези норми и предявяване на уредените с тях конститутивни искове, които никога не биха могли да бъдат успешно проведени. С оглед на това съдът намира, че нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН следва да се тълкува във връзка с чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН и да се приеме, че тя не се прилага по отношение на прихващания, извършени от кредитор на „КТБ” АД /н/. В тази насока се е произнесъл Върховният касационен съд по реда на чл. 290 ГПК - решение № 239 от 15.05.2018 г., постановено по т. д. № 986/2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
Предвид този краен извод и доколкото всички прихващания, които са предмет на предявените в настоящото производство главни установителни искове, се твърди и се установява, че са извършени от кредитор на банката, то трябва да се заключи, че те не попадат в приложното поле на забраните по чл. 3, ал. 2 ЗБН и следователно не са нищожни на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН. Това прави всички главни искове неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С отхвърлянето на главните искове за нищожност се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявените в процеса евентуални искове.
По евентуално
предявените от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност установителни искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД
вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН:
Ищецът основава предявените от него евентуални установителни искове на твърдението, че прихващането, извършено от ответното дружество „П.” ООД между придобитите от него по силата на сключени договори за цесия вземания към „КТБ” АД /н/ и задълженията, които той има към банката, възникнали по сключен между тях договор за кредит, са нищожни, тъй като не са осъществени в уредената с императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност.
В чл. 59, ал. 1 ЗБН са предвидени условията, при които един кредитор на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, може да извърши прихващане между своето вземане към банката и задължението, което има към нея, като в чл. 59, ал. 2 ЗБН са регламентирани и специални правила, при спазване на които този кредитор може да упражни потестативното си право да извърши прихващане, които се отклоняват от общите такива по чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН прихващането трябва да се направи чрез едностранно изявление на кредитора, което е направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и е отправено до синдика на банката. След като в тази правна норма е посочено, че изявлението за прихващане трябва да бъде отправено до синдика на банката, а синдик се назначава едва след постановяване от съда на решение по чл. 13, ал. 1 ЗБН, с което се открива производство по несъстоятелност по отношение на банката, то трябва да се заключи, че специалните правила за извършване на прихващане от кредитор на банката, които са предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, са такива, които важат при вече открито производство по несъстоятелност по отношение на една банка и след момента на решението на съда за това, защото едва от този момент от Фонда за гарантиране на влоговете в банките се назначава синдик по реда на чл. 26 ЗБН и следователно съществува този орган, до който е предвидено, че изявлението за прихващане на кредитора трябва да бъде отправено, за да породи правни последици съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Прихващанията, които са предмет на предявените в настоящото производство евентуални установителни искове, се твърди и се установява, че са извършени от кредитор на банката преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД /н/ - решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД е постановено на 22.04.2015 г., а процесните прихващания се твърди да са извършени на 22.12.2014 г. и на 09.03.2015 г., на които дати направените от ответника „П.” ООД общо четири изявления, с които той упражнява правото си по чл. 103 ЗЗД, са получени от банката. Следователно за тези прихващания не важат правилата, предвидени в чл. 59, ал. 2 ЗБН за формата, в която изявлението за прихващане трябва да бъдат направено и за органа, до който то трябва да бъде адресирано, и те не могат да бъдат нищожни поради неспазването им. Това прави неоснователни предявените евентуални установителни искове, които следва да бъде отхвърлени.
С отхвърлянето на тези искове се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявените в процеса конститутивни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН.
По евентуално предявените от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност конститутивни искве с правна квалификация чл. 59, чл. 3 ЗБН:
С оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с конститутивни искове, с които ищците, като процесуални субституенти, упражняват едно преобразуващо право, възникнало на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ да обявят за относително недействителни по отношение на тях на прихващанията, извършени от ответника „П.” ООД.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН се установява, че предвиденото в нея потестативно право възниква при наличие на следния фактически състав, а именно: 1) извършване на прихващане от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/; 2) прихващането да е извършено с вземане на кредитора, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД, като и със задължение на прихващащия кредитор към „КТБ” АД /н/, което също следва да е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката; 3) наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нея.
