№ 16800
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110152587 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „...,
ЕИК ..., срещу С. А. Н., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот, находящ
се в ..., с присъединен абонатен № ..., дължи сумата от 2320,38 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 11.04.2022 г., до окончателното й изплащане; сумата от 251,19 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от от 15.09.2020 г. до 29.03.2022 г., сумата от
38,93 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 11.04.2022 г., до окончателното й изплащане и сумата от 6,51 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 29.03.2022 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение от 04.05.2022 г. по ч. гр. дело № 19424/2022 г. по описа
на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „..., ЕИК ..., поддържа, че ответницата С. А. Н., ЕГН
**********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ..., с
присъединен абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
1
... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в определения за това 45-дневен срок, след изтичане на срока, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки,
в случай, че не се платят задълженията в 45-дневения срок от издаване на ОУ. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът
обосновава с подаденото от ответницата възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за
посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото
указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 19424/2022 г. по описа на СРС, 164-и
състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства и моли за допускането на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в
исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело №
19424//2022 г. по описа на СРС, 164-и състав
Ищецът моли на негова страна, като трето лице-помагач, да бъде конституирано
дружеството за дялово разпределение ..., като обосновава правен интерес от това
привличане.
Ответницата С. А. Н., ЕГН **********, редовно уведомена на 01.11.2022 г., в срока
по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба, не релевира възражения и не прави
доказателствени искания. С молба от 23.05.2023 г., чрез пълномощника си адв. Н. признава
исковете за основателни и представя доказателства за плащане на задълженията си в размер
на 2 617,01лв.
По искане на ищеца, като трето лице-помагач в производството е конституирано
дружеството за дялово разпределение ..., което излага становище за основателност на
предявените искове и представя доказателства във връзка с извършеното в процесния
период дялово разпределение.
Съдът, след като взе предвид доводите на странитеq след оценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази признанието на исковете, заявено от ответника,
намира следното:
Съдът е обявил с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от
страните, че всички въведени от ищеца с исковата молба твърдения касаят безспорни между
страните факти, предвид изявлението на ответницата, че признава задълженията си по
основание и размер, в т.ч. качеството си на потребител на ТЕ за процесния период, като
собственик на топлоснабдения имот, с посочения в ИМ адрес.
По делото има представени доказателства за реално заплатени суми към датата на
2
приключване на устните състезания до размер от 2 617,01 лв., с което плащане ответника
счита, че изцяло е погасила задълженията си, а ищецът признава вземанията си за частично
погасени, като твърди, че има непогасен остатък в размер на 297,07 лв., която сума
представлявала главница за ТЕ. Твърди разминаването между твърденията на страните по
отношение на погасителния ефект на извършеното плащане да се дължи на факта, че
последното е извършено по банков път, а не на каса на дружеството – ищец, където
разполагат с най-точна информация относно размера на задълженията на клиентите, вкл. за
т.нар. съдебни, какъвто е и настоящия случай. Моли съда да се произнесе с решение,
съобразявайки признанието на исковете, както и извършеното плащане.
Няма ангажирани допълнителни доказателства за пълно погасяване на задълженията,
които да бъдат съобразени при постановяване на решението.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
От представените по делото писмени доказателства и признанието на ответника на
въведените в исковата молба от ищеца твърдения за факти, съдът приема за безспорно по
делото, че ответника С. А. Н. е собственик на топлоснобден имот, находящ се в гр. София,
... с присъединен абонатен № ... и като такъв, по см. на чл.153, ал.1 от ЗЕ се явява
потребител на доставяната до същия имот топлинна енергия.
Няма спор по делото, че процесния имот Апартамент 21 е бил топлофициран и през
целия процесен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в същия е доставяна от ищеца,
съответно потребявана от ответника, топлинна енергия.
Следователно ответникът Н. се явява потребител на енергия за битови нужди по
смисъла на чл.60, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество и по см. на чл.153 от ЗЕ, което си
качество и самата ответница не оспорва по делото.
В о.с.з. на 16.06.2023г. ответникът не се явява лично и не се представлява, но в
молбата от 23.05.2023 г., към която представя доказателства за плащане, изразява становище
за основателност на исковете, като моли да се отхвърлят поради плащане, съответно да се не
допускат поисканите от ищеца експертизи, като ненужни.
Ответникът признава, че дължи цената на доставената от ищеца до имота ТЕ през
процесния период, която през периода м.май 2019 г. до април 2021 г. е била както за
отопление и сградна инсталация, така и за подгряване на вода /БГВ/. Предвид нормите на
чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 175 ГПК съдът следва да съобрази всички обстоятелства, в т.ч.
доставеното до имота количество ТЕ и неговата цена, установени от доказателствата по
делото.
Видно от доказателствата по делото – приложени от ФДР ..., в сградата, в която се
намира процесния апартамент е въведена системата за дялово разпределение на ТЕ, поради
което и за периода са изготвяни изравнителни сметки, приложени като доказателства по
делото. Дължимата от ответника сума е в съответствие с прогнозно фактурираното и след
извършеното от ФДР, дялово разпределение, възлизащи в посочените от ищеца в ИМ
3
размери /за ТЕ и ДР/.
Видно от извлечението от сметката на аб. № ... за процесния период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. на ответника са начислени такси за услугата дялово разпределение по 23 бр.
