Решение по дело №129/2021 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ III-23                                     26.03.2021год.                                   гр. Бургас

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                               трети въззивен граждански състав

на девети февруари                              две хиляди и двадесет и първа година,

в открито заседание в следния състав :

  

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                       2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

при участието на секретаря  Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Майска

въззивно гражданско дело № 129 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 270137/04.11.2020г. на БРС от Университет „Проф. Д-р Асен Златаров” с ЕИК-*********, представляван от ректора проф. д-р Магдалена Миткова, заявена чрез пълномощниците юк.Н.Паунчев и адв.М.М. от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Ал.Константинов № 8, ет.1 против  решение №  260391/09.10.2020г. по гр.д.№ 3183/2020г. на БРС, в частта, с която съдът е уважил предявените от А.С.Н., ЕГН- ********** искове по чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ вр. с чл. 128, т. 2 вр. с чл. 244, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД по съществуващо помежду им трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „главен асистент“, както следва: за сумата от по 315 лв. месечно – главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение, дължимо за периода от 26.07.2018г. до 22.01.2020г., представляващо разликата между получаваното от ищцата допълнително трудово възнаграждение от 315 лв. месечно за притежаваната образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително трудово възнаграждение от 630лв. месечно за придобитата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на тема: „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към Университет по библиотекознание и информационни технологии, сумата от по 300 лв. месечно - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение, дължимо за периода от 23.01.2020г. до 30.06.2020г., представляващо разликата между получаваното от ищцата допълнително трудово възнаграждение от 330 лв. месечно за притежаваната образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително трудово възнаграждение от 630лв. месечно за придобитата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на тема:„Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към Университета по библиотекознание и информационни технологии, както и сумата от 645.95 лв., представляваща сборна мораторна лихва за забавено плащане на всяко от неплатените допълнителни месечни трудови възнаграждения от по 315 лв. и 300 лв. – месечни главници за горепосочените периоди 26.07.2018г. до 22.01.2020г. и от 23.01.2020г. до 30.06.2020г., изчислени помесечно, считано от първо число на месеца, следващ падежа на задължението, начиная от 01.09.2018г. до 23.06.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените главници, считано по подаване на исковата молба -24.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни разноски от 661,65лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете. Твърди се неоснователност на исковете. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което бъдат отхвърлени. Въвежда подробни аргументи. Представя писмени доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата А.С.Н. оспорва въззивната жалба чрез своя процесуален представител – адв.Ж.Бойчев.  Твърди, че не е основателна и моли да бъде потвърдено решението на БРС. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Възразява по приемането на представените от насрещната страна с въззивната жалба писмени доказателства, като навежда аргументи за настъпила преклузия по чл.266, ал.1 ГПК и обосновава липсата на предпоставките по чл.266, ал.2 ГПК. Претендира разноски.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от А.С.Н., заявена чрез пълномощника адв.Ж.Бойчев от БАК против решение №  260391/09.10.2020г. по гр.д.№ 3183/2020г. на БРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от въззивницата Н. искове за присъждане на неплатени допълнителни трудови възнаграждения от по 315 лв. месечно – главница, дължима за периода от 24.06.2017г. до 25.07.2018г.  за придобитата от ищцата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на тема:„Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към Университета по библиотекознание и информационни технологии,  в останалата част искът за присъждане на сборна мораторна лихва над размера от 645.95 лв. до размера от 1549.15 лв.  за забавено плащане на всяко от неплатените допълнителни месечни трудови възнаграждения от по 315 лв.– месечни главници, претендирани за периода 24.06.2017г. до 25.07.2018г., изчислени помесечно, считано от първо число на месеца, следващ падежа на задължението, начиная от 01.09.2017г. до 23.06.2020г., както и изцяло иска присъждане на сумата от 180лв. - главница, представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за периода от 24.06.2017г. до 21.12.2017г. за притежаваната от ищцата образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция, както и иска за присъждане на законна лихва за забавено плащане на отхвърлените главници, считано от подаване на исковата молба  -24.06.2020г. до окончателното им изплащане.