За да се приеме, че от „П.” ООД са извършени прихващанията, които са предмет на предявените конститутивни искове, следва да бъде установено, че правото на това юридическо лице да извърши прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че то е надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни вземания едно към друго. Ето защо съдът следва да разгледа въпроса дали такива вземания съществуват за „П.” ООД и за „К.т.б.“ АД, като и дали те са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, тъй като съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН само в този случай прихващането, извършено с тях, ще е предмет на предвиденото в тази норма потестативно право.
По делото не се спори, че между „К.т.б.“ АД, от една страна, и „П.” ООД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор за банков кредит от 30.06.2010 г. Това се доказва и от представените по делото писмен договор от 30.06.2010 г. и 13 броя анекси към него, които обективират насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на банковата сделка за кредит. С него кредитополучателят „П.” ООД е поел задължение да върне на банката предоставената му в заем парична сума в размер на 2 665 000 щ.д. на вноски, дължими на определен ден в периода до 23.05.2015 г.
Задължението на кредитополучателя да върне получените в заем парични средства, възниква от момента, в който те са предоставени от банката на кредитополучателя. От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ се установява, че „П.” ООД е извършил действия по усвояване на опуснатите му от банката парични средства на различни дати в периода от 30.06.2010 г., на която дата е усвоена първата сума в размер на 200 000 щ.д. до 17.12.2013 г., на която дата е усвоена последната сума в размер на 130 800 щ.д., като общо усвоените по процесната кредитна сделка парични средства за посочения период възлизат на 1 979 758, 43 щ.д. От момента на усвояване на всяка една парична сума за ответника е възникнало задължението да я върне на „КТБ” АД /н/, като към 17.12.2013 г. е възникнало задължението за главница в пълния му размер. Тази дата на възникване на задължението за главница е такава, която предхожда решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД, което е постановено на 22.04.2015 г., поради което и прихващанията, които са извършени за погасяване на това задължение, попадат в приложното поле на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Към момента, в който се твърди, че са извършени прихващанията, които са предмет на предявените в настоящия процес конститутивни искове, т.е. към 22.12.2014 г. и 09.03.2015 г., ответникът „П.” ООД не е погасил задължението си към „КТБ” АД /н/ да върне предоставената му в заем парична сума, което означава, че те са съществували към тази дата. Това се установява от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, в което е посочено, че последното плащане за погасяване на задължението за главница по договора за кредит, сключен на 30.06.2010 г., е направено на 23.05.2014 г., като след това не са плащани никакви суми от кредитополучателя и неплатената част от него възлиза на сумата от 1 766 227, 09 щ.д. Съществуването на неплатено парично задължение за ответника по посочената сделка за банков кредит до размера от общо 1 845 455, 99 лв. се признава от него извънсъдебно - изявления в тази насока са обективирани в четири писма с вх. на „КТБ” АД /н/ № 13032/ 22.12.2014 г., № 13030/ 22.12.2014 г., № 13034/ 22.12.2014 г., № 1228/ 09.03.2015 г., намиращи се на л. 48-49, л. 53-54, л. 61-62, л. 60 от делото на СГС.
Настоящият съдебен състав намира, че за да може ответникът да извърши прихващане с това свое задължение за главница, не е нужно то да бъде изискуемо, поради което и не следва да се разглежда въпроса дали към датата, на която се твърди, че от длъжника са отправени изявления за прихващане, е настъпил падежа за връщане на получените в заем от банката парични средства, които са уговорени между страните в съдържанието на договорите за кредит. Това се извежда по аргумент от чл. 70, ал. 2 ЗЗД, съгласно която норма длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. След като законът дава възможност на длъжника да плати преди срока тогава, когато последният не е уговорен в полза на кредитора, както е в случая, тъй като в договора за кредит няма уговорка в тази насока, то следва да се приеме, че той може и да прихване преди срока, доколкото прихващането има същия ефект като плащането, а именно погасяване на задължението.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че към 22.12.2014 г. и към 09.03.2015 г. „П.” ООД е бил титуляр и на вземания към „КТБ” АД за получаване на парични суми по шест договора за паричен влог, сключени между трети за настоящия спор страни и банката, които са прехвърлени в неговия патримониум по силата на сключени четири договора за цесия.