фактури на обща стойност 38,93 лв., за която има доказателства че е платена, но в хода на
производството.
С оглед установеното, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен до размер от 297,07 лв. за главницата за ТЕ, ведно със
законната лихва за забава от 12.04.2022 г. до окончателното й плащане и отхвърлени в
останалата си част до пълния предявен размер на главницата за ТЕ или за сумата от 2023,31
лв., а за главницата за ДР в размер на 38,93 лв.
Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главните вземания в размер на
2320,38 лв. за главницата за ТЕ и 38,93 лв. – за главницата за ДР към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК и липсата на доказателства за реалното им плащане от страна
на ответника в уговорените с ОУ срокове, то основателни се явяват и акцесорните
претенции за мораторните лихви върху двете главници, за периода на забавата им в сочените
от ищеца размери от 251,19 лв. върху главницата за ТЕ и периода от 15.09.2020 г. до
29.03.2022 г. и в размер на 6,51 лв. върху главницата за ДР и периода от 31.07.2019 г. до
29.03.2022 г.
Ответникът в производството признава, че е бил в забава при плащането на
дължимите главници за ТЕ и ДР, но с молбата от 23.05.2023 г. представя доказателства за
плащането им, което не се оспорва от ищеца, поради което и съобразявайки погасяването им
в хода на производството, исковете по чл.86 от ЗЗД за размера на дължимите мораторни
лихви върху двете главници за ТЕ и ДР, ще следва също да се отхвърлят.
Въпреки, че ответника с извършеното плащане не е погасила изцяло задълженията
си, които е признала за дължими, съдът ще следва да зачете погасителния ефект на
плащането, по правилата на чл.235, ал.3 от ГПК и постанови решението си, съобразявайки
същото.
С оглед осъщественото от ответника признание на исковете и частичното погасяване
на задълженията му, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени частично /за
главницата за ТЕ до размер от 297,07 лв./ като основателни, а в останалата част –
отхвърлени поради извършеното плащане в хода на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В настоящия случай,
съобразно с изискването на чл.237, ал.3 от ГПК, признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и е от вида права, с които страната може да се разпорежда.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне с
решение при признание на иска, в което обаче ще следва да зачете и погасителния ефект на
извършеното частично плащане на претендираните от ищеца суми, като уважи иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ за главницата за ТЕ до
4
размер от 297,01 лв. /непогасен остатък/, ведно със законната лихва от 12.04.2022 г. до
окончателното плащане на задължението и съответно да отхвърли исковете, предявени по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ в останалата част, а именно за главницата за ТЕ до размер от 2023,31 лв.; за главницата за
ДР до размер от 38,93 лв., както и исковете по чл.86, ал. 1 ЗЗД в размер на 251,19 лв. върху
главницата за ТЕ и периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2022 г. и в размер на 6,51 лв. върху
главницата за ДР и периода от 31.07.2019 г. до 29.03.2022 г. От платената сума в размер на
2617,01 лв., ищецът е приспаднал дължимите му суми, спазвайки последователността
установена в чл.76, ал.2 от ЗЗД, като е погасил първо разноските, които ответника му дължи
/до размер от 144,37 лв. за заплатената държавна такса в двете фази на производството/;
лихвите – мораторни и законни /до размер от 410,40 лв./ и накР. дължимите главници за ДР
и ТЕ /до размер от 2023,31 лв. за ТЕ и 38,93 лв. за ДР/. Така е формиран неплатения остатък
от 297,01 лв. за главница за ТЕ, за който иска се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът, доколкото макар и да се
отхвърлят исковете, поради извършеното плащане, то последното е осъществено след
образуване на делото, с което си поведение ответника е дал повод за завеждането му и
поради това следва да отговаря за разноските, сторени от ищеца. Последният претендира
такива само за юрисконсултско възнаграждение в двете фази на производството или общо
150 лв., които до приключване на устните състезания не са платени доброволно от
ответника.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят претендираните
разноски в пълния им размер от 150 лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
производството по ч.гр.д. № 19424/2022 г. по описа на СРС.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.237, ал.1 и чл.235, ал.3 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че С. А. Н., ЕГН ********** дължи на „...“
ЕАД, ЕИК ..., сумите:
- 297,01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството до топлоснабден имот
находящ се в гр. София, ..., с присъединен абонатен № ..., топлинна енергия за периода от
5
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 12.04.2022 г., до окончателното й
изплащане, за която сума по ч.гр.д. № 19424/2022 г. по описа на СРС в полза на ищеца има
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер за главницата за ТЕ или за сумата от 2023,31 лв. и за сумата от
38,93 лв., представляваща стойност на услугата по дялово разпределение, извършвана в
периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.04.2022 г. до
30.11.2022 г. в общ размер от 152,70 лв., поради извършеното в хода на производството
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „...“ ЕАД, ЕИК ... срещу С. А. Н., ЕГН **********, с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че С. Н.
дължи на „... сумите:
- 251,19 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за
периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2022 г.;
- 6,51 лв., представляваща лихва за забава върху главница за ДР, дължима за периода
от 31.07.2019 г. до 29.03.2022 г., поради извършеното в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. А. Н., ЕГН ********** да заплати на
„..., ЕИК ..., сумата от 100,00 лева – разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени
пред СРС, и сумата 50,00 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 19424/2022г. по
описа на СРС, 164-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „..., с ЕИК ..., със седалище в гр. София, ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6