Въззиваемият Университет „Проф. Д-р Асен Златаров” с ЕИК-*********, редовно уведомен за постъпилата насрещна въззивна жалба, чрез пълномощника си юк.Паунчев не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

Всяка от описаните въззивни жалби, в съответните части е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4  ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А.Н. за осъждане на  Университет „Проф. Д-р Асен Златаров” като работодател на ищцата, да й заплати следните допълнителни месечни възнаграждения както следва: сумата от 180 лв. - главница, представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за периода от 24.06.2017г. до 21.12.2017г. за притежаваната от ищцата образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“; сумата от по 315 лв. месечно за периода от 24.06.2017г. до 22.01.2020г., представляващи сбор от неплатени допълнителни трудови възнаграждения за придобитата от ищцата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на тема:„Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към Универистета по библиотекознание и информационни технологии;  сумата от по 315 лв. месечно, също неплатени допълнителни трудови възнаграждения,  явяващи се разликата между изплатеното на ищцата възнаграждение за научната й степен „доктор“ в размер на 300 лв. месечно и дължимата й добавка за научната й степен  „доктор на науките“ в размер на 630 лв. месечно за периода от 23.01.2020г. до 30.06.2020г., както и сумата от 1549.15лв., представляваща  лихва за забавено плащане на всяко от неплатените допълнителни месечни трудови възнаграждения от по 315 лв. /общо в размер на 9765 лв. за горепосочения период/, изчислени помесечно, считано от първо число на месеца, следващ падежа на задължението, начиная от 01.09.2017г. до 23.06.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано по подаване на исковата молба -24.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Претенцията е основана на съществуващо между страните трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „главен асистент по технологично обзавеждане в хотела и ресторанта“ с категория персонал „научно –преподавателски“, придобита от 2009г. образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“, за която се заплаща допълнително възнаграждение от работодателя, и от 2016г. е придобила научна степен „доктор на науките“ по организация и управление в сферата на материалното производство за защитен дисертационен труд на тема: „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към Университет по библиотекознание и информационни технологии – София.

С депозирания писмен отговор, ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Сочи, че придобитата степен „доктор“ ищцата получава добавка към трудовото й възнаграждение съгласно чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ, а що се касае за придобитата степен „доктор на науките“, тъй като същата не е свързана с изпълняваната от нея длъжност ответникът счита, че не следва се прилага разпоредбата на чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ за изплащане на претендираната добавка, тъй като в университета не съществува професионално и академично направление с тематиката, по която ищцата е придобила степен „доктор на науките“. 

Районният съд е разгледал множество обективно съединени искове с правни основания по чл.14а, ал.2 от ЗРАСРБ, вр. чл.128, т. , вр.чл.244, т.2 и чл.245, ал.2 от КТ, вр.чл.86 от ЗЗД.

  С обжалваното решение исковете за допълнително месечно възнаграждение за придобитата от ищцата научна степен „доктор на науките“ са частично уважени, но считано от 26.07.2018г. до посочените по-горе крайни дати, когато ответното учебно заведение е получило акредитация за среда за дистанционна форма на обучение с мотив, че защитения от ищцата дисертационен труд на тема „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ е приложима за изпълняваната от нея работа по основната й длъжност съгласно трудовия договор като „асистент по технологично обзавеждане в хотела и ресторанта“, тъй като ответният университет е изградил нужната среда, приел е правила и учебна документация за този вид обучение, в т.ч. са създадени електронни учебни материали, софтуерни устройства и  т.н.. Съответно за периодите от 24.06.2017г. до 25.07.2018г. исковете са отхвърлени, тъй като учебното заведение не е имало акредитация за дистанционна форма на обучение.

Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото доказателства, че между тях е налице трудово правоотношение, по силата на сключен на 27.12.1995г.трудов договор, по силата на което ищцата заема длъжността „асистент по технологично обзавеждане в хотела и ресторанта“, а считано от 2006г. и понастоящем „главен асистент“ в Катедра „Организация и технология на туристическото обслужване“ в Колежа по туризъм.

Безспорно е, и че през 2009 г. ищцата е придобила образователна и научна степен „доктор”, по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“, за която работодателят заплаща допълнително възнаграждение към работната заплата по чл.14а, ал.2 от ЗРАСРБ в размер на 315лв., определен с решение на АС от 19.01.2017г., а считано от 29.01.2020г. с решение на АС увеличен на 330лв..

На 19.12.2016 г. ищцата е придобила научна степен „доктор на науките“ по организация и управление в сферата на материалното производство за защитен дисертационен труд на тема: „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към УНИБит-Университет по библиотекознание и информационни технологии – София, в професионално направление „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“, с тема „Виртуално общуване чрез електронно-дистанционно обучение в университетска среда“.