От представените по делото анекси към рамков договор за платежни услуги за потребители, се доказва, че между „КТБ” АД, от една страна и П. Л.Ф., Р.Г.Н., М.Н.Б.и И.Т.Х., от друга като влогодатели, са сключени договори за банков влог, по силата на които за банката е възникнало задължение да върне на посочените физически лица при поискване предадените й за съхранение от тях парични средства, както и да им заплати уговорената лихва.
Не е спорно между страните в производството и това, че вземанията на влогодателите по описаните сделки за паричен влог са прехвърлени на „П.” ООД по силата на четири договора за цесия, три от които са сключени на 27.10.2014 г. и един от тях е сключен на 05.03.2015 г. Безспорно и и това, че всеки един от тези договори е съобщен на банката – длъжник от цедента / три от тях на 22.12.2014 г. и един на 09.03.2015 г./, поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянията са породили действие спрямо нея и считано от посочените дати на получаване на съобщенията „КТБ” АД /н/ дължи изпълнение на задълженията по договорите за влог на новия кредитор, който е ответното дружество. Не се спори и за това, че размерът на придобитите от „П.” ООД вземания по договорите за влог възлизат на сумите, посочени в уведомленията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и в изявленията за прихващане, отправени до „КТБ” АД /н/.
На следващо място, съдът трябва да отговори и на въпроса от кой момент следва да се счита, че цесионерът „П.” ООД е придобил вземанията, които са предмет на описаните четири договора за цесия. Този факт е от значение по делото, тъй като от него зависи отговора на въпроса дали процените прихващания с тези вземания попадат в приложното поле на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Моментът на придобиване от ответника на вземанията към банката, които са предмет на извършените прихващания, е от значение и при изследване на това дали се доказва да се е осъществил и последният елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, при наличие на който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква предвиденото в тази норма потестативно право, а именно наличието на знание у кредитора, извършващ прихващанията, за настъпилата неплатежоспособност на „КТБ” АД /н/, както и дали е приложима презумпцията за знание, уредена в нормата на чл. 59, ал. 4 ЗБН.
За да се направи извод кога се счита, че цесионерът придобива вземанията към банката по силата на сключен договор за цесия, следва, на първо място, да бъде съобразено това, че този договор поражда действие от различен момент по отношение на страните по него и по отношение на длъжника на прехвърленото вземане, който не участва в сключването му. Във вътрешните отношения между страните по договора за цесия същият поражда присъщите си правни последици от момента на постигане на съгласие между тях, т.е. от сключването му, и следователно от този момент настъпва прехвърлителното действие по преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на цесионера. По отношение на длъжника цесионният договор поражда действие едва след като цесията му бъде съобщена от цедента, в каквато насока е изричната правна норма на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл е и произнасянето на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 40/ 13.05.2010 г., постановено по т.д. № 566/2009 г. по описа на ВКС, І т.о.
Съдът намира, че за момент на придобиване на вземанията към „КТБ” АД /н/ от кредитора, извършил прихващанията, на основание договор за цесия, по смисъла на чл. 59, ал. 3 и ал. 4 ЗБН, следва да се приеме този, в който е настъпило прехвърлителното действие по преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на цесионера, който е този на сключване на договора за цесия. Със самото постигане на съгласие между страните по този договор настъпва прехвърлителното действие по преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на цесионера, с което се изчерпва неговия предмет. Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав, при осъществяване на който договорът за цесия се счита сключен и при който настъпват правните последици на тази сделка. Съобщаването на прехвърлянето на вземането е предвидено в закона единствено с цел да защити длъжникът срещу това да изпълни задължението си като престира на лице, което вече няма качеството на кредитор и съответно няма правото да получи изпълнение, което е преминало върху цесионера. В тази насока е произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК - решение № 239 от 15.05.2018 г., постановено по т. д. № 986/2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
Трите договора за цесия, сключени между П. Л.Ф., Р.Г.Н. и М.Н.Бухтиярова, като цеденти по веки от тях, и „П.” ООД, като цесионер и по трите сделки, са породили прехвърлително действие по преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на цесионера, считано от 27.10.2014 г., на която дата те са сключени. От този момент се счита, че ответникът е придобил вземанията по договорите за паричен влог, с които е извършил три от процесните прихващания, а именно тези, извършени с изявления, обективирани в писма с вх. на „КТБ” АД № 13032/ 22.12.2014 г., № 13030/ 22.12.2014 г., № 13034/ 22.12.2014 г.
Договорът за цесия, който е подписан от И.Т.Х., като цедент, и „П.” ООД, като цесионер, е сключен на 05.03.2015 г., от която дата се счита придобито и вземането, което е прехвърлено по тази сделка и с което ответното дружество е извършило прихващането като е отправило изявление до банката с вх. на „КТБ” АД № 1228/ 09.03.2015 г.
Синдиците на „КТБ” АД нямат качеството на трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, тъй като нито те, нито кредиторите на несъстоятелността, чиито права упражняват в процеса, не твърдят, а и не се установява да черпят права от някой от субектите, подписали договорите за цесия, които права да могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на този документ, поради което и спрямо тях посочените в четирите договора за цесия дати на тяхното подписване важат, без да трябва да са спазени предпоставките на чл. 181 ГПК за достоверност на датата /в този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда ан чл. 290 ГПК - Решение № 235 от 04.06.2010 г., постановено по гр.д. № 176/2010 г. по описа на ВКС, II гр.о. и Решение № 207 от 21.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1381/2015 г. по описа на ВКС, I гр.о./. С оглед на това съдът приема, че по отношение на ищците е установено, че три от договорите за цесия, които са подписани от П. Л.Ф., Р.Г.Н. и М.Н.Бухтиярова, като цеденти, и „П.” ООД, като цесионер, са сключени на 27.10.2014 г., на която дата е настъпило и прехвърлителното действие по придобиване на прехвърлените вземания от ответното дружество, както и че договорът за цесия, подписан от И.Т.Х. и от „П.” ООД, е сключен на 05.03.2015 г., от който момент цесионерът е станал титуляр на вземането, което е прехвърлено с него.
Посочените дати, на които „П.” ООД е придобил по силата на сключени договори за цесия всички вземания към „КТБ” АД /н/, с които е извършил и четирите прихващания, които са предмет на предявените в процеса конститутивни искове, са такива, които предхождат датата, на която е постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, която е 22.04.2015 г., поради което и тези прихващания попадат в приложното поле на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Предвид горното, съдът приема, че по делото се доказа, че „П.” ООД и „КТБ” АД /н/ са имали насрещни парични вземания, които са тези, описани в исковата молба, както и че всички те са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД. Съществуването и размера на тези вземания не са спорни между страните по това материално правоотношение най-малкото до размера им от общо 1 845 455, 99 лв., поради което те са и ликвидни и с тях е можело да се прихване. Това означава, че в полза на ответното дружество е възникнало потестативното право да извърши прихващания на своите парични вземания към банката по договорите за влог с паричните задължения, които той има към нея по сключения на 30.06.2010 г. договор за кредит.