За така придобитата научна степен „доктор на науките“, ответникът счита, че не се дължи заплащане на допълнително възнаграждение на ищцата по чл.14а, ал.2 от ЗРАСРБ, с аргумент, че така придобитата  научна степен не е свързана с изпълняваната от нея работа.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съдът намира, че обжалваното решение в останалата му обжалвана част  е валидно и допустимо, а по наведените с въззивните жалби оплаквания за неправилност приема следното:

С оглед становищата на страните в първоинстанционното производство и съображенията доразвити във въззивните жалби е спорен по делото въпросът, има ли право ищцата на допълнително възнаграждение за по-високата лична квалификация „доктор на науките”, дали това допълнително възнаграждение се дължи само ако притежаваната от служителя научната степен е свързана с изпълняваната работа и свързана ли е придобитата от ищцата научна степен „доктор на науките“ с изпълняваната от нея работа.

Според разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работника е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение /в частност основно и допълнително/ е дължимо,  действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение, както и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

По силата на чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Основната заплата според легалното определение, дадено в чл. 4, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, приета с ПМС № 4/2007 г., е възнаграждение за изпълнението на определени задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които се изплащат задължително, са определени с посочената наредба или друг нормативен акт. Такива са тези по  чл. 11, 12 и 15, ал. 2 от посочената наредба. Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение /чл. 3 НСОРЗ/, а по силата на чл. 245 КТ именно то се дължи от работодателя на работника или служителя.

С нормата на чл. 244, т. 2 КТ на Министерския съвет е делегирано правото да определя минималната работна заплата за страната и видовете минимални размери на допълнителните възнаграждения, които не са определени от КТ. Това е извършено с НСОРЗ. Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от наредбата, размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят с колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работна заплата на предприятието, като в колективен трудов договор могат да се договарят и начални основни заплати по професии и длъжности. Според чл. 11, ал.1  от наредбата за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от посочените в т.1 и т.2 минимални размери. В ал.2 с.чл. от наредбата е посочено, че при наличие повече от едно основание, лицето има право на допълнителното възнаграждение с по-благоприятен размер, т.е. по високото по размер.

Ос­но­ва­ни­е­то за оп­ре­де­ля­не на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за на­у­ч­на сте­пен се съ­дър­жа освен в посочената разпоредба на чл.11 от НСОРЗ и в  чл.14а, ал.2 от ЗРАСРБ, като и в двата текста е пред­ви­де­но ли­ца­та, на ко­и­то е при­съ­де­на на­у­ч­на сте­пен да по­лу­ча­ват до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, в случаите при които допълнителната по-висока лична квалификация е свързана с изпълняваната работа. Това до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние за на­у­ч­на сте­пен се оп­ре­де­ля са­мо, ако те­ма­ти­ка­та на ди­сер­та­ци­я­та е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та по склю­че­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, при ко­е­то се съ­пос­та­вят тру­до­ви фун­к­ции при­съ­щи за длъж­ност­та в ут­вър­де­на­та длъж­нос­т­на ха­рак­те­рис­ти­ка и проб­ле­ми­те, пред­мет на ди­сер­та­ци­о­ния труд. Така съобразно нормативната уредба по-високата квалификация на лицето, което притежава съответната научна степен, трябва задължително да е свързана с изпълняваната от него работа и съответно  заеманата длъжност. Пре­цен­ка­та на съ­о­т­вет­с­т­ви­е­то на ди­сер­та­ци­он­ния труд с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та се из­вър­ш­ва от ра­бо­то­да­те­ля.

В цитираната наредба са определени минималните размери на допълнителните възнаграждения, но няма пречка съответните работодатели-адресати на нормата с вътрешни актове да предвидят по-високи размери, както е сторено в случая. Тук следва да се посочи, че в представените от ищцата решения на АС на ответното висше учебно заведение се коментира единствено размера на „надбавката към работната заплата“, но не и условията за начисляването й. Условията за начисляването й са заложени в нормативната уредба цитирана по-горе.