Съдът намира за установено в производството и това, че „П.” ООД надлежно е упражнил възникналото в негова полза право да извърши прихващане между описаните насрещни парични задължения, като е отправил изявления за това до „КТБ” АД /н/. Това се доказва от приетите по делото четири броя писма с вх. на „КТБ” АД № 13032/ 22.12.2014 г., № 13030/ 22.12.2014 г., № 13034/ 22.12.2014 г., № 1228/ 09.03.2015 г., във всяко от които е обективирано изричното изявление на ответното дружество, че извършва прихващания между придобитите от него по силата на договорите за цесия вземания по договори за паричен влог и задълженията му към банката по договор за кредит, сключен на 30.06.2010 г. Те са достигнали до „КТБ” АД /н/ на датите на които са заведени в деловодството на банката и им е поставен входящ номер, а именно три от тях на 22.12.2014 г. и едно на 09.03.2015 г., поради което следа да се приеме, че от този момент прихващанията са извършени, както и че те са породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе по това дали се установява да е настъпил и последният от елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, при наличие на който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква предвиденото в тази норма потестативно право, а именно дали се доказва, че към момента на придобиване на вземанията или задълженията, с които е прихванал, кредиторът „П.” ООД е знаел, че „КТБ” АД е в състояние на неплатежоспособност или че по отношение на банката е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
В чл. 59, ал. 4 ЗБН е уредена презумпция за наличие на такова знание у прихващащия кредитор, тогава когато вземането или задължението му са придобити след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.
Решението
на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД е
постановено на 06.11.2014 г., като същото е обявено в търговския регистър по
партида на банката съгласно чл. 37, ал. 3 ЗКИ на 07.11.2014 г. Следователно за
да се приеме, че в случая е приложима нормата на чл. 59, ал. 4 ЗБН, то следва
да се установи, че „П.” ООД е придобил вземанията, с които е извършил
оспорените четири прихващания, след тази дата /задълженията, с които са
извършени прихващанията безспорно са възникнали за ответника много преди
07.11.2014 г., поради което и този алтернативно предвиден в хипотезата на чл.
59, ал. 4 ЗБН факт не се е осъществил в случая/.
Вземането, което е предмет на договора за цесия, сключен на 05.03.2015 г. между И.Т.Х., като цедент, и „П.” ООД, като цесионер, следва да се счита придобито от дружеството на 05.03.2015 г. Това като време е след датата на обявяването в търговския регистър на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД, поради което и по отношение на тази сделка и на прихващането, извършено с придобитото с нея вземане, с изявление на ответника с вх. на „КТБ” АД № 1228/ 09.03.2015 г., приложение намира установената с чл. 59, ал. 4 ЗБН презумпция за наличие на знание у този кредитор за настъпила неплатежоспособност на банката. Доказателства, оборващи законовото предположение за знание, няма представени от ответното дружество. С оглед на това се налага извода, че в полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало предвиденото в чл. 59, ал. 3 ЗБН потестативно право по отношение на описаното прихващане и същото следва да бъде обявено за относително недействително спрямо тях.
Вземанията, с които са извършени три от процесните прихващания, които са тези, предмет на договорите за цесия, сключени между П. Л.Ф., Р.Г.Н. и М.Н.Б.и „П.” ООД, са придобити от последното дружество на 27.10.2014 г., което е преди 07.11.2014 г. – датата, на която решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД е обявено в търговския регистър. Следователно и по отношение на прихващанията, направени с тези вземания, не е приложима законовата презумпция на чл. 59, ал. 4 ЗБН за наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на „КТБ” АД /н/ и този елемент от фактическия състав на потестативното право по чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от ищците, които черпят благоприятни правни последици от неговото настъпване.
За да се отговори на въпроса дали по отношение на лицата, представляващи ответното дружество „П.” ООД, е налице знание за това, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД, към момента на придобиване на описаните вземания по договорите за паричен влог, т.е. към 27.10.2014 г., следва да бъде взето предвид какви обстоятелства са вписани и какви актове са обявени в търговския регистър по партида на банката към тази дата. Това е така доколкото търговският регистър, воден от Агенция по вписванията, е публичен и основното действие на вписването в него е оповестително и има за цел да бъдат информирани участниците в търговския и гражданския оборот за важни обстоятелства, касаещи търговците и за съществуването на определени правно значими обстоятелства. С оглед на това и в чл. 7, ал. 1 ЗТР е предвидено, че всяко едно вписано в регистъра обстоятелство, съответно обявен акт, се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Ето защо и в случая следва да се приеме, че всички онези обстоятелства, касаещи финансово-икономическото състояние на „КТБ” АД, които са били вписани по нейната партида в търговския регистър към 27.10.2014 г. са известни на ответника и той е знаел за тяхното настъпване.
При извършена проверка по партидата на „КТБ” АД в търговския регистър се установява, че на 23.06.2014 г. е обявено Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, с което банката е поставена под специален надзор за срок от три месеца, която мярка съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ, в редакцията на разпоредбата, действала към 20.06.2014 г., се налага в случаите, при които е констатирана опасност от неплатежоспособност на банката. На 18.09.2014 г. е обявено и Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което е удължен до 20.11.2014 г. срокът, за който „КТБ” АД е поставена под специален надзор. В мотивите на това решение е посочено, че към момента на приемането му продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на „КТБ” АД под специален надзор, като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозанти и други кредитори, което обстоятелство съгласно чл. 115, ал. 2, т. 2 /отм./ ЗКИ е основание да се заключи, че е налице състояние на „опасност от неплатежоспособност”.
След обявяване на описаните решения на Управителния съвет на БНБ в търговския регистър всички трети лица се считат уведомени за тяхното постановяване и съдържание, включително за това, че финансовото състояние на банката е такова, че по отношение на нея следва да бъде наложена мярката поставяне под специален надзор, т.е. че е направено заключение от БНБ за наличие на опасност от неплатежоспособност по смисъла на действащата към този момент правна норма на чл. 115, ал. 2 ЗКИ, включително за това, че ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може тя да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, в каквато насока във второто от двете решение има вписана и изрична констатация. Ето защо следва да се приеме, че най-късно след 18.09.2014 г. всяко едно трето лице, към които следва да се причисли и ответното дружество „П.” ООД, е знаело за това, че по отношение на „КТБ” АД е налице установена от компетентния за това орган – БНБ, опасност от неплатежоспособност.
Трябва да бъде съобразено и това, че фактите, свързани с невъзможността на „КТБ” АД да извършва разплащания и всякакви видове банкови операции поради изчерпване на ликвидността са станали известни на обществото и предвид това, че са огласени от БНБ още през месец юни 2014 г. На 20.06.2014 г. в официалната страница на Централната банка е публикувано прессъобщение, в което е посочено, че на тази дата в БНБ е получено писмено уведомление от ръководството на „КТБ” АД, в което те информират компетентния орган това, че е изчерпана ликвидността и че са преустановени разплащанията и осъществяването на всички видове банкови операции /справка на http://www.bnb.bg/PressOffice/POPressReleases/POPRDate/PR_20140620_BG/.
На 16.09.2014 г. в официалната страница на Централната банка е публикувано и последващо прессъобщение, в което е обявено на обществеността, че от Управителния съвет на БНБ е прието решение, с което е удължен до 20.11.2014 г. срокът, за който „КТБ” АД е поставена под специален надзор, като е посочено, че въпреки предприетите мерки и към тази дата продължават да са налице условията, довели до поставяне на „КТБ” АД под специален надзор. В предоставената с прессъобщението информация е изрично подчертано, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, които са в размер на общо 6 227 521 хил. лв. към септември 2014 г., а за ТБ „Виктория” ЕАД, което дружество е част от същата банкова група, възлизат на 285 786 хил. лв. Тези обстоятелства освен, че са обявени на всички трети лица от БНБ, също така са направени публично известни и чрез редица медийни публикации, поради което съдът приема, че всички трети лица, особено пък тези, които извършват търговска дейност по занятие и следователно са по-добре информирани от обикновения гражданин, след 16.09.2014 г. са знаели, че „КТБ” АД има остър недостиг на ликвидност, който не може да бъде преодолян и води до невъзможност за банката да изплаща своите задължения и да извършва каквито и да е банкови операции.