Предвид горното настоящата инстанция намира, предявените претенции за изцяло неоснователни. Не се споделя становището в исковата молба, че с придобиването на  научна степен „Доктор на науките“ ищцата автоматично става адресат на разпоредбата на чл.14а, ал.2 от ЗРАСРБ и учебното заведение е длъжно да начисли допълнително възнаграждение. не е свързана с изпълняваната от ищцата длъжност. В конкретния случай на ищцата не се дължи допълнително възнаграждение за научна степен „доктор на науките“ по защитения от ищцата дисертационен труд на тема „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ в професионално направление „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“, тъй като не се установява по делото придобитата научна степен да е свързана със заеманата длъжност „асистент по технологично обзавеждане в хотела и ресторанта“ в Катедра „Организация и технология на туристическото обслужване“ в Колежа по туризъм. До­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние за на­у­ч­на сте­пен се оп­ре­де­ля са­мо, ако те­ма­ти­ка­та на ди­сер­та­ци­я­та е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та по склю­че­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, при ко­е­то се съ­пос­та­вят тру­до­ви фун­к­ции при­съ­щи за длъж­ност­та в ут­вър­де­на­та длъж­нос­т­на ха­рак­те­рис­ти­ка и проб­ле­ми­те, пред­мет на ди­сер­та­ци­о­ния труд. Така съобразно нормативната уредба по-високата квалификация на лицето, което притежава съответната научна степен, трябва задължително да е свързана с изпълняваната от него работа и съответно  заеманата длъжност. Следователно лицето, притежаващо гореупоменатата научна степен, трябва да отговаря на нуждите на професионалните направления на основното звено, в което то е на първи основен трудов договор, при условия, че е назначено на академична длъжност, или е назначено на длъжност, изискваща научна степен, съгласно заеманата длъжност, което в случая не се установява. Представените решения на АС и правилника за определяне на работната заплата на учебното заведение касаят  видовете възнаграждения и определяне на размера на допълнителните възнаграждения за научни степени „доктор“ и „доктор на науките“, но не и условията за дължимостта й. Следва да се посочи и че изготвянето на учебници, учебни помагала, лекции и пр. е в синхрон с дейностите на преподавателите от академичния състав на висшите училища  във връзка със задълженията им по чл.56 от Закона за висшето образование и  периодичното им атестиране съгласно чл.57 от ЗВО, вр.чл.16 от ЗРАСРБ, но нямат отношение към дигитализацията на съдържанието на учебниците, която е отделен процес.

Не се възприема и становището, развито в жалбата и исковата молба на ищцата, че предоставяната от висшето училище дистанционна форма на обучение обуславя исканото от нея допълнително заплащане по чл.14а, ал.2 ЗРАСРБ,  тъй като по делото липсват доказателства ищцата да е включена в дистанционната форма на обучение, но независимо от това допълнителното възнаграждение за  преподавателската дейност в електронна среда съставлява основание различно от посоченото.

Ето защо при липсата на доказана по делото връзка между придобитата от ищцата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“, с тема „Виртуално общуване чрез електронно-дистанционно обучение в университетска среда“ със заеманата от ищцата длъжност „главен асистент по технологично обзавеждане в хотела и ресторанта“ в Катедра „Организация и технология на туристическото обслужване“ в Колежа по туризъм, съдът приема, на ищцата не се дължи заплащане на допълнително възнаграждение за притежаваната от нея научна степен „доктор на науките“. Неоснователността на главните претенции, обуславя неоснователност и на акцесорните за обезщетение за забавено плащане.

Настоящият съдебен състав намира,  че правилно е отхвърлена с обжалваното решение, претенцията на ищцата за допълнително заплащане на от 180лв., представляваща сбора от 6 месечни допълнителни трудови възнаграждения от по 30 лв. месечно за научната й степен „доктор“, претендирани с исковата молба за периода от 24.06.2017г. до 31.12.2017г.. Не се споделя доводът на ищцата, че това възнаграждение й е дължимо, наред с получените от нея допълнителни трудови възнаграждения от по 315лв. месечно, определени с решение на АС на ответника от 19.01.2017г.на АС.  Действително с допълнителното споразумение от 2010г. към индивидуалния й трудов договор за притежаваната научна степен „доктор“ е определено допълнително възнаграждение в размер на 75 % от МРЗ, а именно сумата от 180 лв., изчислена с оглед размер на МРЗ към 2010г. -240 лв. , но и настоящият съдебен състав споделя мотивите на първостепенния, че с решението на АС от  19.01.2017г. ответникът е актуализирал, като е увеличил определеното допълнително възнаграждение за образователната научна степен „доктор“ в размер на 315 лв. месечно, която сума  ищцата признава, че е получавала за процесния период, тъй като на ищцата се дължи само по-високия получен от нея размер на възнаграждението за степента „доктор“.

Съобразно изложеното и поради частично съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, то обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част и потвърдено в отхвърлителната му част.