С оглед на установените факти, се налага крайният извод, че у представителите на „П.” ООД към 18.09.2014 г., която дата е преди момента на придобиване на вземанията, с които са извършени обсъжданите три прихващания, е налице знание за това, че финансовото състояние на „КТБ” АД е такова, което е довело до опасност от неплатежоспособност, както и конкретно за това, че банката няма ликвидни средства, с които да заплаща изискуемите си задължения към вложители и други кредитори. Настоящият съдебен състав счита, че знанието на тези факти трябва да се преценява като наличие на знание за това, че е настъпила неплатежоспособност на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Изискването за знание за настъпила неплатежоспособност, което е предвидено в посочената разпоредба, трябва да се преценява с оглед на това, че то трябва да е налице у кредитор на банката, а не у органа, който е компетентен да се произнесе по това дали една банка е в състояние на неплатежоспособност, който съгласно ЗБН и ЗКИ е единствено Управителният съвет на БНБ. Няма как да се очаква, че един кредитор на банката, който дори не е задължително да бъде търговец, който извършва определена дейност като професионалист по занятие и има по-задълбочени познания в областта на банковата дейност, може да има знание за това, че са настъпили всички изискуеми от закона факти, които водят до сложния финансово-икономически извод за настъпване на неплатежоспособността на една банка. Това не може да се изисква и предвид факта, че Управителният съвет на БНБ е единственият, който има правомощието да извършва преценка дали са налице установените в закона изисквания за отнемане на лицензията на една банка за извършване на банкова дейност поради настъпила неплатежоспособност, като такова правомощие няма дори съдът, който е сезиран с искане за откриване на производство по несъстоятелност на банката – съгласно чл. 11, ал. 5 ЗБН съдът е длъжен да открие производство по несъстоятелност на банката, ако актът на БНБ, постановен на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ, е влязъл в сила, без да извършва самостоятелна преценка за това дали банката е неплатежоспособна. След като единствено в компетентността на Управителния съвет на БНБ е да прецени дали една банка е неплатежоспособна, то не трябва да се очаква, че един кредитор на банката може да извърши анализ на финансово-икономическото състояние на една банка и следователно да има знание за това, че тя е със сигурност неплатежоспособна и че само ако има такова знание, той ще се счита недобросъвестен съгласно изискването на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Такова тълкуване на понятието „знание за неплатежоспособност” на практика би изключило възможността да се направи извод за възникване на потетстативното право по чл. 59, ал. 3 ЗБН в случаите, в които не е приложима презумпцията, уредена в чл. 59, ал. 4 ЗБН, което не би могло да се приеме, че отговаря на целта на закона. Ето защо съдът счита, че тогава, когато от установените факти може да се направи извод, че кредитор на банката е наясно, че финансовото й състояние е такова, че тя няма ликвидност, за да извършва разплащания към клиенти и да осъществява каквито и да било банкови операции, то това е напълно достатъчно, за да се приеме, че този кредитор има знание, че банката е неплатежоспособна, каквото се изисква с нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Следователно и по отношение на прихващанията, извършени от „П.” ООД с изявления, обективирани в писма с вх. на „КТБ” АД № 13032/ 22.12.2014 г., № 13030/ 22.12.2014 г., № 13034/ 22.12.2014 г., следва да се приеме, че се доказа настъпването и на последния елемент от фактическия състав, при който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква предвиденото в чл. 59, ал. 3 ЗБН потестативно право, а именно, че към момента на придобиване на вземанията, с които са направени прихващанията, ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на „КТБ” АД. Ето защо и посочените прихващания, които са предмет на предявените в настоящото производство конститутивни искове, следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват.
Синдиците на „КТБ” АД /н/ са направили разходи за водене на делото в размер на 400 лв. – заплатени депозити за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, които трябва да се присъдят в полза на масата на несъстоятелността на банката.