По разноските: В първоинстанционното производство ответникът не е сторил и не е искал присъждане на разноски. За въззивното производство са сторени и поискани от въззивника-ответник разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване  от 168,40лв. и е поискано присъждане на юк.възнаграждение в минимален размер. В конкретния случай ответника е защитаван пред въззивната инстанция от надлежно упълномощени юрисконсулт и адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска. Когато страната, организирайки правната си защита в съответното производство прецени, че следва да бъде представлявана от двама адвокати, при благоприятен изход на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Разноските за втори адвокат следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила. Не следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна разноски за втори адвокат, дори сбора от двете уговорени и заплатени възнаграждения да не надвишава минималния, установен в Наредбата. В т.см.вж. Определение №290/03.08.2017 по дело №2956/2017 на ВКС, ГК, III г.о.. Ето защо съдът определя юк.възнаграждение в размер на 100лв., което ведно със заплатената държавна такса за въззивно обжалване от 168,40лв. следва да бъде присъдено в тежест на ищцата А.Н..

Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Решение №  260391/09.10.2020г. по гр.д.№ 3183/2020г. на БРС, в частта, с която съдът е уважил предявените от А.С.Н., ЕГН- ********** искове по чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ вр. с чл. 128, т. 2 вр. с чл. 244, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на Университет „Проф. Д-р Асен Златаров” с ЕИК-********* по съществуващо помежду им трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „главен асистент“, както следва: за сумата от по 315 лв. месечно – главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение, дължимо за периода от 26.07.2018г. до 22.01.2020г., представляващо разликата между получаваното от ищцата допълнително трудово възнаграждение от 315 лв. месечно за притежаваната образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително трудово възнаграждение от 630лв. месечно за придобитата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на тема: „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към Университета по библиотекознание и информационни технологии, сумата от по 300 лв. месечно - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение, дължимо за периода от 23.01.2020г. до 30.06.2020г., представляващо разликата между получаваното от ищцата допълнително трудово възнаграждение от 330 лв. месечно за притежаваната образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително трудово възнаграждение от 630лв. месечно за придобитата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на тема: „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към Университета по библиотекознание и информационни технологии, както и сумата от 645.95 лв., представляваща сборна мораторна лихва за забавено плащане на всяко от неплатените допълнителни месечни трудови възнаграждения от по 315 лв. и 300 лв. – месечни главници за горепосочените периоди 26.07.2018г. до 22.01.2020г. и от 23.01.2020г. до 30.06.2020г., изчислени помесечно, считано от първо число на месеца, следващ падежа на задължението, начиная от 01.09.2018г. до 23.06.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените главници, считано по подаване на исковата молба -24.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни разноски от 661,65лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Н., ЕГН- ********** искове по чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ вр. с чл. 128, т. 2 вр. с чл. 244, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД  искове за осъждане на Университет „Проф. Д-р Асен Златаров” с ЕИК-********* да й заплати по съществуващо помежду им трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „главен асистент“, както следва: за сумата от по 315 лв. месечно – главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение, дължимо за периода от 26.07.2018г. до 22.01.2020г., представляващо разликата между получаваното от ищцата допълнително трудово възнаграждение от 315 лв. месечно за притежаваната образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително трудово възнаграждение от 630лв. месечно за придобитата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на тема: „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към Университета по библиотекознание и информационни технологии, сумата от по 300 лв. месечно - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение, дължимо за периода от 23.01.2020г. до 30.06.2020г., представляващо разликата между получаваното от ищцата допълнително трудово възнаграждение от 330 лв. месечно за притежаваната образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително трудово възнаграждение от 630лв. месечно за придобитата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на тема:„Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към Университета по библиотекознание и информационни технологии, както и сумата от 645.95 лв., представляваща сборна мораторна лихва за забавено плащане на всяко от неплатените допълнителни месечни трудови възнаграждения от по 315 лв. и 300 лв. – месечни главници за горепосочените периоди 26.07.2018г. до 22.01.2020г. и от 23.01.2020г. до 30.06.2020г., изчислени помесечно, считано от първо число на месеца, следващ падежа на задължението, начиная от 01.09.2018г. до 23.06.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените главници, считано по подаване на исковата молба -24.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни разноски от 661,65лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете, като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №  260391/09.10.2020г. постановено по гр.д.№ 3183/2020г. по описа на РС-Бургас в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА А.С.Н. от гр. Бургас, ЕГН-********** да заплати на Университет „Проф. д-р Асен Златаров” гр.Бургас, ЕИК ********* сумата от 268,40лв., представляващи сторените във въззивното производство разноски.

    Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                           

                                  2.