На „КТБ” АД /н/ се следват разноски за водене на делото в размер на 300 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на разпоредбата към края на устните състезания по делото, т.е. съгласно изменението й обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г., и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. Тези разноски също следва да се присъдят в полза на масата на несъстоятелността.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 73 818, 24 лв., изчислена като 4 % от стойността на всяко едно прихващане, което се атакува, която от своя страна е равна на размера, до който се считат погасени двете насрещни вземания и който е от 1 179 984 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 13032/ 22.12.2014 г., от 51 937 лв. за прихващането, извършено с изявление с № 13030/ 22.12.2014 г., от 545 474 лв. за прихващането, извършено с изявление с № 13034/ 22.12.2014 г., от 37 750 щ.д. за прихващането, извършено с изявление с № 1228/ 09.03.2015 г., чиято левова равностойност към датата на предявяване на иска възлиза на 68 060, 99 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от синдиците на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, с ЕИК: *******,
срещу „П.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, искове с правно
основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 ЗБН за прогласяване за нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност на следните прихващания: 1)
прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх.
на „КТБ” АД № 13032/ 22.12.2014 г.; 2) прихващане, извършено от „П.” ООД с
изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 13030/ 22.12.2014 г.; 3) прихващане,
извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД №
13034/ 22.12.2014 г.; 4) прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано
в писмо с вх. на „КТБ” АД № 1228/ 09.03.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу „П.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност за прогласяване за нищожни на следните прихващания: 1) прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 13032/ 22.12.2014 г.; 2) прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 13030/ 22.12.2014 г.; 3) прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 13034/ 22.12.2014 г.; 4) прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 1228/ 09.03.2015 г., тъй като не са извършени в предвидената в императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност, която е писмена форма с нотариална заверка на подписите.
ОБЯВЯВА по искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН,
предявени при условията на евентуалност от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, срещу „П.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност следните прихващания:
1) прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 13032/ 22.12.2014 г., на вземания на „П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 553 159 евро, представляваща вземането, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 17.03.2009 г. между П. Л.Ф. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, на сума в размер на 47 659 щ.д., представляваща вземане, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 01.04.2009 г., между П. Л.Ф. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, и на сума в размер на 23 752 лв., представляваща вземане, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 03.11.2011 г., между П. Л.Ф. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „П.” ООД с договор за цесия, сключен на 27.10.2014 г., срещу задължението на „П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за заплащане на сума в размер на 1 179 984 лв., представляваща част от главницата, дължима по договор за кредит, сключен на 30.06.2010 г.
2) прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 13030/ 22.12.2014 г., на вземане на „П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 51 937 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 25.10.2013 г. между Р.Г.Н. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „П.” ООД с договор за цесия, сключен на 27.10.2014 г., срещу задължението на „П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за заплащане на сума в размер на 51 937 лв., представляваща част от главницата, дължима по договор за кредит, сключен на 30.06.2010 г.;
3) прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 13034/ 22.12.2014 г., на вземане на „П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 545 474 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 28.10.2013 г. между М.Н.Б.и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „П.” ООД с договор за цесия, сключен на 27.10.2014 г., срещу задължението на „П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за заплащане на сума в размер на 545 474 лв., представляваща част от главницата, дължима по договор за кредит, сключен на 30.06.2010 г.;
4) прихващане, извършено от „П.” ООД с изявление,
обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 1228/ 09.03.2015 г., на вземане на
„П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 37
750 щ.д., дължима по договор за паричен влог, сключен на 24.09.2013 г. между И.Т.Х.
и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „П.” ООД с
договор за цесия, сключен на 05.03.2015 г., срещу задължението на „П.” ООД към
„К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за заплащане на сума в размер на 37 750 щ.д.,
представляваща част от главницата, дължима по договор за кредит, сключен на
30.06.2010 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.” ООД да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, сума в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени в производството разноски за заплащане на депозит и за възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „П.” ООД да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 73 818, 24 лв. /седемдесет и три хиляди осемстотин и осемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: